Ето това искам,да мога да простя,и да забравя...Но те продължават да се трупат...И да напомнят за старите такива...
За казване,казвала съм...30 години вече се опитвам да се справя със себе си...Знам че няма да променя нищо в отношенията ни,каквото и да направя...Знам го защото между пропастта и звездите,аз нямам връзка с тези хора...И въпреки това ги обичам,и не мога да спра да се надявам...А тази надежда ме погубва...За това искам да простя,и да забравя...Как се забравят живи родители?!
За казване,казвала съм...30 години вече се опитвам да се справя със себе си...Знам че няма да променя нищо в отношенията ни,каквото и да направя...Знам го защото между пропастта и звездите,аз нямам връзка с тези хора...И въпреки това ги обичам,и не мога да спра да се надявам...А тази надежда ме погубва...За това искам да простя,и да забравя...Как се забравят живи родители?!
И аз съм била в твоята позиция.Бях прочела около 30 пъти "Излекувай живота си",и в крайна сметка се поуспокоих ,но не съм простила.Приемам ,че никой не избира родителите си и ,че моите такива са прости ,за което само те могат да съжеляват,а не аз .Вече съм по-спокойна.Полагам усилия и до ден днешен да запазя добрия тон,но това далеч не значи ,че им спестявам каквото и да било.Казвам си го с доста спокоен тон/трудно е ,но не е невъзможно/,т.е. старая се да издавам вид,че биха могли да ме подразнят.И най-важното -обещам ,че няма да допусна същите грешки към моето дете.Дерзай!!!УСПЕХ!!!
