Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора
 От вас съм.Но не искам да пиша от профила си.

 След дълго мислене и обмисляме....след много колебания май стигнах до извода,че трябва да се разделя с моя приятел.... smile3518 ...много ми е криво,тежко,объркано......мило,тъжно,свинско и....аз не знам.  В последно време обстановката е много изнервена,почти не си говорим,разминаваме се като бързи влакове вкъщи. Май не сме щастливи. Лошото е,че живее вкъщи.Познавам се много добре с родителите му,разбираме се повече от чудесно,даже чакат внуче вече да им правим   smile3518  ...

 Не знам как да постъпя.Как да се разделя възможно най - безболезнено? Как да му кажа? Как да гледам как събира половината покъщнина / багажа си/ ? Как ? Просто не знам. Две години и половина сме заедно, живеем в мой апартамент, има страшно много негов багаж вкъщи....
Как ще се натовари на колата с толкова багаж и ще се яви пред техните? Та те.... мислят....само за общото ни бъдеще...ще им дойде като гръм от ясно небе.

 Моля ви подкрепете ме....! И ми дайте съвети как да постъпя.... newsm45
Цитирай


Мнения: 2 361
Не е задължително веднага да си натовари нещата. Първо поговорете спокойно. След това - стъпка по стъпка. Той може да отиде при родителите си с една чатна дрехи. По-късно ще изнесе останалото. Родителите му - все някога ще приемат раздялата. Ще им е трудно, както и на вас, но щом си взела това решение, не си струва да отлагаш, заради външни хора. Успех!
Цитирай

Иринополис

Мнения: 467
Много са гадни такива ситуации, изплуват мили спомени и ти е гузно и гадно, но ако мислиш, че всичко е безвъзвратно загубено сложи край. Но не разтягай във времето, замини за уикенда, да не си там, ако ще ти е тежко като се изнася. За съжаление трябва да си малко егоист в случая и да мислиш как се чувстваш ти, а не как ще се чувстват другите. Успех, каквото и да решиш.
Цитирай

Варна

Мнения: 700
Как да се разделите най-безболезнено?Не мисля че има универсална "рецепта"която да важи за всички.А що се отнася за събирането на багажа му,не е необходимо да присъстваш щом ще ти е тежко просто излез някъде докато приключи.Ако не сте щастливи заедно по добре е да се разделите сега колкото и трудно да е това,отколкото да го направите по късно когато се появят деца.
Цитирай

софия

Мнения: 370
няма безболезнена раздяла.ако не за единия,то за другия ще е болезнено. Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 386
Много е неприята ситуациата, спор няма.
Помисли кое е по-важно - как се чувстваш ти или как се чувстват  родителите му?
Щом отношенията ви са такива може и той самия да мисли, че е по-добре да се разделите.
Според мен един спкоен разговор е най-добрия начин да се разделиш с някого.
Цитирай

София

Мнения: 372
Няма безболезнена раздяла, ако двамата не са на едно мнение.
Сядаш и разговаряш, казваш съвсем спокойно какво си решила и защо, но и много категорично. В такива случаи се действа егоистично, не можеш да мислиш за това всички да са добре. Ще се справят с времето хората, ни ги мисли, мисли за теб си.

Успех!
Цитирай


Мнения: 183
Вярвам, че щом ти си мислиш за раздяла то и той си го е помислил и няма да му падне като гръм от ясно небе тази новина, така че, време е да говорите!
Също така недей да режисираш в представите си неговото "събиране на багажа" и да ревеш. Имам приятелка, която заради подобни притеснения вече 16г. живее с приятеля си без да питае някакви чувства, но много се притеснява той как ще я кара, къде ще живее и пр. тъпотии.
Освен това:
Първо -той въобще може да не се върне при родителите си - може да се изнесе някъде под наем, може да отиде при някой приятел, а може и гадже да има....
Второ -след като решите да прекратите връзката си уведомете заедно вашите родители, че заедно сте взели решението (вероятно) и го направете така, че да можете ако се засечете някъде да имате сили да се погледнете в очите (това го казвам защото става ясно, че сте в добри отношения с родителите и в такъв случай ми се струва редно да им съхраните нервите, но не е задължително)
Трето - опитай да определите някакъв обозрим срок на изнасяне щото иначе може да се проточи с години или пък излишна драма, особено ако тръгнете на вариант втори шанс.
Въобще като ти чета поста все се сещам за моята приятелка, която ако имаше куража да се раздели навремето макар и с цената на много проляти сълзи сега можеше вече да е намерила точния човек и да е създала истинско семейство, да има деца ит.н.
Айде от мен кураж и действай!
Цитирай


Мнения: 5
Мдаммм......тежка работа....Аз обаче не разбрах нещо - той иска ли също да се разделите или напротив? Мисълта ми е да нетръгне да ти прави някакви спънки, да се държи зле или кой знае....Ако той самият клони натам - седнете и поговорете. Ама директно. Право ти куме в очи! Виж, еди кой си, искам да ти кажа нещо, мислих доста време и смятам, че трябва да се разделим защото така и така и това и това и прочее. Ей така си му го кажи, но без никакво заяждане или лоша нотка в гласа си. Обясни му. Аз си мисля, че така мъжете разбират най-ясно. Те самите са с подредени мозъци и обикновено такова говорене и поведение тип "мъжко момиче" го разбират правилно и не се обиждат....Това е моят съвет. Успех!
П.П. И никакво реване и тръшкане! Това е важно.  Naughty
Цитирай

София

Мнения: 71
Бамзи, ти хубаво си решила, ама той знае ли??? Това не се разбира. Обсъдили ли сте го? Във всеки случай, ако не си щастлива и мислиш, че нямате шанс за съвместно бъдеше, наистина не отлагай раздялата във времето. Няма смисъл. Вземи решението и действай. Всъщност от написаното от теб личи, че вече си го взела, но по-скоро те измъчват техническите подробности от раздялата. Според мен е добри да седнете, да поговорите и да му обясниш какво чувстваш и мислиш, след което да обсъдите как точно да постъпите. Естествено, че няма да е приятно. Приятна раздяла няма. Най-малкото пък трябва да се тревожиш за родителите му. Идеята на mamaV007 е много добра и разумна - отидете двамата и им съобщете, че така сте решили, че вече не сте щастливи заедно и не искате да продължавате. Спомени, че много ги уважаваш и че им благодариш за всичко. Това е цивилизованият начин. Колкото до багажа на приятеля ти - ще си го изнесе, едва ли е чак толкова сложно. Пък къде ще го закара, това си е негова работа. Дай му време, но наистина да е в обозримо бъдеше, както вече те посъветваха, защото в противен случай историята може да се проточи с месеци и години. Бъди твърда и категорична. Ще ти е мъчно, това е неминуемо, но ще ти мине. Много по-мъчително е да се разделиш с човек, когото още обичаш, отколкото с човек, с когото живееш по навик. Животът е кратък, не губи време в безкрайни размисли, угризения и съжаления. Това очевидно не е твоя човек. Ако беше, нямаше да я има тази тема. Желая ти успех!  Peace
Цитирай

Бургас

Мнения: 627
От вас съм.Но не искам да пиша от профила си.

 След дълго мислене и обмисляме....след много колебания май стигнах до извода,че трябва да се разделя с моя приятел.... smile3518 ...много ми е криво,тежко,объркано......мило,тъжно,свинско и....аз не знам.  В последно време обстановката е много изнервена,почти не си говорим,разминаваме се като бързи влакове вкъщи. Май не сме щастливи. Лошото е,че живее вкъщи.Познавам се много добре с родителите му,разбираме се повече от чудесно,даже чакат внуче вече да им правим   smile3518  ...

Не знам как да постъпя.

Много "май" има в поста ти. Това е добре...Според мен де... Няма да те съветвам, но ще ти кажа че и у нас от време на време почти не си говорим и се разминаваме като бързи влакове. И на мен ми се случва да се питам - щастлива ли съм достатъчно, а той дали е достатъчно щастлив с мен. Тези моменти минават, заминават, идват по-добри, колелото се върти. И те така....Помисли добре, огледай нещата от всички страни...
Цитирай

София

Мнения: 38 335
Аз нещо не съм съвсем  сигурна от поста ти, че наистина искаш тази раздяла.....
Не сте ли говорили за положението, за чувствата, за отношенията, правили ли сте изобщо някакъв опит да закрепите нещата??? Това първата криза ли ви е? Те 2,5 години хем са малко, хем много, хем общо взето нещата тогава се успокояват, минава влюбването и почват да се градят едни по-стабилни отношения....и има едно затишие на чувства такова....не че са си отишли и са по-слаби.....просто се променят.....да не би нещо такова да ви се случва......
И всъщност защо е толкова изнервена обстановката.....има ли конкретни проблеми????

Права е темида, прекалено много "май" има в твоят пост.....
Защо не премислите заедно нещата......може да се окаже, че всъщност имате бъдеще, а може и обратното да разберете и давамата, че искате раздялата.....

Но е важдно да си сигурна.....не да си на "май"....
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 169
Имам идея, как се чувстваш. С предишния ми приятел живеехме заедно у нас. След месеци на подобно съжителство и куп други насъбрали се неща реших да се разделим. Спомням си , че късно вечерта подхванахме разговора в крайна сметка решихме, че се разделяме, по -скоро аз поисках това. В 2 през нощта той си събра част от багажа основно дрехи взе си такси и си отиде. Да чувствах се много зле ,но бях взела правилното решение за себе си. След няколко дни дойде да си прибере останалия багаж . Не е лесно, но ако си сигурна в това което искаш не трябва да се притесняваш от това, какво ще кажат родителите му. Все пак това е твоя живот ... Каквото и да решиш успех!   bouquet
Цитирай
Не съм докрай категорична първо,защото : САМ ПО СЕБЕ СИ Е ДОБЪР И ГОТИН МЪЖ  и второ,защото : ИЗПИТВАМ БОЛКА ЗАРАДИ ТОВА,ЧЕ ЩЕ ГО НАРАНЯ И МИ Е ГУЗНО. Това са двете неща,които правят решението ми недотам крайно. Толкова съм объркана....

 Исках съвети,просто как да се случи самата раздяла...как да поднеса новината, как да смекча болката.....как? Той не знае за това мое решение и не знам дали му е минало през мислите,че може и да се разделим. Не мога да знам . Но определено мисля,че ще му дойде много крайно това мое решение....

Че ще има разговор то е ясно....
Мълчанието,нервите,това,че не се разбираме не са продиктувани от някакъв проблем. Нямаме сериозен проблем,който да ни отдалечава..., просто явно живеем в различни светове. Не ми е интересно,нямам тръпка,тъпо ми е като се прибера вечер вкъщи.... а какво ще стане след 2-5-10 години? Напоследък съм се затворила в себе си,защото мисля за раздялата..., той усеща,че нещо ми има но надали предполага точно това. Не прави никакви опити да ме заговаря или да проведем някакъв разговор - което ми говори,че явно и на него донякъде му е писнало..?


Оф,не знам.....Толкова съм объркана,че даже и на психотерапевт ми минава идея да отида......
Цитирай

София

Мнения: 372
Разбирам те, била съм в подобно положение. Но ако оставиш нещата така, след време ще потърсиш тръпката и всичко, което ти липсва на друго място и ще е още по-трудно. Или ще се изнервиш и изпаднеш в депресия. По-добре да се разделите в момента интелигентно и да запазите добри отношения, доколкото е възможно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора