Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 7 апр. 2009, 13:34 ч.
  • Преглеждания  5 094  Мнения  79  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 2 421
Напоследък ми прави впечатление по темите това, че много хора се изказват, че са срещнали голямата любов, сродната душа или както всеки го нарича, но по една или друга причина – проблеми, отхвърляне, раздяла по стечение на обстоятелствата или друга невъзможност, не е с този човек. Среща друг, който показва обич, обикновено описван като добър (пиша в мъжки род, защото повечето истории са разказани от жени в този форум) и продължава. Въпреки това, обаче повечето споделят, че ако живота им беше дал шанс все още биха искали да могат да са с онзи човек. С една дума, живеят с втория си избор.

Как бихте се почувствали, ако по някакъв начин разберете, че вие сте такъв втори избор за вашия партньор?

И смятате ли, че ако сте срещнали някого, когото с цялата си душа усещате, че е вашата половинка и съдбата ви раздели, трябва да останете самотни или да се задоволите с друг заместител, оставяйки си малко тайно място за невъзможната любов и тъгата, която ви обзема на моменти и да си кажете, живота е такъв.

п.п. редактирах заглавието, защото явно обърква.

Последна редакция: вт, 07 апр 2009, 22:59 от pasinet

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 014
Задоволи се със заместител, защото животът е един и може внезапно да свърши.
Заместителят може да ти даде другата голяма любов: детето.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 773
Не бих останала самотна. Бих намерила заместител, който изненадващо, дори за мен самата, в един момент да се окаже титуляр.

# 3
  • Мнения: 2 421
Предполагам, че почти всички отговори ще са такива, но разсъждавам върху това, ако самите ние сме втори избор , как бихме се почувствали.  Rolling Eyes
Темата не е лична, и не търся съвет. Просто много нещо на такава тематика се пише напоследък тук и се замислих по въпроса.
Честно казано, на мен би ми станало гадно, признавам си. Поне в началото на съвместното ни съжителство ми се иска той да мисли, че аз съм най голямата му любов.  От изненади в последствие никой не е застрахован, но ... така да тръгне от началото.  Confused

# 4
  • sofia
  • Мнения: 212
Аз зная,че съм втори избор за мъжа ми.Голямата му любов е починала в трагичен инцидент,в който и самия той по чудо се е спасил.Чувството е гадно,но с годините претръпнах.Зная,че ме обича и това ми стига.Гледам да не изпадам в подробности и да не се замислям много-много,че веднага ми става адски тъжно.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 773
Ооо, разбира се, че ще ми е криво да съм втори избор. Изобщо не приемам за нищо да съм на втори план, камо ли в отношенията с мъжете. Ама това си характерова особеност. Някои не са, чак толкова непримирими и успяват да се наслаждават на живота си такъв какъвто е, без да умуват прекалено за числителни редни. Simple Smile Може това да е мъдростта, знам ли. Аз все още съм далеч от нея.

Последна редакция: вт, 07 апр 2009, 14:20 от Северина

# 6
  • Мнения: 1 798
Не ме притеснява факта да бъда втори, трети или n-ти избор. Почти всеки човек е имал и други любови, за които е вярвал, че са истински и ще са вечни. Но ще ми бъде кофти да разбера, че съм нечий заместител-т.е. че съпругът ми е с мен, заради невъзможността да бъде с друга жена, за която всъщност все още копнее. Че е с мен, за да не е сам, че не съм истинският и единственият, а приемливия избор.
Аз самата дълго време съм била с човек, който беше 'заместител' за
голямата ми тогавашна любов. Самозалъгвах се, че съм щастлива с него, че неговата любов и моята привързаност ни дават пълно щастие и че връзката ни е хармонична... Истината лъсна със страшна сила, когато отново се влюбих истински. Болезнено е.
Миналите любови оставят само спомени, а не съмнения. Ако все още се питаш понякога: "А какво би било ако..." и мечтаеш за развитието след това 'ако', значи тази любов все още не е минало.

Последна редакция: вт, 07 апр 2009, 16:15 от Ulia

# 7
Задоволи се със заместител, защото животът е един и може внезапно да свърши.
Заместителят може да ти даде другата голяма любов: детето.

Твърдо съм "за". Втори или първи избор, това ти е изборът, другото са неосъществени вероятности. 

# 8
  • Мнения: 293
Човек май никога не знае кой е заместителят и кой истинската любов...
Живееш с любовта,разделяш се, идва заместителя...но дали след време отново любовта ще е любов,а заместителя заместител ?
Живея със заместител...но не съм сигурна,че онова е любовта....
Не мисля,че някога ще разбера дали съм заместител...но ако разбера всичко зависи от това как се чувствам - какво ми се дава,колко съм щастлива...Понякога даваме на заместителите или те на нас повече любов отколкото на истинските ни любови...


Ще следя темата...,интересна е...

# 9
  • Мнения: 1 798
По повод на темата и отговорите в нея се сетих за финалните реплики на героя на Тодор Колев в "Опасен чар". Перефразирам по памет: "Никога, никоя жена не бива да разбира, че някоя друга преди нея е била по-желана и обичана."

# 10
  • Мнения: 2 421
Не ме притеснява факта да бъда втори, трети или n-ти избор. Почти всеки човек е имал и други любови, за които е вярвал, че са истински и ще са вечни. Но ще ми бъде кофти да разбера, че съм нечий заместител-т.е. че съпругът ми е с мен, заради невъзможността да бъде с друга жена, за която всъщност все още копнее. Че е с мен, за да не е сам, че не съм истинският и единственият, а приемливия избор.

Точно за това говоря, много правилно си го изразила - приемлив избор, поради невъзможност.

А когато някой иска съвет, обикновено му  казваме да продължи въпреки това,което чувства. Защото другия избор е самота ...  Confused

# 11
  • Мнения: 13 537
Човек правейки избор, трябва да живее с този избор и с всички положителни, или отрицателни страни на това.
Ако на някого не му се иска да е втори, трети и т.н. в живота на някой друг....то просто не се обвързва с този човек. И търси такъв, за който ще е първи и единствен.
Не може обаче да разчитаме, че винаги и за всеки ще сме първи.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 847
Би ми било адски гадно да знам,че съм втори избор. Единственото, което ме спасява от подобни мисли е, че сме заедно от деца и няма как да сме имали голяма любов преди това.

# 13
  • гр. София
  • Мнения: 631
Никой не е сигурен в това дали е втори или първи избор. Предполагам, че не би ми направило впечатление дали съм втория избор, но пък и не е гаранция, че след мен или след него няма да дойде "друг" избор, който ще се окаже най -важния, най - желания, най - правилния - застраховка за това няма. Пък и човека е различен от другите същества именно заради правото си на избор.

# 14
  • В метрото
  • Мнения: 2 715
Ако ми покаже, че съм втори избор, значи е време да си вървя.
Кой би си признал, че ползва заместител? Този, който иска да нарани.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт