Здравейте, често чета форумите макар да не семейна.
Може би не е тук мястото да споделям и търся съвет, но се чувствам объркана и безпомощна и нямам към кой да се обърна.Освен това се срамувам от това което правя...срамувам се да го споделям с хората.
На двайсет и няколко години съм. Той на много повече. Преди повече от година и полвина покарай работата ми се запознах с прекрасен мъж - за съжаление най-прекрасния за мен. Когато го срещнах имах приятел, с който живеехме заедно , но нещата не вървяха добре и беше време да се разделим...
Този най-прекрасен мъж ми каза, че е женен на първата ни официална среща. Познавахме се около месец и нещо преди това....
Не знаех подробности когато го видях, не знаех че има две деца...10 минути след като го бях видяла си казах, че това е този който търся...това е човека от когото имам нужда...че искам деца от него..звучи много странно и з амен, защото като цяло съм по-практична, рядко залитам....но този път...този път сякаш няма да се пусна...
Виждаме се 2-3 пъти седмично за вечери, за кафета и за секс..говорим си , чуваме се,...чувствам го и близък и далечен..
Никога не питам за жена му. Когато той каже нещо - се чувствам зле...
Влюбена съм в него. И това продължава толкова време.
Секса е страхотен. Не разчитам на него нито за пари, нито за помощ...Липсва ми само вечер когато си лягам, сутрин когато се будя, на празниците...Никога не бих позвънила в неподходящо време, никога не бих го компрометирала...никога нищо което да нарани него или семейството му....Искам да е щаслив, но го искам повече време с мен,....
Какво да правя с тази връзка? Как да се откажа? Как да си отида?
Никога не сме говорили за любов, за чувства...никога не съм му казвала как се чувствам, защото ме е страх....ужасно много ме е страх, че ще го изгубя...
Когато е близко се чувствам някак пълна и завършена.
Срам ме е от тази връзка , но може би това до момента е по-истинска връзка от всяка друга която съм имала.
Може би не е тук мястото да споделям и търся съвет, но се чувствам объркана и безпомощна и нямам към кой да се обърна.Освен това се срамувам от това което правя...срамувам се да го споделям с хората.
На двайсет и няколко години съм. Той на много повече. Преди повече от година и полвина покарай работата ми се запознах с прекрасен мъж - за съжаление най-прекрасния за мен. Когато го срещнах имах приятел, с който живеехме заедно , но нещата не вървяха добре и беше време да се разделим...
Този най-прекрасен мъж ми каза, че е женен на първата ни официална среща. Познавахме се около месец и нещо преди това....
Не знаех подробности когато го видях, не знаех че има две деца...10 минути след като го бях видяла си казах, че това е този който търся...това е човека от когото имам нужда...че искам деца от него..звучи много странно и з амен, защото като цяло съм по-практична, рядко залитам....но този път...този път сякаш няма да се пусна...
Виждаме се 2-3 пъти седмично за вечери, за кафета и за секс..говорим си , чуваме се,...чувствам го и близък и далечен..
Никога не питам за жена му. Когато той каже нещо - се чувствам зле...
Влюбена съм в него. И това продължава толкова време.
Секса е страхотен. Не разчитам на него нито за пари, нито за помощ...Липсва ми само вечер когато си лягам, сутрин когато се будя, на празниците...Никога не бих позвънила в неподходящо време, никога не бих го компрометирала...никога нищо което да нарани него или семейството му....Искам да е щаслив, но го искам повече време с мен,....
Какво да правя с тази връзка? Как да се откажа? Как да си отида?
Никога не сме говорили за любов, за чувства...никога не съм му казвала как се чувствам, защото ме е страх....ужасно много ме е страх, че ще го изгубя...
Когато е близко се чувствам някак пълна и завършена.
Срам ме е от тази връзка , но може би това до момента е по-истинска връзка от всяка друга която съм имала.
