- Публикувана: 19 май 2009, 07:56 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 21:23 ч.
Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание
Хайде, като сме на вълна анкети, една и от мен. Питането ми е към жените, родили с НЕОЧАКВАНО секцио. Тук включвам:
1. Спешните секциа, наложили се в хода на нормално (вагинално) раждане
2. Секциа, за които майките са научили внезапно, дни преди раждането, без да са имали подготовка за това. Т.е. отишли са на доктор дни преди раждането и, както се случва нерядко, докторът казва "Бебето е голямо, ти си малка и т.н. и т.н., идвай да те режа", въпреки че до този момент се е обсъждало вагинално раждане.
Не говоря за случаи, при които е имало ясни медицински индикации, за които майките са били наясно и напълно уверени - например седалищно бебе, недобре разположена плацента и т.н.
Не говоря за случаи, в които майките са имали ясни предпочитания към секцио и са се договорили с доктора за такова раждане по един или друг начин.
Бих предпочела да не е анкета, но знам, че на много жени не им се говори по темата и затова реших да я пусна така.
1. Спешните секциа, наложили се в хода на нормално (вагинално) раждане
2. Секциа, за които майките са научили внезапно, дни преди раждането, без да са имали подготовка за това. Т.е. отишли са на доктор дни преди раждането и, както се случва нерядко, докторът казва "Бебето е голямо, ти си малка и т.н. и т.н., идвай да те режа", въпреки че до този момент се е обсъждало вагинално раждане.
Не говоря за случаи, при които е имало ясни медицински индикации, за които майките са били наясно и напълно уверени - например седалищно бебе, недобре разположена плацента и т.н.
Не говоря за случаи, в които майките са имали ясни предпочитания към секцио и са се договорили с доктора за такова раждане по един или друг начин.
Бих предпочела да не е анкета, но знам, че на много жени не им се говори по темата и затова реших да я пусна така.
Още не съм гласувала - чудя се 
При мен чувствата бяха много смесени - незнаех на кой свят съм. Не успях да се зарадвам, чувствах се виновна до някаква степен, въпреки че не бях ....
Признавам, беше страшно! Много по-страшно от нормалното раждане - вече го бях преживяла веднъж.
Докторите бяха доста стреснати!
В крайна сметка, това че направиха секцио - дори и толкова сложно и тежко спаси бебето ми.
Той беше огромен 4,550 и нямаше да излезе жив и здрав от мен по нормалния начин!
При мен чувствата бяха много смесени - незнаех на кой свят съм. Не успях да се зарадвам, чувствах се виновна до някаква степен, въпреки че не бях ....
Признавам, беше страшно! Много по-страшно от нормалното раждане - вече го бях преживяла веднъж.
Докторите бяха доста стреснати!
В крайна сметка, това че направиха секцио - дори и толкова сложно и тежко спаси бебето ми.
Той беше огромен 4,550 и нямаше да излезе жив и здрав от мен по нормалния начин!
Аз и в предната тема се опитвах да обясня че такова секцио не по желание няма,защото никой не се вкарва в операционната на сила.
Но отговорих с по-скоро положителни защото спаси бебето и мен.
Едва ли емоциите когато е било животоспсяващо ще са отрицателни.Но всеки има право да си задава въпроси каквито пожелае все пак,а и разни хора разни идеали,така че ще следя и тази тема.
Но отговорих с по-скоро положителни защото спаси бебето и мен.
Едва ли емоциите когато е било животоспсяващо ще са отрицателни.Но всеки има право да си задава въпроси каквито пожелае все пак,а и разни хора разни идеали,така че ще следя и тази тема.
Гласувах с втора и трета опция.Изобщо не съжалявам,че родих секцио,защото така се наложи и благодарение на това имам моето слънчице 
. Упс
, Maria.St, публикувала си докато пишех. Извинявам се, че гласувах с две опции, за едно и също раждане. 
Никакви емоционални последствия нямаше секциото върху мен.
Исках да родя нормално, опитах-не стана. Наложи се секцио. Лекарят ми го направи напълно професионално.
Бебето ми беше здраво, аз се възстанових много бързо.
Бях щастлива, че всичко с нас е наред.
Какво повече има да се терзая.
Исках да родя нормално, опитах-не стана. Наложи се секцио. Лекарят ми го направи напълно професионално.
Бебето ми беше здраво, аз се възстанових много бързо.
Бях щастлива, че всичко с нас е наред.
Какво повече има да се терзая.
А трябва ли да има емоционални последствия...?!? 
Ако искаш опитай да родиш за да разбереш.Въпрост ти е много "на място".Може да трябва, може да не трябва.При някои няма, при някои има......Ако искаш да се опитаме да обясняваме още
Последиците бяха и все още са много, много отрицателни!Особено като предишното ми раждане беше нормално и без никакви упойки.
Не мога да гласувам.Не чувствам, че нещо ми е отнето, но наистина секциото спаси бебето ми!
Не мога да гласувам.Не чувствам, че нещо ми е отнето, но наистина секциото спаси бебето ми!
Права си. Промених опцията просто на "По-скоро отрицателни, въпреки че съм уверена, че секциото спаси мен и/или бебето."
Изцяло положителни! При мен това беше единствения начин да родя без усложнения за мен или бебетата. Изтекоха ми водите в 7-мия месец, нямах почти никакво разкритие, а и двата близнака бяха разположени седалищно. След операцията се възстанових доста бързо, което надали щеше да стане след нормално раждане при тези обстоятелства. Но най-важното е, че децата ми макар и недоносени са добре и се развиват отлично.
И още нещо, когато лекарят ми още в началото на бременността ми каза да си избия от главата мисълта за нормално раждане и че рискът за мен и бебетата би бил десетократно по-голям това ми прозвуча малко пресилено, но в последствие се убедих, че е било вярно.
И още нещо, когато лекарят ми още в началото на бременността ми каза да си избия от главата мисълта за нормално раждане и че рискът за мен и бебетата би бил десетократно по-голям това ми прозвуча малко пресилено, но в последствие се убедих, че е било вярно.