Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора


Мнения: 293
 Интересно ми е как предприемате,осъществявате и преодолявате разделите в живота си?

Много мразя раздели...,не умея да ги инициирам и да ги осъществявам, а когато ми се налага да се разделям с някой ми е безкрайно трудно да изразя всички чувства на раздяла,тая ги в себе си,някак си.

Ясно е,че живота е срещи и раздели.... но как се разделяте?

Ще ми е интересно да разкажете и случки с реакции,постъпки и т.н.

 argue
Цитирай

София

Мнения: 578
 Всяка раздяла-една малка смърт... Thinking
Цитирай


Мнения: 7 473
Ако аз съм инициаторът лесно, ако не съм аз трудно.
Но както казват хората-клин клин избива.
Цитирай

на майната си

Мнения: 388
Every time we say goodbye, I die a little
Every time we say goodbye, I wonder why a little
Why the gods above me, who must be in the know
think so little of me that they allow you go

When your near there's such an air of Spring about it
I can hear a lark somewhere begin to sing about it
There's no love song finer but how strange
The change from major to minor
Every time we say goodbye
Цитирай


Мнения: 2 415
Много трудно приемам разделите, дори и чисто приятелските.
Само веднъж съм била инициатор аз. Много трудно ми беше докато се реша, 4 месеца отлагах да съобщя вече взето решение. Но със сигурност не ми беше толкова тежко, колкото ако съм се разделяла по причини независещи от мен.
Цитирай


Мнения: 293
Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....осъзнаваш,че не обичаш разделите,осъзнаваш,че е много много гадно,а в същото време си налагаш решението....
И аз мисля,че ако друг човек иска да се  раздели с мен едва ли ще страдам толкова колкото когато аз реша да си тръгна.
А замисляли ли сте се ... кой повече страда - този,който тръгва или този който остава.....?От гледна точка на движението,не за друго.Мисля,че винаги този който тръгва е в по-лесно положение....за този , който остава е по-адското....
Цитирай


Мнения: 7 473
Защото този, който остава все още обича и обикновено не очаква раздялата.
Цитирай


Мнения: 2 415
Цитат
Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....

Аз обратното написах, но ти сигурно го чувстваш по друг начин.
Цитирай


Мнения: 293
Цитат
Точно това е - когато инициатори сме ние е май по-тежко....

Аз обратното написах, но ти сигурно го чувстваш по друг начин.


Да Very Happy Сега пак прочетох.Ами не знам защо но на мен винаги ми е било тежко инициатор да съм аз.Не го умея.Само при мисълта,че някой ще го заболи от едно мое решение.....+ гадоста и болката от самата раздяла....после дълго се обвинявам точно,защото решението е мое и топката остава в мен. А когато някой друг го реши - имам сили да го понеса колкото и трудно да е и не чувствам болка за двама, а само за себе си,защото все пак решението не е мое.

А що се отнася до оставащия и оставения - нямам предвид кой обича и кой не и кой е взел решението, а чисто физически.Когато единия се изнася да речем или заминава надалеч за да си тръгне просто - мисля,че този,който заминава и се движи нанякъде в друга посока му е по леко отколкото на този,който остава на старото място със спомените.....макар,че спомените си ги носим но е някак различно...
Цитирай


Мнения: 149
Дано никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка
Цитирай


Мнения: 909
Зависи за каква раздяла става въпрос. За временна или за постоянна, със семейството или с половинката. Временни раздели имам много често, инициаторът съм винаги аз, тежко е първите дни, но след като знаеш, че можеш да се върнеш е по-лесно. Постоянни раздели съм имала 2. Едната по моя инициатива... честно казано не ми беше толкова трудно, по-скоро изпитвах съжаление към въпросния човек, не се чувствах особено виновна (малко само), това е живота - не можеш да останеш с някого, само за да не се чувстваш виновен. Знам, че когато се разделим с приятеля ми, ще се чувствам много зле... дори не знам как ще го преживея пак. Сигурна съм, че не бих могла да се справя сама, как обаче нямам идея. А клин клин избива е доста вярно, но пък може да се окаже голяма грешка и да причини много болка на въпросният клин който трябва да избие другия  Laughing
Цитирай


Мнения: 11 206
В повечето случаи аз съм била инициатор на раздялата с някой мъж.
Усетя ли в един момент, че нещата не вървят....предпочитам да си тръгна на време, отколкото някакви измъчени истории.
Не, не съм се чувствала зле. Чувствала съм се зле от това, че човекът от среща не може да го приеме и няколко пъти се е налагало да обяснявам, обяснявам защо повече не желая да сме заедно. Включително изтърпях и едно много неприятно и отвратително преследване от мъж, който си беше втълпил, че не мога да го зарежа.

Отделно веднъж ми е било кофти за човек, с когото се разделихме.
И друг път с много близки мои приятелки, с които 3години бяхме заедно докато следвахме. Но пък хубавото е, че си запазихме връзката и все още се срещаме. )
Цитирай

RSA

Мнения: 600
Ааааа... когато трябва да се разделиш с някой, който вече ти е станал непоносим - раздялата е благодат!  Cool
Цитирай


Мнения: 3 451
А искате ли да останете приятели с другия или предпочитате да го забравите колкото се може по-бързо?
Цитирай

RSA

Мнения: 600
Зависи от човека.

А ти?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора