Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 627
Питам майките, които са били със спинална упойка т.е. в съзнание? Въобще какво се чува, какво се усеща? Лежиш и блееш в тавана ли?

И още един въпрос - гадно ли е поставянето на спеналната упойка? Усещането подобно на  поставяне на обикновена инжекция ли е, или по-гадно? Нали някаква кост се пробивала ако не се лъжа. И как успяхте да не мърдате докато ви я слагат?  Thinking

# 1
  • софия
  • Мнения: 7 282
Говорят си глупости Sunglasses, за да те разсейват. Чуваш всичко, виждаш тавана и анестезиолога, говориш си с него. Не усещаш болка, може да чувстваш дръпане и допир. Иглата се вкарва между прешлените-т.е. не се пробива никаква кост.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 427
Говорят си глупости Sunglasses, за да те разсейват. Чуваш всичко, виждаш тавана и анестезиолога, говориш си с него. Не усещаш болка, може да чувстваш дръпане и допир. Иглата се вкарва между прешлените-т.е. не се пробива никаква кост.
И при мен беше така.Майтапеха се и ме разсейваха.Страхотни бяха!

# 3
  • София
  • Мнения: 4 938
Ами аз раждах нормално с епидурална упойка и мога само да ти кажа за поставянето на упойката - усеща се само боцкане, мисля, че е инжекция, с която локално обезболяват, така че самото поставяне на упойката и катетърчето (в моя случай, тъй като епидуралната се подава на няколко пъти) не се усеща. За да не мърдам при поставянето издебнахме момента м/у две контракции. Успех и леко раждане!

# 4
  • Мнения: 10 719
Говорят си глупости Sunglasses, за да те разсейват. Чуваш всичко, виждаш тавана и анестезиолога, говориш си с него. Не усещаш болка, може да чувстваш дръпане и допир. Иглата се вкарва между прешлените-т.е. не се пробива никаква кост.
И при мен беше така.Майтапеха се и ме разсейваха.Страхотни бяха!
И при мен също. И постоянно ме бъзикаха, защото му казах на доктора, ако може да ми изгребе сланинките Mr. Green
 Не ме болеше като ми слагаха инжекцията.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 2 648
.... И как успяхте да не мърдате докато ви я слагат?  Thinking
Много трудно успях да не мърдам, защото при мен секциото се наложи в хода на раждането и трябваше да ми я сложат между 2 контракции. Абсолютно нищо не усетих, както при поставянето на катетъра, така и при самото секцио. Екипът по време на операцията си говореше ту с мен, ту помежду си. Хубавото е че участвах във всичко, т.е. мога да разкажа за събитието по минути.

# 6
  • Burgas
  • Мнения: 7 186
Не е болезнено поставянето на упойката. Обикновено става бързо, така че е нужно да не се мърда само за няколко минути. Може да бъдеш  в странично легнало положение или в седнало. Първоначално се обезболява мястото с локален анестетик с обикновена игла, за да няма болка. След това със спинална игла, която е по- дълга, се прониква между прешлените в гръбначния стълб и след като изтекат няколко капки ликвор това означава, че иглата е поставена на точното място и тогава вече може се инжектира и анестетика. След това вече ще те сложат да легнеш и в зависимост от медикамента, който ти е поставен ще трябват няколко минути, докато се фиксира блока. Ще усетиш затопляне, изтръпване, постепенно обезчувствяване на тялото отдолу- нагоре. След започване на операцията болка не би трябвало да има, ако всичко е наред, усеща се само леко дърпане. Вече ако случайно имаш някакви проблеми като болка, затруднено дишане, гадене или някакъв друг дискомфорт ще уведомиш анестезиологичния екип.

# 7
  • София
  • Мнения: 30 797
За секциото не знам, но при нормалното ми раждане се наслушах на докторски глупости Simple Smile Ако имах огледало сигурно и ущите ми щяха да са червени. А аз на всичко отгоре раждах пред цялото отделение, после ме шиха пак пред всички ... и т.н. Аз общо взето отговарях на въпросите им, ама се си гледах щерката Simple Smile

# 8
  • Мнения: 19 412
за мен Simple Smile следяха състоянето ми, питаха как съм и разни съвсем "докторски", когато ме шиха

# 9
  • Лондон
  • Мнения: 1 613
Поставянето на спиналната не боли, защото преди това ти слагат местна упойка.
А за това какво са си говорели докторите, чесно казано-не знам. Анестезиоложката постоянно ме разсейваше, висеше ми над главата и ми говореше най-различни неща от рода на: "Представи си, че си еди-къде си...", "Момче или момиче ще е бебето..." и др. такива... А после по време на шиенето бях заета да си гушкам бебчето  Mr. Green и пак не съм ги чула, само хвърлях по едно око към часовника да видя дали много остава (знаех, че отнема от 30-40 мин приблизително да ме зашият).

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 373
в една не малка част от времето се чуваше само аспираторът. поне така си мисля сега. иначе си говореха лекарски неща.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 449
Трудно ще чуеш какво си говорят лекарите, просто имаш и завеска в зелено пипната пред корема, така че и да искаш да надничаш - не дават! Аз лично си бърборех с анестезиолога - това му е работата да следи състоянието ти и да те пита как се чувсташ. Съответно ти обяснавя какво става и кога ще свърши цялата работа! Ако обещаеш да не мърдаш например не ти връзват ръцета и ти разбира се не ги мърдаш много, че се карат! Wink Аз лично повдигах завеската и чувах доктора да казва - Махни си ръката! а аз пипам ли пипам....Голям майтап беше! Ама пусто исках да гледам, но не може! Cry
Така, това беше постинг за разведряване и спокойно! Всички около мен се плашеха колко било страшно в операционна - не вярвай!
Леко раждане!  bouquet

# 12
Упойката не е болезнена. Усетих едно леко боцване и ме попитаха усещам ли затопляне на краката.  Точно им отговорих, че не усещам и усетих. Нямаше как да мърдам по време на поставане на упойката, защото акушерката така ме сгъна и притисна, че не съм си и представяла, че мога толкова да се свия с този корем. После докато анестезиоложката ми мереше кръвното и ме питаше как съм, усетих едно клатене и виждах главата на помагащия лекат, който много енергично ми правеше нещо. Стиви вече беше нвън. Тогава се почна една еуфория -"Колко хубаво бебе.", "Как ще се казва?", "Колко е голям.'" и др. Веднага го изнесоха и след малко ми го донесоха да го видя - измит и облечен. Стори ми се, че не съм виждала по-хубаво бебе. Сложиха ни номерца, премериха го, изнесоха го на прозореца на отделението да го покажат на таткото и майка ми и операцията беше приключила.  Само докато ме шиеше докторката ми каза "Я, какъв е тоя съсирек тук?" и ми настръхна косата, но после се оказа, че не било от нещо си, което си помислила. Мина толкова бързо, че на зъболекар повече седя. а, толкова се радваха целия екип, като че ли за първи път виждаха бебе.Много ме предразположиха да не се притеснявам. Тя по принцип мойта гинеколожка е такава - умее да предразполага и да успокоява.
Желая  ти успех и не се шашкай. newsm10

# 13
  • София
  • Мнения: 3 550
Не успях да не мърдам, докато ми слагат упойката, та анестезиологът ми подпря с нокът мястото на поставяне, за да не стане сакатлък.
Не говореха много, главният лекар правеше забележки на асистента кое как да прави, но не беше страшно. Не беше нещо от рода на: "Веднага върни това, откъдето го взе!" Laughing
А, иначе, преди операцията се притеснявах точно като теб, от това, което ще чуя. Развинтено ми е въображението и си филмирам разни неща в главата, но не беше страшно. Всичко ще бъде наред, не се шашкай!

# 14
  • Варна
  • Мнения: 716
Говореха ми на мен - питаха ме какво ще е бебето, коя зодия и т.н. - гледаха да ме разсейват. После, понеже тя се оказа по-голяма, отколкото я чакахме, ме накараха да дишам много учестено и дълбоко и ме натискаха по гърдите - беше малко гадничко... Ама като й видях физиономията и всичко забравих smile3503



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт