Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 368 отговора
Здравейте! Искам да споделмя моята история. Просто имам чувството, че ще полудея  Crying or Very sad И така след 12 годишна връзка забременях и аз! Последната година имаше период, в които нещата не вървяха, но все пак се пооправихме и започнахме да се виждаме отново! И така забременях! Той отново внезапно спря да се обажда и му се обадих аз, за да му кажа, че съм бременна! А той ми заяви, че има друга и не може да е с мен
И така.... чувствам се отвратително от предателството на любимия. Имахме една наистина прекрасна връзка. А сега той е с друга, въпреки всичко Smile Незнам как ще живея занапред, когато ще трябва да вижда детето и ще е с друга, просто незна как ще го преживея  Crying or Very sad Не издържам, ще умра от мъка
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Здравей! Само да те успокоя - няма да умреш от мъка. Всички тук сме го имали този период, но сме продължили напред. Да, има моменти, в които по-скоро ти се иска да умреш, за да не изпитваш мъка....но времето лекува всичко!
Засега се концентрирай върху бременеенето и да знаеш - като се роди детенце никога повече няма да чувстваш такава безметежна и потъваща самота! Вярно е, че има и доста трудни, та трудни моменти, но всичко се преживява.
Леко бременеене за сега и много  Hug Hug Hug
Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Горе главата, малката! Има ли до теб някой, който да ти помага-родители, приятели?И ние сме тук, за да споделяш. Hug Hug Hug
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
Не издържам, ще умра от мъка

Малката_24, успокой се  Peace

Нямам и думи да опиша и мъката, и болката, които и аз изпитвах във времето, когато раздялата започваше да се очертава. И аз мислех, че няма да го преживея, а и желание за живот май никакво не ми беше останало. После плаках непрестанно сигурно година, а може и повече.

...И май си изплаках сълзите. Или пък със сълзите си замина слабостта, не знам.

Знам, обаче че днес не мога да плача. А и не искам. Чувствам се силна, чувствам се щастлива, независимо трудностите, които съпътстват живота ми.

Ще успееш, ще видиш. Сега имаш да мислиш за много по-важна задача  Hug

Цитирай

някъде там

Мнения: 67
Здр,malkata 24 горе главата ще се справиш.Майка е забременяла с мен и (баща ми) я изоставил,тя ме отгледа не ме е лишавала от нищо,все намираше начин да се справи.Сега съм на 29г,имам дъщеричка на 1г и 5м,кръстих я на майка си Ева,да си ми живи и здрави и двете Hug.Забрави го този човек,ще справиш и сама,ние жените сме по силни от мъжкия пол.Лека бременност Hug
Цитирай


Мнения: 6 328
 Hug Много сили каквото и да стане!
Жените сме силни и умеем да се справяме в подобни ситуации!
А той какво казва за детето?  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 247
... И така.... чувствам се отвратително от предателството на любимия. Имахме една наистина прекрасна връзка. А сега той е с друга, въпреки всичко Smile Незнам как ще живея занапред, когато ще трябва да вижда детето и ще е с друга, просто незна как ще го преживея  Crying or Very sad Не издържам, ще умра от мъка

Национален статистически институт: НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРЕЗ 2008 ГОДИНА
От 1991–1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. и достига 42.1% през 2001 и 50.2% през 2007 година. За 2008 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 694, или 51.1%. За 65.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 17.8% от всички живородени деца бащата не е посочен.
 
Дааа, всяка майка, която е минала по този път се е чувствала така, нормално е. Но вместо да потъваш в мъка, по-добре се радвай на бременността си. В днешно време родителите, отглеждащи сами децата си, са нещо обичайно. Никой няма да те разпъне на кръст или да гледа на теб с лошо око (освен ако не е супер тъп и ограничен). Пък на него може и да му дойде акъла като се роди бебчето. Ако не,не е болка за умиране, мъже колкото щеш, все ще се намери някой свестен, ако разбира се въобще ти е необходим мъж. А биологичния само да дава издръжка (доброволно или чрез съд). А каква е гаранцията,че и да бяхте заедно сега,женени и всичко по реда си, това което се случва сега, няма да се случи година-две след раждането? Никога няма гаранции. Мухльовци колкото щеш.
Аз бях в същата ситуация, с тази разлика, че друга нямаше, ама нещо му беше скимнало на моя, че не бил готов за дете и др.подобни глупости, аз също се будех и заспивах с мисълта за ненормалната ситуация, в която се намирам, не можех да повярвам, че този кошмар се случва именно на мен и то без да съм го заслужила по какъвто и да било начин... но всичко мина и отмина, радвах се на бебчето като се роди, всички около мен също се радваха и никой не забелязваше липсата на баща. Още няколко дни след раждането започнах да си търся нов приятел по интернет (нали сега това е много актуално). Светеше ми една червена лампичка, че съм сама, но само от време на време, сякаш свикнах с тази мисъл. Когато малката стана на 1 година заведох дело за бащинство и издръжка, което прекратихме, защото бащата се разкая за стореното, събрахме се и вече година и половина все едно тази раздяла не я е имало - имам идеалния съпруг и баща, който повтаря,че ме обича много повече след раздялата. А и да не се бяхме събрали съм убедена, че щях да намеря идеалния съпруг и баща, макар и не биологичен. Човек никога не знае какво може да му поднесе съдбата на следващия ден. Вярвай в бъдещото си щастие, вярвай,че бог ще се погрижи за теб и детето и всичко ще се оправи рано или късно!
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 14:01 от White Magic »
Цитирай


Мнения: 85
Благодаря Ви на всички за подкрепата  Hug Съжалявам, че не Ви отговорих по рано, но имах проблем с потребителското име! За детето се позаинтересува 2 месеца след като разбра, че съм бременна (до тогава не се обади да попита дори как съм...)  и ще поеме отговорност каза..... Но незная как ще го търпя с някаква друга да ми гледа детето  Sad Просто не мога да си го представя. Ужасно е ... Нямам желание за нищо. Чувствам се отвратително  Sad
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 196
Хайде една прегръдка и от мен   Hug
Ще се справиш, вдигни глава, погали си коремчето и продължавай смело напред.
Няма да е лесно, но за една майка няма нищо невъзможно.  Peace
Знам че сега го мразиш, но с времето нещата ще се променят.  И ти ще му гледаш детето с някой друг   Wink
Цитирай

Лондон

Мнения: 425
Здравей, съжалявам за това, през което минаваш...

Не ми се сърди за съвета, но аз бих взела в предвид един друг вариант, в който така или иначе сте там където сте в момента, ти се съвземаш и мислиш какво е най-добре за теб, като последствие си раждаш детето и го записваш на твое име и се опитваш да си подредиш живота на тази база - "ти и детето"?! Ако продължиш да мислиш за миналото и за това, че детето трябва да има баща, май се вкарваш в още по-голямо и непредвидимо приключение, защото той очевидно не иска да бъде баща на детето ти и мъжа на живота ти...Не знам, в един момент трябва да сме егоисти и да мислим за нас и за бъдещето, а не за другите и за миналото...Успех ти желая  Hug
Цитирай


Мнения: 85
Знам, че е така, че не трябва да мисля за него, но как.... След 12 години не мога да повярвам, че ми се случва. Снощи пак се е забалявал по дискотеките с новата си приятелка и естествено мен това не ме засяга според него  Crying or Very sad Незнам... толкова съм отчаяна, че незная какво да правя с живота си... то един живот  Sad
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 196
Мила, стегни се.  Hug
И нашата връзка беше 12 год, само че детето беше на 4год. когато той реши да се изнесе. Трудно е - знам. Но е важно сега да се стегнеш и да се подготвиш за най хубавото нещо - детето ти. Покажи му че и без него ще оцелееш.   Hug
С теб сме, споделяй   Hug
Цитирай

навсякъде

Мнения: 28
Малката,аз скоро родих(преди 2 месеца).Чувствяах се по същия начин като теб.Сгодихме се,забременях,и после се разделихме.Просто не паснахме.Но...в раздялата се разбрахме,че аз няма да го лиша от детето му,а той обеща че ще се грижи за него.Цяла бременност се измъчвах и се чудех дали той ще иска да я види,или само ще помага финансово от разстояние.Просто мъчех себе си.Е,родих,и се появиха отговорите на вечните въпроси.Той вече е с друга,неще и да чуе за детето.Малко мъчно ми стана(не малко,а доста),но...Детето ми запълни цялото време,грижите за него,вниманието.Искам само едно да ти кажа.Гледай да си спокойна и да се радваш на бремеността си,защото после няма да ти е до него.Ще си имаш едно слънце,което щете радва всеки един миг,няма да ти се иска да погледнеш и друг.Важни сте ти и бебето Hug
Цитирай

Димитровград

Мнения: 65
bambi-24 Мила разбирам много добре как се чувстваш,аз когато казах на моя приятел неговата реакция беше...как да кажа ..."или го махни или продължавай без мен".
Наистина не знам как ще се оправя,реших че ще задържа детето,а той оттогава не се е обаждал.Както той сам каза,след време ще създаде свое семейство и няма да се сеща за нас  Crying or Very sad .
Вероятно така е трябвало да стане.
Аз тук исках да помоля за съвет.
Със сестра му страшно много се разбираме,наскоро ми се обади да пием кафе,но аз и отказах понеже тя нищо не знае.
Обещах и друг път да и звънна,но да и кажа ли или да не и кажа всъщност защо се разделихме с брат и,адски ми е омотано в главата не знам какво да правя.
Според вас как да постъпя?
Цитирай

ЯМБОЛ

Мнения: 547
                        А защо го щадиш?Тебе кой те щади?!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 368 отговора