Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора

от трън на глог

Мнения: 955

Аз досега ефективно наказание не съм измислила, само говоря, говоря, говоря, говоря, говоря.... и всеки път имам чувството че наливам вода в каца без дъно. Е, случвало се е и да крещя когато става неудържимо, но и това няма кой знае какъв ефект - много скоро се спретва следващо изпълнение.


Отдавна си мислех за тази тема и ми се струва, че мястото и не е в "Хайд парк." Не ми се иска темата да е за и против шамаросването. Живея в страна, където това е просто наказуемо и точка.
За наказанията обаче има неща, които научих и може да са полезни на мамите с малки деца.
Дете, парализирано от страх, не чува какво му се говори, няма да реагира на проповеди и поучения.
Дете с "история", каквито са всички наши деца, независимо дали са били в институция един ден или десет години, е уплашено дете.
Няма по-голям ужас за него от това, да бъде оставено да плаче само. Или да бъде пратено в другата стая да помисли и да се върне, когато стане пак послушно..
Може да плаче с часове, но в присъствието на родител. Може да бъде оставено да мисли по провинение, но с мама, седнала до него.
Колкото повече детето ни избягва, толкова повече има нужда от поглед и докосване. Но не държане насила!
Целта не е винаги и на всяка цена да се спре плаченето и тръшкането,  а да се покаже, че не води до резултат. "Спри да плачеш" означава "не приемам чувствата ти сериозно, поводът е незначителен, отричам правото ти да бъдеш тъжен/недоволен/сърдит и т.н."
 
Не обещавам, че ще станат ангелчета на 6-7 години, но ще са научили нещо много по-важно - да изразяват чувства и да не се страхуват от собствените си "тъмни страни".

Опитах се попреведа няколко страници по тази и други теми, постепенно добавям още, когато имам време, който иска да погледне тук

http://zavinagizaedno.pbworks.com/

 и да поиска достъп, ще пратя.


Цитирай

София

Мнения: 533
Искам достъп Smile

Прочетох нещата, които си превела, много са интересни. Линковете, които си дала, също.

Много полезна информация! Благодаря ти  Hug
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
За наказанията обаче има неща, които научих и може да са полезни на мамите с малки деца.
Дете, парализирано от страх, не чува какво му се говори, няма да реагира на проповеди и поучения.
Дете с "история", каквито са всички наши деца, независимо дали са били в институция един ден или десет години, е уплашено дете.
Няма по-голям ужас за него от това, да бъде оставено да плаче само. Или да бъде пратено в другата стая да помисли и да се върне, когато стане пак послушно..
Може да плаче с часове, но в присъствието на родител. Може да бъде оставено да мисли по провинение, но с мама, седнала до него.
Колкото повече детето ни избягва, толкова повече има нужда от поглед и докосване. Но не държане насила!
Целта не е винаги и на всяка цена да се спре плаченето и тръшкането,  а да се покаже, че не води до резултат. "Спри да плачеш" означава "не приемам чувствата ти сериозно, поводът е незначителен, отричам правото ти да бъдеш тъжен/недоволен/сърдит и т.н."
 

Аз не мисля, че има мама в този форум, за която това да е нещо ново и да не го знае. Всички сме преминали през месеците на адаптация и сме се сблъсквали с доста проблеми, особено осиновилите по-големи деца.

И не става въпрос да създаваме хрисими и послушни деца, които чинно да носят чехлите на татко си когато се връща от работа. На светлинни години съм от идеята за създаването на такъв тип дисциплина.
Ставаше въпрос за справяне с ежедневни житейски проблеми, детската ревност например. Всеки път, когато на моето голямо момче нещо не му отърва да си признае, тръгва да топи сестра си. Нещата постепенно се оправят, но с хиляди разговори и много бавно. Преди това, поради двугодишния престой в дома дълго време се обяснявахме, че играчките в градинката не са общи и не бива да взима това и онова. Беше свикнал да взима от всички хора кой каквото му даде за храна. Години ми трябваха да му обяснявам че не бива. Опитва се да послъгва, че си е измил ръцете ако не го проконтролирам, учим се да не мляскаме на масата, да си пускаме редовно водата в тоалетната, да си подреждаме играчките, да си прибираме дрехите и пижамите след събличане и т.н.

Да, нашите деца са по-особени деца, това съм го подчертавала винаги, и връзката ни с тях се гради по особен начин. И разговорите по много теми от живота са по-особени. И когато плачът и тръшкането са предизвикани от сериозен проблем - да, трябва да сме много внимателни. Но ако тръшкането си е най-обикновен детски каприз какво правим? Поощряваме ли го?

Моите деца знаят много добре да изразяват чувствата си и не се страхуват, още по-малко парализират да го правят пред мен. И сме говорили свободно по всички теми, които са интересували баткото. Така ще правя и с малката. За мен те са личности, чиито желания и потребности трябва да уважавам. Но като майка все пак им дължа елементарно възпитание и да съумея да ги науча на себеуважение.

А статиите са наистина интересни и полезни. Благодаря ти за тях!  Very Happy
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 09:54 от Gankata »
Цитирай

от трън на глог

Мнения: 955
И когато плачът и тръшкането са предизвикани от сериозен проблем - да, трябва да сме много внимателни. Но ако тръшкането си е най-обикновен детски каприз какво правим? Поощряваме ли го?


Gankata,
Как да кажа: блазе ти, че ти е ясно.  Smile
Защото думата ми беше, че е много трудно да се прави разлика между сериозни проблеми и обикновени детски капризи. Капризите на нашите деца, както и всичко друго, са необикновени. По най-незначителни поводи може да отключат едни съвсем други врати...
И аз по-рано си мислех, че ще има часове за сериозни теми и в другото време ще са си просто деца, но се оказа, че няма такъв филм.  newsm78
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
И когато плачът и тръшкането са предизвикани от сериозен проблем - да, трябва да сме много внимателни. Но ако тръшкането си е най-обикновен детски каприз какво правим? Поощряваме ли го?


Gankata,
Как да кажа: блазе ти, че ти е ясно.  Smile
Защото думата ми беше, че е много трудно да се прави разлика между сериозни проблеми и обикновени детски капризи. Капризите на нашите деца, както и всичко друго, са необикновени. По най-незначителни поводи може да отключат едни съвсем други врати...
И аз по-рано си мислех, че ще има часове за сериозни теми и в другото време ще са си просто деца, но се оказа, че няма такъв филм.  newsm78


Не, не ми е ясно, всеки път когато усетя нотка на безпокойство у детето ми зарязвам всичко друго и сядам да говорим. При нас часовете за сериозни теми са когато той пожелае и колкото той пожелае. С дъщеря ми също се опитвам да бъда особено внимателна винаги, когато я почувствам неспокойна.

И все пак не мога да се съглася, че трябва да се откажа от ролята си на майка, която да възпитава, и да бъда 24 часа непрестанно техен психотерапевт. Защото един ден ще изхвръкнат от моето гнездо и ще трябва да умеят сами да се оправят в джунглата на реалния живот, например поне да си изкарват пари за психотерапия, ако имат нужда от това.

Не знам какво ме очаква в бъдеще, разбира се. Сигурно ще е много трудно и много проблеми ще трябва да решаваме, но поне засега не смятам да се отказвам без бой. А и тук, във форума, прочетох историите на майки, които успяват да се справят с много трудни ситуации, и после с още по-трудни...

Мога само да се моля Господ да ми даде сили да премина през всички изпитания и да помогна на двете си деца да се превърнат в пълноценни щастливи личности, въпреки специфичната болка, която носят в душата си.  Praynig
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 01:02 от Gankata »
Цитирай

София

Мнения: 9 293
Децата са различни - на всяко му действа различна възпитателна мярка.
Аз обаче отказвам да смятам, че всяка истерия, каприз или друго, водещо до реване, са продиктувани от изоставянето. А на всичко отгоре смятам и, че това не е здравословно - нито за него, нито за нас, останалите. Приемам детето си като дете, отказвам да правя разлика между двете си деца.
Аз съм тази, дето го праща в другата стая да помисли. И, изненадващо - действа. По същия начин пращам и бебето на година и 4 месеца да помисли в другата стая, въпреки че то не разбира. И, още по-голяма изненада - действа.
Няма да обрека целия ни живот и постоянно да търся причини в това и онова действие на детето си в изоставянето му.  Ако някой ден видя, че то иска да говори по този повод, ако видя, че страда от нещо, свързано с това - да, ще зарежа всичко и ще бъда само с него. Но в момента той явно има информацията, която го интересува и изобщо, ама изобщо не иска да говори за това.
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 09:24 от Фоксче »
Цитирай


Мнения: 335
Искам достъп плс:)
Цитирай


Мнения: 505
Аз също не смятам, че капризите, ината и тръшкаето са следствие на изоставянето. В началото тръшкането ме побъркваше - малкия пищеше до пълно изтощение и колкото повече се опитвах да го успокоя, толкова по-зле ставаше. Рекорда му беше два часа пищене без прекъсване. Смятах, че е следствие на престоя в дом и се опитвах да го спра с гушкане, мило говорене и т.н. После ме посъветваха просто в такива моменти да спра да му обръщам внимание, защото колкото повече внимание му обръщам, толкова повече той вижда, че става на неговото и следващия път го използва преднамерено, за да получи каквото иска. Като се поразтърсих за проблема, разбрах, че не е само при децата в институция. Например дори в момента в подфорум "Нашите деца" има тема за детските истерии. На мен лично много ми помогнаха съветите от книжката на д-р Спок, но не за осиновени деца, а общите съвети. Сега не се тръшка повече от 10 мин.
Аз го наказвам седнал на дивана без играчки.
Няколко пъти ме замеряше с играките си, като видеше, че не става на неговото. Три-четири пъти го предупредих, че ще му хвърля играчките в печката, но не помогна, докато наистина не хвърлих поредната играчка. След това никога не си е позволявал да ме замеря.
В последно време като види, че не може да се наложи, отива в другата стая да си се тръшка сам. Дори ако отида след него ми казва да не го гледам. Ако пък е обиден от несправедлива (според него) забележка, си събува пантофите и чорапите и си ляга, като ме вика да го завия.
Цитирай


Мнения: 335
http://www.adoptionmosaic.org/?p=78

Чудесна статия!!! Благодаря
Цитирай


Мнения: 2 123
Благодаря на всички за линковете. Много полезни са
Следобяд ще се реванширам и аз  Very Happy

Правил ми е точно две кризи, които свързвам с изоставянето. Няма никакъв начин да не се отграничат от останалите 102, които са си чиста детска глезотия. Майките си познават децата - няма начин да се сбърка според мен.

Обичайните детски тръшканици при нас не са чести слава богу. Искам 2 бонбона, вместо един, искам втори балон, искам да гледам филмче и пр. Нашият метод, разбира се при нас засега работи, при други деца, може и да не е добър:

Като се разлигави, разтръшка и пр. го завеждам на един стол, обърнат към стената, слагам го да седне, обяснявам подробно защо и в какво е прекалил и му казвам "Сядай тука, почини си, помисли си и когато си готов да бъдеш добър ме повикай". Като сме у нас го пращам и в стаята му.
Веднъж два пъти ми се е случвало на улицата, тогава или го оставям да се тръшка на земята, като му казвам, че ще го изчакам встрани, или му казвам - виж сега имам план (това е много смешно но работи безотказно) - първо правим това, после това и накрая това, което ти искаш


Да си призная  Embarassed Embarassed когато съвсем мине границата (слава богу веднъж на месеца я има я не) му загрявам врата... даже онзи ден казал на баба си "Недей да си играеш с вечерята, че мама ще ти запали врата"  Rolling Eyes

А, и още нещо - според мен, децата имат нужда да си изкарат навън агресията. Затова ние сме се разбрали - ако си ядосан, ако те е яд на някого - взимаш възглавницата и я удряш, отиваш си в стаята и мяташ играчки колкото искаш. И понеже ми е разбрано детето, като му кипне - тряска и мята в неговата стая  Laughing
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 11:23 от Fussii »
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271

И за мен беше много полезна. Сърдечно благодаря!   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 123
http://attachment-disorder.adoptionblogs.com/weblogs/transitions-and-changes

ето тук има много за четене - ровете на воля   bouquet

статистика за щатите - има няколко категории:
http://statistics.adoption.com/

статистика пак за щатите, уви аз не намирам относимост за БГ, но пак е интересно
http://books.google.com/books?id=UW9cjBo_nCIC&pg=PA506&l … esnum=1#PPA508,M1

обща историческа статистика - много е интересно, а в същия сайт има още за четене
http://darkwing.uoregon.edu/~adoption/topics/adoptionstatistics.htm

и
http://encyclopedia.adoption.com/entry/intelligence/188/1.html
« Последна редакция: вт, 19 май 2009, 11:57 от Fussii »
Цитирай


Мнения: 258
  Нещо на български?
Цитирай

от трън на глог

Мнения: 955
Мили мами и татковци Smile,
идеята беше на wiki-страницата да се превежда. Когато имам време, ще добавям по някой ред. Ако други искат да се включат и да помагат, дайте ми  email на лични, ще ви дам права.
Цитирай

от трън на глог

Мнения: 955
Рекорда му беше два часа пищене без прекъсване. Смятах, че е следствие на престоя в дом и се опитвах да го спра с гушкане, мило говорене и т.н. После ме посъветваха просто в такива моменти да спра да му обръщам внимание, защото колкото повече внимание му обръщам, толкова повече той вижда, че става на неговото и следващия път го използва преднамерено, за да получи каквото иска.

От една страна, прекаленото говорене, гушкане и пр. води до претоварване на сетивата и още по-голяма раздразнителност c обратен ефект.

Можеш да погледнеш на ситуацията и по съвършено различен начин: детето си излива агресията, яда, мъката и т.н. и "ставането на неговата" (бонбон или каквото и да е там) е само повод. Дай му отдушник. Не се мъчи да го накараш да спре, но не се и оттегляй. Обличай в думи това, което ти казва с плач. Слушай го. Сметни, че не иска да те манипулира, а да ти каже нещо. Нещо тъжно, за което можеш ти като възрастен и спокоен човек да намериш думи. Ще видиш как детето се отпуска след това и дори блажено заспива.  Hug

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора