Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора


Мнения: 2 646
Какво беше първото нещо, което направихте с новопридобитата свобода?
Излязохте с приятели? Подпалихте клавиатурата от чатове със съмнителни субекти? Заровихте се в стари снимки и се наревахте?

....
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 196
След като спрях да рева, се взех в ръце и запалих колата. Пътувания, почивки, излизания вечер, чатове с непознати. ВСИЧКО.  Laughing
Снимките ги скрих навътре в един шкаф, и започнах животът си наново    Hug  И още не съм се спряла, а скоро става година   Mr. Green   
Цитирай

Bourgas

Мнения: 101
   Наревах се едно хубаво, и още ми се случва
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Изобщо нямах време да мисля - всичко се случи на бързи обороти..
Преместихме  се - търсене на квартира, нов град, първокласник в незнайно у-ще..направо незнаех на кой свят съм..
После докато се устроим и адаптираме, както и да смогна да работя.. newsm78
Помня само, че първата вечер в квартирата, по време на вечеря, казах на малкия, че всъщност това ще ни е "живота" оттук нататък..а той почти не реагира..
После, като си легна..отворих лаптопа..влязох тук и се заетох..отворих си бутилка вина, запалих пурета и си пуснах музика..Поревах си..но от облекчение.. Rolling Eyes Cool
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
Изобщо нямах време да мисля - всичко се случи на бързи обороти..
Преместихме  се - търсене на квартира, нов град, първокласник в незнайно у-ще..направо незнаех на кой свят съм..
После докато се устроим и адаптираме, както и да смогна да работя.. newsm78
Помня само, че първата вечер в квартирата, по време на вечеря, казах на малкия, че всъщност това ще ни е "живота" оттук нататък..а той почти не реагира..
После, като си легна..отворих лаптопа..влязох тук и се заетох..отворих си бутилка вина, запалих пурета и си пуснах музика..Поревах си..но от облекчение.. Rolling Eyes Cool
магаренце, като теб ....
багаж, квартира, местене, нова детска градина ...после адаптация. Но малкия прие всичко спокойно и все ми повтаряше че ще се оправим и че ни  е хубаво двамата! Излизах рядко , нямаше кой да  гледа детето , но приемах гости и си купянсвахме всички!  bowuu
Цитирай


Мнения: 63
Май влязох в този форум - това беше първото което открих след като си излезе. После се върна - но аз си останах тук.
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
Нищо от посочените. Тъй като бяхме буквално на улицата с бебето и то в чужда страна,
мисълта ми беше заета единствено с това как да оцелеем.

Плакала съм много, но не по отминало време и спомени, а заради тежкия ни живот, безсилието и
безизходицата, които чувствах тогава.
Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Хм.На мен ми се случи два пъти. И май свободна ми е по-добре  Mr. Green Съжалявам само, че съм занемарила приятелствата и почти не са ми останали.Сега ги възстановявам и създавам нови.
Цитирай

София

Мнения: 942
От близо три месеца се радвам, на новопридобитата си " свобода". В началото чувствах някакъв ентусиазъм- започнах да променям къщата, поръчах си нови мебели, обнових си гардероба, моят и на детето.  Първия месец беше сравнително по-леко.Може би все още не осъзнавах какво точно се случваше. Почти не плачех , някак си се опитвах да гледам напред.
С времето обаче ентусиазма започна да ми се изпарява и да ме наляга депресия. Планирам за не повече от седмица напред. Постоянно ми е едно такова ревливо и когато не съм с детето, доста честичко си поплаквам.
Цитирай


Мнения: 253
Гушках детето все повече и повече и гледах да изглеждам все по-добре и по-добре! Но, аз имам един непоправим проблем, просто не мога да плача за раздяла. Не съм била по-ухилена до сега. Една моя учителка в гимназията ме питаше: "Винаги ли като ти е зле, изглеждаш толкова добре?" Ами да, като ми е зле, гледам да изглеждам добре. Преди заради мен, сега и заради сина ми. Друго си е да има секси, младо майче!  Wink
Цитирай


Мнения: 451
От близо три месеца се радвам, на новопридобитата си " свобода". В началото чувствах някакъв ентусиазъм- започнах да променям къщата, поръчах си нови мебели, обнових си гардероба, моят и на детето.  Първия месец беше сравнително по-леко.Може би все още не осъзнавах какво точно се случваше. Почти не плачех , някак си се опитвах да гледам напред.
С времето обаче ентусиазма започна да ми се изпарява и да ме наляга депресия. Планирам за не повече от седмица напред. Постоянно ми е едно такова ревливо и когато не съм с детето, доста честичко си поплаквам.


И аз така-ремонти смяна на работа,мобилизация на силите до последно,гняв,обида.... И големия парадокс,че колкото повече време минава /хм,вече 2 години #Crazy / май по-зле става,в смисъл явно съзнанието ми незнайно защо избута лошото назад и го покри ,започна да изкристализира само хубавото-носталгия-потъвания......не мога да се трая.
Нещо аз не съм у ред,със сигурност се убедих ,вече Tired
А иначе дори планировките за ден ги карам,седмица много в бъдещето ми идва....
Цитирай

España

Мнения: 65
След развода се чувствах по жива от всякога.Поднових си приятелствата,най вече приятелки като мен,разведени или сами.След работа кафенца,разходки с децата в почивните дни.Приятелите ми помогнаха де се почувствам добре.Благодаря им от все сърце.Сега съм на път пак да си възвърна свободата.В началото бях смазана,най вече защото съм в чужда страна.Но пък тук за първи път се почувствах ЧОВЕК,с права,с възможности да продължиш напред.Тук държавата ме подкрепя и помага,и затова мисля,че ще се оправя.Пак така излизам повече,срещам се с други хора.Грижа се повече за външния си вид.Поставям си цели които трябва да постигна.И така,чувствам се страхотно.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 736
Първото нещо, което направих със свобода №1, бе да вляза под душа в къщата на родителите си, където се изнесох с две чанти багаж, колата и детето. Заедно с водата, от мен се стичаше целият негативизъм и напрежение от този ужасен брак.
След това се посветих главно на финансови стратегии и дългосрочни намерения с цел по-скоро преместване в самостоятелно жилище. Започнах и второ висше по специалност, за която мечтаех от дете.
Свободата обаче много скоро стана несвобода, впоследствие заменена със свобода №2. Брак нямаше, но обвързаността и любовта бяха по-силни и впримчващи от който и да било брак. Той беше на първо място винаги, нямаше приятели, приятелки, родители...
Със свобода №2 реших да не повтарям въпросната грешка и отделих време на стари приятелства и познанства. Отново се заех с позанемарени финансови операции. Посветих много време на себе си, на самоанализ, на това да разбера коя съм в крайна сметка и какво ми е останало от разбитите мечти и илюзии. Е, събрах парченцата, започнах всичко отначало... Стари снимки, стари писма, стари спомени натиках възможно най-дълбоко. Но и така не се получи - целият ми дом, всичките ми мебели, вещи, дрехи, бижута, дори елементарни неща вкъщи напомняха за него. Колата ми, пътят до работа, телефонът, ритуалите с обажданията, подхвърлени думи, събития отпреди нам колко си години, работата ми, телефонът на работа, екранът на компютъра, улиците в града, по които сега се разминаваме всеки по пътя си, всичко още говори за него.
Мина една година, но още е трудно.
Цитирай


Мнения: 6 328
Първото нещо...Първо се почувствах облекчена от цялата мизерия.
Започнах да градя един нов живот,и все още го градя.
Заради пустите ясли и ДГ сме все още в същият град. Confused

Цитирай


Мнения: 1 507
Първо седнах и си помислих - това беше, свърши се. После си казах, че не е толкова страшно, колкото въображението ми беше рисувало картини години наред и почти се обвиних, че не съм го направила по-рано.
Аз се върнах в родния град, така че и за минута не съм се чувствала самотна - родителите ми и приятелите много ме подкрепяха. Започнах да си търся работа, подадох документите на детето за градина и започнахме да създаваме новия си свят.  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора