Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
Разчитам на отговори по същество.


Пет години съвместен живот, две деца.

Взехмесе с голяма любов, но тя изчезна някъде там ( неискам да звуча като Божидара в ББ) Mr. Green

Сега разговорите се свеждат до " Какво има за ядене" и баналните сметки, разбира се.

Понасям обиди, а и на ревност нося в последно време.

Безпаричието е брутално, но не съм сигурна, че там е причината Confused  До преди време, мислих, че ако "милото" ме заведе на ресторант и е малко по - галъовен с мен, може и да съм благосклонна.

Е, сега и по прашки да ми се яви , все тая Tired


Не мога да се оплача от липса на желание за секс от негова страна.

Да, но аз вече се спекох спрямо него.

Темата ми е за това, трябва ли да търпя подобен начин на живот в името на децата, да си затварям очите, да ми закърняват сетивата и да мисля, че " това е нормално".

Момичета, вие сте Hug

# 1
  • София
  • Мнения: 2 790
проблемът сякаш е в безпаричието?
бедността е нахлула през вратата и любовта е избягала през прозореца?

# 2
  • софия
  • Мнения: 682
Ох,зависи от много неща.5 години,голяма любов,2 деца.Ако е останала и капчица любов-бори се.Парите не трябва да са на първо място,тъпо е заради тях да си скапвате отношенията.Колелото се върти,веднъж сме зле,после се оправяме.Казвам го от собствен опит.Пожелавам ти сила и дано се оправят нещата. Hug

# 3
  • Мнения: 293
Така както си описала нещата не виждам реален проблем, освен рутината ви в ежедневието и безпаричието.
Ревност?Обиди?-това са нещата над които евентуално трябва да се замислиш.Но сега ли се появи ревността...?
Сивото ежедневие ви е сгащило здраво.....според мен е това.Не му се оставяй,проблема може да не е между вас,а другаде....
Ти си знаеш де....

# 4
Aurora, и аз мислих така, но искам да вярвам, че не е !

СлаБе, благодаря и на теб миличка Hug, колко съм се надявала да е така и все още се надявам Rolling Eyes

AgapH, ако той се държеше само така, иди дойди. Хиляди теми има в ДИС.

Да, ама и аз се усещам , че нещо не ми понася.

Божееееееее в какви драми се вкарвам. ooooh!

Драми, драми, ма ми се отразява на всичко това Close

# 5
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 8 684
Всъщност,аз така и не разбрах кой точно е проблема...
Нямаш пари ,за да купуваш разни неща?
Той не те уважава,обижда те и ревнува?Отскоро или винаги?
Вече не го обичаш,но не смееш да го признаеш и пред себе си?
Има друг и това са оправдания?
Сивотата и еднообразието на ежедневието те подтискат?
Може би е добре да осъзнаеш кой е най-големият проблем.Защото някои проблеми се разрешават,а за други не си струва да се борим.
Първото и последното са неща,които могат да се променят и реално са си зависими само от вас двамата.
А за останалите три...не знам,всеки преценява за себе си ,но аз лично /и в други теми съм го казвала/,не бих живяла без любов.Просто съм такава натура,бих била постоянно нещастна и безполезна .Дори и за децата си. 

Последна редакция: пт, 27 мар 2009, 11:57 от краси.мира

# 6
  • Мнения: 807
Ами разнообразете си сивото ежедневие , отидете някъде само двамата, поговорете си , изненадай го с нещо Peace

# 7
  • Мнения: 2 425

Темата ми е за това, трябва ли да търпя подобен начин на живот в името на децата, да си затварям очите, да ми закърняват сетивата и да мисля, че " това е нормално".


То не не нормално, не знам за какво ти е да се залъгваш, че е така.

# 8
  • на 6 ет..под звездите
  • Мнения: 2 175
Ми не, не е нормално..
Но от теб си зависи - дали ще търпиш, или ще предприемеш мерки ( да избягаш или да се борите)

# 9
  • тук-там
  • Мнения: 84
Ами след 14г. и две деца?

А съпруга ти с какво мнение е?Как намира семейния ви живот,той недоволен ли е?Има ли желание за някаква промяна?Ако и при него стоят нещата така...Става лошо.

# 10
Всъщност,аз така и не разбрах кой точно е проблема...
Нямаш пари ,за да купуваш разни неща?
Той не те уважава,обижда те и ревнува?Отскоро или винаги?- oт скоро.
Вече не го обичаш,но не смееш да го признаеш и пред себе си?
Има друг и това са оправдания?
Сивотата и еднообразието на ежедневието те подтискат?
Може би е добре да осъзнаеш кой е най-големият проблем.Защото някои проблеми се разрешават,а за други не си струва да се борим.
Първото и второто са неща,които могат да се променят и реално са си зависими само от вас двамата.
А за останалите три...не знам,всеки преценява за себе си ,но аз лично /и в други теми съм го казвала/,не бих живяла без любов.Просто съм такава натура,бих била постоянно нещастна и безполезна .Дори и за децата си. 
Peace

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 2 893
Аз обичам борбата с вятърните мелници. За спорта дерзая. Създавам си две, три когато имам нужда и почвам.

# 12
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 8 684
Сивотата и еднообразието могат да се намалят поне...ничий живот не е вечен купон.Трябва обаче да има желание и от двете страни.
".... Да, но аз вече се спекох спрямо него...." - за това трябва да има доста причини.Според мен не се получава просто ей така.Казваш ,че отскоро те обижда и наранява...сигурно и затова има причина-стрес,безпаричие,безсилие /мъжете поне повечето,много трудно понасят факта,че не могат да осигурят добър живот на семейството си/ .Може да чувства обвинение от твоя страна,дори и да не му го казваш с думи.
Според малкото ,което си написала,ми се струва ,че не всичко е загубено.Но няма как да знам как усещаш нещата...И СУПЕР баналния съвет:Ако можете ,говорете ОТКРИТО за всичко това,не с обвинения или огорчение.Просто си налейте по чашка ,когато децата заспят и нека всеки си каже какво го тормози,притеснява,измъчва.Все едно сте на изповед.Нямаш представа колко добре действа,ако можеш да споделиш...И в повечето случаи се оказва ,че ти си мислиш едно,а него го притеснява съвсем друго,както и обратния вариант...
По повод ревността:Преди години,още с едно малко дете,мъжът ми в един период започна да провява някакви такива наченки на ревност /по принцип не е от ревнивите/.Един път се обяснявахме,че няма такова нещо,втори път...най -накрая ми писна и постъпих точно така: седнахме една вечер и на въпроса ми кое предизвиква тази ревност,защото поводи не съм давала,неговият отговор беше,че го е страх ,че ще го напусна заради някой по-платежоспособен. /имахме финансови проблеми тогава/.
Може при вас да е различно,просто исках да кажа ,че за всичко си има причина.  И че нещата не са само черни и бели.   

# 13
# 14
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 202
Темата ми е за това, трябва ли да търпя подобен начин на живот в името на децата, да си затварям очите, да ми закърняват сетивата и да мисля, че " това е нормално".
А според теб каква би била неговата гледна точка, поставяйки се на мястото на твоя съпруг? Интересно ще ми е да споделиш. И вместо да се изкарваш жертвата в случая, няма ли да е по - нормално ако опиташ да си по - настъпателна в задушевните разговори, в които може лесно да го провокираш да споделите заедно тревогите и проблемите, които очевидно взаимно ви измъчват, както и да се постараеш ти самата да станеш инициатор на всекидневните топли посрещания и жизнените усмивки вкъщи, въпреки и напук на финансовата ви семейна криза към момента. Стани ти подбудителя и потърси сама смисъла в това. Опитай да намериш правилния подход към него и да го предразположиш да споделя, като и двамата  потърсите най - безболезненият изход за излизане от това обременено с времето семейно положение. Все пак и той е човек, податлив на чувства и съм сигурна, че има начин да му въздействаш и опиташ да промениш нещата към по - добро, без да е нужно да се вглъбяваш и чакаш само на неговата реакция и решителен замах.
Според мен вместо да се самосъжаляваш и самонавиваш, че видиш ли страхът ти от това да не страдат децата, може да те принуди, да привикнеш към този така изтерзан начин на живот без да се усетиш, е просто неоправдано и нелепо извинение за твоето бездействие във вашите отношения. Във всяко едно семейство, чувствата между двамата партньори с течение на времето се променят и улягат, продължавайки да се развиват вече на друга честота от взаимоотношенията между двамата. От вас самите си зависи какъв подход ще изберете да съхраните любовта си и как да я овкусите, та да ви се услажда за по - дълго време.
И все пак, ако все още вярваш на приказките, в които главните герои "... заживели щастливо и безгрижно до края на дните си ...", както и в принцовете на бели коне, то моят отговор би бил - да, той не те заслужава, не е нормално да търпиш подобен начин на живот. Остави вятърните мелници някой друг, който може да ги пребори.  Peace

Последна редакция: ср, 01 апр 2009, 01:53 от Pebibals



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт