Здравейте,нуждая се от вашите съвети! Аз имам дъщеря,с чийто баща сме разделени още докато бях бременна в 6м.,нямахме брак и тя беше записана на мое име,вече съм омъжена за ученическата си любов и имаме и друго дете,той припозна дъщеря ми за свое дете. Малко хора знаят,че тя не е от него. Искам да питам,да й кажа ли,кога да го направя,в коя възраст? Тя е на 2г и приема съпруга ми за баща и той е единствения баща,който е имала! Той я обожава,прави всичко за нея и продължава да го прави и след появата на неговото дете, и всъщност деление "негово-мое" няма! Моля ви се посъветвайте ме! Благодаря предварително!!!
- Публикувана: 13 май 2009, 11:13 ч.
- Последно мнение: 30 май 2009, 22:11 ч.
Да кажа ли на детето и как?
Най- хубаво е да се каже истината на детето(по принцип)...но ако вече е приела мъжа ти за свой баща и той я е припознал, една такава новина може да я натъжи много по време на пубертета(статистика, че децата много реагират на такива новини на възраст около 8-9 години).
Мисълта ми е - или сега е момента докато е малка или след пубертета ако решиш, че така е добре и за връзката ви.
Как - ами тя най - добре си показва как да й се поднася информация дали директно или под форма на закачка.
Не мога да ти дам правилен съвет- само ти можеш.
Аз също имам дъщеричка бебче и аз се разделих с "субекта" докато бях бременна (още вначалото), ако някой ден си има втори баща и я припознае и всичко както му е реда...ще й обясня директно докато е малка и определено ще й обясня, защо мама е решила така и какво наистина значи "татко", че "татко" не е титла която се слага автоматично на мъж направил дете, а на такъв който се усмихва с това дете заедно с майка му.
Не съм сигурна как ми звучи формалировката
но надявам се ме разбра
Мисълта ми е - или сега е момента докато е малка или след пубертета ако решиш, че така е добре и за връзката ви.
Как - ами тя най - добре си показва как да й се поднася информация дали директно или под форма на закачка.
Не мога да ти дам правилен съвет- само ти можеш.
Аз също имам дъщеричка бебче и аз се разделих с "субекта" докато бях бременна (още вначалото), ако някой ден си има втори баща и я припознае и всичко както му е реда...ще й обясня директно докато е малка и определено ще й обясня, защо мама е решила така и какво наистина значи "татко", че "татко" не е титла която се слага автоматично на мъж направил дете, а на такъв който се усмихва с това дете заедно с майка му.
Не съм сигурна как ми звучи формалировката
но надявам се ме разбра
Аз лично не мисля, че дете на 2 години би разбрало какво му обясняваш в случая. До колкото разбирам не е виждала биологичния баща, и ако няма да има допирни точки с него не виждам причина да й се казва на този етап.
Може би, когато е достатъчно голяма, след пубертета, ако изпитваш нужда тя да знае може да споделиш. Но има едно "ако" - да не се намери някой да й каже през това време, защото тогава може да се почувства излъгана и зависи от възрастта как може да реагира. Все пак не сме наясно с цялата ситуация, за да се даде еднозначно мнение.
Аз лично, ако съм сигурна, че биологичният баща няма да я потърси и че никой няма да й каже, не бих я тревожила с подобен проблем, който не е малък за детската психика. Баща й е този, който я гледа, който тя обича и към който се е привързала, абсурдно ми звучи да й се отнеме това.
Но може да попиташ и психолози.
Може би, когато е достатъчно голяма, след пубертета, ако изпитваш нужда тя да знае може да споделиш. Но има едно "ако" - да не се намери някой да й каже през това време, защото тогава може да се почувства излъгана и зависи от възрастта как може да реагира. Все пак не сме наясно с цялата ситуация, за да се даде еднозначно мнение.
Аз лично, ако съм сигурна, че биологичният баща няма да я потърси и че никой няма да й каже, не бих я тревожила с подобен проблем, който не е малък за детската психика. Баща й е този, който я гледа, който тя обича и към който се е привързала, абсурдно ми звучи да й се отнеме това.
Но може да попиташ и психолози.
Макар да не е съвсем идентична ситуацията, като майка на две осиновени деца, бих дала съвета, който по мнение на психолози, а и на повечето осиновители с известен опит, е най-удачен.
Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре. С подходящите думички според възрастта.
Можете да си измислите някоя семпла приказка с вълшебен елемент.
На възраст около 4-5 години е доста подходящо, тогава децата започват да осмислят по-рационално.
Хубаво е да не съвпада с тръгването на училище, за да не се натрупа стрес.
В никакъв случай по време на пубертета.
След него... има опасност, детето да изгуби известно доверие, би било добре, вече да е осмислило и приело този факт.
А и, от личен опит, тези информации рядко свършват само с казването. Обикновено децата се връщат към темата, когато са готови да говорят за това.
Спокойно, щом детето има цялата любов на таткото, няма страшно.
Може с времето да си задава въпроси за другият татко, но няма как, това е истината, а тя е по-добрият избор от тайната.
Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре. С подходящите думички според възрастта.
Можете да си измислите някоя семпла приказка с вълшебен елемент.
На възраст около 4-5 години е доста подходящо, тогава децата започват да осмислят по-рационално.
Хубаво е да не съвпада с тръгването на училище, за да не се натрупа стрес.
В никакъв случай по време на пубертета.
След него... има опасност, детето да изгуби известно доверие, би било добре, вече да е осмислило и приело този факт.
А и, от личен опит, тези информации рядко свършват само с казването. Обикновено децата се връщат към темата, когато са готови да говорят за това.
Спокойно, щом детето има цялата любов на таткото, няма страшно.
Може с времето да си задава въпроси за другият татко, но няма как, това е истината, а тя е по-добрият избор от тайната.
Знам от чужд опит, не мой, че е добре да се каже истината, защото винаги има "доброжелатели", които информират в най-неподходящия момент. Та всъщност пак от този случай знам, че удачната възраст за казване на такава истина е 4-5 години. Когато аз разбрах за случая детето беше в пубертета, осъзнаваше ситуацията и приемаше присъстващия, а не биологичния баща за истинския си родител. Имаха и имат прекрасни взаимоотношения - на практика той беше отгледал детето.
Това съм видяла, това споделям и смятам, че именно този подход е най-добрия
Това съм видяла, това споделям и смятам, че именно този подход е най-добрия
По-добре е да кажеш истината, защото не знаеш по какъв начин детето ще я открие само и тогава хем ти ще си излъгала, хем може моментът да не е много подходящ. Аз бях на 20 години когато си направих исзледване за кръвна група и се оказа, че е малко странна за семейството. После се оказа грешка, ама имаше един период дето си задавах разни въпроси. Поразклаща ти се света. За това колкото може по-рано, толкова по-добре.
4-5 години звучи разумно. Преди това трудно можеш да обясниш какво значи баща.
4-5 години звучи разумно. Преди това трудно можеш да обясниш какво значи баща.
Благодаря ви много за отговорите! 
Знам,че тя е малка още,но аз искам да съм подготвена (ако изобщио е възможно) за този момент. Признавам си,че ме е страх от реакцията й. Ще се радвам да науча,ако знаете за подобен случай,по какъв начин е съобщена новината и как е реагирало детето! А колкото до въпросният "баща" с него нямаме допирни точки и никаква връзка.
Знам,че тя е малка още,но аз искам да съм подготвена (ако изобщио е възможно) за този момент. Признавам си,че ме е страх от реакцията й. Ще се радвам да науча,ако знаете за подобен случай,по какъв начин е съобщена новината и как е реагирало детето! А колкото до въпросният "баща" с него нямаме допирни точки и никаква връзка.
Мога да дам пример с един мой познат, макар че случаят е по-различен.
Неговите истински родители загинаха при катастрофа, когато той беше на 10 месеца и никога не ги е помнил.Отгледа го приемно роднинско семейство.Те го обичат кото родни родители и в момента той, заедно с жена си и двете си деца живее при тях.Бабите и дядовците, (родителите на биологичните му родители) още от малък му говореха за мама и тати и го водеха на гробищата да си запали свещички.Говорила съм с него, и той ми е казвал, че понеже не помни родителите си и обича тези, които са го отгледали, смята тях за мама и татко, и така ще бъде.Няма как да се промени това.
Друг случай: Като малка имах приятел, с когото играехме по комшийски.Той е осиновен.Знаех това, но никога не съм си позволявала да говоря с него за това.Бях предупредена, че той може да не знае и да не го нараня.Когато той беше вече голям и завърши училище се скара с негов прятел и той му каза.Беше конфузна ситуация.Не съм го питала за тези неща никога, а и той не ми е споделял.И до днес е при родителите си.Прие го мъжки.Те вече са възрастни и той се грижи за тях.
Сигурна съм, че твоето момиченце ще приеме нещата.Може би трябва да се консултираш със специалист за времето в което е най-добре да и кажеш, за да избегнеш "доброжелателите".
Неговите истински родители загинаха при катастрофа, когато той беше на 10 месеца и никога не ги е помнил.Отгледа го приемно роднинско семейство.Те го обичат кото родни родители и в момента той, заедно с жена си и двете си деца живее при тях.Бабите и дядовците, (родителите на биологичните му родители) още от малък му говореха за мама и тати и го водеха на гробищата да си запали свещички.Говорила съм с него, и той ми е казвал, че понеже не помни родителите си и обича тези, които са го отгледали, смята тях за мама и татко, и така ще бъде.Няма как да се промени това.
Друг случай: Като малка имах приятел, с когото играехме по комшийски.Той е осиновен.Знаех това, но никога не съм си позволявала да говоря с него за това.Бях предупредена, че той може да не знае и да не го нараня.Когато той беше вече голям и завърши училище се скара с негов прятел и той му каза.Беше конфузна ситуация.Не съм го питала за тези неща никога, а и той не ми е споделял.И до днес е при родителите си.Прие го мъжки.Те вече са възрастни и той се грижи за тях.
Сигурна съм, че твоето момиченце ще приеме нещата.Може би трябва да се консултираш със специалист за времето в което е най-добре да и кажеш, за да избегнеш "доброжелателите".
То и аз съм объркана какъв съвет да дам, но само мога да споделя същата ситуация / на мои съседи / :
Хлапето беше на 6-7 годинки, казаха му
. Не знам точно как, определено и било деликатно,но...
Горкото беше като ошашавено близо година, отрази му се зле и на поведение, и на комуникацията с хората, дори после и в училище......
Не знам всичко е много относително!
Хлапето беше на 6-7 годинки, казаха му
. Не знам точно как, определено и било деликатно,но...Горкото беше като ошашавено близо година, отрази му се зле и на поведение, и на комуникацията с хората, дори после и в училище......
Не знам всичко е много относително!
Да, рецепта няма за това. Подхода при всички е различен според характера на детето. Ако бащата изобщо не знае за съществуването на това дете по-добре и детето да не узнава за произхода си. Някой ден , след доста години - като зрял човек да научи истината- пък може и да я понесе. Мой познат имаше подобна ситуация ( той е осиновен на 3 дни) - научи за това на 38 г. Понесе го добре , но пък е възможно да е от възрастта му 
Много ми е трудно да дам съвет !!
Много ми е трудно да дам съвет !!
Аз бих казала възможно най-рано. Мисля, че в едно семейство нещата трябва да са открити. Тежестта на пазенето на тайната, това да си мисля ежедневно кога и как и дали случайно днес детето не е научило нещо, би ме смазало.
А и не искам и не обичам да живея с неизяснени неща.
Дъщеря ми беше на около 3 и половина, когато казваше на всички, че си има нов баща. И това беше само един наш много близък семеен приятел, който се грижеше много за нея (заедно със съпругата си). Да го нарече баща, беше най-голямото признание за него от дъщеря ми.
(знам, че не е аналогична ситуация, опитвам се да погледна през очите на детето)
Знам за подобен случай. Познавам момичето от 6г възраст (и за двете ни). Тя самата боготвореше баща си. Външен човек ме осведоми, че той всъщност и е 2ри баща, но и самата тя сподели след време. По нищо не си личеше. Имаше и преродено момиченце, но и той не правеше разлика между децата.
Не знам кога и е казано и как, но поне на 6 тя вече знаеше и както в нейните очи, така и в нашите той беше нейният баща.
А и не искам и не обичам да живея с неизяснени неща.
Дъщеря ми беше на около 3 и половина, когато казваше на всички, че си има нов баща. И това беше само един наш много близък семеен приятел, който се грижеше много за нея (заедно със съпругата си). Да го нарече баща, беше най-голямото признание за него от дъщеря ми.
(знам, че не е аналогична ситуация, опитвам се да погледна през очите на детето)
Ще се радвам да науча,ако знаете за подобен случай,по какъв начин е съобщена новината и как е реагирало детето!
Знам за подобен случай. Познавам момичето от 6г възраст (и за двете ни). Тя самата боготвореше баща си. Външен човек ме осведоми, че той всъщност и е 2ри баща, но и самата тя сподели след време. По нищо не си личеше. Имаше и преродено момиченце, но и той не правеше разлика между децата.
Не знам кога и е казано и как, но поне на 6 тя вече знаеше и както в нейните очи, така и в нашите той беше нейният баща.