Публикувана: 27 апр. 2009, 22:42 ч.
Последно мнение: 22 юли 2009, 23:39 ч.

Как казахте на близките си че сте бременна?Как го приеха те?На колко години бяхт

20 742
146
1

# 30 28 апр. 2009, 11:25 ч.

Пловдив
Мнения: 3 711

Ами майка ми разбра 5 мин след мен, бях на 28 .На баща ми казах на Великден, че дядо Коледа ще му донесе внуче ,ако всичко протече нормално. ВСички се радваха Heart Eyes

# 31 28 апр. 2009, 11:31 ч.

Мнения: 2 149

По телефона разбраха,но при нас беше планирано и нямаше голяма изнензада.Бях на 27 Laughing

# 32 28 апр. 2009, 11:31 ч.

плевен
Мнения: 644

На майка ми й го казах разплакана.Не бях готова,все пак на 20.А тя каза на баща ми и той е казал:Ми добре Peace

# 33 28 апр. 2009, 11:33 ч.

Мнения: 3 695

Казах по телефона, че ще ставаме трима. Simple Smile

Бях на 26-27. Peace

# 34 28 апр. 2009, 11:38 ч.

Мнения: 5 393

На 24г бях. На баща ми казах половин час след първия преглед при лекарката. На майка ми и братята ми след още няколко часа. Общо взето за няколко дни новината обиколи роднини и приятели.

# 35 28 апр. 2009, 13:42 ч.

област Софийска
Мнения: 1 719

Цитат на: кристал в вт, 28 апр 2009, 10:00

Стига бе едни и същи теми.Този форум е с едни и същи повтарящи се теми.

Ей такива постове ми пълнят душата! Мисля, че като не искаш да се разписваш по темата, по-добре замълчи. Не виждам абсолютно никакъв смисъл от изказването ти, ама никакъв. Единственият смисъл е едното мнение повече. Дори да се повтаря темата, то просто няма начин в такъв голям форум всички теми да са различни и уникални.
Иначе по темата: Когато правих теста за бременност, бях на квартира в града, където учех. Очаквах, че ще е положителен, но като видях двете ясни чертички, се разревах, най-вече от шаш и паника. Не бяхме планирали бебето, но това не значи, че беше нежелано. Първи научиха моя приятелка и гаджето и, с които живеех. После настана едно телефонно звънене. Първо на мъжо. Вдигна свеки и каза, че бил слязъл до кварталното кафе да пие чай. Аз я помолих да отиде и да го извика (нямаше мобилни тогава). Изглежда, съм звучала доста странно, защото тя се изстреля на секундата (по-късно разбрах, че по гласа ми се била усетила, че се е случило нещо важно). Съобщих на мъжо (тогава гадже все още), той си глътна граматиката и няколко минути заекваше, докато асимилира новината. Но беше доволен, де. После дойде редът на майка ми и на най-добрата ми приятелка - бъдещата ни кума и съответно кръстница на дъщеря ми. И така... всички бяха радостни, последва бърз годеж, после сватба. Бях на 22 години, таткото на 29.

# 36 28 апр. 2009, 13:53 ч.

Мнения: 189

Бях на 26.Бременността не беше планирана,но аз бях на 7то небе от радост.Относно с близките,моето семейство
отдавна ме врънкаха кога и от мен ще имат племенни4е и вну4е.Докато роднините на мъжа хи4 не им се хареса
новината,по специално свекито.Тя дори о4акваше да абортирам.Хи4 не ми пукаше не им позволих да развалят радостта,
и тази на мъжа ми.

# 37 28 апр. 2009, 14:25 ч.

Мнения: 11 003

Казхме им направо - на нашите лично, а на сестра ми по телефона. Всички се зарадваха, не е имало някакви странни ситуации. Бях на 26 г.

# 38 28 апр. 2009, 14:31 ч.

София
Мнения: 1 395

Майка ми изтресе "добре че имаше къде да седна" и малко по-късно "няма да казвам на баща ти че сега трябва да кара до вкъщи". Неговите родители не знам как са реагирали, само знам, че те бяха по-скоро за аборт. И от нашите нямаше голяма радост, само 'решението си е твое'. Добре че бяха баба ми и баба му да се зарадват, иначе съвсем щяха да ме сринат всички.

# 39 28 апр. 2009, 14:34 ч.

Габрово
Мнения: 1 330

Първият път всички се радваха много защото отдавна правихме опити за бебе- все неуспешни.
Сега вторият път никой не беше въодушевен и даже ме обявиха за луда толкова скоро да раждам пак.

# 40 28 апр. 2009, 14:35 ч.

Мнения: 406

На 30 се случи хубавината. Май всички бяха много щастливи.

# 41 28 апр. 2009, 14:59 ч.

Мнения: 370

И на майка ми(в друг град е) и на свекито(в друга държава е) съобщихме по телефона.Скоро всички роднини разбраха новината и много се радваха.Бях и все още съм на 25 год.