vodata kak e?
- Публикувана: 21 май 2009, 14:42 ч.
- Последно мнение: 29 май 2009, 20:34 ч.
На кафе в Италия - тема 99
Мен ме привличаше повече работата на дилър някак си, пък и на първо място са я сложили... 
охооо между дилър и лоцман съм с две ръце за лоцмана.... ама и за това се у4и и то доста ...
е важното е смях да става..
Момичета, знаете ли как се провеждат матурите в италия, тоест, на целият материал ли са или имат някакви конспекти. Аз търсих вчера в интернет, но намерих само 5 автора като конспект, а това ми се струва страшно малко. И колко матури трябва да се положат? Примерно личео шентифико - латински, литература и? А да, и какви са тези тезине, които трябва да правят?
Примерно личео шентифико - латински, литература и?
Иначе не съм запозната много подробно.
Астреа има голяма дъщеря, която преди 1-2 години завърши гимназия. Ако има време и желание, тя може да ти разкаже.
оф да бе, класико имах предвид, ама съм написала шентифико. То не ми спешно, просто достигнах до идеята, че в университета учим неща, които децата в италия учат в лицея (е не всичко, ама примерно литература, история). Преди години си спомням, че гледах по ит. телевизия някакви реклами за горещи линии за деца, които завършват. Четох някъде, че имало промени някакви, иначе съдейки по филми (La notte prima degli esami 
) ми се беше сторило, че изпитите са върху целия материал. Изобщо и по отношение и други подобни фактори ми се струва, че още съм с в училище, ама италианско, затова се замислям за втора специалност евентуално в Италия.
) ми се беше сторило, че изпитите са върху целия материал. Изобщо и по отношение и други подобни фактори ми се струва, че още съм с в училище, ама италианско, затова се замислям за втора специалност евентуално в Италия.
Ами да, това е целта, но учим и много други неща, които нямат общо с това. Примерно сега учим стара италианска литература (Данте, Бокачо, Петрарка), миналият семестър учихме История на Италия плюс история на изкуството, учихме латински. В бъдеще ни чака италианска литература през вековете -Леопарди, промеси спози и разни други. Тоест неща, които евентуално се учат в италианските училища.
Ами да, това е целта, но учим и много други неща, които нямат общо с това. Примерно сега учим стара италианска литература (Данте, Бокачо, Петрарка), миналият семестър учихме История на Италия плюс история на изкуството, учихме латински. В бъдеще ни чака италианска литература през вековете -Леопарди, промеси спози и разни други. Тоест неща, които евентуално се учат в италианските училища.
а какви са перспективите за професионална реализация... т.е заслужава ли си ?
Ами някак си не мога да преценя все още. Реализация тук в България, като преводач, изглежда че има, защото има малко професионалисти с италиански и има търсене. В Италия предполагам, че няма. По принцип се водят два профила: преводачески и преподавателски, аз ги следвам и двата. Освен това мисля, че може да се работи в сферата на туризма, журналистика и подобни. За мен, на този етап си заслужава пък и повечето неща са ми интересни и не мога да си представя да уча нещо друго. Е има някои парадокси и системата е малко стара, ама ще го преглътна. Проблемът е доколко ще искам да остана тук като завърша...
Еееех, емоциии, Миликс, прекрасни 
съпреживявам, да знаеШ. Напълно готови ли сте с подготовката?
Оф, незнам дали да излизаме, не се диШа..такива жеги през май не помня, от 6 години...
А водата Лени е студена, никой май не влиза по4ти. Намокрихме само кра4ета, да се разхлади сладунка...та затова днес Ще пропуснем, много топло
съпреживявам, да знаеШ. Напълно готови ли сте с подготовката?Оф, незнам дали да излизаме, не се диШа..такива жеги през май не помня, от 6 години...
А водата Лени е студена, никой май не влиза по4ти. Намокрихме само кра4ета, да се разхлади сладунка...та затова днес Ще пропуснем, много топло
леле дами, голям лаф сте му ударили, едвам успях да ви из4ета (малко отгоре/отгоре, признавам си 
)
на мен тези 3 седмици ми се разгони фамилията, колежката ми е на сватбено пътеШествие, а първата седмица бяхме и без телефонистка
просто не ми се обеснява как съм ги избутала
само за хрониката и като доказателство 4е верно съм про4ела и старата тема да си кажа, 4е съм съгласна с dune по въпроса за ситуацията на жените като глобален, а не местен проблем.
миликс май отдавна не си е ходила до България и не е контактувала с бг млади дами. да и подскажа да направи едно кръг4е в Красива мама, италианките Ще и се сторят семпли и непретенциозни
присъединявам се към Шурето пък по ботани4еската дискусия
и поздрави на патерици на празнуваЩите каквото и да било
Джойка, Що трила постове? гледам ФФР се е забавлявала, зна4и неЩо смеШно си изръсила
)на мен тези 3 седмици ми се разгони фамилията, колежката ми е на сватбено пътеШествие, а първата седмица бяхме и без телефонистка
просто не ми се обеснява как съм ги избутала
само за хрониката и като доказателство 4е верно съм про4ела и старата тема
да си кажа, 4е съм съгласна с dune по въпроса за ситуацията на жените като глобален, а не местен проблем.миликс май отдавна не си е ходила до България и не е контактувала с бг млади дами. да и подскажа да направи едно кръг4е в Красива мама, италианките Ще и се сторят семпли и непретенциозни
присъединявам се към Шурето пък по ботани4еската дискусия
и поздрави на патерици на празнуваЩите каквото и да било
Джойка, Що трила постове? гледам ФФР се е забавлявала, зна4и неЩо смеШно си изръсила
Oooo, най-сетне да се появиш! Сега остава и Дирокова да отчете присъствие. 
Каква ботаничестка дискусия? Аз не участвах в така разлютения спор за копъра.
Или искаш да кажеш, че и ти чувстваш, че "Земята те вика" и имаш желание да окосиш някоя полянка?
Днес в градината имахме сцена на рев, дърпане за крачола и "мамма, мамма"
Цяла седмица си ходи с такова желание и без проблеми, но явно сега вече се е усетил как работи системата и ревна, че ще го оставям.
Предполагам (даже съм сигурна), че всичко това влиза в рамките на нормалните реакции.
Но това, което не смути, беше реакцията на възпитателките......
Ще ви разкажа ситуацията и ще ви замоля да давате акъл.
Значи ревна детето и ме дърпаше към вратата и "андиамо, андиамо" искаше да си се прибираме вкъщи. Никакво желание да остане в градината и дори да погледне преподавателката. Не ми даде да му събуя обувките и да му сложа пантофи, разпищя се. Ок, решихме да го оставим с обувки и да ги сменим, когато се успокои. Заведох го в стаята за игри с надеждата, че като види децата ще се заиграе и ще му хареса. Да, но и вътре беше неспокоен и ревеше, започна малко да се зазяпва по едни колички, но постоянно ме следеше къде съм, не искаше другите деца да го доближават много, много и плачеше. А по принцип той е адски дружелюбен и обожава да играе с други деца, с играчки! Мислех да изчакам, докато го видя, че започва да се успокоява, че количките започват да го занимават, че започва да реагира по-приятелски на присъствието на другите деца, и тогава да си тръгна. 5 мин, след като бях там, дойде една преподавателка и каза: "Моля ви, оставете ни да си вършим работата. Сега си тръгвайте." и каза на една друга преподавателка да отведе Андреа на горния етаж. Момичето го взе и го отнесоха пищящ в истерия.
Преподавателката седна да ми обяснява, че никога нямало било да млъкне, ако съм седяла там, че те нямалко как да си поемат функциите в мое присъствие и т.н. Сигурно има нещо вярно, ок, но някак не мога да приема, че това насилствено дърпане и изобщо тази стресова сцена са добър педагогически подход за интегриране на детето към нова среда. Още повече, че сравнявайки с т. нар. inserimento graduale, което се практукува в абсолютно всички италиански и швейцарски ясли, които познавам, изобщо не бях подготвена за такава реакция от страна на преподавателките, които малко така си ме изгониха.
Половин час по-късно ми звъннаха по телефона да ми кажат, че се е успокоил и си играе все едно нищо не е било.
Не знам. Кажете сега вие, аз ли се впечатлявам прекалено много от малко плач? Прави ли са да искат да изчезвам моментално, дори и да реве, защото така или иначе по някое време ще му мине? Тези от вас, които са минавали през подобни ситуации, какъв опит могат да ми споделят?
Помагайте, понеже аз определено се впечатлих от днешната сцена и ми е терсене.
Каква ботаничестка дискусия? Аз не участвах в така разлютения спор за копъра.
Или искаш да кажеш, че и ти чувстваш, че "Земята те вика" и имаш желание да окосиш някоя полянка?
Днес в градината имахме сцена на рев, дърпане за крачола и "мамма, мамма"
Цяла седмица си ходи с такова желание и без проблеми, но явно сега вече се е усетил как работи системата и ревна, че ще го оставям.
Предполагам (даже съм сигурна), че всичко това влиза в рамките на нормалните реакции.
Но това, което не смути, беше реакцията на възпитателките......
Ще ви разкажа ситуацията и ще ви замоля да давате акъл.
Значи ревна детето и ме дърпаше към вратата и "андиамо, андиамо" искаше да си се прибираме вкъщи. Никакво желание да остане в градината и дори да погледне преподавателката. Не ми даде да му събуя обувките и да му сложа пантофи, разпищя се. Ок, решихме да го оставим с обувки и да ги сменим, когато се успокои. Заведох го в стаята за игри с надеждата, че като види децата ще се заиграе и ще му хареса. Да, но и вътре беше неспокоен и ревеше, започна малко да се зазяпва по едни колички, но постоянно ме следеше къде съм, не искаше другите деца да го доближават много, много и плачеше. А по принцип той е адски дружелюбен и обожава да играе с други деца, с играчки! Мислех да изчакам, докато го видя, че започва да се успокоява, че количките започват да го занимават, че започва да реагира по-приятелски на присъствието на другите деца, и тогава да си тръгна. 5 мин, след като бях там, дойде една преподавателка и каза: "Моля ви, оставете ни да си вършим работата. Сега си тръгвайте." и каза на една друга преподавателка да отведе Андреа на горния етаж. Момичето го взе и го отнесоха пищящ в истерия.
Преподавателката седна да ми обяснява, че никога нямало било да млъкне, ако съм седяла там, че те нямалко как да си поемат функциите в мое присъствие и т.н. Сигурно има нещо вярно, ок, но някак не мога да приема, че това насилствено дърпане и изобщо тази стресова сцена са добър педагогически подход за интегриране на детето към нова среда. Още повече, че сравнявайки с т. нар. inserimento graduale, което се практукува в абсолютно всички италиански и швейцарски ясли, които познавам, изобщо не бях подготвена за такава реакция от страна на преподавателките, които малко така си ме изгониха. Половин час по-късно ми звъннаха по телефона да ми кажат, че се е успокоил и си играе все едно нищо не е било.
Не знам. Кажете сега вие, аз ли се впечатлявам прекалено много от малко плач? Прави ли са да искат да изчезвам моментално, дори и да реве, защото така или иначе по някое време ще му мине? Тези от вас, които са минавали през подобни ситуации, какъв опит могат да ми споделят?
Помагайте, понеже аз определено се впечатлих от днешната сцена и ми е терсене.
Аз мога да ти кажа как беше при мен. Всяка сутрин от притеснения повръщах, майка ми ме оставяше в детската и аз ревях известно време. Според мен донякъде са прави учителките защото детенцето може да свикне така и всеки път да иска да оставаш. Пък и може днес да е било нещо инцидентно, то и на нас не си ходи всеки ден на работа, на училище и ни се иска да се тръшнем. Виж как ще е следващите пъти.