Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора
Майките с малки деца знаят как е.
Сутрин и едно кафе не може да изпиеш защото малкия все нещо белалийства.
Обличаш се на пресекулки. Грим, прическа- и 5 минути са много. Банята не е вече лично пространство.
А кафетата с приятели са все опити за някакъв социален живот, в който всеки се съобразява с потребностите и режима на малкия.
Ядеш и буташ количка, спираш цигарите (или поне ги намаляваш до минимум) защото вече нямаш време за това удоволстие...
И се радваш на всеки момент, когато имаш две празни ръце, с които би могла да свършиш нещо полезно- дори не и лично за себе си.
А в мига, в който решиш, че аха - овлядяла си ситуацията и вече всичко е под контрол, се оказва, че мъжът ти все още страда от липсата на лично време и пространство?
Къде е пътят тогава? И как да закрепим семейното щастие.
Всички рецепти са добре дошли.

Цитирай

София

Мнения: 3 930
След като тотално се бях обезличила, реших да взема нещата в свои ръце. Започнах да уважавам И себе си и да се давам свободно време, лично време, като карам, КАРАМ, не моля, другите да участват в готвенето, чистенето, прането и ДОРИ в гледането на сина ми. Защото, докато бях в майчинство, почти цялата тази работа "падаше" точно върху моите плещи и обслужвах не само бебето си, но и още 3-ма възрастни човека! Просто аз спрях да домакинствам така, както правех преди това.
Майка ми много ми помогна, като ми каза, че стоенето вкъщи и домакинстването не са най-важните неща в живота на една жена. Тръгнах на работа, възобнових социалните си контакти, започнах да се грижа за външния си вид и така взеха да ме забелязват, да ми обръщат внимание.
"Уважавай себе си, за да те уважават и другите!" - това е моята рецепта. Заповядай!
Цитирай

slovenia

Мнения: 805
Моят мъж на участва по никакъв начин в домакинството, в същото време обаче е лесен за "обгрижване" - не обича готвено, предпочита салати и мезета. Така че аз не готвя. Остава ми чистенето, гладенето, подреждането и др. дреболии. Голямата дъщеря е почти самостоятелна, а малката е много кротко бебе. В крайна сметка излиза, че аз имам много свободно време. И е нормално - щом преди когато работех успявах да си свърша всичко, то сега направо скучая по цял ден...
Цитирай

някъде ... тук ...

Мнения: 4 661
Всичко е въпрос на организация. Признавам си, в началото, особено при първо дете, има период на вечно нестигащо време. После нещета си идват по местата. Особено, когато таткото помага, а не само да се оплаква, че за него нямало време Peace
Цитирай

София

Мнения: 38 353
Smile нямам проблем....не смятам, че нещо съм ощетена от липсата на този вид лично пространство...напротив, нищо не ме прави по-щастлива от щапуркащото около мен хлапе(нищо че и мн ме ядосва:)), даже като е на градина нямам търпение да си го взема....
Но ако теб нещо те прави нещастна - промени го...аз лично мога и цял живот да си прекарам в къщи и да гледам деца...нищо няма да ми липсва....
Цитирай


Мнения: 2 861
Много ценна тема - ще ми бъде полезна.

Първа дъщеря - ревливо бебе и стресирана майка. Помагаха ми двете баби петък и събота. Веднъж седмично излизахме вечер с мъжа ми , но бях безкрайно уморена и ми се приспиваше още в 21 часа.....
Три години след това се върнах на работа......детето у баба през деня, вечер с нас.... Готвя горе-долу веднъж на 3-4 дни, ползваме кулинарните магазини Embarassed Време за мен - почти никакво....
Мъжът ми е с 11 години по-голям от мене..... Помага в домакинството. Заклет детешар, мечтал е за дете още в първия си брак...сега, когато му родих две, помага с каквото може и с удоволствие играе с децата.....Никога за миг не каза, че е уморен, а знам, че е така.... Понякога го гоня да излезе с приятели или просто да отиде някъде - не ще....искал при нас, с нас си почивал най-добре... Rolling Eyes
Не се гримирам, много рядко, макар че имам нужда...
Нокти, в дъно, заради бебето и че съм вечно на мивката.
Домашна помощница - веднъж седмично, да чисти и глади (80 лв - евала на малкия град Laughing)
Свободно време, когато бебето спи - около 2 часа дневно. Те са си лично за мен - компютър, плетки, книга....
Готвя когато спи следобед (не всеки ден). Спи през нощта и не се уморявам особено.
каката спи с таткото долу на лежанките, аз - горе с бебето.
Липсва ми мъжа в семейната спалня, но ще стискам още годинка, когато ще отделим децата в детската им стая.
Социални контакти - саааааааааааамо семейства с деца Tired -разговорите , ако оставя на тях, ще се въртят около бебета, памперси, захранване...... Справям се. Не ми липсва работата засега, явно съм се уморила от "убеждаване на радиото" ooooh!
В тежките ситуации гледаме да обръщаме на смях нещата, е, получава се. Иначе все някой ще е наранен.

Аз по-скоро споделих, това не е рецепта Laughing

Познавам младо семейство - мъжът все още не може да се адаптира към новия начин на живот, когато вече има седеммесечно човече, а не са само той и жена му.... Трудно му е на човека, но ще свикне.....
Цитирай

София

Мнения: 9 014
След десетгодишно напрегнато и динамично ежедневие, изцяло подчинено на отговорна, стресираща, изключително натоварена работа, оставането ми с бебето вкъщи ми се стори като почивка в шикозен, екзотичен и суперлуксозен курорт. С количката обикалях из града, открих магазини, заведения и места, за които никога не съм подозирала /защото преди това животът ми имаше строго определен маршрут, от който нямаше как да се отклоня - от вкъщи до офиса, няколко фирми, с които работехме, два ресторанта и една дискотека, които посещавах с приятели, ако ми остане време и не съм гроги след работа/.
Животът се оказа прекрасен, едва след раждането го осъзнах.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 158
Първите дни ми беше трудно , но всичко си дойде на мястото.Всичко е въпрос на организация и разпределение на задълженията.Мъжа ми учавства активно /доколкото може / в тях.Има промяна в много неща , но те ми харесват така и не усещам липсата на пространство или каквато и да е било липса.Дори напротив имам повече неща и съм по щастлива и спокойна от преди .
« Последна редакция: чт, 21 май 2009, 11:47 от rrhh-Ани »
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Когато родих не осъзнавах, че месеците, докато Кало е още новороден са най-хубавите и най-лесните за гледане на дете.
Сега искам да се върнат, ама няма.
По темата - готвя, чистенето е задача на мъжа ми, както и боклука и чиниите.
Когато искам да си почина - казвам на майка ми да вземе детето. Никога не ми отказват. През останалото време работя - между 50 и 80 часа седмично, така че не ми остава много свободно време.
Цитирай

София

Мнения: 80
И за мен да съм у дома с бебето е прекрасно време.
Когато тя спи аз отделям време  за себе си- ако искам почивам, гледма ТВ, правя си тоалета, ако ми се шета шетам, изобщо правя каквото ми се прави.

Аз работех 15 години преди да родя и сега и на мен това ми се вижда като приятна почивка в още по-приятната компания на моята сладурка.

Работата ми ме беше изцедила и доста ограничила- нямах време за нищо, а сега е гот.

Но аз съм домошар, наработила съм се и мога все у дома да си стоя няма да ми е скучно, измислям си разнообразие, само ако финансите на семейството го позволят.
Цитирай

под Неговото крило

Мнения: 1 168
Много полезна тема се получи.
И аз постоянно негодувам от липса на време, но се оказва, че просто го имам изобилно и е въпрос на организация
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 543
Ами... единственото решение е домашна помощница.
Или разпределение на домашните задължения.
(Детето в работно време не влиза в тях. Работно време + 2 часа път = време, в което "принадлежиш" на бебето. Времвто, в което спи е само твое. За да спиш, да си правиш маска, да гледаш тв, да четеш книга... не за домакинството). Домакинската работа - след работно време, когато татито поеме бебето.
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Много трудно се справях и аз с домакинството и гледане на детето. И моят мъж страдаше от липса на внимание и аз се стрмях да огрея навсякъде. Резултатът беше една много нервна и не особено щастлива жена.
Тръгнах на работа и осъзнах, че за да има щастие трябва да има взаимопомощ и подкрепа в двойката. Двама човека са създали детето, двама трябва да го гледат. Домашната работа също трябва да се поделя - който каквото може.
Много е важно да имаш свое време, в което да правиш това, което искаш.
Повярвай ми - ако ти не си щастлива и хората около теб няма как да бъдат!  Peace
Цитирай

София, ж.к. Света Троица

Мнения: 27
Темата много ми харесва, Записвам се, за да я следя, тъй като още не съм родила  preggo  .
Цитирай

Pb

Мнения: 1 156
Чувствах се "прецакана" до към 1 г. 2 м., след това нещо се пречупи в мен и спрях да се дразня на всичко, което описваш. Радвам се, че дойде този момент, защ. наистина чувството е затормозяващо. Малкият от ден на ден става все по-самостоятелен и всъщност осъзнавам, че времето лети бързо и нещата пак постепенно придобиват предишния си вид. Любовта е въпрос на нагласа - настрой честотите си да обичаш въпреки всичко, а не заради; изисква усилия, но си струва - не знам дали ме разбираш какво искам да кажа; ....така или иначе скоро ще дойде момента, когато пак ще имаш твоето време и дори ще ти липсват моментите, когато по цял си гушкала малкия разбойник...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора