Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора

София

Мнения: leet
Искам да отворя тема за Синдрома на Аспергер, защото пряко ме засяга, а е доста по- рядко срещан в Аутистичния спектър от всички видове аутизъм. Също така, по- късно се открива, заради добрия и правилен говор на децата..., по някое време родителите откриват, че детето възприема нещата буквално, не разбира иронията, простите неща в социално отношения са му сложни, така както на "нормалните деца", са сложни интегралите например. Родителите откриват склонност у децата си към вманиачване на определени теми, които представляват изключителен интерес у детето им, а за "нормалните деца", този интерес обикновено е странен. За моят Марти особен интерес е движенияето на луната около земята и нейните фази, с един кратък поглед открива луната в коя фаза е, с което "впечатлява" възрастните по трамваите от 3-4 годишна възраст. Планетите, слънцето, въртенето на планетите около слънцето, астероидите и въобще цялата слънчева система и галактика, са нашата тема. На следващо място е падането и пречупването на светлината, отражението и перспективата в дълбочина. Проблемите на тези деца в детските заведения и училищна възраст са чудовищни, неразбирането от страна на учителите и децата, а дори и родителите... обхваща гигантски размери за наивните мозъчета на децата- аспергери.
Темите, които намирам, че са пускани досега тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39813.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39813.msg1200712

Децата със синдром на Аспергер са достатъчно интелигентни, за да се справят с масовото образование, но те често нямат достатъчно емоционални ресурси да посрещнат изискванията в клас. Тези деца лесно изпадат в стрес, което се дължи на тяхната трудна приспособимост. Те имат ниско самочувсвие, често са силно самокритични и не могат да търпят да се правят грешки. Аутистите със синдром на Аспергер, особено възрастните, могат да са склонни към депресии (голям процент от депресиите на възрастни аутисти са документирани). В отговор на стреса и безсилието да се справят с него често се срещат бурни избухвания. Децата със синдром на Аспергер рядко изглеждат отпочинали и лесно се претоварват, когато нещата не са такива, каквито се диктуват от техните строги възгледи. Да общуват с хората и да се съобразяват с обикновените изисквания на ежедневието изискват от тях херулесовски усилия.

Прогнозите за децата със Синдром на Аспергер изглеждат оптимистични. Пише, че в последващото си развитие, децата с Аспергер синдром, могат да изглеждат прекалено наивни и срамежливи в общуването си с другите, както и да изглеждат незрели, в сравнение с връстниците си. Всичко това може да причини на детето депресия и тревожно разстройство, защото те усещат различността си, особено в ученическа и тинейджърска възраст. Тинейджърите с Аспергер синдром може да не проявяват интерес в творческите дейности, а да се интересуват от заниманията, които са свързани с определен ред и закономерност. Някои черти, характерни за хората с Аспергер синдрома, като концентрация и хващане на детайла, могат да им помогнат в университетското обучение и професионалните дейности.
Аспергер синдром е доживотно страдание, въпреки че, хората с това заболяване, могат да се научат да се справят добре в живота. Хората с това заболяване, се увличат от инженерни специалности и наука.
Има много известни личности, страдали от симптоми на Аспергер, това са Алберт Анщайн, Мария Кюри, Волфганг Амадеус Моцарт, Томас Джеферсън....
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Прогнозите за децата със Синдром на Аспергер изглеждат оптимистични.
Оптимистични,но може би в друго общество.Не в нашето.Толерантни сме донякъде към децата,но към възрастните със странности или с психични проблеми -никак.
Мечтая си за система на подпомагане или сътрудничество-не знам как е по -точно,като в "Монк".Според мен той е Аспергер.
Цитирай

София

Мнения: leet
Монк със сигурност е Аспергер и го гледам с голям интерес. Впечатлителна е невероятната му способност да забелязва детайлите и сладко умиление буди наивната душа в голямото тяло, но и там има реплики от сорта "Очаквах да ми доведете детектив, а вие ми водите аутист." ..Или пък на срещата на випуска му, когато той помнеше, естествено и познаваше всички, а те не си спомняха за него или си спомняха само, че го наричали "Снежко", защото имал фобията да размразява всеки ден хладилника....а, когато той се опитваше да завърже разговор с бившите си съученици, ...всички до един се изнизаха...от странния "Снежко"...
Никъде по света не съществува това разбиране, което ни се иска на нас, близките на различните....Възможно е, обаче, да дойде време, когато ще има ново разбиране за аутизма и за мисленето на такъв мозък и ще се приема като различно устроен мозък и..просто обществото ще стане общност от различни хора, някои от които с различно устроен мозък и различни възгледи и потребности и другите ще ги възприемат и уважават...така както все повече постепенно всички общества по света приемат и признават правата на хомосексуалистите, все повече обществото се смесва от различни и все повече хора признават, че всеки има право да прави нещата, както за него са правилни, в зависимост от неговото устройство на мозъка...Миналата година четох в самолета нещо относно "Възприемането на аутизма като нов начин на мислене" и в статията горе долу, авторът, мисля беше преподавател от Мичиганския университет, описваше различно устроения мозък на аутистите с неговите предимства, изключителна способност да забелязват детайлите и ги "сканират", нещо като отражение на масовата компютъризация и ги разглеждаше като хора с компютърни мозъци....един вид, ново поколение хора, нещо като хората на бъдещето.....
« Последна редакция: пт, 10 апр 2009, 20:01 от Kezaja »
Цитирай

Габрово

Мнения: 631
моят мъж е тип "МОНК"
аз до скоро го наричах "екцентрично куку което се превзема когато му изнася"  тъй като в критични моменти не проявява "лиготия"
нарочно пиша нещата в кавички тъй като както вече казах до скоро мислех че наистина са такива, отскоро до известна степен го разбирам, но заради това че имаме и деца му се налага още повече да пренебрегне собсвените си "превземки" и да се поотърси от тях ...
искам да ви успокоя че той е доста успешен човек както като личност в професионално отношение така и в контактите си с хората / с определени хора/ контактува избирателно но какво от това та така че не се притеснявайте за децата си с такива да ги нарека странности просто се опитайте да ги тренирате с нещата които не могат да правят добре и те ще се обучат да се справят и с тях
човек който може да сметне двуцифрени числа  със запетайки умножение за секунди наум, или както вашите деца да следи луната и звездите ще може да научи и 10-15 модела най често водени разговори и да се оправя първоначално а после с времето ще се очупи, или пък трябва да го обучите как да затварят устата на тези които се опитват да го определят като нещо по долу от тях и така ....
или най малкото с времето те ще бъдат малко по затворени първоначално за истинското си АЗ и няма да си показват "рогата" ще се научат да бъдат като останалите а с най близките си хора ще са си каквито са си ....
така съм казала и на мъжа ми ........"страдай си самостоятелно не намесвай околните " знам че звучи жестоко но той примерно пресича на другата улица когато минава покрай фризьорски салон тъй като космите му били гадни - " айде моля ти се лиготия "
вижте наистина опитайте от малко да обучите "аспергерчето" на обичайното поведение за да може да се справя успешно със всичко , а то пак ще си бъде уникално много интелигентно но малко "спънато" от към някой неща но пък може ли всички да са еднакви

Цитирай


Мнения: 9
Mnogo stranno..moeto detence e po4ti na 3g i ne govori i to4no zatova go zavedoh na lekar,koito ni preprati pri nevrolog i t.n.,dokato ne stignaha do diagnozata s.na asperger.kazaha mi,4e moje i da ne progovori,a stane li tova,6te govori trudno i nerazbiraemo,a vie kazvate,4e govorqt bez problem!!
Цитирай

София

Мнения: leet
Аутистичния спектър е изключително широк и включва и невербални деца. Децата с аспергер синдром се намират в, така наречената горна част на спектъра и говорят правилно и имат много добра механична памет, което води до ситуации на изразяване с доста сложни изрази, дори, посочено е, че в голяма част от случаите, правилно систематизираната им реч е причина за заблуждения и късно разпознаване, а с течение на времето, нещата се размиват и при възрастните аспергери, става още по- трудно диагностицирането. Децата с вербални и по-големи затруднения “живеят в своя собствен свят”, докато тези с по-малки затруднения “живеят в нашия свят, но по свой начин” , по техни си правила, което им създава огромни проблеми и неразбиране.


Намерих наръчник за учители на  деца с Аспергер синдром, които смятам да дам на учителите на детето ми, но не знам точно как да го направя, така че, да не ги обидя, защото учителите лесно се засягат, като ги "обучаваме" на поведение спрямо децата ни:


1. Децата с такъв проблем трудно се организират, независимо от нивото на техния интелект и/или възраст. Дори пълният отличник, който притежава фотографираща памет, може да не бъде в състояние да си спомни да донесе в училище молив за писане или заданията за домашна работа. При такива случаи трябва да се дава помощ по възможно най-ограничен начин. Стратегиите за справяне с този проблем могат да включват действия, като: да се накара ученикът да залепи на корицата на тетрадката си рисунка на молив, да си води списък от домашните задания и др. Винаги поощрявайте ученика, когато си спомни нещо, което преди това е забравял. Никога не го мъмрете или не му "опявайте", когато не успее да се справи. Да му четете лекции по въпроса не само НЯМА да помогне, но дори може да влоши нещата. Възможно е ученикът в този случай да започне да си мисли, че не може да запомни какво трябва да свърши или да донесе. Такива ученици имат като че ли най-разхвърляния или най-мръсния чин в цялото училище. Тези от тях с най-мръсните чинове трябва да се подпомагат при честото почистване на чина, за да могат лесно да си намират нещата. Просто запомнете, че по всяка вероятност ученикът не по свое желание е мърляв. Много по-възможно е той да не може да се справи с организационните си задачи без специални тренировки. Опитайте се да го приучите към подреденост, като използвате малки обособени стъпки.

2. Децата с такъв проблем имат проблеми с абстрактното и концептуалното мислене. Някои от тях по всяка вероятност достигат известна степен на абстрактно мислене, но повечето не успяват никога. Когато е наложително да използвате абстрактни понятия, използвайте визуални знаци за подсещане, като рисунки или написани думи, за да подсилите по този начин абстрактната идея. Избягвайте да задавате неясни въпроси, като "Защо направи това?". Вместо това кажете: "Не ми харесва, че ти тръшна учебника си, когато ти казах, че е време за физкултура. Другия път сложи учебника внимателно и ми кажи, че си ядосан. Как иначе ще ми покажеш, че не искаш физкултура или че не искаш да спреш да четеш?". Избягвайте да задавате дълги и отвлечени въпроси. Бъдете възможно най- конкретни при всичките си разговори с такива ученици.

3. Учестените необичайни действия или лошо поведение показват повишен стрес. Понякога този стрес е предизвикан от загуба на самоконтрол. В повечето случаи стресът може да се намали само когато ученикът се изведе от стресовата ситуация. В такива случаи трябва да се разработи специална програма за подпомагане на ученика да влиза и/или да остава в стресовата за него ситуация. Много удачни при това могат да бъдат "безопасно място" или "безопасен човек".

4. Не възприемайте лично лошото поведение. Детето с такъв проблем не е манипулативен схематичен човек, който се опитва да ви усложни живота. То рядко, дори никога, не е манипулативно. Обикновено лошото поведение се дължи на опитите на тези деца да изживеят минали събития, които са конфузни, объркващи или плашещи за тях. Вследствие на тяхното разстройство децата с такъв проблем са егоцентричини. Повечето от тях изключително трудно разчитат реакциите на другите.

5. Използвайте и обяснявайте речта буквално. Докато не узнаете възможностите на детето, избягвайте:
• Идиоми (фразеологични словосъчетания), като "секна ми дъха", "ще се гръмна", "крайъгълен камък";
• Двусмислици (повечето вицове са двусмислени);
• Сарказъм – например, да кажете "Чудесно!", когато детето е разляло бутилка кетчуп на масата;
• Умалителни имена;
• Псевдоними.
6. Запомнете, че тези деца не могат да използват различини изражения на лицето или други знаци на общуване. Повечето с такъв проблем също трудно разбират изражението на лицето или езика на тялото.
7. Ако усетите, че ученикът не е усвоил урока, разделете го на по-малки порции или го представете по друг начин, например образно, устно или физически.
8. Избягвайте да го претоварвате с вербална информация. Бъдете ясни. Използвайте къси изречения, когато усетите, че ученикът не ви разбира добре. Въпреки, че той вероятно е чул задачата и е внимавал, може би не е разбрал вашата основна идея или не може да извлече важната информация.
9. Подгответе предварително ученика, когато ще се правят промени в обстановката и/или дневния режим, като събрания, идване на нов учител или изменения в учебната програма. За да го подготвите за промяната, използвайте написано или нарисувано разписание.
10. Учителят може да се опита до ръководи поведението на такъв ученик, но ако този подход се използва неправилно, детето може да започне да има поведение на робот, да промени поведението си само за кратко време или да реагира с някаква форма на агресия. Използвайте подходящи за възрастта положителни поведенчески процедури.
11. Изключително съществено е постоянното третиране и съдействието от всички околни.

12. Знайте, че нормалните за нас нива на слухово и зрително възприятие могат да се възприемат от ученик с такъв проблем като твърде високи или твърде ниски. Например, тихото бръмчене на луминисцентното осветление може да е изключително смущаващо за някои от тях.

13. Ако вашият ученик говори непрекъснато на една и съща тема, спори постоянно с едни и същи изрази или задава едни и същи въпроси, вие чувствате нужда да го прекъснете. Това може да доведе до безкрайни молебствия от страна на детето. Тези прояви могат да се спрат, като се продължи разговора чрез логично издържани аргументи. Предметът, за който говори детето, не винаги е предметът, който го безпокои. По-често това е начин детето да изрази чувството, че е изгубило контрол или че се смущава от някого или нещо в обстановката.

15. Ако вашият клас иска да играе на игри, в които се участва по двойки или става избиране на партньори, помолете някой по-милозлив ученик да избере за партньор съученик с такъв проблем, преди да е започнал изборът на партньори между останалите ученици. Обикновено при такива игри с детето такъв проблем остава само. Това е много лошо, защото детето би могло да напредне много, когато има партньор.

16. Когато оценявате уменията или знанията, не правете прибързани заключения. Например, той може да е "математическа фурия" по алгебра, но да не може да пресметне колко ресто трябва да получи в магазина. Или може да има невероятна памет за книги, които е чел, за чужди езици, които е чул, или за спортни статистики, но все още да не може да си спомни да си донесе в училище молив. Нестандартно развитите умения са характерен белег този проблем.

Бъдете положително настроени!
Бъдете градивни!
Бъдете гъвкави!

Децата с такъв проблем, представляват особено голямо предизвикателство сред учителската колегия. Най-често техните съученици ги считат за особено странни и ексцентрични личности. Неумелото им поведение в обществото често ги поставят в ролята на “жертвено агне” или “черна овца”. Към техните нестандартни прояви се добавят несръчност и натрапчив интерес към определени неясни за околните неща. Децата със синдром на Аспергер не могат да разберат същността на човешките взаимоотношения и общоприетите правила на обществото, наивни са и очебийно не им достига здрав разум. Тяхната непреклонност и липсата на възможност да възприемат промените прави тези деца особено уязвими и склонни към стрес. В същото време те (повечето от тях момчета) имат средно или над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Те педантично и последователно следват собствените си интереси, което по-късно в живота може да доведе до големи постижения.
Цитирай


Мнения: 10
Привет на всички . Аз съм майка на 2 деца . Малкият ми син е на 2г.и 3м. и за сега не изглежда да има проблеми различни от нормалните за всяко дете . При баткото нещата са по - различни .Вече е на 7г.и 6м. Роди се нормално ,след нормална бременност ,кърмих го до 9м. спеше спокойно , проходи малко трудно на 1г.и 3м.Преди годинката казваше по някоя сричка но в един момент спря . Много усмихнато дете (когато си бяхме вкъщи )- на вън не обръщаше внимание на другите или пък се изнервяше бързо и започваше да плаче .За говоренето някак си ме убедиха че не е проблем че ще се появи изведнъж . Около третата година го записах в детска ясла . Още в средата на вторият месец учителките в градината ми казаха да го заведа за изследване на слуха защото според тях не чува въпреки че чуваше мелодията на рекламите по телевизията примерно от другата стая .Отидохме на ушен лекар който го прегледа ,пляска му  с ръце до ушите (по-едно време и детето започна да пляска на доктора)за да види дали ще реагира .Доктора ни изпрати за изследване с аудио- нещо си .Отидох ме в София дадоха му някакво приспивателно хапче и го изследваха .Резултатите бяха повече от добри . Спрях го от яслата защото госпожите не искаха да се занимават с него .На 3г.и4м. отидохме в Русе и там след преглед и консултации с логопед , психолог и детски психиатър му поставиха диагноза "Синдром на ранен детски аутизъм".Това беше 2005г.Събрах каквато информация можех да намеря - тогава не беше много и реших че сама ще се справя . А и в Хасково където живея -нямаше кой да работи с него тогава . Той растеше и разликата в поведението му спрямо другите деца все повече се забелязваше .На 4 г. го записах в ДГ с интегрирано обучение .Той не може да играе с  в редките случаи когато отиваше при другите деца просто им разваля играта .
Госпожите в градината някак си са успели да убедят другите деца да отстъпват винаги когато иска нещо . Много трудно свикна въобще да ходи на градина -в началото плачеше ,лягаше на земята , направо трагедия .Освен госпожите в градината с него започна да работи и логопед (г-жа Манахилова), а от миналата година и ресурсен учител.Не мога да си представя какво е коствало на целия екип в градината да го социализират поне малко . 2007 се роди брат му . Страшно ревливо бебе и Марди много се беше изнервил в началото но постепенно свикна и дори се включваше в грижите за него -най-вече при къпането Very Happy.Срам ме е да си призная ,но покрай грижите за бебето вниманието ми към него намаля .2008г. трябваше да тръгне  на училище ,но отложихме защото той не беше готов и остана в предучилищна група в градината . Не можеше да седи на едно място повече от 5мин. Тази година нещата доста се промениха - вече седи на масата ,не разбира повечето от нещата ,които се искат от него ,но после при индивидуалната работа с логопеда с повечето материял се справя .Чете по - добре от мен може би , със смятането също се справя ,но като го попиташ да обясни какво има примерно на една картинка примерно с деца които си играят не може да каже две свързани думи . Логопеда в градината ме посъветва да го заведа в София в клиника "СВ.Никола "да го диагностицират по- точно , (Според нея става въпрос за синдром на Аспергер )но за хората от провинцията е малко трудно заради преспиването .Септември месец ще тръгва на училище - направо не ми се мисли какво ще е .Много бих се радвала ако други родители ,които имат сходни на моите проблеми и терзания ми пишат- особено такива от Хасково  или Пловдив или въобще от този район .   
Цитирай

София

Мнения: leet
Здравей mardiros ,

Според мене, трябва да заведеш детето в клиниката "Св. Никола" в Александровска, може и да не чуеш много нови неща, но там са единствените специалисти в България в областта, за която говорим и е важно дали ще потвърдят диагнозата Аспергер синдром или ще поставят друга, както и насоките, които ще ти дадат отнсоно работата с детето и терапията му. Важно е, специалистите, които работят с него да имат ясна цел- от къде тръгват и къде трябва да стигнат и да изготвят програма, по която да се движат, защото за деца с проблем в ориентирането спрямо околния свят и социализацията, се оказва, че е вредно да се работи хаотично, т. е. без ясна цел и програма. За тях е от изключителна важност режима, да знаят и да им се казва кое след кое следва, какво ще правят от този до този час, утре, вдруги ден. Трябва да се застава на нивото на очите им и да им се говори с ясни, точни и кратки изречения, без неясни команди или въпроси от сорта на "Защо направи така?", а "Защо не си постави учебника на мястото му?" и винаги да им казваме как се чувстваме..т. е." Като си разхвърляш нещата, аз се чувствам зле и ставам тъжна.". И лично за мене, а четох някъде и такива препоръки за децата с аспергер, най- удачно е обучението в масово училище, но на индивидуална форма, заради спецификата на възприятията им или поне, докато поизрастнат и се поочупят, и посоциализират.
А има и още една причина да отидете в "Св. Никола" - от там ще получите епикриза, на база на която ще може да си извадите ТЕЛК и да получавате социална помощ за детето, която помага за нуждите на терапията на детето.
Цитирай


Мнения: 10
Благодарна съм за бързият отговор и сигурно ще те послушам за СВ. Никола , но това с ТЕЛК-а малко ме притеснява .Вярно че още средства никога не са излишни но звучи малко страшно 
Цитирай

София

Мнения: leet
И на мене ТЕЛК- а ми звучеше страшно, но като тръгнат всички терапии, освен логопедите и псохолозите, откакто прибавих и биофитбек и музикотерпия, и месечните ми разходи по терапиите и работа със специалисти, надхвърлят 1 000 лв. , ми се иска още един ТЕЛК да имаше, образно казано, до никъде не стигат парите от ТЕЛК- а, но помагат. А и детето не разбира добре околния свят и действително се нуждае от придружител, детето ми е в първи клас и някои негови съученици, които живеят наблизо, се прибират сами от училище, за нас това е абсолютно невъзможно, но пък се надявам с терапията и израстването да достигне социалното разбиране на връстниците си и да дойде ден, когато няма да ми трябва ТЕЛК- а.
Цитирай

Illinois,USA

Мнения: 465
Кезая,тази година в класовете на сина ми(8 клас ) има момче с Аспергер.Хенри е 14 години.Той влиза с Боби в класовете по математика,наука(физика+химия),английски ,физическо .По индивидуална програма работи в social studies(история+география) и англ.литература.Тях ги взима в кабинетите по special education,които се намират в самото училище.То е само от 6-8 клас.
Хенри е с помощник(aid),който обикновено е стажуващ студент по специал педагокига-полезно и за двете страни,нали.Боби ми разказа,че Хенри взима и някои класове през лятото.Това е възможност на Държавното училище в малки групи,за по-кратък срок да "доучат" и имат повече персонално внимание.Не е само за децата с доп.нужди.Системата(образователната) така е направена, че учениците от един випуск,да речем от 6-ти до 8-ми клас да се опознаят.За 3 години те се разместват по паралелки и дефакто се опознават и свикват едно с друго.Боби ми каза, че Хенри е много популярен сред момичетата(те сега са в сезона на влюбванията)-те го намират за чаровник,непукист(казвал им нещата в очите) и се "ядосвал" много ,че не разбирали математиката или опитите по химия.Момчетата са свикнали с чудатостите му и понеже се е работило дългогодишно от учители,соц.работници и терапевти да се ИЗТЪКНАТ  и подкрепят положителните черти на Аспергер харатеристики в момчето мога да кажа, че  средата се е интегрирала към него.
Аз само веднъж го видях на една родителска среща.Тук всяко дете има персонално време с родител и учител.Чакахме с моят синковец пред кабинета по математика.Хенри пристигна с майка си.Преброи гардеробите в коридора,дойде,представи ми се и сподели,че моят синковец говорел в час и преписал на последния тест.Попита ме ,дали играя нет-играта на Боби.Даде ми инструкции как да се регистрирам-стъпка по стъпка.Забеляза, че си гриза ноктите като Боби.Дългокос,неспокоен...Майката само се усмихваше.
Аз все вярвам ,че интеграцията е нещо,което ни трябва и на двете страни.И се постига,може и по-бавно.Много полезна и изчерпателна информация предлагаш. Hug
Ти как работиш за сприятеляването на Марти с другите деца?
Mardiros-здравей  bouquet
Цитирай


Мнения: 10
Кезая , за музикотерапията разбрах ,но какво е биофитбек . А колкото до придружаването до и от училище на мен ми се иска и в училище да съм защото при сегашната агресия при децата е направо страшно да оцелееш .
veselcheto- здравей и от мен
Цитирай

София

Мнения: leet
veselche,

От известно време се опитвам да организирам детски партита със съучениците му, като ги подготвям колко е умен той и как може да им бъде полезен задачите, а те пък да го учат да играе. Казвам на децата, че ги провъзгласявам в Главни помощници по обучението на Марти да играе и те да измислят на какво да го учат. Децата вземат много сериозно ролята си и мислят от предния ден и от вечерта на какво да го учат. Едно момиченце ми каза, че ще започнат с най- лесното - с жомичката, обаче аз й обясних, че тя трябва да остане за най- накрая, че му е най- трудната игра.
Ама все пак децата са си деца, не са терапевти и не е проста работа да ги накараш да социализират дете, което иска да бъде социализирано, но не знае как. А като говориш за детето от класа на сина ти, се сетих, че едно момиче ми беше писало- действието се развива в България, че едва в 9-ти клас, в немската, дошло едно момче, което било странничко и до този момент учел само на индивидуално обучение, та щом дошъл в класа, и затова, че бил по- различен от останалите, а много умен, всички момичета се влюбили в него. Ама, Марти ми е много добричък и ако всички вземат да се влюбват в него в един момент, как ще избира не знам..направо..ако и това ми стане проблем ..някой ден, представяш ли си Smile


mardiros ,

За биофитбека можеш да видиш много неща в темата ни:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373071.0;all
А от 2 седмици почти ходим интензивно на музикотерапия, п 2 часа слушат музика, филтрирана през специални машини и при високи честоти за детето, родителя слуша при по- ниски честоти  филтрирана музика. През това време се провежда терапия на детето под формата на игри и вече има ефект..може би от всичко с натрупване, макар че, ни казаха, че ефекта трябва да се очаква след приключване на терапията. Ще правим още една сесия от 15 процедури, след приключването на първата и след приключване на фитбека, след което ще правим и една сесия прераждане на детето. И първите три сесии се слуша музика само с дясното ухо, което отговаря за лявата хемисфера, а тя- за възприемането на информацията. След третата сесия,при четвърта вече се слуша с лявото ухо, което отговаря за дясната хемисфера, т. е за преработката на информацията.
Доказано е научно, че музикотерапията спомага за изграждането на нервни връзки, които при деца със семантико- прагматично нарушение, т. е. – с нарушена преработка на информацията, отсъстват.
Цитирай


Мнения: 10
по колко плащате в София за биофитбека и за музикотерапията
Цитирай

Illinois,USA

Мнения: 465
Тук има една много полезна традиция в детското общуване-playdate(предварително уговорена детска среща).С двете най-големи деца в семейството това е основно нещо върху,които работя.Баткото е на 10 ,хубавицата скоро ще стане на 7 години.Момиченцето наесен ще отиде в 1-ви клас,сега е в предучилищна,една година закъснява от съучениците си,но всички сме категорични,че точно тази година ни беше много полезна.Тя е в държавно училище,от 8:30 до 12 на обяд,в клас от 20 деца.Във всеки клас има една главна учителка и една помощник учителка.Тя обикновено седи на последния чин.Тя е и помощник на нашето момиченце-ако и се дотанцува или се разплаче,което е по-страшното.
Та, тези детски срещи(playdates) ние ги организираме от миналото лято.Когато тя ходи на летен дневен лагер и присъстваха много от сегашните и съученици.Срещата се уговаря от родителите предварително,провежда се в къщата на едно от децата ,трае около 1-2.Може и в парк,но обикновено започва от среда,позната и близка на детето,каквата е домашната.
Например в понеделник дойде на гости Мия заедно с момиченцето след училище.Почерпих ги решихме трите заедно какво ще правим.Аз имах изборите предварително,разбира се.Винаги ми трябва едно активно физически занимание(да се скача на малко трамполин или танци),едно  в което да се рисува(или да гримираме) някой и едно за да зарадваме гостенчето.Моята роля е да не личи ,че съм помощник ,а бъда бъда повече контролиращ.И Мия не е помощник също,тя е buddy(другарче) на хубавицата.Заниманията им са къси -20-30 минути ,но са достатъчни за да има поле за изява и радост и в двете деца.Това,което вижда Мия е ,че нашето може много бързо и високо да бяга,подскача и танцува на музиката на всеобщата момичешка  любимкатук-Хана Монтана,че невероятно рисува с четка и ръце,че другарски споделя с нея бисквитата си,куклите...
Децата са привикнали с начинът по който хубавицата говори-а пък и винаги има някой наблизо,който може да суфлира с усмивка.
Тези срещи едно на едно са много полезни.Не всички са успешни разбира се.Но са добро начало за социализация.А защо не и за приятелство.
Може ли повече инфо за прераждането?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора