влюбих се в него от пръв поглед. 
а разбрах,че е точният мъж за мен малко по-късно..
а разбрах,че е точният мъж за мен малко по-късно..Така се случи и при нас и аз имах тайната надежда точно той да е отреден за мен.
- Публикувана: 28 апр. 2009, 22:47 ч.
- Последно мнение: 26 май 2009, 13:14 ч.
"Познах" половинката си от първата секунда
Така се случи и при нас и аз имах тайната надежда точно той да е отреден за мен.
И при мен беше така! Знаех ,че това е Той още след първата среща! 
и аз така 
Не,не вярвам в любов от пръв поглед-в привличане да,но в любов-не. Не го познах,после го Опознах.
Не случайно използвах думата "познах".
Не е задължително да е влюбване, то е усещането, че това е човека, с когото ще живееш и сякаш си го познавал цял живот.
от 11години сме заедно / 9от които женени/ И при мен беше така! Знаех ,че това е Той още след първата среща!
И аз бях абсолютно сигурна. И не сбърках.
Ами не,тогава пак да се уточня-не го познах като човека с който ще живея цял живот-после разбрах.За нито един от бившите си не съм си мислила в началото,че това е Той....имаше само привличане в началото. Като гледам обаче единствена си признавам,че е било така....
АААА,не си единствена,споко
Ами...да, за 4 години беше правилната половинка
Въпреки че сме в развод, знам, че това беше най-правилният човек за мен и никога няма да има друг, който толкова да ми подхожда.
По-скоро се срещнахме в неправилното време, неправилния свят, неправилната възраст, знам ли.
Но от пръв поглед знаех, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си. Само дето той не мисли така
Въпреки че сме в развод, знам, че това беше най-правилният човек за мен и никога няма да има друг, който толкова да ми подхожда.
По-скоро се срещнахме в неправилното време, неправилния свят, неправилната възраст, знам ли.
Но от пръв поглед знаех, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си. Само дето той не мисли така
Той ме е забелязал първо в един автобус и ме е харесал, след това сме били в обща компания на маса, но аз не го помнех. Две години по-късно пътищата ни се пресякоха и ми беше смътно познат отнякъде, но и през ум не ми е минавало, че това е Той. После се влюбих много, много силно и така до днес.