Просто не се обиждам. Всеки опитал се да ме обиди, очевидно изпитва лоши чувства към себе си, а не към мен. Ако е близък мога само да го съжаля и утеша, защото да мразиш себе си толкова, че да нападаш най- близките е ужасно състояние, което търси подкрепа и любов. Това не означава, че бих търпяла кротко агресивния човек. Ще обясня, че не приемам подобно отношение, ще се опитам да помогна, а ако не стане- червен картон.
Иначе, дори и най- близките би трябвало да се научат да изразяват претенциите или чувствата си по цивилизован, неагресивен начин. В крайна сметка, всеки се простира според допуснатото от другите и ако му бъде обяснено спокойно, че поведението му е неприемливо и наранява, рано или късно ще го разбере. Сред най- близките много често се върти една и съща плоча- обиждащите са едни и същи, страдащите също. Просто някой трябва да промени с уравновесено поведение сценария, защото в противен случай тази пиеса няма да слезе никога от семейната сцена.
Само това мога да те посъветвам - да се откъснеш емоционално и да се опиташ да пораснеш. Нужното ти одобрение няма да получиш така или иначе, грижи се за себе си. 
