Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 98 отговора

София, в офиса

Мнения: 1 269
Здравейте, хайде този път на добър час през седмицата на всички

Успех   bouquet
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
И от мен много слънце и поводи за усмивки!
Успех на вас и на дечицата ни!   bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
Привет и от мен  wavey
Много хубава седмичка изпълнена с добри новини  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
Къде се изгубиха Светла Владимирова, Мая, Сетони... newsm51
Цитирай

София

Мнения: 1 516
Успешна седмица на всички. И много добри новини.  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Здравейте и от нас!

Днес мина последното изследване на Йоан. Всичко мина благополучно. Той още от сега не иска да вижда болницата, та какво ли ще е след операцията... Но пък днес видя рехабилитаторката си, която не е виждал от 2 месеца и не мога да ви опиша какво беше - радост, прегръдки... Тя не издържа на тази атака и веднага го почерпи с бонбони и му даде разни играчки! Smile После подозирам и че заради нея се държа по-възпитано на самото изследване. Определихме кое ще е ухото за имплантацията и сега остава само.... операцията. Вече усещем и засилващото се напрежение, ама гледам да не му оръщам внимание. Wink

Желая на всички ви лека и радостна седмица! Целувки!

P.S. А накой може ли да ми каже евентуална причина да не мога да ползвам емотиконите (тези по-горе си ги нарисувах аз) и цялото меню с размерите и цвета на шрифта, вмъкване на връзки и т.н.? Нещо не зацепва.
Цитирай

sofia

Мнения: 214
                             Здравейте всички  bouquet

Много щастлива и успешна седмица,изпълнена с нови успехи. Hug                       
Цитирай

София

Мнения: 540
Здравейте и от мен - ето какво се случи през тези 10 дни отсъствие - на морето...
1 ден - "Не пипай мръсно е, не лапай, не му взимай играчката..."
2 ден - "Ела на сянка, ще изгориш, ела да те намажа..."
3 ден - "Забравих антибиотика - върни се до бунгалото да го вземеш...А ти не си мокри краката..."
4 ден - "Стой тука! Не ходи към водата... Хайде седни на масата...Не пляскай в супата... Защо не каза, че има ако..."
5 ден - " Стига стоя във водата...краката са ти ледени, дръпни и брат си...не го бутай...пази се пречиш на сервитьорката, не тичай че ще я спънеш..."
5 ден - + 50 лева за доктор и за втори антибиотик..."Къде сега - на скачащ замък или на батут? Хайде миличко...не гледай към плажа..."
6 ден - "Ще отидем на плаж, ако обещаеш да не влизаш във водата...нали...добрееее....Чакай, къде тръгна!"
7 ден - "А, Мишо (съпругът), колко си почернял...дай ми още едно кафе..."
8 ден - "Стига стоя във водата, ето ти тука лодката и басейна...ела да копаем дупка, да правим замък, да събираме мидички, да се разходим до лодките...ела деееееее..."
9 ден - "Лелеее, свърши вече....бързо да се изкъпем и ние...ей децата - дръжте се за поясите...хайде стига - излизайте от водата...не си хвърляйте пясък... заобикаляй кърпите на хората...нали сега ти измих ръцетеееее...."
10 ден - последен плаж, на края на всички нерви и сили - вече не мога да мърдам и да тичам след тях, а само крещя немощно и прегракнало от хавлията - "Излизай най-накрая от водатаааа!!!Ако се удавиш, ще те удушааааа!"
И така - догодина пак... Иначе пътувахме леко и безаварийно... newsm08 newsm62  grinning039
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
10 ден - последен плаж, на края на всички нерви и сили - вече не мога да мърдам и да тичам след тях, а само крещя немощно и прегракнало от хавлията - "Излизай най-накрая от водатаааа!!!Ако се удавиш, ще те удушааааа!"
Това е просто велик лаф!  Laughing
Не знам как си успяла да си починеш изобщо при тая гонитба и да имаш 10 дена глас  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 4 384
Лека седмица и от мен!

Ieppe, стискам палци всичко да мине леко! Томова, много ме развесили с дневния ви режим, ама и малко страх ме хваща...
Цитирай

София

Мнения: 540
А-а-а-а, няма страшно - туй е то - с децата на море, като на баня - да ти изядат сапуна, а почивката...друг път...
Това беше само каймака, иначе морето си е море - самата смяна на обстановката вече си е почивка...
Пък една позната ми вика: "Първите 20-йсе години е кофти, а после свикваш...", тъй че - всичко е пред нас. Няма начин, да няма начин! Нали затова сме родители. Hug
От друга страна, за мен самоиронията понякога е най-добрия хумор, ей тъй като пуснеш малко словесен лайномет и ти олеква...пък и като има кой да те чуе - още повече...затова ми стана толкова хубаво като си пуснах компютъра и влязох малко "на лаф". Благодаря, че ви има! newsm03
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
 Ieppe, ще видиш, че всичко ще бъде наред Hug  bouquet В сряда ще стискаме палци.

 tomova  като изключим  доктора и антибиотика  Sad, всичко останало е било супер   piasyk   help  grinning039
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
Ето и малко снимки от вчерашната ни среща с elinger  Wink
Reza не знам как ги прави едни такива хубави  smile3509....аз не мога   helpuu Embarassed

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=3241&AlbumId=20273
Цитирай

София, в офиса

Мнения: 1 269
О, Томова, добре дошла Laughing
Не можах да се стърпя и ти подарявам това:

Да знаеш догодина какво те чака, след като и без това премина успешно изпитанието с две деца Wink

шляп - шляп

Децата са чудесна придобивка. Укрепват и силите и нервите ти. Винаги очакваш с трепет момента, в който ги изпращаш някой друг да се погрижи за тях. Не, не се чудете. Случват се и такива неща. Не на всеки. Само на онези, които обичат себе си. И децата. И са готови да се изправят пред дилемата за оцеляването.
"Или аз, или те"... и повеждат децата на лагер
Какво е лагер? Това   е   вероятно събитие.
Съвременен вариант   на испанска    корида.
Само че   биковете са сто, а броят на тореадорите         е неизвестен         до
последния момент.
Или   е вероятен спектакъл. "Укротя ване на опърничавата" с "Комедия от грешки" по време на "Сън в лятна нощ". Вероятен. Сънят също е вероятен. За сънуването, въпросът е спорен. Уточняват го впоследствие родителите. Те уточняват    и    други    неща    -    наличие    на непозволености или липса на доказателства... Но за това се говори на две очи, с намигане.
Това е лагер. А, за да го има, ви трябва място. Затънтено място. Далеч от света. Никой да не вижда вас и вие да не виждате никого. И най- важното - за да пътувате почти век до него. Да! И море. Непременно ви трябва море. Със скалисто дъно и много миди. Остри и счупени. Чудесна възможност да изразходвате тон анкерпласт. Уплътнявате дупки. По краката на децата. И по вашите...
Това е лагер. Намирате място. Правите море. Натоварвате два-три камиона с еднообразна храна. Тя е полезна и няма да се затруднявате с менюто. И още два камиона с палатки. Те са необходими. За спане, упражнения и други подобни...
Вие тръгвате с децата. И с автобус. На всяка цена да е произведен поне преди петнадесетина години и току-що да е излезнал от основен ремонт. Няма да карате вие. Намирате шофоьр - с две години по-млад от автобуса. Ентусиаст. Без карта. В края на краищата всички пътища водят до морето. И без това не можете да бързате. Все някога ще стигнете до там.
Децата? Да, децата. Седят по две на седалка. Може и по три. И плачат. На смени. За мама, или за...баба, или... просто плачат. Хорово изпълнение. И други неща правят. За тях имате приготвени найлонови пликчета. Много.
И средства за комуникация имате. Телефони - два вида. Радиостанция. Компютър... той в момента има връзка само с багажника. Вие сте там . С децата. И сте сам. Другите пътуват след вас. С леки коли. По двама
в автомобил.
Може  и  по    трима. Тежко  ви  е-   На тях     не.  Сега   ще им        се  обадите.
Ако   има  обхват.
Но, няма.  Е, имате   радиостаниции.
Вашата е  включена.  Техните - не.   Настъпва
голямо забавление. Сега може да ви спаси само
чудо.
И то, Чудото става. Сбъркали сте пътя. Движите се в обратна посока. Няма нищо. Няма нищо. Някакви си двеста килиметра. И изведнъж... Пук! Гумата? Не... Въздушната възглавница. Ремонтът отнема около четири часа. Време, в което вие самоотвержено се борите с кърлежите по поляната, със звънящите телефони (тук има обхват),  с преминаващите коли и опитващите се да се пъхнат под тях стотина дечица.
Да... Край!! Това беше...
Но, не. Автобусът е готов. Децата са гладни. Храната пътува някъде по магистралата. Остават пет часа път. При температура около 40 градуса. Извън автобуса. Свършила е водата. Сядате безпомощно на стълбите и ... запявате. Ами да! Ще пеете. И децата ще пеят. И стомасите им ще пеят. И внимание! Всички ще прегракнат. Ще бъде тихо. Когато пристигнете ще бъде тихо.
Ето го лагерът. Започва пред стартовото броене. Само секунди ви делят от прилагането на теорията за вероятностите. И само четиринайсет дни до края.
Сега започва борбата за оцеляване. Ще докажете на себе си, че няма "или аз или те". Има " и аз и те"! Ще полудеят. Или ще оцелеят. Или по-точно: те ще оцелеят, а вие ще полудеете. За да кажете накрая:
-   Ето това беше лагер!
И ще се устремите към бъдещето. Към поредната лагерна провокация. В пустинята. Недосегаеми. Недостижими за всички, които не вярват. Или завиждат.


 
Цитирай

София, в офиса

Мнения: 1 269
Ieppe, стискам палци Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 98 отговора