Публикувана: 19 май 2009, 21:45 ч.
Последно мнение: 31 май 2009, 17:32 ч.

Отново за агресията при децата

6 674
120
1

# 30 21 май 2009, 16:19 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: шемет в ср, 20 май 2009, 07:07

Цитат на: Iliana_ в вт, 19 май 2009, 21:45

На детска площадка сме синът ми е седнал в една количка идва друго дете с майка си и започва истерично"Исам аз тук ....." удари детето ми през лицето ,аз естествено си го взех и се настани в количката.

Защо?
Обясняваш съвсем спокойно и внимателно на другото дете, че когато свърши твоето, ще дойде и неговият ред. Спираш го, ако тръгне да удря, и толкоз.

За втората случка нямам думи ooooh!

Напълно съгласна.

# 31 21 май 2009, 17:12 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: пенелопа в чт, 21 май 2009, 16:13

Всъщност, това може и да не е знак, че майката така налага детето си вкъщи примерно и то копира.

Аа, не е задължително майката да го е налагала. Може и на филм да го е видяло.

vishna, благодаря ти, че разказа това и много се радвам, че детето вече е по-добре Hug

За съжаление много майки също вярват в това, че нямало несвикнали деца, че като не обърнеш внимание на плача му, ще го накараш да се примири по-бързо със ситуацията и сами си затварят очите, за да не видят неща, които няма да им харесат.

# 32 21 май 2009, 17:17 ч.

Мнения: 455

Големия син на моменти е агресивен - нямам представа кое го провокира, но е факт. Никога не съм заставала на негова страна в ситуации като описаните и най-вече ако той е първопричината. Не искам да го уча че аз ще защитавам подобно грозно поведение и реагирам - понякога остро, понякога по-спокойно. Факт е, обаче, че има агресия в него. Опитвам се да се справям с нея, дано успея. В никакъв случай не заставам зад становището, че щом е мое дете то е най-най-най - човек е като останалите и прави грешки също като тях.
Малкия е пълна противоположност - невероятно кротко и тихо детенце. На моменти почвам да се притеснявам за него - дали ще успее да се справи в ситуации, отново, като описаните по-горе?! Не мога да бъда винаги до него и да го предпазвам....
Понякога нещата не са такива каквито ви изглеждат на вас, околните - понякога родителите наистина не успяват да се справят със ситуацията и също като вас обясняват, че не е хубаво това и онова, но ......... нещата опират и до характера, темперамента на детето. Не всичко е възпитание.
Факт е обаче, че има и страшно много родители за които това поведение на отрочето им е повод за гордост, за съжаление.

# 33 21 май 2009, 19:47 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Стана модно да се обявяват децата за агресивни, а всъщност много малко са наистина агресивните деца. По-скоро децата нямат мярка, не знаят границата къде е. И това, благодарение на отглеждащите ги (баби ли, родители ли, няма значение).
Според мен повечето възпитаващи са твърде меки... или твърде неангажирани с възпитанието на децата си.
Съвсем отделно, има и много прости хора...
И аз имам съвсем пресен пример - едно момченце нарочно изтърва голям камък на крака на моето. Моят бил намерил камъка, дал му го (камък - толкова ценна придобивка Laughing

), пък той не искал да му го върне после. Скарали се и момченцето. Бам! Върху крака. На ти си го, един вид.
И познайте? Мъжът ми направи забележка на майката. Тя се развика ужасно. Не се извини. Не направи поне забележка на детето си. Защити го, горкичкото.
Та така.
Бабите (и майките, и другите) на Аби са много. И са толкова горди, че отглеждат такива "борбени" деца. "Лидери". Rolling Eyes

И са толкова щастливи, когато имат повод да (простете просташкия израз) да начукат нечие канче. На някой "смотан" родител, на "смотано" дете.

# 34 21 май 2009, 20:36 ч.

Мнения: 22 427

Василиса, точно родителите са тези, които трябва да дадат ограниченията, мярката....до къде може да стигне детето с дадени свои действия.
Ако едно 2-3г дете вижда одобрителният поглед и насърчаването за това, че е направило нещо лошо, то ще продължи да го прави. То дори явно не осъзнава, че това е лошо, щом го оставят да продължава да го прави.
И да, аз казвам, че това е агресия....точно защото се насърчава и се превръща в такава.

Глупави ли сме родителите на кротки и възпитани деца, или децата ни са глупави, тъпи и ограничени, защото не се удрят, блъскат и т.н.? Аз не мога да приема, че това е така.
За сега не съм се сблъсквала със сериозно посегателство върху дъщеря ми....но в момента, в който някое дете си позволи безпричинно да я удари и системно да си позволява това със сигурност ще направя забележка на родителя.

И още нещо, което ми прави впечатление. Защо родителите на буйното дете не си го прибират от площадката, пясъчника или където играе, като един вид наказание да речем.....а винаги "жертвата" трябва да бъде махана от там, за да не я бият?

Мисля че е крайно време да се покаже, че подобно поведение не бива и не трябва да се толерира.

# 35 21 май 2009, 21:04 ч.

Мнения: 1 749

Съгласна съм с Мирама.Защо детето,което е ударено,трябва да се изнесе от пясъчника?Напротив,другото би трябвало да го приберат оттам!

# 36 21 май 2009, 21:05 ч.

Мнения: 1 596

Скоро бях пуснала подобна тема.
Не съм родила детето си ,за да го удрят и нараняват други невъзпитани деца.
Ама било оправдания "такъв му бил периода" и тем подобни....просто Не!
Когато видя въпросното дете ,което посяга на моето, си го гушвам и занасям на 10 метра от това. Майката е разбрала явно,но какво ме интересува майката-тя изобщо не му правеше забележка на детето си, да не удря.Стои и ехидно се усмихва.
Не веднъж съм казвала и ще го кажа пак Българският народ е простНяма финес,толерантност,изтънченост.
Добитък.
И какво...как щели да го възпитат...ми, ще стане простак като тях.

Рядко се срещат,добри хора,но когато ги надуша предпочитам там да водя детето си.

# 37 21 май 2009, 22:01 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

да,момичета,много сте прави. Peace

навсякъде се казва,че отстраняваме детето от агресора,все си тръгва или се дръпва битото дете.никога не си тръгва агресивното. и така кротките деца стават още по-свити,а агресивните още по-агресивни.и не знам как ще се прекъсне това,след като обикновено родителите и бабите на буйните и нападателни деца открито и най-искрено им се радват и ги поощряват.един вид с нахалство,агресия и бутане с лакти към прогрес...логиката им е,че така детето ставало "по-оправно,защото в тоя живот няма друг начин"(цитат на такава майка).и значи или трябва да биеш или....какво....не знам.
моят син като не иска да се бие аз какво да правя? Thinking

не съм видяла и никога агресивно дете да отстъпи и да напусне бойното поле...честно казано не виждам изход...не и такъв ,който да ми харесва. ooooh!

# 38 21 май 2009, 23:11 ч.

София
Мнения: 12 095

Цитат на: vishna в ср, 20 май 2009, 16:38

Цитат на: Mirama в ср, 20 май 2009, 13:59

Има крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.

Ами как откъде?! Когато на едно дете се крещи непрекъснато, в дома, в детската ясла/градина, когато се го шамарят непрекъснато.... ето от къде! Децата са наш, огледален образ, копират поведението ни, ние сме им модел за подражание! Не е възможно дете да удари, ако не е било удряно!

Естествено, че може да удари и без да е било удряно. Нарича се фаза на позитивната агресия, в която децата заявяват себе си, понякога по неприемлив начин. Естествено, родителите не могат просто да наблюдават безучастно, а трябва да се опитат да предотвратят инциденти, а ако не успеят да изнесат агресора от сцената на бойните действия.
Моето момче е на година и половина. Не е бит, не е бил свидетел на домашно насилие, агресия, скандали, не е бил жертва на крясъци или обиди. В момента е доста буен. Опитва се да дърпа другите деца, да им вземе играчка със сила да ги свали от люлка или пързалка и тн. Ходя след него, пазя другите деца, обяснявам, предотвратявам инциденти и така.
Защо е необходимо да се лепят етикети и да се излъчват виновници? И да, въпреки че ми е досадно да тичам след детето, да предотвратявам сблъсъци и да обяснявам по цял ден, се радвам на наличието на това поведение, защото то означава, че детето върви по логичните стъпки към формирането си като личност.
Нека не забравяме, че не само личният ни опит може да носи информация за причини и следствия в детското поведение. Има и други източници и те не са недостъпни за повечето хора.

# 39 22 май 2009, 00:26 ч.

Мнения: 657

Сега като стане проблем, дръпвам си детето и тръгваме.Добре,но аз съм там.А в градината или в училището като ме няма Sad

И все повтарям и уча,че не е възпитано и не бива да се посяга или да се дърпа някой,въпреки че тя не го прави.Как ще се защити някой ден това дете незнам.

# 40 22 май 2009, 08:02 ч.

Мнения: 2 211

Като гледам, повечето които са писали са с малки дечица. До три годишна възраст, надделяват инстиктите и ми се струва, че за осъзната агресия в инстиският смисъл е смешно да се говори. Да видите обаче, като поотроснат децата и станете свидетели на съзнателно насилие по детските площадки и безхаберни родители, колко е страшно. При такива ситуации, засега не съм намерила начин, как безболезнено и тактично да се разрешават конфликтите между децата, без да възникнат конфликти и между възрастните.

# 41 22 май 2009, 09:07 ч.

София
Мнения: 12 095

Цитат на: tety в пт, 22 май 2009, 08:02

Лично за мен си права. Говоря за малките деца до 3- 4 годишна възраст. останах с впечатлението, че темата е за това, защото има друг подфорум за деца в училищна възраст. При по- големите нещата стоят различно, защото те вече са осъзнати и би трябвало родителите им да са им поставили някакви социалноприемливи граници на желанието да се утвърждават и да си пробиват път.

# 42 22 май 2009, 09:32 ч.

Мнения: 2 211

Цитат на: Бояна Ламбер в пт, 22 май 2009, 09:07

...

А 5-6 годишните? Развихрят се едни драми по площадките...

# 43 22 май 2009, 09:46 ч.

София
Мнения: 12 095

Цитат на: tety в пт, 22 май 2009, 09:32

Цитат на: Бояна Ламбер в пт, 22 май 2009, 09:07

...

А 5-6 годишните? Развихрят се едни драми по площадките...

Задача на родителите е да създадат на детето представа за един реален свят, когато ги възпитават. Ако до определена възраст детето няма представа за социално приемливите граници на поведението си трябва да се търси грешката в отношението към него и да се поправи. Докато това стане е по- добре родителите да го озаптяват по площадки и градинки, но ако бяха склонни да го правят то щеше да знае какви са границите. Не съм била в такава ситуация, но бих говорила с родителите. Знаейки, колко са отзивчиви подобни хора, когато ги моля да не пушат около моето дете си представям как ще се опитат да ме набият ако им направя забележка за детето. Не знам. Ще търся компанията на деца от добри семейства- звучи смешно, но не сещам за друг вариант. Сега, заради родителите пушачи съм намерила градинка, в която родителите са непушачи. Поне сутрин. Wink

Сложни са тези въпроси, когато обществото няма силата да определи кое е социално неприемливо и да го определи за всички. Особено в големият град анонимността прави това още по- трудно.

# 44 22 май 2009, 10:09 ч.

Мнения: 2 211

Цитат на: Бояна Ламбер в пт, 22 май 2009, 09:46

... Ще търся компанията на деца от добри семейства- звучи смешно, но не сещам за друг вариант...

И аз така разсъждавах, обаче се оказва, че точно децата с гаменско поведение, са най - желаните другарчета за игра Shocked

Лошият пример е много заразен. Отне ми много време и усилия да науча детето си, че гаменското поведение и речник, колкото и да са му интересни, не са приемливи. Факт е, че има родители, които не се интересуват толкова от възпитанието на детето си и не му поставят граници и даже считат насилието за идеален начин за разрешаване на спорове и постигане на надмощие. Трудно се обясняват тези неща на едно дете.

Препоръчани теми

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Бързи въпроси и отговори деца -6

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: