Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора


Мнения: 2 868
Аз, честно казано, откакто малката се очовечи и взе и тя активно да допринася в създаването на шум и нерзбории никак не  се справям:( Още като повторя едно нещо да не го правят и включвам директно на 6-та- никакво броене до 10 не помага, аз и до 1 не стигам и почвам да си навиквам децата:(( Той на 11- тя на 1).Което пък после ме кара да се чувствам "гадна майка"...  знам със сигурност, че да викаш, особено по едни и същи поводи може само да доведе до привикване към викащия( в случая аз:)и следователо до много скръбен възпитателен резултат. 
Аз ли съм най-нервната, много ли искам от децата си или какво? За всички, които ще ме посъветват да си почивам, да ги оставям за малко и  други хубави неща, да кажа че е невъзможно- няма на кого smile3518
И изобщо кажете ми, вие викате ли по децата  си? Embarassed
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 160
И аз няма на кого да го поверя, за да си почина малко. А е само едно дете. Така, че не се терзай. Какво ти 10, аз започвам да броя от 3. И като ме хванат лудите викам, не че ме чува вече, направо си е привикнал.
Цитирай

дядовата ръкавичка

Мнения: 2 225
Много ми е трудно. Особено след 8 часов работен ден. Чак истерична ставам понякога  Blush, ама после ми се връща същото в двоен размер.  То, мойто даже не е чак гняв, а по скоро нервен изблик, когато трябва да свърша 6 неща едновременно в кратки срокове и междувременно наоколо ехтят писъци и бойни викове "Той ме удари", "Тя не ми дава моята играчка" и т.н.
Напоследък се опитвам да прилагам предписаното от Стройна фиданка /ако не се лъжа/, а именно: Заставяш на нивото на детето, търсиш контакт с очите и му говориш с равен спокоен тон. 
Знам, че майката е пример за подражание,  че трябва да съм последователна,  уравновесена, спокойна, ама и аз съм човек  Thinking .... от време на време.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
Много ми е трудно. Особено след 8 часов работен ден. Чак истерична ставам понякога Blush, ама после ми се връща същото в двоен размер. То, мойто даже не е чак гняв, а по скоро нервен изблик, когато трябва да свърша 6 неща едновременно в кратки срокове и междувременно наоколо ехтят писъци и бойни викове "Той ме удари", "Тя не ми дава моята играчка" и т.н.
Напоследък се опитвам да прилагам предписаното от Стройна фиданка /ако не се лъжа/, а именно: Заставяш на нивото на детето, търсиш контакт с очите и му говориш с равен спокоен тон.
Знам, че майката е пример за подражание, че трябва да съм последователна, уравновесена, спокойна, ама и аз съм човек Thinking .... от време на време.
newsm10 И при мен е същото положение.Напоследък забелязвам че при опитите си да говоря спокойно / без истерични нотки в гласа/ и гледайки ги право в очите имам успех, но за съжаление успявам да го постигна мнооооооого трудно.
По повод дали само ти викаш по децата си мога да те успокоя болшинството викаме.
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
[...болшинството викаме
Аз лично не вярвам да има майка с две поне ходещи деца, която да е нон-стоп сама с тях и да не вика.Ако има такава-да ми се обади и аз ще си сменя собственото име/Руми/ или титлата във форума.Мисля, че съм много толерантна, въпреки, че съм поставила строги правила за децата и изисквам изпълнението им.Има моменти, в които ми се иска да се #2gunfire , и то след като съм преброила от 100 до 0 наобратно... Twisted Evil Като ми се вика - викам, за да не посягам.Внимавам да не ми се превръща в личен стил и да не го отнасят децата ми, ако ми е криво за друго.Научих ги да не ме закачат, ако видят, че ми е накипяло за нещо.
Lali1, като настане маймунярник у дома се затварям на балкона и изпушвам една цигара, крещя в банята/нали не ме чуват от себе си/, разделям ги в две стаи.Ако малката например не си събира играчките ги събирам в един плик и ги оставям пред входната врата за "едно дете, което си няма и ще ги събира", или й казвам, че ще вечеря, ако ги събере.Така от проклетия една вечер заспа под стола невечеряла.Ако някой не спази правилата, аз му го стоварвам на главата като и аз не правя тва, което иска.Баткото например го наказвам с лишаване от компа или пълно мълчание само към него.Това го обижда и мъчи невероятно.С малката съм на принципа "ако ти направиш това, аз ще направя онова за теб".Може би трябва да хванеш цаката на всяко от децата си.Големия ти е по-лесен за манипулация, а за мънечкото не мога да те мисля... Confused Казват, че е по-добре децата ти да са буйни, ама вече и аз избуйствах и направо откачих... Twisted Evil
Цитирай


Мнения: 2 868

Като ми се вика - викам, за да не посягам.Внимавам да не ми се превръща в личен стил
Е, то това ми е главното оправдание- викам, за да не посягам, но   напоследък се хващам на няколко пъти в най-омразните ми от собтвеното ми детство реплики, изречени с тон все едно човек са убили!!! " колко пъти ти казах" и " ти отсега щом ми отговаряш, какво да очакваме занапред",  а пък аз как отговарях  на покойната си майка.... Thinking ако ме гледа отгоре сще каже  "ето всичко се връща"Smile
Но във всеки случай този гняв, направо неконтролируем на моменти доста ме стряска, на какво съм заприличала и на къде вървя, newsm78, а още дори не съм се върнала на работа:)
Цитирай


Мнения: 289
И аз съм истерия на моменти Crying or Very sad . Макар имам едно дете/2г/, но самичка си го гледам по цял ден...абе от както се е пръкнало треперя над него... много е палав, катери се къде ли не, а имаме и един неуспешен полет от дивана, който не искам да се повтаря и вида ли го покатерен някъде smile3511 smile3514 . От друга страна завърших семестриално, но имам цифра изпити да взема до края на годината, което в свързано пък  с много пътувания и smile3529... Честно казано насъбраното се напрежение в мен, често пъти дребосъчко го отнася, като ме предизвика с някоя лудория. Crying or Very sad
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
 Lali1, осъзнавам колко тъпо и изтъркано звучи, но все пак трябва сама да се справиш сама първо със себе си.Не че аз съм се справила... Confused, но в повечето моменти успявам.Децата ми не са виновни, че съм ги пожелала...С тоя гняв, че искаме тишина и спокойствие само ги отблъскваме и слагаме жестока преграда между себе си и тях.Помисли дали има нещо друго, което да те тормози извън децата ти, а те ти идват за капак и го отнасят?Този ми въпрос не е обвинение.Опитвам се да разсъждавам с теб, защото горе-долу съм на същия хал.Мислиш ли, че щеше да ти е по-добре в темите, в които жените страдат, че не могат да забременеят.Мене ще ме е срам, ако някоя от тях попадне на нашата тема...Може би пак звучи изтъркано...Аз лично до някъде си реших малка част от проблемите, като научих баткото да играе с малката и да я учи на някакви неща.Тук идва кофтия момент, че се опита да я светва за секса и всичко свързано с него.Успях да го спра навреме.Учи я на английски думи и после се надува, на цифри, букви и т.н.Вашия батко би ли строил кубчета на кули с малкото?Може и да рисува с него с пастели и т.н.Дано ти светне и нещо друго подобно...Голямото ти дете има ли желание да се занимава с малкото?
Цитирай


Мнения: 2 868
Абе като чета, може и да не е толкова зле положението, както на мен ми изглежда:) За играта- играе с  нея и е "направо болен" от любов по сестра си, обаче той самия е във фаза "еи сега" след малко""сега не ми се прави това" и от сорта, а аз губя търпение и накрая почвам да викам.  А и никога не  става въпрос да ми пазят тишина или нещо такова, не - сега като се замисля, най-големият дразнител са въпросите на сина ми - един и същ въпрос повторен 3 пъти в рамките на 20 сек:)))или мрънканици  с нервен тон.....
А причините извън децата Бог дал, но  и те не бива да са основание, нали... тъй че гнева ще да си е мой личен проблем, ама как ще го решавам newsm78някой ако знае рецепта???Smile
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
Тогава укроти основния дразнител...Много сори, ама може би му липсваш, въпреки, че си до него.Моя син по същия начин умира за сестра си.Естествено има и моменти, когато се карат.Но понеже все пак много я обича не може да си позволи да превърне ревността си в агресия към нея.Въпросната агресия я насочва към мен под формата на всякакви щуротии, изцепки и досадни въпроси в рамките на 20сек., като целта е да привлече вниманието ми.Аз така си тълкувам нещата вкъщи и това чета между редовете.Гледам да намирам време за всяко от децата ми, но лично и само за него.Мисля, че за всяко дете е трудно да се примири, че трябва да дели майка си с брат си или сестра си.Детето не трябва да се чувства единствено или специално, а достатъчно и наравно важно-точно толкова, колкото и другото дете в семейството.Адски ми е трудно.И аз имам 1000 грешки.Уморена съм до мозъка на костите ми.Скоро сина ми разсъждаваше кого обичам повече-него или сестра му.Понеже не можа да си даде отговор изръси, че той печели само с това, че 6г. съм обичала само него, а след това обичам две деца наравно.Изкефи ме максимално.В една книга за детска психология прочетох, че всяко дете има емоционален резервоар, който трябва периодично да се пълни.Ако резервоара се изпразни детето започва да дава някакви знаци, че има нужда от "гориво".Докато баткото е навън гледам да зареждам малката.А докато малката спи гледам да зареждам баткото.Не че е някакво лудо правило или график...Импровизирам почти непрекъснато.Кога готвя, чистя, пера и всичко останало не е ясно...А сега съм в отпуска, а децата - във ваканция.И сигурно ще се наспя в някой следващ живот...
« Последна редакция: вт, 16 авг 2005, 02:32 от Sakri »
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 213
Има моменти,когато ми е нервно(преди цикъл например) или нещо друго  и тогава много навиквам.Случвало се е да се карам на детето,когато мъжът ми ме е раздразнил(иска ми се да се овладея,но не успявам).За първият случай вече взех мерки(противозачатъчни).Да видим дали ще подействат  Thinking
Цитирай


Мнения: 2 868
Сакри, благодаря ти за постингите, наистина разсъждваш заедно с мен:) опитвам всичките тия неща, за жалост аз винаги съм била много критична към себе си, предполагам, че подобна критичност насочвам и към по голямото си дете, а то как да й отговори.... Иначе и аз мисля, че макар и голям и много щастлив, че има сестра, все пак си ревнува ( щом иска да спи при мен и бебето, макар,че тя го буди в ранни зори....)И май главно той ми отнася викането. Знам,че някой ще каже, че това са бели кахъри и в някакъв смисъл наистина са такива, но нали най- важното е да се стараем докато ги възпитаваме да виждаме навреме къде грешим, а не когато са се отчуждили и са хванали по пътеки, дето не са за вървене?
Изобщо не ми е ясно как жените по света гледат по 3-4 в къщи и не викат??да не говорим да посягат.....много се надявах някоя майка с повече от две да се включи  и да каже как успява да не крещи по децата си newsm78
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
Lali1 не случайно се изказвам няколко пъти в твоята тема.Просто до някъде виждам тебе в себе си.По същия начин и аз съм критична към децата си, поставям им висока летва, искам прекалено много от тях и особена от сина ми...Искам всичко да е наред, всичко да е перфектно и на моменти забравям, че той все още е едно дете...Често го задушавам с тази критичност и това съвсем естествено води до вменяване на чувство за вина, че не е достатъчно добър, насаждам му излишно напрежение...Това излиза на повърхността във формата на нервност от негова страна, безпричинно мрънкане и т.н.Може би голямото ми дете често е в непрекъснато очакване да го клъвна и защитната му реакция е да покаже предварително колко е беззащитен, колко много има нужда от помощ и т.н.Та така и твоето голямо дете...Слава богу горните моменти при нас са по-скоро изключение, въпреки че всекидневно имам грешки.Мисля, че навреме се усетих и се надявам да не съм му поразила прекалено душичката.Пиша ти толкова често и много, защото се надявам да ти помогна да не направиш поне някои от моите грешки.Те действат пагубно върху децата ни.И изобщо не са бели кахърите ти.Напротив!Много е важно психическото здраве на децата ни, естествено след физическото здраве.Мисля, че трябва да показваме на децата си какви родители трябва да бъдат един ден...
Цитирай

София

Мнения: 4 680
Боже, успокоих се, че не съм само аз ненормалната дето крещи за всичко  ooooh!
Sakri, с много голям интерес прочетох постингите ти. Възхищавам ти се, че си успяла да се справиш с този проблем, аз за съжаление не винаги успявам. Знам че това е много лошо, че не трябва, обаче ......
Сега се замислих, че и аз може би съм прекалено критична, прекалено нетърпелива към дъщеря си, изисквам прекалено много и то бързо. Особено откакто ходи на училище, не става въпрос за оценките, а за това че цял следобяд се е мотала и не си е научила, а ме чака да се прибера от работа и тогава сяда да чете, че започва да мрънка че й е трудно, че не го разбира, за да седна до нея и да учим заедно, че не винаги разбира от първия път обясненията ми, а аз съм изнервена от работа и нямам търпениета да го обяснявам 5 пъти ............
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22435 - Това е една статия касаеща точно избухливите деца

А в темата на Додо съм дала на 6 страница някои съвети които прилагайки при моя разбойник подействаха
Номера е обаче да имате доволно търпение защото резултатите не са незабавни и искат последователност от наша страна
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора