Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Първо се извинявам, че пускам темата анонимно, но така само мога да споделя някой неща с вас, поне на този етап.
Майка ми когато е била на 16 /сега е на 57/ е забременяла от доктора в селото в което е живеела. До седмия месец е криела за бременността си, после баба ми и дядо ми които били с много патриархални разбирания я скрили от погледите на всички до самото раждане. Искам да уточня, че тази история не я знам от майка си, а от нейна леля. Майка ми никога не говори за това И така, когато започнала да ражда било уговорено с известен доктор да дойде да я вземе линейка и да роди в голям град където ще остави детето. Майка ми е била упоена и не е била в кондиция по време на самото раждане и веднага след това. Родила е момченце и не го е виждала никога през живота си. Зная, че месеци наред след раждането баба ми и дядо ми отново са я държали заключена на село...зная, че от тогава нещо се е прекършило в нея...усещала съм го и в годините когато все още не знаех историята и. Помня когато бях около 7 годишна една вечер, майка ми гледаше филм до мен, тя много рядко /всъщност почти не съм я виждала/ плаче, а тогава просто лицето и тихичко бе обляно в реки от сълзи. Запомних и кадъра от филма, много силно ме впечатли, не зная какво точно усетих тогава, но определено го помня със същата сила и до днес. Даваха едно дете пред една ограда на детски дом, майка му го оставяше , а то протягаше ръчички...
И така до осми клас, тогава узнах от баба си за това, че имам брат. Беше ми поднесено по най-жестокия начин...понеже често се карахме заради майка ми, бях тръгнала да я защитавам за пореден път и баба ми изръси че била не знам каква си, дори имала и син когото аз не познавам...Толкова години живея с тази мисъл, после бях студентка в същия град в който е осиновен брат ми, и във всяко момче на неговите години виждах брат си. Кошмарът е огромен, такъв товар се носи адски трудно.
Искам да уточня, че и аз самата съм осиновителка. Вече зная името на доктора извършил деянието, зная че брат ми е даден за осиновяване в негови близки. Остава ми само да допълня пъзела, най-лесното остана, а се оказва най-трудното. Бих била благодарна на всяка една от вас която се опита да ми отговори на въроса - Дали да търся брат си? Дали да търся отговор на въпроса дали той знае че е осиновен...Повярвайте ми, след толкова години опит и зрялост съвсем не смятам да застана очи в очи с него и да му се представя.Смятам, да го открия, да го зърна и ако не знае, никога да не се представя...обаче ако знае...и там си имам притесненията...абе изобщо съм кълбо от притеснения...
Много ще се радвам на всяко едно мнение от ваша страна!
Благодаря ви предварително за търпението да изчетете историята ми!
Цитирай
Здравей анонимна!
Прочетох историята ти и много се развълнувах. Съжалавям много за майка ти и затова, което и се е случило. Хубаво е да потърсиш брат си, но незнам как той би реагирал, защото повечето осиновители не казват на децата си, че са осиновени, заради българската простотия да ти се подиграват и коментират за болката ти. Аз познавам мой съсед, който преди години си е осиновил момиченце, и преди известно време една съседка е казала на момиченцето, че е осиновено. От тогава на моя съсед му се стъжни живота. Не бих могла да ти дам съвет, но винаги мога да бъда на линия и да ти помагам с мнение. Аз самата съм омъжена от 8 години и не мога да забременея. Ходих на лекари и всички казват, че съм здрава. Дай Боже да забременея иначе и аз ще си помисля за осиновяване, а и няма какво да мисля, тъй като съм вече на 29 години.
Цитирай

