Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора
Момичета и момчета  Wink
Имам голям семеен проблем. Според мен, което значи , че проблем има, но не съм сигурна в кой е грешката. Вие как мислите.
ситуацията е следната.

Със съпруга ми се запознахме преди 10 години. Много мило, умно и внимателно момче , страшно сърдечен и човечен ...  семейството му е от рода на родители, които непрестанно за нещо се разправят, той не ги харесваше. Майка хипохондър и налагаща се, баща нервен , амбициозен, преви забележки. Но си обича родителите.

Омъжихме се преди 5 години, имаме син на 3 години. Беше ни трудно след раждането на детето и не обръщах много внимание на съпруга ми.  Т.е имаше доста работа , напрежение и нямаше много време за нас си. Миналата година преживя психичен срив. Паническо разстройство, хипохондрия, проблеми с нервите. Оправи се трудно с мног омоя помощ. Казаха , че е предразположен , като се има в уредвид семейството му в кризисни ситуации и при напрежение да ре агира така.
Сега детето поотрасна, вече не е тежко , занимавам се изключително с баща му, всичко имаме , каквото иска - прави. НЯма причина за проблеми и ... но пак се започна нервно напрежение. Само избухвания, сам срещу всички, липсват му приятели, но хората са такива и онакива , иска да спортува - спортува, иска ... каквото иска има го. Не го занимавам с нищо, а той няма нерви за нищо. Е днес пак се повтори . Аз се питам какво да правя? ДА го оставя ли? Каквото и да му говоря полза няма - нищо н ни бил направил, не разбирал какво искаме от него ... Но тези нерви за всяко най малко нещо, тази нетърпеливост и вечна неудовлетвореност са направо убийствени и изнервящи.
Сега кажете. Аз ли имам много изисквания аз ли ограничавам и прекалено много обяснявам ,говоря  .... или просто той в някаква криза или не се е оправил от предната? Никой от роднините и приятелите ни не може да го познае  Sad лошо се държи с всеки  Sad
Как да постъпя?
Мога да се отдръпна и да не го занимавам, да си се оправям с детето и да не го закачам, но мога и да се занимая, да видя какво мога да направя. .. н отова на мен вече 2 години ми струва от живота и детето се изнервя ... а обича баща си?
ще мине ли този период?
Цитирай
това ми написа той току що след сутрешните изблици:
sujaljavam za vsichko koeto stana, hich ne mi e dobre poslednite dni, ne moga da kaja zashto (kakto vinagi), vsichko mi izglejda
nared, mnogo mi e muchno za deteto i teb i dano svurshi po-burzo
napravo mi se plache i v momenta ochite mi sulzjat ne znam zasto i kak
no az ne se oplakvam, samo ne moga da razbera kakvo tochno stava i samo ti go kazvam.
Цитирай

София

Мнения: 137
Защо не се консултирате с психолог-терапевт?
Мисля че, ако искаш да запазиш брака си ще е нужна професионална помощ и много търпение и любов от твоя страна.
Цитирай

на тъмно

Мнения: 156
според мен да го оставиш е драстично, макар че само ти си знаеш какво ти е. съветът ми е на всяка цена да получите помпощ от добри специалисти, насочете всичките си усилия нататък. не може това състояние да няма начин да се контролира!
Цитирай


Мнения: 577
Защо не се консултирате с психолог-терапевт?
Мисля че, ако искаш да запазиш брака си ще е нужна професионална помощ и много търпение и любов от твоя страна.
Разбира се.Изпаднал е в някаква емоционална дупка.Току -така няма да отмине-дори ще се задълбочат проблемите.
Цитирай

RSA

Мнения: 600
Да отиде на доктор, ще му изпишат хапчета със зелена рецепта и ще се оправи...

Естествено, в такъв момент има нужда от много любов и подкрепа.
Заедно ще го преодолеете! Успех!!!
Цитирай


Мнения: 130
 Rolling Eyes Ако той самия не иска да направи нещо със себе си няма как някой друг да му помогне.
А лекарска помощ използвал ли е или сам се бори с кризите си?
Цитирай

