За приятелската подкрепа, даването на съвети и оказването на помощ

Анкета

Трябва ли и как човек трябва да учавства в разрешаването на проблемите на приятелите/роднините/колегите?
Опции:

Да, човек трябва да помогне на приятеля си, да го изслушва винаги и даже понякога да се намесва за негово добро. Понякога хората отстрани по-ясно виждат нещата.

Не. Да не ме занимават, имам си свои проблеми.

Давам съвети и помагам, само когато изрично ме помолят за това.

Давам само акъл, като не поемат ги оставям да пасат.

Предлагам помощ /ако съм в състояние да помогна/. Съвети не давам и не слушам оплаквания, щото не съм кошче за душевни отпадъци.

Абе винаги помагам с квото мога и изслушвам и съветвам, ама няма ненаказано добро

Само изслушвам без да се намесвам по някакъв начин - със съвет, отсъждане или намеса. Човек трябва да решава напълно самостоятелно.

# 15 27 март 2009, 15:18 ч.

Мнения: 301

Помощ и съвети - само при поискване. Така предпочитам и по отношение на мен да се държат приятелите ми. Може би само по отношение на едната си приятелка (другата е по-споделяща) си позволявам да попитам директно какво не е наред, когато виждам, че има проблем. Но тя по принцип не е много споделяща Mr. Green

и предпочита да си страда сама.
По предложените ситуации:
1. Мъжете на приятелките ми също са ми приятели, така че бих предпочела, вместо да сервирам кофти новината на жената, първо да говоря с мъжа й.
2. Ще си кажа каквото имам, съвет никой не е задължен да приема, но пък поне ще съм опитала.
3. Ако ми е близка колежка, ще й предложа да я заместя или поне да и помогна с половината работа.

# 16 27 март 2009, 15:18 ч.

Мнения: 49

Гласувах с с последната опция.Не обичам да ме съветват ,нито аз да съветвам.Разбира се изслушвам и разговарям за проблемите,но конкретен отговор не давам. Не знам аз в дадена ситуация как бих реагирала.Смятам че всики сам трябва да си стигне до правилното решение.

# 17 27 март 2009, 16:29 ч.

Мнения: 4 965

1. Няма да се бъркам.
2. Ако имам някакъв вариант за лечение, което родителите не знаят (и изобщо, ако искат да коментираме въпроса) ще го подскажа деликатно. Ако не коментират с мен въпроса, няма дори да го споменавам.
3. Ако ми е от колежките, с които сме в по-близки отношения, ще й предложа да я заместя. Ако нямаме "допирни точки", няма да се меся.

# 18 27 март 2009, 17:58 ч.

Мнения: 1 477

Помагам и изслушвам,ако ме помолят.Не бих отказала помощ на приятели и близки.Самата аз рядко искам мнение и съвет,но това не значи,че не помагам.

# 19 27 март 2009, 18:01 ч.

Мнения: 25 568

Ама естествено, че трябва! А ако случайно нямат проблеми, с радост ще им ги създадем!
Че нали затова са приятелите? Hug

# 20 27 март 2009, 18:01 ч.

Мнения: 2 127

Да, човек трябва да помогне на приятеля си, да го изслушва винаги и даже понякога да се намесва за негово добро. Понякога хората отстрани по-ясно виждат нещата.

# 21 27 март 2009, 18:06 ч.

София
Мнения: 7 984

Доскоро си мислех, че човек трябва да си казва мнението само, ако му го поискат. След известни размисли по въпроса, стигнах до извода, че може би дори и тогава не е хубаво да го казва, защото някои хора питат, но не са с нагласата да чуят неприятната част на отговора.
По конкретните питания:
1. Не бих казала. Не вярвам, че ще направя някого по-щастлив, ако му кажа, че го лъжат и аз знам. Рано или късно тези неща се разбират, човек сам трябва да открие истината.
2. Бих си казала 1-2 пъти мнението. Ако родителите не отразяват информацията, просто ще престана. Все пак те са хората, които отговарят за собственото си дете.
3. Ако ми е симпатична колежката, бих й предложила да й помогна, за да свърши по-рано. Не бих поела нейната работа на 100% и не бих влизала в ролята на неин адвокат пред шефа.

Причина:

Причина: