Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 19 май 2009, 18:26 ч.
  • Преглеждания  2 472  Мнения  32  Онлайн  1
Отговори
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Случвало ли ви се е да ви обвиняват, че сте направили нещо, които сте искали да направите, но сте се спрели?
Как реагирате в такива ситуации?
Пак казвам, говоря за нещо, което наистина искате, но по някаква причина не си позволявате?
Колко време бихте издържали да бъдете "виновникът" и не се ли случва накрая просто да си кажете "Така и така съм виновен по подразбиране, защо пък да не оправдая вината си..."?


Реклама
# 1
  • на тъмно
  • Мнения: 156
не, имам доста силно развито чувство кое е добро (правилно) и кое не. а твоят пост е хем доста конкретен, хем доста замъглен... не мога да разбера докрай какво питаш. дай някакъв пример - не е задължително да е повода, по който пускаш темата.

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Темата не е за мен, ама мисля, че е безсмислено да уточнвам. Те всички теми тук са за някоя приятелка, комшийка или братовчедка, или кучето им  Mr. Green

Давам пример:
Имате нов съсед. Този съсед е много... хубав съсед и на всичкото отгоре всеки ден по стълбите срещате погледите си и заблязвате искрите в очите му. Става ви интересно и забавно, докато един ден не се прибирате заедно със съпруга си и се оказва, че погледа на съседа не е само във вашето въображение, но и той го е забелязал, както и вашето вълнение. И се започва с... няма нужда да обяснявам поривите на ревността. Месеци наред сте обвинявана в нещо, което макар да ви се иска, не сте направили. Няма ли най-накрая просто да решите, че така и така сте виновни, ами защо да не се насладите на вината си.

Дано го обясних разбираемо.
Държа да подчертая, че това е един съвсем елементарен пример и няма нужда да се коментира, че "Мъжа ми не би постъпил така" или "Аз никога няма да погледна съседа".
Ако ви е трудно да се поставите в точно такава ситуация, представете си друга, подобна. Не е задължително да става дума за изневярва или секс.

# 3
  • Мнения: 2 908
Не,по принцип много приличам на ника си тук-не мога да издържа да бъда съдена като виновна за нещо...а пък камо ли,ако не съм го извършила.

# 4
  • Мнения: 2 421
Мога да бъда обвинена само в желание, след като не съм извършила действието, но то ще бъде вярно в случая.
А и не е необходимо някой да ми вменява вина, за да се отказвам от неща, които искам.
По примера, ако ме "обвинят" че имам нещо със съседа ще кажа, че имам желание, но не съм го реализирала, това е. Ако някой не ми повярва, това не е мой проблем. Но недоверието няма да е причина да ме тласне към действие, то ще дойде или не само и единствено от моето желание и решение. От преценката ми искам ли го и струва ли си риска. Ако отговорът ми е да, изобщо няма да има значение кой и дали ще ме обвини.

# 5
  • Мнения: 8 640
Тоест, мацката си търси оправдание да се изчука.

# 6
  • на Зеления път към Стария Светльо
  • Мнения: 1 773
Тоест, мацката си търси оправдание да се изчука.
Къв си песимист.

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Знаех си, че точно този пример трябва да дам  Mr. Green
Радвам се, че все пак някои разбраха питането ми.

# 8
  • Мнения: 13 547

Колко време бихте издържали да бъдете "виновникът" и не се ли случва накрая просто да си кажете "Така и така съм виновен по подразбиране, защо пък да не оправдая вината си..."?


Зарежи салтанатите, ами давай по същество - оправда ли вината си, че ми стана интересно?  Mr. Green

# 9
  • на тъмно
  • Мнения: 156
разбрах те по-ясно сега. не бих извършила нещото, заради което ми вменяват вина напук, но бих се замислила над отношенията си с обвиняващите ме. вероятно бих си извадила изводи за тях. ама аз съм доста особен случай в това отношение - когато някой сгафи/сбърка яко, ама много яко, аз не се сърдя и не натяквам. разчитам на собствената съвест на човека отсреща и на неговото собствено чувство за справедливост. очаквам същото отношение и към мен. ако ме пържат за нещо, в което съм сбъркала или съм щяла да сбъркам, това само би ме озлобило. защото аз съм по-критична към себе си от всички останали. за дребни неща се пеня, и нервирам, да. така че... сложно е.

# 10
Да, случвало ми се е веднъж да ме обвинят в нещо, което не бях си и помисляла. Обясненията ми бяха абсолютно излишни, защото "обвинителката" ми беше категорична в обвинението си и не пожела даже да ме изслуша. Искам да ти кажа че оттогава ми падна пердето и извърших и продължавам да извършвам "престъплението". И въобще не ми пука! Така и така не ми вярва, майната й тогава........Така че, и ти така....действай!

# 11
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808

Колко време бихте издържали да бъдете "виновникът" и не се ли случва накрая просто да си кажете "Така и така съм виновен по подразбиране, защо пък да не оправдая вината си..."?


Зарежи салтанатите, ами давай по същество - оправда ли вината си, че ми стана интересно?  Mr. Green
Ами какво да ти кажа...
Според моите близки проблемът ми е, че много рядко се чувствам виновна за нещо, което съм направила.
По-скоро се обвинявам, когато не съм направила нещо, т.е. когато съм изпуснала мига.
Обвинения не търпя под никаква форма и винаги си имам подходящото оправдание  Mr. Green

# 12
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Така че, и ти така...действай!
Отивам да търся подходящ комшия Laughing
Иначе точно за това потах. Благодаря за откровения, макар и гостенски постинг.

# 13
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
Ъ? newsm78
...нищичко не вдявам....  Crossing Arms

# 14
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Ъ? newsm78
...нищичко не вдявам....  Crossing Arms
Чудя се дали да си ударя спирачката или да кажа това, което мисля  Rolling Eyes
Май ще пробвам пак със скоростите Laughing

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт