Кога ви беше най-трудно?

  • 4 753
  • 103
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 187
Не помня да е имало случай, в който да ми е било трудно. Може би момента около прохождането ми беше най - напрегнат. Ти искаш да стоиш, детето иска да върви  Grinning....
 Рая нямаше колики, зъбите ги извади без да разбера, спеше по 4-5 часа, когато сме на вън. Кърменето бе най- естественият процес за нас, от форума разбрах, че това не е никак просто начинание.
Сега, след толкова много информация се питам, дали един ден ще се справя толкова успешно и с второто си дете  Rolling Eyes. ?

# 46
  • Мнения: 81
Със сигурност най-трудно ми беше първия месец , когато се приспособяваш към новия ритъм на живот. Липсата на последователни часове здрав нощен сън е най-уморителното през този период.  Peace

# 47
  • Мнения: 7
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.

# 48
  • Мнения: 2 658
Най-трудни бяха първите два месеца, когато всичко беше ново и когато водех битка със следродилната депресия. Всичко друго е поносимо.
Да, само че три месеца. Плюс, раzбира се пустото беzсъние и невъzможността да се справиш с всичко. Иzобщо живота ми ме zавъртя на 180°. Това първия път.
Втория бе осеzаемо по_добре. Нямаше и помен от следродилна депресия(слава Богу) , но имаше ревящо бебе, което след неспирни опити zа кърмене се окаzа гладно. След като раzрешихме проблема на около месец и нещо, нещата се регулираха. Окаzа се, че бебето не било ревливо. Вече се справяме добре.
Нещата с таткото се промениха, да.. Чакаме да се оправят  Wink  Peace

# 49
  • Мнения: 180
Най-трудно ми е безсънието.... определено  Shocked С друго всичко се справям  Laughing

# 50
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Май сега ми най-трудно, защото все трябва да ходя след
нея и да я пазя, да не се пребие.
За големия няма да споменавам, че там трудностите на
пубертета са неописуеми  Wink

# 51
  • Мнения: 39
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре и наи ве4е първите три дена след като се прибрахме пт родилното докато вляза в 4ас с вси4ко

# 52
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Най-трудно ми беше втория месец след раждането и трябваше да се оправям с всичко сама,а и бях в депресия.След това започнах да свиквам и да се справям. Peace

# 53
  • Мнения: 81
Всички екстри, които  Lady mom е изброила , ги изпитах с ПЪЛНА сила - моят сладур е много жизнен, емоционален, не се спира още от малко бебе-това сигурно е добре за него , но за мама.... Twisted Evil, когато чета за бебета ,които си спят през ноща, слушат - направо не мога да повярвам, че съществуват!Но..всичко си е и ген  Wink Laughing

# 54
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
На мен в началото противно на всякаква логика ми беше много лесно и сякаш кипях от енергия, но след 2-3 месеца започнах да сдавам багажа, защото малката заспиваше само на ръце- пусках й песни  и в ритъма на музиката я приспивах... и така до пълно изтощение.
И това отмина и сега ми е сравнително добро детето.

# 55
  • Мнения: 2 110
Най-трудният момент за мен е ,когато децата когато са болни. В този момент имам чувството ,че ще се пръсна от безсилие като ги гледам .

# 56
  • Мнения: 4 187
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.

От един момент нататък и това , не искаше да заспива сама и това е !

# 57
  • София
  • Мнения: 5 079
ОТГОВОРНОСТТА! Че едно толкова мъничко същество е изцяло зависимо от всяко твое действие и мисъл. Това ме шашкаше най - много.
Времето за мене си не ми е липсвало, защото знам, че 100 % - товото себеотдаване е до време.
Предполагам, че тази бременност ще ми липсват социалните контакти и работата, за разлика от предния път. Както и ще ме стряска как ще съвместявам грижите за бебе и баткото. Това ми се струва най - трудно за момента... Thinking

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Такаааа......трудно ми е тръшкането и своеволията.Непослушанието му,нетърпението му...това,че като поиска нещо,ако не му се осигури на мига,наддава такъв кански вой,че ме е срам направо....Безсъние при мен няма,защото не го чувам като плаче,само мъжа ми става нощем,още от самото му раждане.Имам късмета да спя като слон и нищо не е в състояние да ме събуди...
Друго много трудно нещо за мен е,да уцеля онази златна среда между отказването и позволяването на нещо-кага да кажа ДА и кога НЕ.

# 59
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 269
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре

Това пък защо?! Мисля, че това сама си си го направила  Naughty

Не отчитам някакви трудни моменти. По- скоро- вече всичко съм забравила. Помня само сладките и чудесни мигове с бебето.
Иначе всеки ден се срещам с трудности при отглеждането на чудото си. Но бързо забравям.

Общи условия

Активация на акаунт