Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 173 отговора

www.bg-mamma.com

Мнения: 443
Безспорно един от най-вълнуващите моменти в живота на една жена е моментът, в който разбира, че в нея расте нов живот.

Макар изпълнен с много емоции, трепети, очквания, страхове дори, този момент е само началото на труден, но и прекрасен път – пътят до появата на бял свят на малкото човече и още по-дългият, изпълнен с радости, тревоги, грижи и щастие път – отглеждането и възпитанието на детето.

По отношение на “техническото” протичане на бременността и раждането вече има много информация. Достъпни са и статии, и съвети, и дискусии по отношение на различни проблеми, с които се сблъскват майките при отглеждането на своите деца. Но тези статии, материали и дискусии не могат добре да ни подготвят за този океан от емоции, който ни залива по време на бременността, раждането и отглеждането на децата. Не може да ни подготви за десетките, понякога противоречиви, чувства, не ни описва комичните ситуации, в които може да попаднем...


Нека заедно да се опитаме да опишем тези емоции с цялата палитра от чувства - споделете Вашите мисли, тревоги, трепети и вълнения, разкажете ни лирично, драматично или комично за
 

Чудото да създадеш живот

 

или

 

Изкуството да бъдеш майка

Публикувайте до 10 април включително Вашите разкази, есета, стихове или басни по една от двете теми тук, в тази тема, или ги изпращайте на адрес igra@bg-mamma.com и участвайте в конкурса, организиран от БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон.




И тъй като освен привлекателна жена, грижовна майка, бизнес дама, добра съпруга, на една жена се налага да бъде и домакиня, а съвсем скоро пералнята машина бе обявена за уреда, който най-много е помогнал за еманципирането на жените,

Хотпойнт-Аристон ще подари пералня със сушилня (AQGMD 129) на победителката в конкурса.

 


 

До 12-ти април ще бъдат публикувани творбите на всички участници, които ще бъдат допуснати до томбола, чрез която пред нотариус ще се изтегли името (прякорът) на печелившия.
Името на победителя ще бъде оповестено след 16 април.
« Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 12:48 от Mamma »
Цитирай

221B Baker Street

Мнения: 596
Имам въпрос: творбите,тук,в тази тема ли да са публикувани,или има друго специално място за това?
Благодаря предварително. Peace
Цитирай

София

Мнения: 4 911
Публикувайте тук, в тази тема, или изпращайте творбите на igra@bg-mamma.com  Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 953
А кой определя критериите за оценка  Crazy
Така написано е прекалено общо!
Цитирай

гр.Съединение -бивша Пловдивчанка

Мнения: 566
и аз бих желала да участвам ,трябва да напиша как се справям като майка ли? Thinking
Цитирай

София

Мнения: 7 953
Нека заедно да се опитаме да опишем тези емоции с цялата палитра от чувства - споделете Вашите мисли, тревоги, трепети и вълнения, разкажете ни лирично, драматично или комично ...неща, свързани с бременността, раждането и отглеждането на децата.

И въпреки всичко аз си мисля, че са много неясни критериите, на тая тема всяка жена /пък и мъж/ биха могли романи да изпишат...така че ще е хубаво да се даде малка насока или да се определят някакви граници все пак!
Цитирай

221B Baker Street

Мнения: 596
ЧУДОТО ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ

Стая1 Бебе номер 18 s.c.

Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, когато създаваш нов живот? Наказание ли е или благословия? Единственото нещо, което не чувствам от тялото си, са краката ми... изтръпнали са... дали ще мога да ходя отново? Кой ден е днес? Колко ли е часа? И какво, по дяволите, са направили с мен? С лек ужас поглеждам надолу към тялото си, но не виждам кой знае колко много... от единия край на синята ми болнична нощница се подава тръбичката на катетъра, по който бавно се плъзва жълтеникава течност... някъде много дълбоко вътре в тялото си усешам леко парене... опитвам се да се размърдам, но ужасно боли... навсякъде... дочувам леко шумолене под мен... ръката ми бавно се плъзва под ношницата... да, точно това е, което си мислех... освен болката, ще трябва да търпя и унижението да нося памперс... а си мислех, че само бебетата носят... Изведнъж вратата се отвори с трясък:
- А, събудила си се вече... я виж кого ти водя...
Синя метална количка и в нея... най-красивото бебе на света, най-красивото... смуче си пръста... и се криви наляво и надясно.
- Голяма мома, четири килограмова...
На количката залепен лейкопласт и на него пише стая 1 бебе номер 18 s.c...
На ръчичката и розова панделка с пластмасово кръгче... пише 18... на моята ръка също... по това да се познаваме... да не ни объркат или изгубят... не мога да и се нагледам... чакам да отвори очи... най-после... погледна ме... очите и са тъмно сини... теменужено сини... очите на баща й... все едно той ме гледа и ми говори: спокойно, мамче, всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред, хайде, усмихни се... усмихнах се... дори не усетих иглата, която се заби в дупето ми...
- Ето, видя ли, че не боли...
Боли, ама си заслужава Smile


07.08.2007г.
« Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 12:51 от anubhis »
Цитирай

София

Мнения: 4 911
и аз бих желала да участвам ,трябва да напиша как се справям като майка ли? Thinking

...ще е хубаво да се даде малка насока или да се определят някакви граници все пак!

Темите са две:

1. Чудото да създадеш живот
и
2. Изкуството да бъдеш майка

Изберете една от двете теми и опишете нещата така, както Вие ги чувствате и в стил, който Вие прецените - изборът на вид произведение е напълно свободен - разказ, есе, приказка, стих, басня...

В томболата ще участват всички (да ги наречем) художествени произведения.
В предишни подобни конкурси е имало участия с писания тип "тема във форума", мнения с по 5-6 думи (даже и на латиница), но тъй като предишните пъти гласуването бе във форума, то подобен тип участия естествено не успяваха да се класират.
Този път изборът на победител ще е чрез томбола и затова все пак ще има пресяване на участниците.
Всички творби, които ще участват в томболата ще бъдат публикувани в отделна тема до 12 април, така че в случай на пропуск ще има достатъчно време до тегленето на самата томбола, за да бъдат изяснени недоразуменията, ако има такива.

Именно желанието ни да бъде избегнат субективния фактор при оценяване на творбите или некоректно гласуване ни накараха този път да изберем варианта за избор на печеливш чрез томбола.
« Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 13:28 от Mamma »
Цитирай

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!

Мнения: 6 015
Нещо такова става ли? А може ли да пишем и по двете теми?

Изкуството да бъдеш майка

  Всичко започва с 3 напъна и истеричен плач. До тогава нещата бяха  едни, после всичко се промени. Някакъв си миниатюрен вързоп, състоящ се основно от 2 почти равни топки, едната от които с ревяща уста, по някакъв необясним начин промениха мен и всичко около мен. Изведнъж целият ми свят се завъртя около този вързоп и всичко останало остана някак-си на заден план. И тъй като това се случи изведнъж и не го очаквах, се наложи да се учим с вързопа, да живеем заедно.
 Оказа се, че от това малко нещо, аз – все още почти дете, трябва да направя човек! А как се прави човек? Какъв вид изкуство е това - от нещо толкова малко и крехко да сътвориш истински, мислещ и в същото време способен да оцелее в този лош свят човек? Държа в ръце бъдещето, а дори не знам какво да го правя и как точно да го държа. А то ме гледа с все още мътните си очи и мръщи малки устни. Разглеждам го, докосвам миниатюрните му пръстчета и се чудя как това съвършенство е излязло от мен. Страхувам се от бъдещето, иска ми се да го върна обратно в мен, на сигурно място, но знам, че е невъзможно. Твърде крехко ми се струва, пък аз не вярвам в способността си да го опазя. После малкото същество се разплаква с мяукащ глас и оглася съзнанието ми. Идва някаква акушерка и започва да ми обяснява, че детето ми е гладно, праща ме да се измия, кара ме да седна и слага бебето в ръцете ми. То мърда плахо с главичка, завира муцунка в гърдите ми, аз му помагам и то засуква. Сега сякаш отново сме едно цяло, свързани, неразделни.Всичко се нарежда някак от самосебе си – разбирам,  че не само да си майка е изкуство, изкуство е и да си дете – да покажеш с малкото, което имаш от раждането от какво имаш нужда. Разбирам, че страховете ми, че няма да се справя са излишни, защото за това съм създадена, но ще трябва да живея с тях, защото така съм устроена, като всички нас. Разбирам, че не само аз ще трябва да се уча на изкуството да бъда майка, но и малкият човек на гърдите ми ще трябва да се учи на изкуството да бъде човек.
  Малко е страшно, но и толкова прекрасно да вървим двамата по един нов и напълно непознат за нас път. Все още го вървим, срещаме своите препятствия, но и изкачваме своите малки върхове, и с всеки един ден виждам как малкото, ревящо вързопче все повече и повече прилича на човек, което ме прави щастлива.  Very Happy
Цитирай
         
                           Тревогите на една Майка  са толкова много,че нямат край!

   Искам да се представя казвам се Анелия Коруева от град Пловдив.Имам детенце момиче на 1 година и 11 месеца след две седмици ще стане на две години-казва се Жана.Искам да ви разкажа за някои от моите тревоги:
1.Когато разбрах,че съм бременна толкова много се зарадвах минаха няколко месеца,но корема не ми растеше и започнах да се притеснявам,защо не ми се подува корема като на другите бременни жени,но както се казва потрай бабо за хубост,след шестия месец започна да ми личи,мина тази тревога,някои ще кажат това не е тревога,но повярвайте ,тогава се притеснявах Thinking Naughty
2.Късното прохождане-направо ме измъчваше,казвах си моето дете ли се развива бавно,другите ли се развиват бързо,но дойде и щастливия момент,когато бебчето се пусна и клатушкайки се като пате,което всеки момент ще тупне на земята ,ме направи толкова щастлива,че се разплаках от щастие(незнам дали беше щастие или от това ,че моето дете е напълно нормално като другите деца).
3.Сега ме измъчва това,че не иска да говори,направо незнам какво да мисля,всички казват не бързай,изведнъж ще проговори и няма да можеш да и затвориш устата.Да успокояват ме ,но вътрешно сърцето ме боли,искам да е нормално ,да не изостава от другите деца,искам да проговори,но явно тя още не желае да говори,още е рано или има някакъв друг проблем ,незнам Thinking Embarassedказва няколко думи:мама,баба,татко,,,,вече е почти на две а има толкова малко думи в речника,за притеснение сигурно,някои ще кажат закарай я на логопед,други ми казват изчакай,не бързай,но тревогата си остава,дълбоко в мен,само аз си знам на мен какво ми е.
Това ли са част от тревогите на една майка.Аз казвам ,със сигурност:"ДА"...  bouquet
Цитирай

при семейството ми

Мнения: 1 817
        Изкуството да бъдеш майка
Ражда се бебе,ражда се и майка...На 28.03.2007 се родих отново и аз самата и станах майка.Полу събудена,все още под упойка,ми донесоха едно малко пакетче и времето спря.Най красивият "подарък"който някога съм получавала.Едни мътни очички,който ме гледат и сякаш питат:"Коя си ти?""Какво ще преживеем заедно?"...Една голяма вълнуваща промяна в живота ми.Едно вълнуващо приключение,и в същото време една нелека и доста отговорна задача....да бъдеш майка.Няма нищо по хубаво от това да създадеш дете,да дадеш живот,да обичаш и да показваш света от хубавата му страна.
Ново начало изпълнено с енергия и любопитство,понякога страх от началото....Безсънни нощи,и вие ли ставате като мен,да проверите дали спи,дали не му е студено или не го боли коремчето?Ставате отново,и отново за да видите дали диша?Това се повтаря и още.Макар и малко по уверена от колкото в началото,все още си задавам хилядите въпроси.Дали ще се справя,дали ще мога да дам всичко от себе си и от това малко човече да направя достоен човек,дали го правя както трябва....Надявам се!А кога ще разбера дали съм успяла?...... Confused
Изкуство е да бъдеш майка!Учиш се от детето си,а в същото време трябва да учиш него!И това продължава цял живот. Hug
« Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 14:04 от червенокоса вещица...припряна »
Цитирай

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!

Мнения: 6 015
 И за да не се просълзяваме твърде много, а и за разнообразие:

Изкуството да бъдеш майка, или какво прави една майка за една пералня

Както обикновено се дзверя в монитора, опитвайки се да разбера дълбокомислените изяви (и не чак толкова дълбокомислените) на потребителите в бг-мамма, когато очите ми почти избожда розаво-червено-лилав надпис: конкурс с награда пералня!
Ха, тамън като за мен. Пералня и то със сушилня! Екстра ще ми дойде! Запретвам доволно ръкави и поради липса на друго захапвам собствения си език (или по-добре да стана да си взема нещо по-така?). Вдигам прекрасни сини очи и се опитвам да мисля. Да де, точно така – опитвам се. И не ми се отдава, а не ми се отдава, не само защото съм руса, а и защото едни малки ръце навират овъргаляна, космата и мръсна топка пластилин право м/у очите ми, а писклив гласец врещи с все сила в ухото ми: „мамо, мамо , виж – хляб!”. Отблъсвам атаката с думите „много хубав хляб, слънце”, отново захапвам език (ще ми се нещо по-така, ама ме мързи да стана, а и освен моркови друго няма, а морковът не би стърчал достатъчно естетично-поетично от устата ми, както ми се иска) и отново се опитвам да мисля. И отново не ми се отдава. Този път просто защото съм руса (или поне с това се оправдавам, може би просто имам друг талант). Все пак в главата ми се върти картинката на една пералня, която кой знае защо ми се струва, че много ми подхожда. Решавам да си задам въпроса какво всъщност изкуство е да си майка (а пералня)? Тъй като, както разбрахте, мисленето не е по моята част, стигам до извода, че изкуството да си майка по някакъв начин е свързано с пералните! Въпросът е как? След известно сериозно мислене и не дотолкова естетично-поетичното изгризване на един морков стигам до извода , че си е живо изкуство да сготвиш, нахраниш, измиеш, играеш и нацелуваш едно дете докато усилено мислиш как да спечелиш една пералня!  Mr. Green
Цитирай

Варна

Мнения: 100
Изкуството да си майка
Всичко започна още когато усетих лекото погъделичкване в корема .Вие мами, ме разбирате нали?Да,да,точно онова лекичко докосване,когато за първи път малкото нещо в теб все едно се събужда,протяга или може би се бунтува.Тогава именно ,тогава сякъш ставаме майки без дори да осъзнаваме какво означава това.
Ден след ден,времето някакси не минава в трепетно очакване да дойде ДЕНЯ.
И той идва.Поднася ни най-желания подарък,който така сме чакали,но и сме толкова неподготвени за него.И изплашени...Спокойно,милички млади,спокойно неподготвено момиче с детенце в ръце!Ти си вече жена!Неусетно между храненето на малкото бебче,сменяне на пелени и непрекъснатите тревоги ти си порасла.Ти си озряла.Ценностната ти система се е променила.Вече твоето егоистично АЗ е заменено от всеотдайното ТО.ТО вече е всичко.ТО е ти,ТО е станало за теб всичко,още онзи първият път когато го усети,после когато те накара да пророниш сълзи на радост и умиление след изтощителното раждане...или може би когато направи първите си стъпки – несигурно в себе си,но уверено че ТИ,именно ти си срещу него и ще го поeмеш ако тази важна задача се окаже непосилна.А когато се усмихне... или те прегърне...както казва един човек когото много обичам:”Като се гушне сякъш си има местенце”.Всичко това те стопля.Ти вече не се страхуваш.До мига.....
До момента когато то е болно,когато гори с висока темперетура.И сякъш те полива леден душ.Тогава си казваш:”Господи,накъсай ме на парченца,но нека ТО да е добре...”Отправяш най-горещата молитва.Тогава вече сте станали едно. А ти,ти вече си МАЙКА и го ЗНАЕШ!!!
« Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 14:42 от eli1974 »
Цитирай

Самоков

Мнения: 3
На шега на маитам решихме с моят приател сега вече мъж да става ме родители. Започнахме да правим опити в продалжение на три месеца и половина резултат никакъв.Междувременно почнахме и организацията по свадбата ни.За почнахме да се притесняваме че не мога да забременея.И ето  че една седмица преди свадбата аз бях бременна Love.И от там се почнаха мъките по докторите.
Един казва едно втори друго..............и.н.Като всяка млада и не опитна маика въпроси те ми валяха срещу докторите,но те ме оставяха без отговор.Ходих парвите 4м в София на доктор и чесно казано тои само ни взимаше парите,аз не си осещах детето в смисал не ме риташе и не го осещах да се варти за което този в СФ ми казваше че не е нормално и куп други глупости и какви ли не изследвания не ми направи.И това всичко бе само за пари.Аз постоянно бях в стрес от това нещо.
В началото на 5м отидух при една лекарка от нашия град за което съм и много благодарна.Тя ме успокои че не винаги детето се усеща.Останах ме при нея докато не доиде наи щастливия ден 26.06.2008г Благодарим и много...Искам да кажа само не се вслушваите в приятелки познати какво ви казват  всяка бременност е индивидуална.Аз имам един прекрасен  съпруг които страшно много ми помага с отглеждането на детето.Разделяме си грижата за детето.Сега започваме и часен бизнес и се надявам да сам от успелите жени,да бъда маика,съпруга и бизнес дама... Blush
Цитирай

Видин

Мнения: 1
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ МАЙКА


Талант да имаш, казват, е вродено.
Да си артист, художник, или пък певец –
това са все заложби, отредени
преди да сме поели глътката „живот”.

Най-ценното изкуство, според мене,
Е да си майка, да дариш живот,
Да го осмислиш и да го развиваш,
А после да береш и плод.

С любов, със ласка и със грижи
Да го даряваш всеки божи ден,
да слушаш нежни, мили думи,
отправени към теб след труден ден.

Да чуваш „мамо”, „моля те”, „обичам” –
Това е смисъла на този зов.
Да бъдеш майка – туй не е призвание,
А жажда да дариш любов!


24.03.2009
Видин
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 173 отговора