Публикувана: 24 март 2009, 12:49 ч.
Последно мнение: 2 апр. 2009, 14:23 ч.

Това ли сте, което искахте да бъдете (в професионален аспект)?

2 681
52
1

1
2
3
4
Всички

24 март 2009, 12:49 ч.

София
Мнения: 3 249

Рядко, много рядко пускам теми тук. Но от известно време мира не ми дава един въпрос - това ли съм, което исках да бъда в професионален план? И ми е интересно да попитам вас.

Какво правите сега? За това ли мечтаехте като деца? А това ли е, което искате да правите? Това ли сте, което искахде да бъдете?

Факт е, че преди да имам дете, имах съвсем различни професионални цели. Сега, когато ми се налага да работя, все по-често ми се иска да намеря другаде себе си. На косъм съм от това да зарежа всичко и да стана продавачка за 4 часа, но отново идваме на изходна позиция: какво ми се налага да правя и това ли е, което исках...

Тази събота задължителната сутрешна доза "Бате Енчо" отново ме накара да се запитам - каква исках да стана, когато бях малка.

А вие?

# 1 24 март 2009, 12:54 ч.

Варна
Мнения: 826

Сигурно няма да ми повярваш , но аз още незнам каква искам да бъда . Понякога адски ме боли от това , че съм толкова неориентирана , но факт. Confused

Лутам се измежду най-различни браншове , молейки се да открия това което ми харесва . Резултат все още няма.Та,не съм това което съм искала да бъда ,защото незнам каква искам да бъда.

# 2 24 март 2009, 12:58 ч.

Мнения: X

Определено не се занимавам точно с това,което би ми доставяло удоволствие,но по-лошото е,че не знам какво точно би ме удовлетворило напълно в професионален план,имам предпочитания към няколко различни занимания.

Цитат на: br в вт, 24 мар 2009, 12:54

И при мен е точно така.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 16:13 от Анонимен

# 3 24 март 2009, 13:03 ч.

Банкя
Мнения: 823

Цитат на: Ним в вт, 24 мар 2009, 12:49

... На косъм съм от това да зарежа всичко и да стана продавачка за 4 часа...

В последно време и на мен ми минават такива мисли...
Дали покрай така наречената "криза" или просто ми е писнало това, което правя, все още не съм разбрала. Rolling Eyes

Иначе нямам спомен, каква съм искала да стана като малка. На възрастта на хлапетата от предаването на бате Енчо със сигурност съм казвала "баРеЛинка". След това, чак предпоследна година в гимназията, реших да се пробвам за архитект, но стигнах само до инженер.

# 4 24 март 2009, 13:03 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Аз зная каква искам да бъда в професионален план, но също и това, че такава работа няма да намеря лесно, при което се принуждавам да работя друго.

# 5 24 март 2009, 13:04 ч.

Мнения: 4 300

Като дете исках да бъда пожарникар и циркова артистка- акробат. Така че определено не съм това, което съм мечтала. Добре и че тези мечти рядко се сбъдват- иначе щяхме да живеем в свят от манекенки, балерини, лекарки, полицаи, спайдърмени, един- двама боклукчии с голяма кола и толкова.
В последните 13-14 години ми се е искало да се занимавам с точно определено нещо и горе долу го изпълних. Има много място за развитие и промени, но основната посока ми е ясна.
Не че нямам периоди, в които ме обзема желание да правя грънци на самотен остров. Добре, че се удържам някакси Mr. Green

# 6 24 март 2009, 13:04 ч.

Мнения: 836

Исках да стана зоолог, като Бернхард Гжимек. Или поне ветеринарен лекар.

Все още се интересувам от всякакви теми, свързани с поведението на животните, но това ми влечение си остана само едно хоби. Съжалявам, че когато трябваше да взимам решение за бъдещото ми професионално развитие не тропнах с крак.

# 7 24 март 2009, 13:13 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Цитат на: Силви_ в вт, 24 мар 2009, 13:04

Още една,на която детската ѝ мечта бе да стане вет лекар в мое лице...това,което съм сега е определено сбъдната мечта,но не спирам да се интересувам от животни и най- вече от фелинология и вет медицина,няма да се очудя от себе си ако в един момент не запиша и това... Grinning

# 8 24 март 2009, 13:14 ч.

Мнения: X

Никога не съм знаела какво точно искам да бъда. Каквото търсило, това и намерило.

# 9 24 март 2009, 13:25 ч.

Мнения: 15 619

Имам някакви представи, но още не съм станала това, което искам да съм...
Вървя по пътя, който ще ме отведе там, надявам се...

Да уточня, че то не е свързано единствено с работата, а е обобщено виждане за това, какво точно искам от живота...

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 13:37 от luna

# 10 24 март 2009, 13:32 ч.

Мнения: 1 217

Като съвсем малка исках да стана балерина,после си мечтаех да съм сценичен работник в театъра за да съм по цял ден там,и досега винаги усещам някакво вълшебство във въздуха,когато идем на някоя постановка Heart Eyes

После исках лекарка,после исках да следвам право и накрая завърших педагогика Grinning

Сега и учителка не искам да бъда Whistling

Незнам какво точно искам,би ми било добре и продавачка може би,в магазин за подаръци,или книжарница бих се чувствала прекрасно Simple Smile

# 11 24 март 2009, 13:35 ч.

Мнения: 9 814

Станах това, което исках да съм, но то пък трудно се вписва с това, което искам да съм като майка и съпруга.

# 12 24 март 2009, 13:39 ч.

Мнения: 5 940

Откакто имам дете, въобще не си задавам този въпрос, поне не свързан с моята професия. Нещо страшно се преобърна. Започнах да искам да се занимавам с нещо съвсем различно, върти ми се в главата идея за детска градина, а знам, че е невъзможно. Имам чувството, че за първи път съм така безвъпросно щастлива и искам да го удължа. Пу, пу...

# 13 24 март 2009, 13:41 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Като малка исках да стана археолог Laughing

Даже си мислих и да кандидатствам археология, но размислих.

В момента съм доволна от професията си дано така да бъде и занапред. Laughing

# 14 24 март 2009, 13:46 ч.

Мнения: 3 268

Много съм далеч от мечтата си за професионална реализация.Реализирах се като майка обаче,гордея се с децата си.Нямаше как да станат и двете неща при мен,трябваше да избирам.

# 15 24 март 2009, 13:49 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: Лу в вт, 24 мар 2009, 13:41

Като малка исках да стана археолог Laughing

Даже си мислих и да кандидатствам археология, но размислих.

И аз, или биолог, или естествоизпитател, или историк. Последно бях се устремила към археологията, но мама ми каза, че квото е имало да изкопаят са изкопали Crazy

, да преосмисля. Не преосмислих, всъщност изобщо не мислих и поех в съвсем друга насока.
И респективно отговорът ми по темата е - не! Не съм това, което исках да бъда.

# 16 24 март 2009, 13:53 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

NinoTino много сме гледали "Индиана Джоунс" с тебе май Joy

Поне моето желание беше силно повлияно от филмите с него.

Но не съжалявам, че не избрах тази професия Laughing

# 17 24 март 2009, 13:54 ч.

Мнения: 4 965

Какво правите сега? - Работя по специалността си. Любимата си работа.
За това ли мечтаехте като деца? - Като дете исках да стана лекарка, ама съм скарана с химията. Иначе, за това мечтаех наистина - някъде след 9-ти клас.
А това ли е, което искате да правите? - Да. Дай Боже.
Това ли сте, което искахде да бъдете? - Да.

# 18 24 март 2009, 14:11 ч.

Мнения: 836

Цитат на: ahasver в вт, 24 мар 2009, 13:13

... но не спирам да се интересувам от животни и най- вече от фелинология и вет медицина...

Даа, личи си Laughing

Страхотен котарак има в подписа ти Simple Smile

# 19 24 март 2009, 14:14 ч.

Мнения: 2 032

Както съм ви казвала, като малка исках да стана циркаджийка, а след това- космонавт.
Не успях да си сбъдна детските мечти, колко тъжно.

# 20 24 март 2009, 14:17 ч.

Мнения: 1 217

Алиса,подсети ме,цирковата акробатика я пропуснах Simple Smile

Даже тренирахме с една приятелка,представяхме си с какви трика ще сме облечени.... Joy

# 21 24 март 2009, 14:35 ч.

Мнения: 3 634

Като малка мечтаех да работя в НАСА и аз да съм човека, който посреща извънземните. Не се смейте! Mr. Green

После за кратко се забих в икономиката докато един професор не ми каза, че мястото ми е в лабораторията. Преместих се и започнах да се готвя. Поканиха ме в международен екип и тогава семейството ми преживя драма. Наложи се спешно да заработя за много пари и да се сбогувам с мечтата. Вече е късно да се връщам назад, доволна съм от живота си сега. Но понякога се натъжавам когато разглеждам записките си, липсва ми науката.

# 22 24 март 2009, 22:32 ч.

Мнения: 90

Напълно осъществих професионалната си мечта, но за сметка на финансовата. Rolling Eyes

# 23 24 март 2009, 22:38 ч.

Мнения: 194

Определено не, но съм на 32 все пак Wink

Време има, живот и здраве да е!

# 24 24 март 2009, 22:44 ч.

Мнения: 2 478

Като малка исках да бъда манекенка или дизайнер,но...не ставам нито за едното,нито за другото Laughing

В сериозен аспект никога не съм знаела каква професия искам да имам.Привличаше ме туризма,завърших,но никога не съм работила по специалността си.Обичам френският език,но не и френската филология.Обожавам сина си и всички занимания и игри с него,но не бих работила в ДГ.
Бях добра в работата си,въпреки че никога не съм я мечтаела.Вече няма да я работя.Ще се занимавам със семейният бизнес,а това също не ми е детска мечта.Може би никога няма да открия призванието си.А може би нямам и смелостта...

# 25 24 март 2009, 23:00 ч.

Мнения: 6 992

Искам/исках да бъда учител, писател, актриса...
Първото едва ли някога ще мога да си го позволя.
За второто не ми остава време, а в главата ми е пълно с идеи (коя от коя по-нескопосани Joy

).
За третото, не ми достигна смелост и на мен да тропна с крак...след 5 години занимания с театър Confused

Занимавам се с нещо, което ми е досадно, изключително демотивирана съм, но е единственото, с което мога да се издържам сега Cry

Надявам се като завърша магистратура, да си намеря нещо по-творческо и по-гъделичкащо въображението. Може би и не в Бг, щото и за това, което си мисля пак едва ли плащат много тук Rolling Eyes

Цитат на: Le Soleil в вт, 24 мар 2009, 22:44

Обичам френският език,но не и френската филология.

Мога да се подпиша под това Joy

А сетих се нещо, което все пак сбъднах - исках да знам много езици. Grinning

# 26 24 март 2009, 23:13 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Не, работех хобито си (сега не работя).
Винаги съм искала да уча медицина, бях като книжен плъх в библиотеката, правех реферати, участвах във викторини, обичам анатомията, психологията....
Учех в такъв клас - само аз не кандидатствах и само аз не бях приета от всичките си съученички да уча медицина. Това ми е болната тема.
За това сега бившето ми хоби е професия, а това което исках да ми е професия - хоби.

# 27 25 март 2009, 01:57 ч.

bulgaria
Мнения: 309

Цитат на: ahasver в вт, 24 мар 2009, 13:13

Цитат на: Силви_ в вт, 24 мар 2009, 13:04

Станахме 3 Hug

# 28 25 март 2009, 08:16 ч.

Мнения: 1 418

Аз съм това,което съм и това,което бих искала да бъда.
Много си обичам професията,искам да се развивам още
и още.Поне в това отношение съм щастлива.

# 29 25 март 2009, 08:38 ч.

Мнения: 3 091

по този въпрос има публикувани много теми тук.

все пак и на теб да кажа - да, работя това, което съм искала. Чувствам се напълно удовлетворена в професионален план.

# 30 25 март 2009, 09:03 ч.

Мнения: 1 470

Аз исках да стана писателка...На приключенски романи...Като по-голяма реших да се развия и да стана кинорежисьор...Кандидатствах 2 години във ВИТИЗ,но не ме приеха и станах мама...Все пак още не е късно да стана писателка,но нямам време на този етап...Може би когато децата порастнат,ако взимам добра пенсия... Crazy

# 31 25 март 2009, 09:17 ч.

Винаги съм учила много и съм се стремяла да имам добри отценки. Да знам езици и т.н. защото си мечтаех да работя в някой хубав офис да бъда нахакана бизнес дама Sunglasses

Но живота ти поднася изненади Rolling Eyes

Докато завършвах висшето си искарах курс за фризьори поработих около година и половина и се оказа че ми хареса страшно много и допада. Нооо нали си имах мечта упорито реших , че ще работя в офис. Успях точно каквото исках страхотен офис много работа добро заплащане нооо #Crazy

ставаш луд нямаш време за децата, шефовете са просто луди и толкова си вярват че са велики. Не можах просто не мога да лижа задници и да лицемернича. За моя радост ме уволниха newsm78

и бях много нещастна в началото. Наревах се избърсах сълзите си и реших хобито ми да ми стане професия. Много по важно е да работиш нещо което ти носи удоволствие и го правиш с желание отколкото упорито да гониш някаква детска мечта. на мен ми отне една година да го разбера!
А според вас какво мислите за "великите" бизнес дами bowuu

и лускозните офиси където всичко е толкова фалшиво най-вече отношенията?

# 32 25 март 2009, 09:48 ч.

Sofia
Мнения: 336

Аз пък като дете бях неориентирана - никога не съм имала ясна представя каква искам да стана.
Ориентирах се след 25-тата година - започнах работа, в която се влюбих и никога не съм съжалявала за избора си!
Не е важно какво работиш и дали си осъществил мечтите си, а сутрин като се събудиш да тръгваш с удоволствие към работното си място.

# 33 25 март 2009, 10:11 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Моята детска мечта изглеждаше абсолютно недостижима. Затова много бързо се отказах (още повече, че няма такова "средно", нито "висше", което да гарантира успех в тази област). Обаче мечтата чоплеше ли, чоплеше. Бях вече на преклонните двадесет и пет, когато мечтата се взриви. Laughing

И се започна. Имаше, разбира се, много мили хора, които ми казваха, че съм луда и че нямало начин. Имаше икономически кризи, застъпващи се, които убиваха делото още в зародиш. Имаше още много препятствия.
Но мечтата си е мечта, тя беше родена, за да се сбъдне.
П.П. Най-хубавото е, че макар и сбъдната, остава още страшно много работа, усилия и късмет, за да се реализира както си трябва. Laughing

# 34 25 март 2009, 10:30 ч.

Бургас
Мнения: 1 267

Като малка исках да съм артистка,после играх в драмсъстав,започнах да си вярвам,докато не открих,че не съм фотогенична и се отказах.Кой би взел в киното човек,който не се познава на снимките си?
Омъжих се и забравих да се питам каква искам да стана.
След като децата поотраснаха този въпрос застана отново пред мен-видях обява,че в библиотекарския институт има прием и се запалих,и без това обичах от дете да седя в библиотеката в града ни.Но...съпруга се изказа-къде ще ходиш по София,кой ще ти гледа децата тук.Избери си нещо от нашия университет.И си избрах-социални дейности.Завърших с голямо желание,но не съм работила освен в неравителствени организации.
Една от преподавателките ми даде покана за конференция по приложна психология във Варна,отидах,слушах,мислих и на есен кандидатствах.
Работя като психолог,обичам си работата и съм щастлива от това.не мога да си представя да правя всеки ден нещо,което не обичам.

# 35 25 март 2009, 10:33 ч.

Мнения: 1 517

Конкретно по въпроса: горе-долу ДА. Моят проблем не е че не знам какво искам. Напротив. Лошото е, че искам няколко неща едновременно...пък не става. Като цяло съм доволна от това, което съм. Но винаги може и по-добре.

# 36 25 март 2009, 13:20 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 236

Цитат на: Sananda в ср, 25 мар 2009, 01:57

Цитат на: ahasver в вт, 24 мар 2009, 13:13

Цитат на: Силви_ в вт, 24 мар 2009, 13:04

Станахме 3 Hug

Вече сме 4 Joy

Допълвам, че голямата ми мечта в това отношение е всичките ми пациенти да
оздравяват напълно animal037

Цитат на: ayli-me в ср, 25 мар 2009, 09:17

Наревах се избърсах сълзите си и реших хобито ми да ми стане професия. Много по важно е да работиш нещо което ти носи удоволствие и го правиш с желание отколкото упорито да гониш някаква детска мечта. на мен ми отне една година да го разбера!

В момента правя точно това. Но на мен отне много, много години.
И все пак не съжалявам.
baloni

Последна редакция: ср, 25 мар 2009, 13:29 от Иванка Тръмп

# 37 25 март 2009, 13:46 ч.

Мнения: 3 405

Не, но ще стана Simple Smile

# 38 25 март 2009, 13:53 ч.

Мнения: 2 811

Като дете мечтаех да съм известна актриса/модел, станах програмист Laughing

Но гледам да театралнича повечко в живота, за компенсация. Сега си мечтая да стана слаба, много богата и майка. Ако може в този ред.

# 39 25 март 2009, 13:53 ч.

Мнения: 301

Най-детските ми мечти бяха да съм космонавт или принцеса. Космонавт не станах по обективни причини - няма достатъчно космически кораби все още Laughing

. Принцеса реално не съм, но на усещане го докaрвам понякога. Laughing

По-сериозните ми мечти бяхa археолог или лекар. От първото се отказах бързо, след като се запознах с един действащ археолог. Не се виждах с принцесинска Laughing

походка да катеря камънаци. Лекар не станах, заради непоносимостта ми към кръв и болка.
Това, което работя сега ме задоволява и като мечта, и като осъществяването й. Харесва ми, защото моментите, в които ми писва от рабoтата ми са много малко. Покрай детето имах и период, в които си мечтаех да съм просто домакиня - да си гледам детето и къщата като по филмите. Изтрезнях бързо.

# 40 25 март 2009, 13:55 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: Василиса Умница в ср, 25 мар 2009, 10:11

винаги съм се възхищавала на такъв тип хора.
А с какво се занимаваш?

# 41 25 март 2009, 14:48 ч.

Мнения: 923

Постигнах детската си мечта и завърших това което исках, НО сега не работя по професията си.
Имам друга работа която много харесвам и която ми позволява да се грижа за децата си.
Доволна съм Grinning

# 42 25 март 2009, 19:00 ч.

Мнения: 0

Даже не се бях осмелила да мечтая за това!
Щастлива съм, че отивам всеки ден с удоволствие в офиса (думата работа не ми пасва), защото имам работата, която обичам, най-страхотните колеги и невероятен екип! Позволява ми да пътувам много, а това е другото, което обожавам да правя! Какво повече да мечтая?

# 43 25 март 2009, 19:44 ч.

София
Мнения: 958

Винаги желанията ми са били свързани с виждането ми за самата мен като съпруга основно, после като майка. Професията ми е свързана с грижа за душевното здраве и затова всичко някак си се подкрепя и допълва. Мечтата ми е да работя благотворително.

Като малка исках да стана учителка като майка ми, но сега анализирайки детските си желания осъзнавам, че това е било едно силно желание да имам власт и контрол - явно във фантазиите ми учителката е била всесилна...... Simple Smile

Радвам се, че не се случи и че Бог ми даде професия в която потребността да контролираш другите няма място.
Така принудително терапевтирам и себе си.... Simple Smile

На този етап от живота ми съм удовлетворена.

# 44 26 март 2009, 11:27 ч.

Мнения: 3 929

Когато бях дете, исках да стана учителка. После исках да стана акушер-гинеколог, но изпитвам ужас от морги и мъртъвци. А вече бях тръгнала в тази насока - исках да уча в паралелка "Биология", но учителят ми по география в основното училище ми каза, че съм "факир" по география и трябва да се развия в тази насока. Кандидатствах м математическа гемназия и ме приеха в "География". Така продължих и висшето си образование, но някякси встрани от географията.
В крайна сметка, работя това, което искам, и това, за което съм следвала. Много обичам и харесвам работата си.

# 45 26 март 2009, 12:01 ч.

София
Мнения: 7 190

Обичам професията си. Много.
Чувствам се на място.
А за детските мечти - май все пак има нещичко общо с тях.
Като малка мечтаех да съм "художник на детски книжки".

# 46 26 март 2009, 12:09 ч.

Мнения: 117

Ами то толкова неща исках да стана, но войник беше най-голямото ми желание, което не се осъществи. По редица причини, но най-основната, че някак все исках аз да командвам, не мен. И космонавт дааа и да посрещам извънземните. И балерина, и авто-механик, и археолог ( по времето на Индиана Джонс) и ... все още не знам какво искам. За това работя каквото ми падне и като ми писне се махам. Каквото мога научавам и като видя, че няма какво да уча - дип да ме няма.
Мнооого непостоянно... , но като я намеря ще знам, че е ТЯ. Ако успея...
А и библиотекарка и аптекарка....уф и за още се сещам, ама стига толкоз

# 47 26 март 2009, 12:19 ч.

Мнения: 1 517

Детската ми мечта беше да стана лекарка и да лекувам баба и дядо Grinning

Не ме е страх нито от кръв, нито от мъртъвци и тем подобни. Но пустата и химия...да опустее дано ooooh!

В последните си гимназиални години разбрах, че няма смисъл да се явявам на изпити за медицина.
Другото, което исках да стана е журналистка и детектив. Но и това не станах.
Но си харесвам работата в момента. И съм доволна.

# 48 26 март 2009, 13:15 ч.

Мнения: 166

В голяма степен съм покрила мечтите си.

Исках да стана известна певица - изпълних го, макар и само за два чифта любими очи.
Исках да съм детектив или разузнавач - работата ми е да откривам връзката между отделните документи и да следя коректността на данните в тях.
Исках да съм археолог - понякога намирането на една грешка ми коства голямо ровене.
Исках да съм актриса - налага ми да съм такава, за да съчетавам конфиденциалност с добри колегиални отношения.
Исках да съм психолог - това и правя, особено в редовната ми позиция между чука и наковалнята.

Все още искам да се занимавам с вътрешен дизайн. И това ще стане.

# 49 27 март 2009, 17:59 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Да, абсолютно! Исках да пътувам много- всяко лято съм екскурзовод и посещавам различни държави! Исках да работя с деца- зимата съм учителка! (и ако организирам някоя екскурзия- пак пътувам Simple Smile

)

# 50 1 апр. 2009, 23:19 ч.

Мнения: 80

Аз пък като малка исках да съм индианец Mr. Green

Да си ловя бизоните, да се бия и да съм красив/а като Винету:)
После ми мина, но понякога сериозно се замислям дали наистина нямаше да ми е по-лесно, ако съм мъж.

Конкретно по темата, като бях в чужбина и се наложи постоянно да комуникирам и пиша на друг език, установих, че много ми липсва това да мога "умело да си играя с думичките". Да си ги въртя и подреждам както аз си знам, да създавам двусмислия, трисмислия, безсмислия:)

Сега се надявам да продължа да мога да си играя с думичките (да пиша демек) Simple Smile

Последна редакция: ср, 01 апр 2009, 23:24 от hrisi-pisi