Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора
Здравейте,нуждая се от вашите съвети! Аз имам дъщеря,с чийто баща сме разделени още докато бях бременна в 6м.,нямахме брак и тя беше записана на мое име,вече съм омъжена за ученическата си любов и имаме и друго дете,той припозна дъщеря ми за свое дете. Малко хора знаят,че тя не е от него. Искам да питам,да й кажа ли,кога да го направя,в коя възраст? Тя е на 2г и приема съпруга ми за баща и той е единствения баща,който е имала! Той я обожава,прави всичко за нея и продължава да го прави и след появата на неговото дете, и всъщност деление "негово-мое" няма! Моля ви се посъветвайте ме! Благодаря предварително!!!
Цитирай

Между Земята и Звездите

Мнения: 42
Най- хубаво е да се каже истината на детето(по принцип)...но ако вече е приела мъжа ти за свой баща и той я е припознал, една такава новина може да я натъжи много по време на пубертета(статистика, че децата много реагират на такива новини на възраст около 8-9 години).
Мисълта ми е - или сега е момента докато е малка или след пубертета ако решиш, че така е добре и за връзката ви.
Как - ами тя най - добре си показва как да й се поднася информация дали директно или под форма на закачка.
Не мога да ти дам правилен съвет- само ти можеш.
Аз също имам дъщеричка бебче и аз се разделих с "субекта" докато бях бременна (още вначалото), ако някой ден си има втори баща и я припознае и всичко както му е реда...ще й обясня директно докато е малка и определено ще й обясня, защо мама е решила така и какво наистина значи "татко", че "татко" не е титла която се слага автоматично на мъж направил дете, а на такъв който се усмихва с това дете заедно с майка му.
Не съм сигурна как ми звучи формалировката  Wink но надявам се ме разбра
Цитирай

София

Мнения: 372
Аз лично не мисля, че дете на 2 години би разбрало какво му обясняваш в случая. До колкото разбирам не е виждала биологичния баща, и ако няма да има допирни точки с него не виждам причина да й се казва на този етап.

Може би, когато е достатъчно голяма, след пубертета, ако изпитваш нужда тя да знае може да споделиш. Но има едно "ако" - да не се намери някой да й каже през това време, защото тогава може да се почувства излъгана и зависи от възрастта как може да реагира. Все пак не сме наясно с цялата ситуация, за да се даде еднозначно мнение.

Аз лично, ако съм сигурна, че биологичният баща няма да я потърси и че никой няма да й каже, не бих я тревожила с подобен проблем, който не е малък за детската психика. Баща й е този, който я гледа, който тя обича и към който се е привързала, абсурдно ми звучи да й се отнеме това.

Но може да попиташ и психолози.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Макар да не е съвсем идентична ситуацията, като майка на две осиновени деца, бих дала съвета, който по мнение на психолози, а и на повечето осиновители с известен опит, е най-удачен.

Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре. С подходящите думички според възрастта.
Можете да си измислите някоя семпла приказка с вълшебен елемент.
На възраст около 4-5 години е доста подходящо, тогава децата започват да осмислят по-рационално.
Хубаво е да не съвпада с тръгването на училище, за да не се натрупа стрес.
В никакъв случай по време на пубертета.
След него... има опасност, детето да изгуби известно доверие, би било добре, вече да е осмислило и приело този факт.

А и, от личен опит, тези информации рядко свършват само с казването. Обикновено децата се връщат към темата, когато са готови да говорят за това.

Спокойно, щом детето има цялата любов на таткото, няма страшно.
Може с времето да си задава въпроси за другият татко, но няма как, това е истината, а тя е по-добрият избор от тайната.  Smile
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
А биологичния и баща знае ли за нея? Ако не знае аз не бих и казала !  newsm78
Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Според мен, трябва да се каже.Но кога е най-подходящия момент... newsm78
Цитирай


Мнения: 2 646
Аз не бих казала на детето. Защо да го хвърляш в съвсем различен филм и съдба, след като е имало шанса да има нормален живот.
Цитирай

София

Мнения: 1 595
Знам от чужд опит, не мой, че е добре да се каже истината, защото винаги има "доброжелатели", които информират в най-неподходящия момент. Та всъщност пак от този случай знам, че удачната възраст за казване на такава истина е 4-5 години. Когато аз разбрах за случая детето беше в пубертета, осъзнаваше ситуацията и приемаше присъстващия, а не биологичния баща за истинския си родител. Имаха и имат прекрасни взаимоотношения - на практика той беше отгледал детето.

Това съм видяла, това споделям и смятам, че именно този подход е най-добрия  Peace
Цитирай

София

Мнения: 2 327
По-добре е да кажеш истината, защото не знаеш по какъв начин детето ще я открие само и тогава хем ти ще си излъгала, хем може моментът да не е много подходящ. Аз бях на 20 години когато си направих исзледване за кръвна група и се  оказа, че е малко странна за семейството. После се оказа грешка, ама имаше един период дето си задавах разни въпроси. Поразклаща ти се света. За това колкото може по-рано, толкова по-добре.
4-5 години звучи разумно. Преди това трудно можеш да обясниш какво значи баща.
Цитирай
Благодаря ви много за отговорите!   bouquet Знам,че тя е малка още,но аз искам да съм подготвена (ако изобщио е възможно) за този момент. Признавам си,че ме е страх от реакцията й. Ще се радвам да науча,ако знаете за подобен случай,по какъв начин е съобщена новината и как е реагирало детето! А колкото до въпросният "баща" с него нямаме допирни точки и никаква връзка.
Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Мога да дам пример с един мой познат, макар че случаят е по-различен.
Неговите истински родители загинаха при катастрофа, когато той беше на 10 месеца и никога не ги е помнил.Отгледа го приемно роднинско семейство.Те го обичат кото родни родители и в момента той, заедно с жена си и двете си деца живее при тях.Бабите и дядовците, (родителите на биологичните му родители) още от малък му говореха за мама и тати и го водеха на гробищата да си запали свещички.Говорила съм с него, и той ми е казвал, че понеже не помни родителите си и обича тези, които са го отгледали, смята тях за мама и татко, и така ще бъде.Няма как да се промени това.
Друг случай: Като малка имах приятел, с когото играехме по комшийски.Той е осиновен.Знаех това, но никога не съм си позволявала да говоря с него за това.Бях предупредена, че той може да не знае и да не го нараня.Когато той беше вече голям и завърши училище се скара с негов прятел и той му каза.Беше конфузна ситуация.Не съм го питала за тези неща никога, а и той не ми е споделял.И до днес е при родителите си.Прие го мъжки.Те вече са възрастни и той се грижи за тях.
Сигурна съм, че твоето момиченце ще приеме нещата.Може би трябва да се консултираш със специалист за времето в което е най-добре да и кажеш, за да избегнеш "доброжелателите".
Цитирай


Мнения: 544
То и аз съм объркана какъв съвет да дам, но само мога да споделя същата ситуация / на мои съседи / :
Хлапето беше на 6-7 годинки, казаха му  Confused. Не знам точно как, определено и било деликатно,но...
Горкото беше като ошашавено близо година, отрази му се зле и на поведение, и на комуникацията с хората, дори после и в училище......

Не знам всичко е много относително!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
Да, рецепта няма за това. Подхода  при всички е различен според характера на детето. Ако бащата изобщо не знае за съществуването на това дете по-добре  и детето да не узнава за произхода си. Някой ден , след доста години - като зрял човек да научи истината- пък може и да я понесе. Мой познат имаше подобна ситуация ( той  е осиновен на 3 дни) - научи за това на 38 г. Понесе го добре , но пък е възможно да  е от възрастта му newsm78
Много ми е  трудно да дам съвет !! Tired  bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
бих почерпила компетентен съвет за това какво и как се прави при осиновените - за мен ситуациата е повече от аналогична с подобрението, че поне биологичната майката присъства и си гледа рожбата
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
Аз бих казала възможно най-рано. Мисля, че в едно семейство нещата трябва да са открити. Тежестта на пазенето на тайната, това да си мисля ежедневно кога и как и дали случайно днес детето не е научило нещо, би ме смазало.

А и не искам и не обичам да живея с неизяснени неща.

Дъщеря ми беше на около 3 и половина, когато казваше на всички, че си има нов баща. И това беше само един наш много близък семеен приятел, който се грижеше много за нея (заедно със съпругата си). Да го нарече баща, беше най-голямото признание за него от дъщеря ми.
(знам, че не е аналогична ситуация, опитвам се да погледна през очите на детето)


Ще се радвам да науча,ако знаете за подобен случай,по какъв начин е съобщена новината и как е реагирало детето!

Знам за подобен случай. Познавам момичето от 6г възраст (и за двете ни). Тя самата боготвореше баща си. Външен човек ме осведоми, че той всъщност и е 2ри баща, но и самата тя сподели след време. По нищо не си личеше. Имаше и преродено момиченце, но и той не правеше разлика между децата.
Не знам кога и е казано и как, но поне на 6 тя вече знаеше и както в нейните очи, така и в нашите той беше нейният баща.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора