За женското самочувствие

Да, имам самочувствие на успяла в професията си, добре изглеждаща за годините си, надявам се добра майка и чувам "добра съпруга", е какво повече да искам? Всъщност искам малко повече време, че не ми стига

Имам реална оценка за себе си, надявам се.
Имам самочувствието, че успявам да се справя добре в определени области и знам, че има още много неща, които да се желаят.
Усъвършенствам се напрекъснато-както професионално, така и по отношение на стила и външния вид.

За мен подобно нещо би означавало , че имам семейни проблеми. Да не се чувствам достатъчно жена с мъжа си си е проблем в моите очи. Явно за всеки семеен проблем означава различно нещо.

Самочувствие на успяла професионално, нямам, защото не съм, не ми е било цел никога да правя кариера. Но жена се чувствам именно поради факта, че съм желана.

Странно но при мен самочувствието не се създава от мъжа до мен.
Имам си го.Не е в излишък нито в изобилие но се чувствам уверена,красива и достойна.
Професионалния аспект също не ми е на нивото, на което бих искала но и това ще стане .
Според мен обаче или уважаваш и харесваш себе си или не.
И никаква кариера и спа процедури не могат да ти дадат самочувствието,ако не го носиш в себе си.

Имам си самочувствието и то достатъчно.И то не зависи от кариера,мъже или чуждо одобрение.
Преди малко в друга тема написах,че не се интересувам много от мнението на други за мен...по-важно ми е какво аз мисля за себе си,как се усещам...
Е,имала съм моменти на спадове /сега даже не помня защо/,но много бързо ми е минавало.
Мисля,че изобщо не е полезно самочувствието да зависи от това,какво работиш,къде живееш, как гледаш децата,или дали приличаш на моделка.Това за мен е повърхностно и в дългосрочен план изиграва много лоша шега понякога.   

90/60/90 никога не ми са ми били цел, нито мъжките погледи, кариерата в пълния смисъл на думата - също, но имам самочувствието, че съм пълноценна във всяко едно отношение, харесвам се, харесва ми начинът на живот, семейството ми, това ми е достатъчно за да съм удовлетворена


Мисля, че ти липсва нещо, но какво, ти трябва да откриеш ...

Харесвам се и живея добре в собствената си кожа. Мисля, че самочувствието не е корелирано с работата, професията, визията. По-скоро те са функция от самочувствието. Както Паси правилно отбеляза, одобрителните погледи са резултат на семейните отношения, а не на самочувствието.

От гледна точка на външен вид - аз съм идеална ... комбинация на разнородни несъвършенства, но въпреки това съм харесвана и желана.

В професионално отношение - не съм успяла все още да стана професионален "гъзоблизец" (извинявам се на четящите, просто така е по-експресивно) и фона на този факт доста от професионалните ми умения и способности често девалвират и понякога това ми влияе зле на самочувствието, ама само понякога. Иначе съм готин тип, харесвам се и се гордея със себе си (както и с всеки сантиметър от себе си). Влагам добрия смисъл в последното изречение.

На какво се дължи твоето самочувствие, ако не на споменатите неща? Не се заяждам, интересно ми е.
Щото на мене ми се чини повърхностно всичко, което не е подплатено с факти. Като например умна съм. Умна, ама само аз си го знам, няма измерими резултати. Повтарям си, че съм умна, повтарям си, обаче в един момент прозирам, че ума никаква работа не ми върши и прас - я комплекси, я депресия..
Да отговоря какво на мен ми дава самочувствие - добре свършената работа. Или това да правя нещата, които обичам, тогава и работата я свършвам добре.  

имам самочувствие в нормалните граници-постигнала съм всичко,което съм искала до момента в професионален план,имам прекрасен съпруг,който ме обожава и ме кара да се чувствам желана и единствена,имам приятели,които ме уважават.
колкото до външния ми вид-винаги съм имала висока самооценка за него и самочувствие на красива жена,макар че специално в този аспект напоследък натрупаните малко излишни кила отгоре рушат самоусещането ми. нооо работим по въпроса.

Яяяя зае.ете клишетата, че е скучно, дайте да си говорим. 

Знам, че всеки човек си мисли, че е нещо специално, че неговия начин е най-добър, че неговото мислене е най-правилно. Опитвам се да не забравям това. Като цяло нямам проблеми със самочувствието, но понякога се появяват. Имам свои си начини да се справям с това, но целта е да не се случва, а не да се обиграя как да се справям в тези моменти. Харесвам в себе си най-вече това, че много често сама се изненадвам колко добре се справям в почти всичко. Когато оплескам нещо, което съм очаквала да не ми създаде трудности, не си се сърдя много, но знам че никога няма да си повторя грешката – взимам си поука. Успехите в работата за мен са по-важни от това как изглеждам, но това е защото изглеждам незле по природа. В смисъл, не съм първа убавица, но без да полагам старания изглеждам добре. Има неща в мен, които ме дразнят, но предвид годините ми, мисля че мога да изгладя накои от тях. Абе в общи линии не прекалявам със самочувствието. Мисля, че е по-добре да го удариш на излишна скромност, вместо на непокрито самочувствие и се придържам към тази максима. Харесвам си се и имам самочувствие, но не се смятам за идеална, перфектна итн. Имам върху какво да работя.

Не се сърди, човече - сигурно си права и ми липсва 'нещо'Сякаш съм доволна от себе си и някак нещо ми се изплъзва и може би просто имам нужда от някаква промяна/във външноста или навици или.. не знам/.Колкото до мерки и съвършенства -физически, не не съм идеална нито искам да бъда, но се харесвам или пък не , и имам нужда да го видя в другите..което  би било странно защото не ми пука обикновено за чуждото мнение

Е то остава и да са ти цел. Опитвам се да си представя как изглежда жена с такива мерки.