София

Мнения: 411
мислила ли си да говориш с осиновителите му и да ги помолиш тях за съвет?
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Да,след като го откриеш,можеш да намериш начин да разговаряш с родителите ,като им обясниш ,че неискаш да им вгорчаваш живота а само да го видиш този твой брат.Възможно е той да знае,че е осиновен,тогава ще е по-лесно.Но,ако не знае -настоящата му майка може би ще ти даде най-добрият съвет,все пак тя най-добре го познава.Хубаво ще е да се запознаете и знаете като брат и сестра,но ситуацията е доста сложна.Имам чувството,че си разумен и отговорен човек и сигурно интуицията ти няма да те подведе в този сложен ребус
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
А защо не свалиш картите и не си поговорите открито първо с майка ти?Доколкото разбрах,тя няма и представа,че ти си наясно с миналото и.Първо тя ще получи някакво облекчение и после ще му мислите заедно.
Все пак ,ако го потърсите имай пред вид,че той не е онова момченце от филма,а 40 годишен мъж,съвършено непознат.Кой знае какъв човек е пораснал...По-предпазливо.
Според мен,единствения човек,който реално е засегнат и чувства липсата е майка ти-тя да прецени.Той ако незнае истината,не е задължително да я узнава.
Не знам дали съм права,така мисля за момента.....
Цитирай

usa

Мнения: 810
Аз бих търсила брат си!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Аз самата имам брат и не мога да си представя да не го познавам, много мъчно ми стана, съжалявам за това как се е развил живота ви. Но не е късно, ти знаеш толкова много. Намери го, запознайте се, опитай се да разбереш дали знае дали е осиновен, ако знае, кажи му коя си...ако не знае, помисли отново дали да му кажеш. Но ако го намериш, кажи на майка си! Тя трябва да знае..
Успех, дано да се намерите и да станете приятели- брат и сестра и да съберете времето.
Цитирай


Мнения: 497
А3 открих брат си сама когато бях на 15 а той на 17.Малко по ра3ли4на е нашата история от твоята.Сега той е на 40,а а3 на 38.Били сме ра3делени по времето на ра3вода и а3 сьм била бебе.Често 4увах от баба ми ,която ме отгледа,4е имам брат.Толкова много исках да  го видя 4е не ми даваше мира.Итака.Пиша писмо до жената,която ме е родила с надеждата 4е брат ми живее с нея.Не говоря и не споменавам на никого 3а намеренията си.Преди беше лесно.Селото и името и3писани на плика.Те се по3нават вси4ки.А отдолу_3а Васко_.3дравей бате,много искам да се 3апо3наем. Тел.ми номер и адрес.Мина време,по4ти бях 3абравила когато и33вьня телефоньт у дома.На тел. отива баща ми и виждам как 3амрь3ва на място,след като пита кой я тьрси.И така ра3бираме се да се срещнем на автогарата,на 2 етаж в кафето.Хуквам пре3 глава и какво да гледам,кафето е 3атворено.Ами сега...А народ..Тогава беше така.Пьтуваше се само с автобус.Обрьщам се а той стои срещу мен.3наех 4е е той,сьрцето ми ми подска3а.Никой нищо не попита.Прегьрнахме се и плакахме..От тогава  сме нера3делни.Той си има семейство,а3 си имам.Оби4аме се много и винаги си помагаме.
А3 ти предлагам да се срещнете,пьк каквото стане.Поне опитай.А може да ти стане най големият приятел...
И пиши моля те,как са се ра3вили сьбитията LaughingКьсмет.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
 smile3501БРАВО,Перла!Правилно си постъпила-много ме разчувства твоята история!Радвам се за вас и дано още дълги,дълги години се радвате на своето щастие!  bouquet
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 278
99,9% е сигурно че той знае че е осиновен. Все пак сме в българия да не забравяме. Тук комшийките са затова да ти се бъркат в живота. Така че смело потърси го. Да говориш първо с осиновителите е добра идея, но ако ти се видят страшни - прескочи ги.
Ако той не иска да те вижда не губиш нищо - поне ще си наясно. Но ако успееш да му обясниш защо са го оставили и той прости на майкати (защото със сигурност си мисли че тя не го е обичала и затова го е изоставила и не го търси) и говори с нея .... Мисля че разбираш какво имам предвид. Или си наясно или и тримата ще  Hug Успех. Ще се моля всичко да приключи по най-добрия начин за всички ви.
Цитирай

зад парка

Мнения: 1 541
Не сте написали за края на тази история, а вече е минало доста време.

Някои беше казал, че не трябва да съжаляваш за грешките, които си направилл през живота си, а само за това, че не си опитал!
В много отношения се водя от тази максима.

Така че дано "отвореният" край да е щастлив...
Цитирай

varna

Мнения: 127
I az sum na mnenie 4e trjabva da potursi6 brat si. A dali i toj ne te tursi???? Az napulno razbiram majka ti........... ne znam dali da te posuvetvam da govori6 otkrito s neja naj verojatno i e dosta tejko, no razberi pove4e za brat si. I mislja 4e baba ti i djado ti sa postupili dosta egoisti4no s majka ti !!!! Dali sega ne im teji na suvestta 4e ne sa zastanali do neja v takuv momenta a sa robuvali na horskite mnenija? Dali sa zabravili 4e du6terja im 6te e cjal jivot obremenena ot tazi si postupka i za6to ne sa napravili neobhodimoto za da za6titjat edna mlada jena na praga na maj4instvoto??? Ne razbiram? Budi silna i potursi brat si! A majka si - obi4aj mnogo!
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
А3 открих брат си сама когато бях на 15 а той на 17.Малко по ра3ли4на е нашата история от твоята.Сега той е на 40,а а3 на 38.Били сме ра3делени по времето на ра3вода и а3 сьм била бебе.Често 4увах от баба ми ,която ме отгледа,4е имам брат.Толкова много исках да  го видя 4е не ми даваше мира.Итака.Пиша писмо до жената,която ме е родила с надеждата 4е брат ми живее с нея.Не говоря и не споменавам на никого 3а намеренията си.Преди беше лесно.Селото и името и3писани на плика.Те се по3нават вси4ки.А отдолу_3а Васко_.3дравей бате,много искам да се 3апо3наем. Тел.ми номер и адрес.Мина време,по4ти бях 3абравила когато и33вьня телефоньт у дома.На тел. отива баща ми и виждам как 3амрь3ва на място,след като пита кой я тьрси.И така ра3бираме се да се срещнем на автогарата,на 2 етаж в кафето.Хуквам пре3 глава и какво да гледам,кафето е 3атворено.Ами сега...А народ..Тогава беше така.Пьтуваше се само с автобус.Обрьщам се а той стои срещу мен.3наех 4е е той,сьрцето ми ми подска3а.Никой нищо не попита.Прегьрнахме се и плакахме..От тогава  сме нера3делни.Той си има семейство,а3 си имам.Оби4аме се много и винаги си помагаме.
А3 ти предлагам да се срещнете,пьк каквото стане.Поне опитай.А може да ти стане най големият приятел...
И пиши моля те,как са се ра3вили сьбитията LaughingКьсмет.
Тази история беше много хубава. И аз бих те посъветвала същото. Ако искаш първо го виж тайно и полсе реши дали искаш да говориш с него.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
дано разказвача на историята е намерила най-правилното решение за всички!
мисля, че един честен човешки разговор с майката би променил много неща - горката жена е имала толкова жесток и тежък живот! Няма нищо по-жестоко и лошо от това да си отвергнат и обиждан от РОДНИТЕ си родители! Предполагам, че тя е платила младежката си наивност с такава висока цена, че заслужава доверие и откритост от дъщеря си. Мисля, че много би оценила ако пишещата й се довери! И й покаже, че я цени и че зачита и НЕЙНОТО желание.
Предполагам, че горката жена ще иска да види детето си.
Предполагам разказвача е разбрал, за организацията на осиновените baloo мисля беше и може директно да си пише с нея за съвет как да открие брат си.

Дано скоро открито се похвали с много щаслив край! Дано поне на стари години майката намери успокоение и прошка от родното си дете!
Цитирай
Aз самата съм осиновена и ти препоръчвам с цялото си сърце и душа да намериш брат си и да си му кажеш истината !Не ти трябват осиновители и т.н. все пак той ти е брат!Поне аз бих се радвала , ако някой ме потърси!
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Може би си прочела моята история.Та аз като осиновено дете бих те посъветвала следното:Намери го, разбери дали изобщо знае или не и ако знае се представи.Ако не знае обаче смятам, че не е редно да му казваш, въпреки че защо не, брат и сестра сте все пак.Но не оставяй нещата, намери го, така ще дадеш покой и на майка си.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.