Перник

Мнения: 396
Наистина трябва да потърсите специализирана помощ. За жалост такова поведение трябва да има причина, а може и да е здравословна, напр. психично разтройство. Имам наблюдения върху подобно поведение, затова го казвам. Недей да отлагаш. А да го оставиш, само ще му навредиш. След като не може да разичта на родителите си, ти си най-близкият му човек. Помогни му и го подкрепи, той има нужда от теб. Успех Peace
Цитирай
Естествено, че не желая детето ми да расте без баща. Аз съм израсла без баща и разбирам какво е. А и детето го обича , акто и той обича детето. Просто нещо не е наред , криза на 30 те или хормони поради проблеми с щитовидната?
Не знам.
Психолог? Били сме. Ходи цяла година на психотерапия. В същност има избор или да се пребори сам и да разреши проблемите със себе си и света сам или да пие лекарства.
Той е доста спортен, храни се правилно, грижи се за себе си (може би прекалено много си обръща внимание даже ) и ако взима лекарства щее голям удар за него. В същност хипохондричния му срив беше , защото откриха проблеми със щитовидната и не желае8е да приеме факта, че ще пие цял живот хапчета.
Аз 2 години се боря, непрестанно съм до него, предъвквам му и му обяснявам всяко нещо ... приказваме, приказваме ... вече мисля , че няма смисъл. Ако искаше да разбере от моите думи, до сега да е разбрал. Сега си мсиля , че е добре да го оставя да се опита да се справи с проблемите си сам. Сам да стигне до необходимите изводи. Само да се пребори ... Само на думи май му минава покрай ушите!
Жалко за моето семейсвто, защото аз не съм имала щастливо семейсво , надявах се на грижовен съпруг и поне 2 деца ... е сега получих 2 "деца" и не грижовен съпруг, а още някой за когото да се грижа  Sad
Цитирай

Перник

Мнения: 396
Ами, май наистина трябва да приема някакви медикаменти, дори и да е под формата на болнично лечение. Но той трябва да го проумее. Така наистина смятам, че ще се пооправят нещата.

Пак казвам, имам наблюдения върху подобно поведение, затова съм толкова твърда в думите ми.
Цитирай
И цял живот няма да може да разбере себе си и да проумее реакциите си ? Вместо да се изправи срещу проблема и да се научи да го разбира и продолява, ще пие хапчета ... живее ли се така? Всички се борим, няма в живота хапче за всички неуредици и проблеми, кото трябва да разрешим ?
Не знам дали медикаментите ще помогнат в дълговрочен план или само за момента ?
Цитирай


Мнения: 798
ПР  е голяма гадост но не е непреодолимо Peace
Мисля че трябва да го подкрепиш, никак не му е лесно на твоя съпруг казвам го като човек който го преживява  Tired
Добър психиатър или психолог , правилно лечение и много любов и подкрепа Smile
Цитирай

София

Мнения: 8 277
Медикаментите си помагат, недей така с лека ръка да ги отписваш.
И са важна част от лечението - не основна, а важна.
Все едно да не дадеш обезболяващи на човек със счупен крак, а директно да започнеш да го учиш да ходи, не става така.
Добър лекар, категорично, ви трябва, ти не си медицинско лице, за да му помогнеш с това, че говориш с него.
Ако искаш наистина да му помогнеш, единственото, за което трябва да говориш нон стоп, е да търсите специалист.
Цитирай
Благодаря за отговорите.
Нали ви написах, че ходи на специалист. Личния лекарс също го наблюдава. Смята , че е на нервна почва и според психотерапевта има обремененост от детството в семейството, в което има подобни проблеми.
Никой от тях не му изписа лекарвта, защото смятат, че той не е да не може да се оправи сам с нервите си. Казаха му, че лекарства не са му необходими според тях, но ако той иска и не иска да се оправя сам , ще му изпишат. Е той не иска. Аз също смятам, че може да се орпави, ако поиска, но нещо го дразни.
Сега се чудя дали аз с толкова приказки, с много изисквания, с непрестанните ми  наблюдени да не се нервира и пр. не го изнервям и ограничавам?
Дали да не го оставя този път да се оправя и бори сам с настроенията си ?
Дали проблема не е до голяма степен и в мен.
За това пуснах темата.
На мен ми е ясно, че той има проблем, но не знам аз къде бъркам   Hug
Цитирай

Перник

Мнения: 396
Медикаментите си помагат, недей така с лека ръка да ги отписваш.
И са важна част от лечението - не основна, а важна.
Все едно да не дадеш обезболяващи на човек със счупен крак, а директно да започнеш да го учиш да ходи, не става така.
Добър лекар, категорично, ви трябва, ти не си медицинско лице, за да му помогнеш с това, че говориш с него.
Ако искаш наистина да му помогнеш, единственото, за което трябва да говориш нон стоп, е да търсите специалист.


Напълно съм съгласна с теб. Исках да напиша същото, ама ми е трети пост в темата и си казах да не ставам досадна. Медикаментите са за да помагат.
Чудна, недей да си мислиш, че ти си виновна. Дали не е по-добре да потърсите и друг специалист. След като толкова време посещава психолог, а резултат няма. Ако е със слаба психика, дори и да го ставиш сам да се справи, няма да успее, а напротив, може да се влоши.
Темата ми е много интересна и искрено се надявам да има хепи енд Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора