За началниците комплексари - защо стават все повече и повече!?И най-вече как?!

Относно началниците-комплексари се сещам за един такъв случай в моята "кариера"
Започнах първата си работа преди години за чужденци - работното време не беше строго фиксирано, влизаха ти в положение за всяко едно нещо и позволяваха свободата ти на работното място - стига да си вършиш работата съвестно. Това беше главното им изискване.
В един момент, решиха, че трябва да наемат офис мениджър - българин.(те самите имаха много работа на главата и искаха някой, който да се занимава с досадните и дребни неща) Избраха един на пръв поглед нормален човек - с много силно и стабилно образование.
Идва той един ден и иска да се запознае по отделно с нас. Идва моя ред и той с най-голямото самочувствие ми казва: "Аз съм еди-си-кой-си. Ти чела ли си ми автобиографията?" Аз онемях. Казах му - "Аз не съм, а ти чел ли си моята?"
Работното време от нефиксирано стана като в казарма. Не можеш да мръднеш до тоалетна без да те попита къде отиваш. Бяхме малък екип и по принцип не е имало никакви изцепки от никой от нас. Обедната почивка, в зависимост от работата ни, беше различна - само сме си решавали колко ще почиваме - ако е нямало работа сме си позволявали да е повече от час и така. След като този човек дойде - записваше всеки един кога е излязъл в почивка и за колко време. Беше ми направил статистика на времето, за което пуша цигара дори. А като се има предвид, че чужденците държаха на почивка 10 мин на всеки 40-45 мин, тъй като работим с компютри и т.н.
Един ден ми беше объркал заплатата с 1/3 по-малко. Казвам му, той не пожела да я смени. След което трябваше да се "жалвам" на чужденците. Те оправиха нещата, но от него и едно извинявай не чух. Макар, че му казах, че ми го дължи.
Много подобни изцепки мога да кажа за него, но стана мн дълго

Не смятам, че е нормално шефът ти да ти крещи и да вдига скандали. В крайна сметка, става въпрос за работа и за служебни отношения. Ако не са доволни от теб и от това как си вършиш задълженията, просто те освобождават. Това е начинът, а не да ти крещят. Ако пък са доволни - тогава проявяват необходимото уважение и се държат с теб като с ценен кадър. Но това в никакъв случай не включва скандали, нали?

Бившият ми шеф беше ужасен скандалджия. Правеше му удоволствие, буквално да се гаври психически с подчинените си. Е няма такъв комплексар! Накрая загуби целия си екип. Всички напуснахме и то почти едновременно. А изключително много харесвах естеството на работата си там.

Мисля, че трябва да цениш себе си, образованието си, професионалния си опит и личността си. Ако усещаш, че не можеш да промениш отношението към теб в тази среда, т.е. в тази фирма, по-добре е да започнеш всичко на чисто. Аз го направих и за минутка не съжалявам!

Моят шеф не ми е повишавал тон до сега, вече
2год. и половина, не че не сравнява със земята
някой който се оака жестоко, просто до сега на мен
не ми се е случвало