Публикувана: 24 март 2009, 06:37 ч.
Последно мнение: 26 март 2009, 14:05 ч.

Как да се срещнем "случайно" със стар приятел?

5 331
58
1

Гост

24 март 2009, 06:37 ч.

Имам стар приятел, в който някога бях влюбена, и с който много бих искала да се срещна отново, макар и съвсем "случайно". Не питайте защо и с каква цел защото и сама не знам. Просто ми се иска да го видя макар и за съвсем банален и кратък разговор. Искам да му срещна очите и да усетя чувството, с което е живял със спомена за мен. Не е факт изобщо че е живял с такъв спомен, но все някакъв спомен би трябвало да има и ми е интересно какъв.
Виждам го редовно, т.к. е телевизионен водещ, но очите му са далечни и непознати. Разговорът му далечен и по теми, който не ме вълнуват особено, но маниерите и гласът са толкова близки и топли! След толкова години той съвсем не е променен. Облича се различно, чертите на лицето поизострени и разбира се не е някогашния младеж, но всъщност имам усещането че е съвсем същият. Слушам сериозните му репортажи, а чувам шегите и песните които ми пееше. Не мога да повярвам че никога няма да го видя и да чуя името си от неговата уста.

Дали има сред вас хора, които по един или друг начин сами са провоцирали сами УЖ "случайна" среща със стар или не толкова стар познат? И ако да, как точно?

# 1 24 март 2009, 08:06 ч.

Мнения: 2 723

Не си вкарвай тралеж в гащите.

# 2 24 март 2009, 08:06 ч.

Мнения: 1 897

Кофти начин да си четкаш самолюбието.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 08:21 от Ulia

# 3 24 март 2009, 08:09 ч.

Мнения: 1 559

Незнам защо,ама веднага ми изплува името Иван Бареков Joy

(не бъркам името нали newsm78

)....
Ами как...ако знаеш каква му е средата..къде излиза(само да не срешнеш първо едни други очи Crazy

,на настояща приятелка/жена...че те могат да са и доста злобни Joy

)

# 4 24 март 2009, 08:20 ч.

Мнения: 3 611

Мисля че съдбата си знае работата и ще го видиш тогава, когато най-малко очакваш. При мен се случи така - имам приятелче, което много харесвам (от 15 години таман), но тогава той живееше в Южна България, а аз в северна (имаме общо село). Видяхме се едно лято, когато още бяхме тийнейджъри, изживяхме последните дни, колкото можахме и плакахме, когато се разделяхме... В следващите няколко години се видяхме още няколко пъти, той дойде в моя град, намери ме, пихме по кафе, разговорихме се, потънахме в спомените... (беше питал баба ми къде живея, все пак градът ми е близко до общото ни село). От години живея в чужбина, връщам се понякога, за по няколко седмици - с момчето не сме се виждали, не сме се чували и в един най-неочакван момент, на едно съвсем неочаквано място се засякохме. Беше в Ловеч след концерта на Юръп, в огромната отичаща се вече тълпа някой ме повика по име. Застинах. Истина ли беше или не!..
Това не беше точно по темата, но ме пренесе в такива едни хубави спомени ... и то рано сутрин по кафеено време...

# 5 24 март 2009, 08:29 ч.

Мнения: 2 175

Меган,
Николай Бареков е името.. Wink

По темата:
Нормално е усещането..все пак дразнителя е ежедневно пред теб, нали?
Все някой ден ще се случи, и тия от ТВ-то се разхождат по улиците.. Wink

Аз съм постоянно в подобна ситуация..колата на едно бивше гадже е редовно паркирана пред блока ми..просто офисът му е наблизо..всеки път ми се свива сърцето, заради това което се случи между нас..
Срещнахме се един-два пъти на улицата и разменихме бързи приказки..
И един ден просто му се обадих - по бизнес- и поисках среща..
Обядвахме..сключихме сделката...и оттогава си отдъхнах..
Незнам как съм си го представяла преди изобщо..явно доста съм била заслепена..
"принцът се оказа най-обикновена жаба".. Laughing

# 6 24 март 2009, 09:06 ч.

Мнения: 593

Цитат на: megan79 в вт, 24 мар 2009, 08:09

Незнам защо,ама веднага ми изплува името Иван Бареков Joy

(не бъркам името нали newsm78

)....

Бъркаш, бъркаш Wink

Иван Гарелов
Николай Бареков

Joy

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 22:26 от cybercat

# 7 24 март 2009, 09:38 ч.

София
Мнения: 2 217

И за кво ти е? Ами ако е хладен и бърза да те изкъшка.....ще ти стане мноооооого тъпо....

# 8 24 март 2009, 10:06 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Първо си помисли защо искаш изобщо да го правиш.
Донякъде ми е ясно, аз също не съм затворила плътно нито една врата, през която съм минала в живота си.
В момента обаче не ми се играят такива игри.

# 9 24 март 2009, 10:22 ч.

Мнения: 593

Аз пък си мисля, че по-добре да се види с него и да се разочарова, отколкото цял живот да го мисли. Там вече е 50/50 - може и да не се разбочарова.
То е ясно, че човек щом веднъж си е навил нещо на пръста - оттърване няма.

спомен, щом знаеш къде работи, можеш да го причакаш на излизане от работа.

Пожелавам ти успех! Hug

# 10 24 март 2009, 10:28 ч.

Мнения: 15 619

Не насилвай късмета си!
Ще го срещнеш тогава, когато трябва, без да искаш.
И сигурно няма да си на същия акъл.
Пожелавам ти го!

# 11 24 март 2009, 10:53 ч.

Мнения: 332

Ежедневието и монотонният живот понякога ни карат леко да изперкваме. И не се съмнявам, че не ти липсва нежност и любов в къщи и имаш деца които те радват, просто този човек от екрана те кара да мислиш за него, като за нещо вълнуващо и различно.
Моят съвет е да не се поддаваш на емоциите си, това е състояние на духа ти, което рано или (да се надяваме не много) късно ще отмине.

# 12 24 март 2009, 11:09 ч.

Мнения: 2 448

Не само, че никога не съм имала желанието за провокиране на подобна "случайна" среща, но и когато наистина съм срещала хора от миналото си към които съм имала чувства или сме имали отношения, нищо не ми трепва повече от обичайното за познат. Не разбирам хората , за които старата любов ръжда не хваща.

# 13 24 март 2009, 11:44 ч.

Пловдив
Мнения: 806

Скоро ми се случи , но не съм провокирала среща Rolling Eyes

. Това ми е познат от училище Joy

и не ме е виждал 16 години лелееее ужас. Не сме имали връзка с него но аз много го харесвах. Та на 14 февруари сме на разходка в МОЛ София и някакъв се спира пред мен Wink

,аз аха да подмина и да му кажа ,че се е припознал Thinking