Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
От вчера дълбоко съм се замислила за едно приятелство и до къде трябва /не трябва да стигна с него.
От няколко години съм в чужбина и ходех на курс за езика с хора от различни националности. В последните месеци се сближихме с една чилийка и словенка, с които се виждах. През изминалите години в началото аз започнах да уча, преди 2 години имах кошмарна година, в която последното нещо ми беше в единственият свободен ден да се виждам с някого. Приятелката чилийка се премести на 60км и виждането стана трудно...За което най-много се сърди тя е, че мразя да се обаждам по телефона. В началото, защото не знаех добре езика и си остана една омраза да говоря по телефона на чужд език.....За всички пъти, в които се опитвахме да се организираме през последните месеци, претърпяха неуспех, защото 6 човека имаха 1001 ангажименти. Приятелката словенка проявява разбиране, приятелката чилийка не. Опитах се да й обясня, че работя до дупка, защото издържам семейство в България, а и в тези времена, ако откажа някоя задача, ще намерят друг, който ще се намести на моето място.....Тя идва в нашият град доста често и й споменах, че е жалко, че не се обажда (аз разбирам от други хора), защото имаме шанс да се видим за по кафе....След този разговор още повече се разсърди.
Вчера получих от нея смс, който не беше за мен, споделяйки, че е бременна. След много опити и спонтанни аборти. Може да е грешка, но може и нарочно да е пратила този смс (което за мен е доста детско на 38 години)...
Много се радвам за нея, изпратих й смс, но реакция няма....Не знам дали да настоявам за контакт или да я оставя сама да реши......Приятелката словенка не се меси и не взима отношение...

Сигурно имам лошо възпитание от майка ми, която също не имала периоди от месеци да не вижда някого, но никога никой не се е сърдил....Мислех си, че и при мен може да е така, но се получава по-объркано.....

И аз не знам какво да правя.....
 
Цитирай

някъде другаде

Мнения: 627
Да така се получава често. Приятелството не е същото , когато хората живеят на различни места.
Когато са в едно населено място се срещат по-често , споделят и поддържат контакт. 
Цитирай


Мнения: 26
вси4ко тук е много обаркано и измислено #Cussing out #Cussing out #Cussing out
Цитирай


Мнения: 168
Моето мнение е да спреш да я търсиш...а тя ако има желание, ще го направи...Пратила си смс, за да я поздравиш, а тя щом не ти е върнала и щом се държи така...значи не ти е била никаква приятелка.
Цитирай

София

Мнения: 7 953
Аз цях да й се обадя - първо да й честитя, после да я питам в прав текст защо така постъпва. Приятелите са за това - да се споделя, да се има доверие и разбиране. Иначе - не е приятелство.
Цитирай


Мнения: 2 415
И аз съм имала периоди на отдръпване от някои приятелки по различни причини, не винаги мога да съм на тяхната вълна, а и не съм от хората, които всичко споделят и имат нужда да се обясняват. Ако се разсърдят, тяхно право, никого не мога насила да карам да ми бъде приятел, В крайна сметка, не честотата на виждане, а отношението въпреки невъзможност понякога за среща е по важно. За кафенца и сладки приказки хора все ще се намерят.
Но някои хора виждат в приятелите си компаньони на разположение и ако в някакъв момент не им угодиш се фръцкат. Е, на мен ми е все тая.Малко са хората, които биха ми липсвали и се старая винаги за тях.
Цитирай
И аз съм имала периоди на отдръпване от някои приятелки по различни причини, не винаги мога да съм на тяхната вълна, а и не съм от хората, които всичко споделят и имат нужда да се обясняват. Ако се разсърдят, тяхно право, никого не мога насила да карам да ми бъде приятел, В крайна сметка, не честотата на виждане, а отношението въпреки невъзможност понякога за среща е по важно. За кафенца и сладки приказки хора все ще се намерят.

Точно така чувствам и аз нещата. За мен не е важно да се чувам с някого всеки ден, за да ми е близък и да го обичам, като приятел. Ценя всяко приятелство.
Гадното е, че от 2 дена си мисля само за това и започвам да се питам: може и да е права да се сърди...Може аз да съм виновна....Може би, трябваше да се насиля и да се преборя с омразата си от телефониране....

Чувствам, че все едно ми се насажда вина.....и хич не ми е леко.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.