Интересно ми е как предприемате,осъществявате и преодолявате разделите в живота си?
Много мразя раздели...,не умея да ги инициирам и да ги осъществявам, а когато ми се налага да се разделям с някой ми е безкрайно трудно да изразя всички чувства на раздяла,тая ги в себе си,някак си.
Ясно е,че живота е срещи и раздели.... но как се разделяте?
Ще ми е интересно да разкажете и случки с реакции,постъпки и т.н.
Много мразя раздели...,не умея да ги инициирам и да ги осъществявам, а когато ми се налага да се разделям с някой ми е безкрайно трудно да изразя всички чувства на раздяла,тая ги в себе си,някак си.
Ясно е,че живота е срещи и раздели.... но как се разделяте?
Ще ми е интересно да разкажете и случки с реакции,постъпки и т.н.
Сега пак прочетох.Ами не знам защо но на мен винаги ми е било тежко инициатор да съм аз.Не го умея.Само при мисълта,че някой ще го заболи от едно мое решение.....+ гадоста и болката от самата раздяла....после дълго се обвинявам точно,защото решението е мое и топката остава в мен. А когато някой друг го реши - имам сили да го понеса колкото и трудно да е и не чувствам болка за двама, а само за себе си,защото все пак решението не е мое.
