ИЗРАЕЛ35

Танче, честит рожден ден! 
Сърдечни пожелания за здраве, позитивно отношение към живота и много щастливи мигове!   
Да си заобиколена с добри хора и обсипвана с обич, до 120! 

  Сутринта писах на крак, съжалявам за пропуска 

Борянче, много хубава снимка на Масада   
Днес минах покрай нея, но не влязохме в крепостта, миналата година я посетихме, а днес - съчетахме Мъртво море с реката на Давид  Ще се постарая да намеря време и да кача снимките тези дни 

Радвам се за посещението на семейство Петьови  Аз ще си запазя час за по-късно, че гледам - голям наплив при теб 
Ще ви дочитам и доотговорям утре, желая ви хубава неделя, аз отново ще съм на път... 

Аз пък понеже все още чета старите теми искам да попитам имаме ли право да се връщаме към старите теми или не, че нямам представа какво сте приели за правилно ?

Днес имам даже една специална молба към Петя или може би към някой друг, който има възможности да отговори.
В тема № 4 на страница 7, в пост № 120 Петя дава за пример ето това изображение:



В тази тема се коментират талисманите и кабалата (която за съжаление много тук в България я бъркат с нумерологията).

Моля, Петя или някой друг ако знае или има възможност да обясни - във втора половина на това изображение какви са тези знаци или може би букви ?

А ... сетих се за още един въпрос. Вие евреите не трябва ли да имате по два рождени дни ? Един по грегорианския и един по еврейския календар например. То щото аз ако съм така щях да направя.

Весел и честит рожден ден за Таня. 

Бори, честито да ти е името и на теб. .... ма хубавици сте и двете с Петя бе, сладурани. За мъжете....ще замълчим   много ви се радвам като се събирате по срещи.

Пете приказни са тези Бах. градини....красота.

Мента, мерси и на теб за пояснението за шапката. интересни информации прочетох.

Ядохме и пихме!

Имам си звездата от щита на Давид -  .Голяма изненада!От Израел ми е  - Ицо е влязъл в преговори с МОСАД(той ,нали е от н'ам си кои ) ....и я издействал от там.Брейй,да му се ненадява човек!

Благодаря ,мили мои,за поздравите - просълзихте ме,усмихнахте ме и ....разбрах,че сте чудесни приятели....обичам ви! 

Пете,страшна работа тези градини - красота!

Отивам да си лягам ....

  Евреите празнуват като всички по грегорианския календар. Мнозинството от евреите не си знаят датата на раждане по  еврейския календар.Има начини да се погледне  - в личната карта е изписана.Това е и знак , че са  юдеи (по рождение по майка според ортодоксалните като официална религия или по смяна на религията  като мене) .Има и сайтове , където да погледнеш как ти се пада  датата по еврейския календар. Религиозните евреи празнуват само по еврейския календар по тяхен си начин.Според степента на религиозност  - може и по двата ... 2 подаръка не е лошо  .
  Това са букви - древни писания са , немогат да се разчетат , защото са разни кодове и съкращения. Така трябва .
  Може да се връщаме назад към темите по всяко време. Въпроса е там , че моите скромни знания не винаги са достатъчни да отговоря на всичко.Ще се радвам обаче ако мога .Ето , и момичетата са тук .Мента е в отпуска, но скоро ще се върне виртуално.Тали много работи - зачезна ...  Тук сме иначе. Всеки, който знае може да пита и да отговаря .Няма някаква подредба учител - ученик. 

 Мента , малко е по-трудно предвижването без кола на дълги разтояния , обаче при желание - идете ...Много е сладурческо мястото ... Вилички такива , тишина .. Моят мъж седи и вика - "Уалла , птички , тишина !Хаим товим  , а ?"  Всяко място както знаем си има своите предимства.Ние  се отпуснахме напоследък повече да обикаляме из страната , защото сякаш изведнъж децата преминаха от някакво невидимо стъпало на  друго в растежа си.Порастнаха и започна да е по-леко пътуването с тях. Сега усещаме разликата от миналата година. Обещали сме си веднъж на месеца по-далечни пътувания ....Близките - ясно е, то е  ежедневие вече - яфо , морето, Тел Авив , паркове ...Не ги броя ...    

   

 Лек ден  и шавуа тов !

http://www.chabad.org/kids/birthday.asp?tDate=9%2F25%2F2004& … =&result=true
ето един календар, по който можете да видите кога е рождения ви ден по еврейския календар.Връщатате една страница назад и пишете датата която ви интересува.Може да си изпринтите и сертификат .
Пете, защо се обясняваш за снимките страхотни са
Татянка- Бърборанка , браво на твоя Ицо, страхотен подарък
На всички лек и успешен ден 

Жаки ,много интересен сайт!
И сега да споделя нещо с вас.Незнам дали и вие като мен се чудите какво означава на Петя аватара.Ще ви разкрия тайната - срещу съответната сума..... "Да ме пази Бог като Сара , Ребека , Рахил и Лия"   Предполагам,че всички знаем кои са те...

Джаки, супер ! Ето така е по-лесно :

http://www.chabad.org/kids/birthday.htm  На мене ми прави проблеми тоя  сайт обаче .Не знам защо. Имам един друг на руски :

http://istok.ru/time-n-dates/Calendar/


Четирите майки - жените на тримата отци - Авраам , Исак и Яков. Да не се чуди народът. Коя жена на кой е ? Задачка -закачка !  Чакаме отговор, но Татяна да си мълчи ! 

 

Хаааа ... понеже пък на мене не ми е забранено да мълча - да питам аз ?

1. Каква е наградата ?
2. Сега ... всеки десети ли ще има право да отговаря или който се сети ?
3. И после що за дискриминация е това. Къде са другите жени на Авраам, Исаак и т.н. ?

 

Само жените без  наложниците са тук.

Наградата ще е едно виртуално потупване по рамото 

Почерпка :

http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=11955587

Ей сега отворих кутията  - мед , сладки и сочни ! Шоколад да ми дават - отказвам !


 

Аз фурми не обичам,но си имам халвичка от теб Пете та докато си я хапвам ще пробвам да отговоря:
Авраам е женен за Сара,Исак за Ребека а Яков за Рахил и Лия  И това е едно кръвосмешение дето думи не намирам ама никой не ме и пита 

Аз се изучих за днес и чакам тея от нета да се появят и да видят къде е проблема за отвратителната ми връзка...Преди обед се измъчвам а следобед избесявам 

Татянка да направиш снимка на подаръка та и ние да му се порадваме,не се стискай само ти да си го гледаш 

Този разказ не беше предвиден да ви го пиша тук. Но рождения ден на Таня и именния ден на Боряна ме подсетиха за него. Пък и нека това да е един малък подарък за тях, макар и със закъснение.

---

Хайфа тогава беше най-голямото пристанище на Израел – сега не знам, може нещо да се е променило. Ходихме там, защото всъщност централния офис на фирмата, с която водихме преговори беше в този град. За съжаление почти нищо не видях от града. Цял ден оформяне на формалности, чакане с часове чиновниците от София да се натуткат и ... най накрая договора е подписан, хайде честито. Освен Сами имаше още един сътрудник от израелска страна, чието име не научих, ама не го отчетох като голяма загуба, щото го виждах за втори път пък и се правеше на голяма клечка. То ние малките дръвчета нали да не сме пък по зле от тях айде де.

По програма щели да ни водят на официална вечеря в някакъв ресторант. Аз да ви кажа не знам защо ама по тия официалните нещо не си падам. Стоиш като изстукан по цяла вечер, па си придаваш важност, па трябва да се смееш и там дето не знаеш защо се смееш – бе не е за мен тая работа. И тук дойде спасението. “Какво ще кажеш да прескочим тая вечеря” – прошушна в ухото ми Сами. Ооооо ... с най-голямо удоволствие дето се вика. “Обаче ще трябва да отидем на една друга вечеря.” Абе вие евреите само вечери ви дай значи и събирания. Сами се засмя “Такъв е живота приятел трябва да се живее някак си. Хайде давай няма да съжаляваш. Обещавам ти.” В това бях сигурен аз – е щом няма да има проблеми - с теб съм.

“Всъщност ще те водя на детски рожден ден. На един приятел на татко, внука му навършва 7 години, та и Сара и мама и татко вече са там. Така, че оставаме само ние. Е ... ще има и други хора естествено.” Тук аз глътнах пинг понга (вид топче ако не знаете) и се опулих. Стига бе... аз си мислех, че по пътя някъде ще спрем нали. Ми аз никой не познавам там, пък и те не ме познават. “Е то за да познаваш някой все някога трябва да се запознаеш.” Ма Сами стига бе... нито ви знам обичаите, традициите нали ... ще взема пак да се изложа – мани тая работа. “Ооооо (засмя се тоя) аз ако знам, че ще се изложиш значи задължително отиваме. Твоите излагации са толкова весели и емоционални”. Поредния кръвнишки поглед... “Хайде стига деее. Много мразя значи, като почнеш да се правиш на интересен. Няма от какво да се притесняваш, тия са от съвременните еврейски семейства и всичко ще е наред. Нали искаше да видиш как живеем.” Давай тогава през някой магазин и да отиваме пък каквото ще да става. “Защо какво ще купуваме.” Е как какво бе подарък за детето, букет за домакинята, там някаква бутилка и аз не знам с какво и т.н. “Бе виж сега те мама и татко са се погрижили за всичко ти не се притеснявай.” Алоооуууу – в магазина моля иначе нали да нямаме после емоции (па макар и да са весели). Добре добре ...

Избрах топка ... то аз не знам какво се купува за подарък на дете, тогава (не че сега не е така) бях с две леви ръце и един среден мозък и всичко оставях на зайчето да избира (така викам на жена ми от първия ден в който се запознахме). Минахме през града та малко го видях. “Гледай тука ... тия бахайците са голяма работа. Гледах им проекта в кметството – тука ще става нещо грандиозно” – каза Сами и показа в дясно от пътя някакъв имот. Всъщност аз видях само един купол и една хубава ограда и май нещо като градина, ама там в нея се копаеше и строеше на поразия. “Аааа Сами аз съм слушал, че Бахамските острови са били хубави, така че тия си знаят работата.” Тук Сами започна да се залива от смях – моят слух явно пак ми изигра някаква шега”. “БахаЙците не са от Бахамските острови. Това е някаква нова религия. Появила се е в края на 19 век. Имат интересна философия между другото. Захванали са се да обединят всички религии, та да видим докъде ще стигнат.” Е... не бях чувал за тази религия досега. Впрочем преди около 4-5 години се срещнах с техни представители на един панаир на книгата в НДК и после поразрових в интернет за подробности.

Пристигнахме. Широки усмивки, любезно посрещане минахме през един добре обзаведен хол и се озовахме в един заден двор направен направо като една китна градина.
Между другото дали от уважение или наистина детето си хареса топката. От мен да знаете еврейските деца умеят да се радват, и са с едни такива... големи очи. Бяха около десетина деца от всякаква възраст. Имаше даже един по-голям батко (на около 14 – 15 години) и една кака, и ... едно мъниче (май на около година две), за което както забелязах после всички деца държаха да се грижат и да го пазят.

“Ооооо кой е дошъл.” Възкликна мама Мати. “За него ви разказвах преди малко, страхотно момче е, внук е на наши приятели от България. Хайде избирай си място и сядай.” Всъщност хората сега пристигаха. Домакините пък много държаха да ме представят на всеки. Това е наш братовчед, това е брат на таткото, ето още един брат, това пък е сестра на майката, това пък е братя на единия от дядовците и т.н. И така лека по лека се събрахме към 30-40 човека. Евреите знаят как да се веселят между другото и много са шумни (до тогава си мислех, че арменците държат първото място по шумно поведение).

Нямаше натрупана маса както правим ние българите на такива поводи. Домакинята беше решила да е нещо като шведска маса, всеки си взима по нещо и сяда там на някой стол и си приказват. После разбрах, че това свекърви, тъщи, сестри, приятелки всички са се включили и помагали, за да може и домакинята да не се измори и да е свежа на празненството. Впрочем всеки, който идваше носеше по нещо, та накрая се наложи мъжете да сложат още една маса.

А децата... децата разбира се си играеха точно като нашите деца. Рожденика естествено беше най-важната личност. Малко ще си спестя впечатленията, защото тука в този подфорум сте говорили достатъчно за децата и моето впечатление, че те са вся и все за хората в Израел се потвъри. По едно време групата деца се събра и почнаха нещо май да се уговарят или съвещават. После застанаха пред едната баба на рожденика, той нещо и каза и ... бабата запя някаква песен. Много хубаво пееше между другото бабата, а и песента беше някаква балада явно и много красива. А децата бяха насядали по земята и я слушаха в захлас. Другите също млъкнаха и май даже си тананикаха. След като свърши песента помолих Сами да ми обясни какво става. Явно и той не знаеше, та попита таткото на рожденика. Оказа се, че рожденика имал право на три желания към гостите и това било първото.

Второто желание беше единия дядо на рожденика да покаже шапката си дето я носел като военен, ама не само да я покаже, ами да му я даде и той да я поноси. Дядото май малко с неохота отиде някъде и след малко се върна с нещо като войнишка шапка и я сложи на главата на детето. То пък изпъна телцето си, застана гордо, а другите го гледаха с някаква благородна завист. Дядото ... май му се появиха сълзи, бабите, лелите там и каквото и да са гледаха с някакво умиление, а таткото скочи грабна фотоапарата и започна да прави снимки.

После бандата дечурлига отново се събраха да измислят следващото желание. По едно време забелязах, че ме гледат някак си странно. “Самиии ... тия деца нещо замислят за мене.”-  изпелтечих аз. “А да бе точно пък  за теб мислят” – рече той и ги погледна все пак. “Хм... май ти ще си следващия.” – засмя се той. Слушай ей... как така следващия бе. Аз ако трябва да запея например гостите ще избягат на втората секунда, я давай там да си тръгваме хайде. “Спокойно бе. Нищо няма да се случи. Седи мирен.” Седи мирен амаааа докато още изреждаше той уверено тия слова и бандата се изправи пред мен, а аз явно съм ги изгледал като интелигентна пуйка на философски диспут.

“Извинете. Ще ми разкажете ли една българска приказка.” Изрече желанието си рожденика. Вярно не беше в ония странен детски заповеден тон, с който бяха обявени желанията пред дядото и бабата, а с някакъв умолителен. Тук вече таткото нещо почна да обяснява (но не като нас нали да се кара и да вика, ами с някакъв уважителен, но в същото време твърд и убедителен тон). Детето май се сконфузи и любезната усмивка изчезна. “Какво става ?” – попитах Сами. Таткото обяснявал на детето, че все пак съм от чужбина, за пръв път идва у нас и не е редно да го притесняваме пък и госта ни не знае иврит и няма начин как да им разкаже приказка.

Като видях разочарованото дете нещо от вътре ме превъртя (е баща съм все пак и аз де). “Един момент моля. Я чакайте малко.” – казах без да искам високо. Всички се обърнаха към мене, а Сами ме изгледа учудено. “Щом детето иска приказка, ще я има.” Таткото почна да се извинява, те децата ще измислят сигурно друго желание, татко Барух, който беше седнал до мене също каза, че не е нужно – обаче да ме извиняват, ама детето си има желание, днес е рожденик и толкова.

Сега тука е мястото да обясня, че преди казармата играех близо 5 или 6 години в самодеен куклен театър (марионетен – куклите на конци) та имах там някакъв тренинг да се правя на маймуна и да импровизирам.

“Я банда. Хайде тука на двора. Сядайте на тревата и да почваме.” И така в кръг насядаха децата, а двама мъже (аз и Сами, който ще превежда) с официални костюми се настаниха сред тях. Аз пък през това време трескаво мислех каква приказка да разкажа (не че не знаех, ама като не зная сега пък коя е българска). Ааааа вярно бе. Я да им разкажа аз тая за житената питка на Ангел Каралийчев. Вярно не е точно народна, ама си е българска все пак. Пък и що ли да не взема малко по така съвременна да я направя аз. Децата вече ме гледаха с любопитство и чакаха. “Само не като картечница – моля те, по бавно я разказвай” – отсече Сами.

И такаааа ... Решила баба Цонка да омеси питкаааа. Внуците и били на гости и решила тя да ги почерпи с нещо хубаво. Взела брашното сипала го в една купа, добавила там вода, мая и други работи и почнала да месииии. Вие деца знаете ли как баба меси тесто ? ... Хитра работа ей – веднага рожденика викна на баба си да каже как меси. А бабата ... аз меся с миксер. Аааа с миксер, ама не става така. Нашите баби (тогава де през 1992) още месят на ръка. Ето така ... и показах аз някакви странни движения на коляното си. И... децата веднага почнаха да го повтарят. Хайде сега малко на обратна страна – хоп на другото коляно. И децата хоп и те на другото коляно почнаха да месят нали питката.

Като я омесила, позагладила я (загладихме всички питката), метнала я в печка да се пече (тогава още не знаех аз че трябва да втасва па пак да се меси, ама както и да е – съвременни хора сме, бързаме и ще я караме по съкратената процедура). Тука се почна с въпросите. Каква печка – микровълнова ли ? - попита едното. Не бе ти пък от оная дето мама пече кекса - отговори другото. Аха ясно. Добре, че тука пък не се намеси мама Мати да пита на каква температура се пече, че хептен щях да я оплескам. Отговорих аз, че бабата Цонка живее на село и още не е модернизирана и пече в печка на дърва и въглища. Децата бяха много изненадани, но все пак приеха факта.

Та значи опекла баба Цонка питката. Извадила я, увила я в една чиста кърпа, турила я на масата да чака за обяда и излязла на двора да види какво правят внуците. А питката поседяла поседяла пък и омръзнала и си рекла “Що не се разходя аз да видя малко свят ?”

А ... ама вашите питки в България говорят ли ? Е ... не говорят, като вашите тука са си ама това е приказка, а нали знаете, че в приказките всичко е възможно. Аха... – съгласи се на бързо един около пет шест годишен малчуган. И такааа ... измъкнала се питката от кърпата скочила промушнала се през полуотворената врата и се търкулналааааа по пътяаааа. Тука топката прие ролята на питката ... взех я и я търкулнах към първото дете, то пък към второто, онова пък ... към единия дядо (оказа се, че и част от възрастните се бяха присъединили към нас) и така докато питката се върна при мене.

Търкаляла се тя търкаляла и изведнъж ... бум блъснала се в една мишкааа. Било още сутрин рано и мишката играела гимнастика. Всъщност тя играела аеробика нали и за да не буди децата, пуснала касетофона, турила си едни слушалки и започнала да играе патешкия танц. Знаете ли го ? И показах аз там първо три такта с ръцете нагоре, после сгъваме ръцете в лактите и ги размахваме како крила, сетне пък завъртваме задника три пъти... (не знам дали го знаете тоя танц – много известен беше на времето). Тук пък таткото скочи (и той завалийката беше дошъл да слуша приказката) отиде до касетофота и... пусна мелодията. А стига бе ... не вярвах, че и тука я знаят. Деца, баби, лели, дядовци ... всички играеха патешки танц (е ... не всички възрастни ама по-голямата част).

Оппааа помислих си аз – измъкнах се лесно тоя път. Да ама неееее .... Тъкмо си седнах на стола да се радвам аз на танците музиката свърши – рожденика изключи касетофона и ... “И после...”

Ами послееее ... Айде сядайте пак на земята (броя на слушащите се увеличи с още две лели). Мишката поскочила от страх. “Ох, че ме изплаши” – казала тя и си свалила слушалките на вратлето. “Ти пък какво си ?”. Питка съм – не виждаш ли ? Сутрин баба ме омесила (пак почнахме да месим) после ме е загладила (айде загладиха ме я), метнала ме е в печката (метнахме питката) да ме опече и като се опекох реших да видя малко свят. “Аз пък не знаех, че питките и те ходели на екскурзия.” отговорила мишката (нали ме разбирате, че всичко импровизирах, щото точно в тоя момент помнех само идеята на приказката, но не и самата нея). Аз съм съвременна питка, ние така правим сега преди да ни изядат, ходим на екскурзии. “Оооо ама ти и за ядене ли ставаш. Я тамън както не съм направила закуската на децата, да те пробвам аз тебе” рекла мишката и подгонила питката. Да ама нееее ... питката била по-бърза и се търкулнала, а мишката забравила, че слушалките и били на врата, хукнала да я гони, обаче слушалките се опънали и хоп тя се спънала и паднала по гръб.

Търкаляла се тя, търкаляла (тука топката отново влезна в ролята си и започна да се търкаля между насядалите) и хоп блъснала се в нечий крак.

А това било ... камилааааа. Тук Сами ме погледна изненадано. “Стига бе, ама вие и камили ли имате вече в България”. Е ... намират се чат пат -  в цирковете нали и в зоопарка, а даже една се беше появила по плажовете на морето. Аха...

Та значи понеже било сутрин нали и камилата също играела гимнастика.

Между другото по социалистическо време, даваха по нашата телевизия едно предаване “Атлас” (много го харесвах). В него показваха много филми за различни краища от света и от там съм виждал как камилите ходят плавно плавно (или поне само това показваха де – то аз камила съм виждал в зоологическата градина и само след три дни щях да се кача за пръв път на такава).

И как правела само гимнастика. Много грациозно и бавноооо. Първо въртяла бавно главата си на едната страна. Ето така рааааз дваааа хоооп (много бавно правех аз почти забележими кръгове с главата си на дясно и на това хоооп изпъвах леко врата си) и дига опашката. После пак така на другата страна рааааз, двааааа и хоооп (тука вече децата правеха това движение заедно с мен) и дигала пак опашката. А така. Сега пък напред (хайде пак едни много леки едвам забележими кръгови движения на главата напред) раааз дваааа и хоооп – тоя път си дигнала десния крак. И точно тогава усетила, че нещо я ударило по левия крак.

Навела се камилата...после даже легнала. Наклонила първо главата си на една страна (тук и аз наклоних главата и естествено и децата) премигала два три пъти бавно (премигах и аз и децата също, а вече забелязах, че и някои възрастни го правеха) и погледнала питката от едната страна. После решила да проучи по подробно какво е това и наклонила главата на другата страна, че да види питката от другата страна. Пак така премигала два три пъти (да не повтарям, че всички премигахме нали). И запитала бавнооо и провлаченооо.

“Мдаааа .... ваша милост извинете, като какво е ?”. Питка – отговорила нашата героиня гордо. “Хм... питка казвате. И по какъв повод извинете сте насам ? Защото по нашите места тука, много много питки не се срещат. То всъщност, като се замисля май още не съм срещала, така да се търкалят по пътищата, ама то аз вече на нищо не се учудвам. Ей на вчера возих една англичанка например. Сто кила, че и нагоре. Направо ви казвам като мях с овча лой, така се накланяше по пътя, че едвам пазех равновесие да не се обърна настрани.” Тука неясно защо дядо Барух започна да се превива от смях, а мама Мати ме гледаше с някакво странно възхищение. Децата също започнаха да се хилят, до като по едно време голямата кака не извика “Тихо. Чакайте да чуем нататък.”

И тук питката почнала пак. Сутрин баба ме омесила (пак почнахме да месим) после ме е загладила (айде загладиха ме я), метнала ме е в печката (метнахме питката) да ме опече и като се опекох реших да видя малко свят.

“Ааааа ... то сега пътешествията са модерно нещо.” – отговорила камилата (аз се стремях нали да говоря със съответната интонация (не че знаех как говорят камилите де) така едно бавноо, провлаченооо и тържествено). “Даже съм слушала, че хората сега летели в космоса, а и животни даже (май бяха кучета). Оххх и аз така си мечтая, да пообиколя малко свят, пък защо не и в космоса да ида да видя какво има. Ония ден например возех един японец. Един такъв нисичък слабичък, да го духнеш и ще падне. Той пък завалийката вместо да се държи за самара седнал снимки да ми прави. Три пъти пада по пътя. Но ти разправям сестро ... възпитание. Пада си човека нали, ама става, па ти се усмихне (тук се опитах да се усмихна като японец) па ти се поклони нали (поклоних се аз). То и аз му се поклоних от уважение де. Кляках той се качваше и пак продължавахме. Не е като някои дървеняци дето като паднат и почват да викат, като че ли аз съм виновна. А аз не съм случайна камила все пак.” Дали от интонацията с която разказвах приказката, или пък от маймунджулуците (разни ми ти усмихнати японски физиономии) или от друго ама дядо Барух вече се пляскаше по коленета с ръце и се смееше със сълзи. Две от децата бяха легнали на земята и се държаха за коремите, а една лелка се беше подпряла на касата на една врата, държеше някаква табла с чаши, хилеше се на глас, а чашите се тресяха.

Аз малко се притесних де, не че не съм бил пред публика ама като не знам сега на какво реагират и на какво се смеят. “Да взема да спра ааа ?” попитах аз Сами. “Глупости. Да не си го и помислил даже. Аз за пръв път слушам камила как разсъждава. Пък и да ме извиняваш ама такова шоу никъде го няма”- каза Сами смеейки се на глас и със сълзи. Тук каката отново се намеси и въдвори ред за да чуят продължението. “И после ... ?” – погледна ме тя въпросително.

“Впрочем вие питките не бяхте ли едно време за ядене ?”. Тук питката направила все пак две три крачки назад – “Да за ядене сме.” Камилата проточила малко врата напред и запитала “Ми да взема да те опитам ?”. Питката обаче отговорила уверено “Не може.” А камилата се учудила “Защо ?”. Ми нали каза, че не си случайна камила. “Така е... Аз съм четвърта братовчедка на личната камила на един шейх. Възпитавана съм в много добро семейство. Даже като по млада съм играла в балет, играех Шехерезада. Много ме бива и по ориенталските танци. Голяма кариера щях да направя, ама се омъжих и нищо не стана”. Мама Мати вече беше се превила на стола и не можеше да си поеме дъх. Татко Барух се заливаше от сълзи “Ох камила балет. Добре, че не е играела лебедово езеро.” Сами не можеше да превежда, хилеше се и на пресекулки казваше по няколко думи и пак почваше луд смях. Таткото на рожденика се смееше с някакъв гръмогласен глас, а лелката с таблата предвидливо я беше сложила вече на масата.

Тамън да продължа и Сами ме помоли “Ох чакай малко моля те. Не мога повече. Да ви имам българските приказки.” Е почаках какво да правя, ама каката тоя път вече губеше търпетие. На бърза ръка строи и възрастни и деца и ... погледна ме така, че да разбера че чака продължението.

“Е как тогава такава образована и възпитана камила ще яде случайни питки, които се въргалят по пътя.” Камилата се замисли изправи се, погледна гордо напред и рече “Права си... Случайни питки ние не ядем”. А питката използвала случая и се търкулналааа по пътя. Тука отново топката започна да се предава от дете на дете, от дете на възрастен и т.н. Само, че тоя път някое дете трябваше буквално да я издърпва от ръцете на някой възрастен, защото той я задържаше и се смееше, пък децата си искаха приказката, а не да гледат как се смеят тия възрастни.

И изведнъж пред питката се изправила една змия – кобра. “Е сега ако ми кажеш, че и кобри имате.” – изгледа ме учудено Сами. Е нямаме кобри, ама такава змия пък ми дойде на акъла, ама ако не ти харесва избирай там пепелянка, тъща, усойница, свекърва, смок, жена – избор голям. Тук Сами се засмя и реши все пак да е кобра.

Та нашата кобра била от съвременните змии с черни очила и шапка на главата. “Сссссссссссст малката къде така бе. Що не гледаш къде караш ? За малко да ме пребиеш” изсъскала змията (и аз изсъсках нали, ама така изсъсках, че най-малкото дете се скри зад гърба на най-големия батко и започна да ме гледа зад рамото). “Моля моля. Аз си се движа правилно, а вие сте навлезнали в насрещното платно.” Тук змията погледнала над очилата и видяла, че наистина се движи неправилно. “Права си. Ама то с тия черни очила нищо не виждам. А ти на къде си тръгнала.”

Хайде пак нали там за месенето на бабата, печенето и тем ми ти подобни. “И какво много ли свят видя ?” О дааа казала питката, видях се с една мишка и с една аристократична камила. “Мишка ли ? Коя мишка ?” попитала кобрата. “Мишката Сийка.” – отговорила питката. Тук Сами започна да превежда обаче се сети нещо и се обърна към мене “Това сийката някаква порода ли е?”. Не беее това е името на мишката. Аха... каза той и обяви, нали че мишката се казвала Сийка, а татко Барух тъкмо се беше по успокоил малко и отново се разсмя на глас. Тамън да продължа и едно от децата запита “Чакай чакай ами камилата как се казва ?”.

А сега де... “Сами как им викате тука на камилите бе ?”. Е как им викаме ... ми камили, как да им викаме. Не бееее ... някакви имена нямате ли си. Ние щото нали у нас прасетата са Гошо, па магаретата Марко, кучетата повечето са Шаро и т.н. “Е откъде да знам. Аз да нямам камили, пък и до сега не съм кръщавал такива. Казвай там някакво име и да продължаваме” – отговори той. Аз понеже много не бях запознат с местните имена и се замислих. И .... камилата се казвала нали ... Иванкааааа. След като беше обявено името на камилата, дойде естествено въпроса и за името на змията. И докато го измисля се почна някакъв разговор между децата и Сами. После разбрах, че на децата им се сторили много странни тия имена нали за мишка и камила, ама Сами им обяснил, че все пак съм от България и нищо чудно там хората да си имат други имена за животните.

“Петранка !” – изрекох аз. “Петранка. Коя Петранка ?” – попита учудено Сами. Е какво сега... и фамилия ли да и измислям на тая кобра бе ? “Ааааа кобрата ли бе ?” – сети се Сами и името на змията беше обявено официално. Мама Мати вече се задъхваше от смях и махаше с ръка. Татко Барух се беше хванал за главата и се тресеше целия, а Сара буквално беше легнала в скута на жената до нея и се смееше с пълен глас. Ми кво да правя бе – като си нямам на понятие как се казва една змия, това ми идва на ум.

“Сийчето лиии ?” – попитала змията. “Ооооо ама ние със Сийчето сме много големи приятелки – ти не знаеш ли. Знаеш ли колко често си играем на криеница. Тя се крие пък аз я търся. И аз нали съм добричкаааа се аз я търся” – казала змията и направила една такава миловидна и усмихната физиономия. “А тя къде е сега, че да ида да я видя пък да пийнем по едно кафенце”.
Питката обаче веднага се досетила какви са намеренията на змията. “Виж какво, аз може и тая сутрин да съм правена, ама не съм вчерашна и глупава.”- сопнала се нашата героиня. “А така лиии... не си ли  глупава” казала разочарована змията. “Не съм я.” – отговорила гордо питката. “Ссссссслушай веднага казвай къде е мишката, че иначе ще те изям тебе – както съм гладна” казала змията и посегнала да захапе питката, ама очилата и попречили да я уцели. Питката използвала този случай и се търкулнала отново по пътя.

Айде топката отново. Аз през това време нали уточнявах маршрута. Тука направила ляв завой, после минала на четвърта скорост. “Каква четвърта бе, нали се търкаля, а не е с кола ?” – попита учудено Сами. Бе образно казано бе човек, демек се забързала. Сами обаче преведе буквално, а едно дете попита майка си, техните питки на каква скорост се търкалят ...

Та значи търкаляла се тя питката докато в един момент върху нея се стоварило нещо рунтаво.
А то било една маймункааа. Тошко Африкански казах аз (за да не ме питат после как се казвала пък маймуната). Маймуната била акробатка и тъкмо правела тренировки на едно дърво, ама нещо не се хванала правилно та паднала на земята върху питката (мелейййй ако ме чуеше Ангел Каралийчев от някъде на какво заприлича приказката му).

“Ти пък какво си ?” – попитала маймунката учудено. Питка съм – отговорила пък питката. “Моля моля. Тука по нашия край питки не растат” – констатирала маймунката. И тук питката нали пак обяснила за месенето, па за печенето и т.н.  Маймунката обаче не и се слушало много, а пък била и много гладна, хванала питката и я изяла. И приказката свърши туууук .... Последва едно “Еееееее” от децата, ама съжалявам всяка приказка си има край.

Имаше разбира се аплодисменти, станахме и се насочихме към столовете. “А ти ми разправяш, че щяло да бъде скромно и нямало да каним артисти тоя път. Искам да го поканите и на моя рожден ден.” – казваше каката на таткото.



Децата обаче се курдисаха пред мен и като се започна едно разпитване. Кажи сега... на какво играят децата в България, а всички ли татковци разказват така интересно приказки, а какво ядат, а карат ли ги да ходят на училище, а вие имате ли си пустини ... На тия грейнали личица и топли и любопитни очи как да откажеш и да не разказваш. Тук и татко Барух се намесваше и им разказваше за България. Възрастните също слушаха с интерес. Впрочем дали бихте се учудили, че сега дори и не си спомням с какво ни черпиха на този рожден ден.

Тръгнахме си със Сами и Сара. Татко Барух и мама Мати щели да гостуват на техния си приятел. Разделяхме се с домакините, когато каката на рожденика дойде при мен и носеше една купа с бонбони. “Вземете моля ви. Занесете в България на вашите деца, да се почерпят. И да ги доведете тука на гости да си играем и да ни разкажеш още една приказка.” И ... изсипа няколко бонбона в джоба ми.

След време в София ... Дъщеря ми развиваше поредната бонбона и слушаше в захлас за децата на Израел и как посрещаха те рождения си ден. “Интересно. А ти на мен никога до сега не си ми разказвал приказка” ...

Дядо Хаджи 

Страхотен подарък
А сега нищо ,че щерка ти е голяма вземи и разкажи една приказка и на нея  Целия форум ти станахме фенове,страхотно разказваш 
Аз леко нахалничко ще попитам за Благодатния огън 

  Плащам си аз първо, че ПР-а дебне 
         Дядо Хаджия, пак ни изненада приятно, хубав разказ, хубав подарък
        Жалко, че не си успял да разгледаш Хайфа, много чист и подреден град е( не мен лично ми изглежда в срвнение с Тел Авив или Йерусалим, по-чист).
   
    Борянче, права си,фен клуб трябва да организираме.

  Ментуш, Тали усеща се липсата ви

Със закъснение честитя на Борянка и Таничка празниците,бъдете много щастливи!!!