Мъжът ми не говори

Проблемите задълбочават ли се,или са някои дребни недоразумения,които е по-добре да отшумят?

Хм , наистина си има такива хора колкото и странно да звучи .
Моят мъж например .

Аз пък понякога предпочитам да не говори, заболява ме главата от много говорене

Според мен,щом 10 години не е бил от най-разговорливите,няма как сега да се получи.Това не е малък период от време,а и както разбирам е практика при вас.Може на човека така да си му е удобно и да не иска да променя нищо.Била съм в такава ситуация и да ти кажа-промяна нямаше.А колкото до това,че се чувстваш като “изнасилвачка“,мисля че просто като всеки нормален човек искаш решение на проблема,а не мълчание и “натикване някъде“.

Ако имате финансова възможност,посетете психолог.Не е за вярване хората как си казват всичко пред непознати.Може би,ако му обясниш всичко така,както на нас,той ще направи някакво усилие.Дано се получи

Ти заради това, че мълчи човека ли си мислиш, че края е близо???
Бе не може всички да са приказливи бе хора! Не си вкарвай филми в главата!
Или има нещо друго, или на теб ти е много скучно.

О много е трудно. Може би си права края наистина наближава. 10 години без комуникация или пък с калпава е много трудно.

И знаеш ли защо? И двамата непрекъснато се променяте. Само, че без тази комуникация след 10 години се събуждаш до непознат. И се питаш, а аз какво правя тук?

Аз пробвах като теб. Опитах се да оставя неговорещите да проговорят...

Дали успях как мислиш?

Имаш два основни пътя.

Първият е да посветиш страшно много време и енергия в опити да промениш сегашното ти положение. Трябва да говориш, но и най - вече да изискваш отговори. Да притискаш докато ги получиш. Да обясниш ясно, че ако това нещо не се промени най - вероятно връзката ви ще бъде безвъзвратно повредена. И че най - вероятно ще се разделите ако продължава така.

Никак не е лесно. Защото един подобен разговор е недостатъчен. Както и 10 разговора. Трябва да похарчиш огромен ресурс от време и енергия. И много пъти ще ти се струва безсмислено да продължаваш.

Ако 10 години не си успяла много е вероятно и сега да не успееш.

Втория е да не харчиш никаква енергия за промяна. Да се оставиш на течението. Да започнеш на намираш много неща, които ти липсват в отношенията.

И да намериш някой, който ще може да ти ги даде.

Всъщност има и трети вариант, но той всъщност е да се предадеш да се оставиш и да подтискаш всички неизречени неща през годините, но според мен рано или късно ще експоадираш и после към края на вариант 2:)

Живота е хубав. И е само един. И е само твой. Само от теб зависи как ще го съсипеш:)

Марудета, а вие как си решавате проблемите? Говорите ли за тях или не. Ако не говорите, какво правите

Бием се 

Шегувам се. ПОнякога обаче да настояваш някой да ти говори на всяка цена е ужасно глупава тактика.
Може би просто не знаеш как да предразположиш човека за разговор.

Но повярвай ми да настояваш, да мрънкаш, да изискваш - не е това начина!

Не ти вярвам:)

Нито и че боя помага:)

Макар, че при теб може би:)

(последното беше шега за неразбралите)

Аз не си отварям устата при проблем, чакам до последно и когато  почне да опира ножа до кокала обикновено той сам поема инициативата! Иначе и моят не е от най- разговорливите, ама му хванах цаката как да го манипулирам!!! Просто с неговите камъни по неговта глава!!!

Ама моля ти се, и ние мазохистите сме хора! Всеки с предпочитанията си. '


Сериозно обаче. ПОне мен като ме "насилват" така, както аворката отбеляза, абсурд да изкарат и дума от устата ми. Напротив още повече се затварям.
Пък стигне ли се до мрънкане и натякване....................

Приемаш, че има такива хора и толкова. Трудно се живее с нас, но пък не сме досадни "дрънкачи". Поне е гарантирано, че у дома ще може да се изявяваш словестно..

И моя не говори в смисъл не достатъчно.
Също сме от почти толкова заедно, но вече свикнах. Ако проблема е сериозен мрънкам до откат! Докато не се разреши Ако не е , то просто не ми прави впечатление вече. Свикнала съм му. Не мисля че сега е времето да му сформирам характера. Такъв съм си го харесала, искам някои неща да се променят но сигурно и той се дразни на някои мои така че.....мир, здраве и любов да има:)

Можеш да потърсиш силни провокации. Трябва да намериш начин да пробиеш защитите му. Обикновенно това са силно болезнени теми.

Много е трудно. Много е болезнено. Много лесно се губиш по пътя.

Знаеш ли какво бих е посъветвал още? Опитай се да формулираш пред себе си какво ти липсва във връзката ти. Просто и ясно. На хартия. Даже и най - обикновенните неща като това да си хвърля чорапите в коша на пране вместо да ги мята на масата в хола:)

Опиши и нещата, които харесваш.

Може би ще ти помогне да си отговориш сама. Какво да правиш.

Иначе свят голям, шарен и хубав:)

И аз да се включа, че съм със същия "проблем". Знаеш ли как го разрешавам? Набелязвам си някой ден от седмицата, в който знам, че няма да имам много работа и задължения. Купувам две бутилки червено вино (имаме си едно любимо), сготвям нещо изкилифинчено, специално, но с любими съставки на мъжа ми. Приготвям си секси бельо, или ако не съм доволна от наличното, купувам ново! Когато той се прибере от работа, с нищо не показвам, че тази вечер ще е по-различна ... Храня детето и го приспивам, след което сервирам вечерята и паля няколко свещи ... Тук е моментът да вметна, че моят мъж, освен, че не говори, не се и смее (освен на дъщеря си, но пак е рядко). В момента, в който запаля свещите, едва доловима усмивка се прокрадва на лицето му ... това е първият, но сигурен знак, че съм на прав път ... След това, на фона на тиха музика вечеряме и аз просто помежду другото подмятам разни теми на разговор. След втората чаша (около основното ястие), той вече се е разчупил и е готов да говори с мен. Не е плямпало, разбира се, но ... все пак ... Вечерта продължава с разговори на дивана - той вече е много по-отпуснат, много по-приказлив, макар и премерен - такъв е по характер. Тук, обаче, вметва и шегички, което за мен е ясен сигнал, че мисията е успешна ...  Десертът е ясен ... той винаги идва от самосебе си ... така, в разговори, сме прекарвали по цели нощи! Вярно, че на другия ден съм като пребита, но, повярвай ми, заслужава си!

Втори вариант ... Извеждам го в планината, на чист въздух и/ или караме ски ... без разговори, без обяснения - просто двама "съквартиранти" оползотворяват малко време заедно ... на края на разходките, резултатът винаги завършва с разговори до сутринта ...

Трети вариант ... знаеш слабите му места и започваш да го удряш по тях. Два пъти излязох без него на бар и се прибрах в 3 часа сутринта и  искам да ти кажа, че ме чакаше буден, на фотьойла и каза "Трябва да поговорим. На теб явно нещо ти липсва. Какво е и аз мога ли да ти го осигуря?"  Третият вариант не е за предпочитане, поне за мен ... аз го използвам, когато съм му бясна - демек - не ми се готви, не ми се разхожда и буквално съм готова да му съсипя живота!

Дилема , само не се оправдавай с децата ... майка ми цял живот го е правила, в резултат на което нито един в семейството ми не е щастлив! Не искам моето дете да има подобна съдба. Готова съм, в името на нейното щастие, да потърся алтернатива .... всеки сам за себе си решава каква е тя и дали да го стори ...

Само още един съвет - не се отчайвай, а се постарай да мислиш  трезво, колкото и да е трудно - това те предпазва до някъде от допускането на груби грешки, които, вместо да подпомогнат настоящото ти положение, ще го усложнят...

Искрено ти желая успех!!! Мисли позитивно и се усмихвай повече

Я да питам всички мълчаливци да не са случайно зодия рак? И моя е от тази порода Мисля, че съветите на Триша са добри, аз интуитивно правя нещо подобно. Освен това до няква степен му и свикнах и вече не се впечатлявам толкова и много по-рядко страдам, отколкото в началото.Може и аз да съм се променила малко и той също...

  Желая ти успех Ама не го мисли от сега какво ще стане ... настрой се психически, че каквото и да има да става, е по-добре от настоящото статукво. Даже и да се ядоса и да се разкрещи, е по-добър вариант от това да те убива с апатичното си мълчание


Абе, моят е везни ... то има и ДДС към неговата мълчаливост, която е в зодията, ама нейсе ... при мен, пък стана обратното - аз в началото (първите 3-4 години) не му обръщах внимание ... Както и да е, важен е крайният резултат;)

Още веднъж, успех, Дилема !!!

Ох, аз пък съм от другата страна, аз съм мълчаливата, а той бъбрив, направо ме е изтормозил вече с това -Кажи нещо. Само като чуя тази реплика и вече нямам грам мисъл в главата и нищо не мога да кажа. Не го правя нарочно това да мълча, не го правя напук, просто съм си такава. С годините малко се поочупвам и малко повече говоря, но нещата са деликатни, насила не става, не го насилвай да говори, не знам, ако той не иска поговори ти с психолог как да го предразполагаш да говори и да споделя. Понякога ми се е случвало мъжа ми да иска да говорим, примерно спорим за нещо и се усещам, че водя разговор и му отговарям в главата си, но не мога да го изкарам навън словесно, просто нещо ме спира. Това ми е проблем и на мен, но аз го осъзнавам и се опитвам да го преборвам, защото липсата на комуникация убива връзката.

До болка позната история.....Имам чувството, че с годините се отдалечаваме все повече и ми е много болно, тъжно. 10 г. брак, още 6-7 преди това, две деца... От както родих първото, не работя - 10 години вече. Финансово сме доста добре. От три седмици си говорим само "служебно" - кой ще изпрати детето на училище и подобни. Аз мълча, и той мълчи. Прибира се най-рано 20 ч. - сам си е шеф, няма с кого да се съобразява, но така става, че срещите уму са все след работно време - предимно по заведенията. От скоро стана скиор и днес отиде на ски "с един приятел". От един месец съм затворена в нас и гледам малкото дете, бяхме под карантина. Днес имам ангажимент следобяд, но той нямало да се прибере до уречения ми час... Незнам какво да правя... За интимен живот няма какво да говоря - просто нямаме такъв от поне 1 месец. Приятелки не ми останаха много, а и нямам желание за такива. Не споделям с никой. Изнервена съм, изкарвам си го на децата. Чевствам се безполезна, отхвърлена, безинтересна...нещастна.
 Толкова неща още мога да напиша, но сигурно ставам досадна. Просто исках да споделя...а и нали пред непознати е по-лесно...

Аз бях такава.
Не говорих, не споделях.
Като се ядосам, огорча, раздразня за нещо, просто замълчавах и така. Всичко трупах в себе си.
Не съм го преодоляла напълно все още, но имам напредък.
Сегашният ми приятел ми даде мн. в това отношение. Научи ме да говорим, когато възникне проблем.

Но все пак всеки си е различен.
Трябват много усилия и от твоя страна. Първо да говори, да се разкрива за по-малки неща, после и за по-кардинални проблеми.

Ами, имам чувството, че съм се превърнала в някаква досадна мърмореща ....и аз незнам какво. Чувствам се като необходимо зло - нали е по-приятно и лесно да ти е сготвено, чисто, изгладено, да нямаш ангажименти към децата... Нещо като на хотел - то и отношенията са ни горе-долу такива: гост-камериерка . Започвам да се питам дали няма "нещо" по-интересно навън ? Много ми е тъжно и самотно в такива моменти, но съм и страшен темерут /не, че той пада по-долу/. Ако се опитам да поговорим, говорела съм глупости, въобразявам си - с есна дума сама се вкарвам във филми.

Извинявам се предварително, ако случайно прозвуча като мъж ... ама и да има "нещо по-интересно навън", какво от това?! Всеки нормален човек има нужда от разнообразие ... самата ти си се алиенирала от заобикалящия те свят (както сама посочваш) и се ядосваш, че той води социален живот ... Не е това начинът ... за теб! "Открадни" малко време за себе си - отиди на фризьор, козметик, маникюр ... има ли желание, има и начин! На никой мъж не му е приятно като се прибере да види една разфучана, ядосана "лелка" (слагам го умишлено в кавички, защото не визирам буквално думата), която изнервено го чака, за да му вдигне поредния скандал "къде е бил" ... В началото ще се прибира с кофти настроени защото ще знае какво го чака, а после ще спре и да му пука и хич няма да обръща внимание, ако ще и на челна стойка да застанеш ... направи един сешоар и го посрещни с усмивка на уста и целувка по бузата, питай го как е минал денят му, разкажи му за някои от постиженията на децата ви и задължително вметни, че приличат на него по този параграф, бъди "дружелюбна" ... да ти кажа, много е вероятно да се изуми, че си с прическа (например) и да те пита за къде си се нагласила ... отговорът, който шокира е "за теб" ... Това е само пример - нз какви са отношенията ви, нито какви сте вие по характер и т.н. ... но самосъжалението, натякването и изнервеността водят до лоши последици при всички случаи и положения ... позитивното мислене е в основата на доброто съжителство
Уви, отдавна осъзнах, че в голям процент от случаите в едно семейство, водещ фактор е жената - тя сплотява, тя е "добрият дух на къщата" ... от нас зависи стабилността на семейната среда. Никой не е казал, че е лесно, но то лесни неща в този живот НЯМА, така че ... освен това, предпочитам сега да си дам зор и да "крепя" мъжа си, отколкото на стари години, когато нито ще имам силата, нито желанието, а може би - и възможността!

От все сърце ти желая успех и не унивай Нека всеки ден за теб е такъв, все едно си се сдобила с най-желаният подарък/ вещ или нещо, което би те зарадвало ... Не се "вкопчвай" в мъжа си - той има нужда да преследва, а не да бъде преследван! Бъди недостижима цел, макар и толкова близо до него ... това е чувство, което се създава и възпитава. Отнема време, но  си заслужава ...

Още веднъж - УСПЕХ! И повече усмивки!    

Триша, права си. Знаеш ли, всичко това аз също го осъзнавам - че мрънкам, че вечно съм недоволна, че съм се затворила в себе си... Само че ми е много трудно да се променя сама, някой или нещо трябва да ми помогне.
 Радвам се, че съм част от този форум - винаги намирам това, което ми трябва. Дано и този път да е така!!!

"Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" Не съм много набожна, но в този случай това клише е МНОГО вярно! Инициативата, уви, трябва да е от нас ... след това се връща няма как - трябва да се влага в една връзка - не само чрез грижи за мъжа и децата - те мъжете тва си го имат за нещо нормално и не ги впечатлява особено ... провокация, различност, нестандартност, разчупване на настоящото статукво ... пробвай с това, колкото и да ти е трудно после, като започнеш малко по малко да забелязваш "плодовете" на своя труд ще е по-лесно

Успех 

Сякаш си описала собствения ми живот.... Само, че на мен вече и не ми се говори с него. Скоро заминава за 10 дена, ще си починем един от друг. Сега трябва да измисля кой да гледа децата, защото съм на работа...

Това винаги ме е подлудявало в отношенията между хората- на само между съпрузи ами и между деца,родители,приятели...
Аз съм пък от тези които винаги обичат нещата да са изяснени и то точно по причината която ти изтъкваш- след време проблема се връща като бумеранг и то със страшна сила 
Аз лично не бих оставила нещата така-  иска,не иска ще говори и то докато не стигнем или до консенсус или докато единия не отстъпи пред аргументите на другия...
Ето сега се подсетих- имам един наболял проблем с мой близък,който не съм изяснила и едва ще дочакъм другата седмица да се видим и да го разрешим
Накарай го да говори-иначе не виждам как ще се разберете
 

Проблема при нас е, че колкото пъти се опитам да "поговорим", реакцията е една и съща - "стига си говорила глупости", "ти си се побъркала", "добре, бе, мисли си каквото си искаш" и др. от този сорт. Но довечера съм решила наистина да си кажа каквото имам за казване.
Много ми е мъчно, че почти всяко второ мнение е "и аз имам същия проблем", "все едно описваш моя живот"... толкова ли е трудно двама души, които се обичат /не искам и да си помислям, че вече не е така /, да седнат и да поговорят нормално. И не само да говорят, а всеки да ЧУЕ другия, да се постави на негово място, да се опита да го разбере.
Може би се нуждая от съвет от някой близък, или приятелка, но не смея да говоря за такива неща с никого - майка ми само ще я разтревожа, сестра ми ....незнам, не мога, приятелките не са от ония, истинските приятелки... Оставате само вие - благодаря, че ме изслушахте и се извинявам на авторката на темата, че така нахално нахълтах и ви отклоних вниманието от нейните проблеми.

Толкова ли е трудно....Да, очевидно е ужасно трудно. Понякога се питам - добре де, той си е такъв от край време, ти такъв го хареса и прие. Защо сега това ти пречи...

И се сещам, че в началото не ми пречеше мълчанието. С времето обаче възникват проблеми, конфликти и т.н., и мълчанието тогава е проблем, все по-сериозен и по-сериозен.
Любовта е крехко цвете, ако не се обгрижва и поддържа, увяхва бавно, но сигурно. Мисля, че при нас се получи това, такова е моето усещане.
Убедена съм, че и при него не е по-различно.

Със сигурност не питае топли чувства, щом му е добре с дни да не си говорим и да се разминаваме като малки гари...

tanya.d, направих онова, което направи и ти - излях си душата. И аз не бих могла да натоварвам с това роднини и приятели. Дано да ми олекне...

Дилема, какво стана, душо? Как мина петъчното излизане? Пиши, къде се дяна? Обеща да споделиш ...

И моят е такъв. Няма оправия. Успокоявам се, че сигурно ако пък беше на др крайност, много говореше това щеше още повече да ме дразни. Дигала съм скандали не веднъж заради това и го виждам, че се мъчи да се промени. Ама не му се удава хич. Природата си му е такава, като се мъчи да е какъвто не е и си личи ще са самоизнасилва. По добре аз да  го изнасилвам и да му вадя думите с ченгел от устата в такъв случай. Това да му е косура 

А може и в нас да е проблемът. Може да ги дразним с приказките си и затова да избягват разговори. Не се усещам да съм досадна, но нищо чудно той така да ме усеща. Обаче имам наблюдения върху приятелки със същия проблем. И отстрани виждам, че тези жени едно, че говорят много и повечето глупости, друго, че задълбават в някакви излишни спорове, само заради спора или пък  с цел да се убеди отсрещната страна в нейното мнение и не се отказва докато не го убеди. Или поне докато мъжът и не кажа Ахм, добре или нещо от сорта и приключи темата, като той разбира се изобщо няма намерение да се оставя да бъде убеден в нейната теза. И на мен не ми се говори с такива жени в интерес на истината. Допускам да съм създала и аз впечатление на такава, защото го занимавам с важни за мен неща, но за него маловажни или направо глупости. И като се е случило няколко пъти и той е решил, че всеки път като си отворя устата да кажа нещо, че е глупост. И правилно е намерил начин да си спести слушането на глупостите ми. Е не оставайте с впечатление, че си мисля, че той е винаги правия, а аз все кривата. Редуваме се.
Но той си е такъв, не е по сериозните разговори, не знам защо, все се надява проблемите да се решат от самосебе си. Иначе за глупости може да говори, например за вина, за храна, за разни негови хобита. Но пък мен не ме интересуват тия неща. И все не намираме тема за разговор.

Ех, язък, че не си излязла ... ама, пък от друга страна проявява някакво чувство ... а поне някакъв разговор на тема "Защо и с кого ще излизаш" нямаше ли? Не го ли извади на някакво по-горно ниво? В смисъл, над апатията?
Уф, направо нз как да ти помогна и да съм ти полезна ... но, при нужда, свиркай! Аз съм на линия!!!   

Дилема, съжалявам, че плановете ти за излизане се провалиха.... При мен нещата се пооправиха - поговорихме, всеки си каза каквото мислеше и така. Няма да влизам в подробности, но понякога и ние сме си виновни. Вече съм решила при най-малкото недоразумение, или нещо, което ме дразни, да си казвам, а не да мълча, да се муся и да чакам отсрещната страна да ме засипва с въпроси... Не, че не си го знам това, все пак сме заедно повече от 15 години, но характера ми е много труден.
Успех на всички сладуранки и настоявайте за разговор, бъдете искрени и си "излейте душата" - колкото по-бързо, толкова по-добре - поне за себе си установих /за кой ли път/, че с мусене и мълчание нищо не се постига.