Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 25
Здравейте момичета, имам следния проблем със сина ми (1,7г) – от няколко дни ме удря и ме бута и блъска, когато нещо не е на кеф и особено, когато се събуди нощем. Бута ме, удря ме и ме блъска,а като се отдръпна започва да плаче и да ме гушка и да ме дърпа към себе си. Преди 2 месеца започнах работа, а преди около 1 м. го отбих напълно, но той реагира съвсем спокойно на тези промени и на това, че започна да го гледа една жена, с която много добре се разбират и мисля, че е щастлив с нея. Не знам на какво се дължи това поведение. newsm78 Възможно ли е едва сега да е разбрал какво се случва, т.е. че това не е временно явление, а мама ще отсъства всеки ден и затова хем ми се сърди, хем ме гушка. Странно ми е също, че го прави нощем, а през деня не е така. Жената казва, че е спокоен през деня и много рядко пита за мама. Много ми е притеснено. Моля ви споделете случвало ли ви се е и как си го обяснявате…. и как да постъпя Crying or Very sad
Цитирай

у наше "село"

Мнения: 922
Аз не веднъж съм споделяла моето мнение по темата... и с риск да се повторя....
Според моите разбирания, детето не бива да се отделя от майката до навършване на 3 години. Първите 3 години са много важни за малкия човек, те го изграждат като спокойно дете, а затова е нужно да има пълната подкрепа на мама. Връзката между детето и мама през първите три годинки е най-силна, детето се чувства спокойно и сигурно, само когато мама е с него (не тати, не баба, не кой да е). Много често децата, които са откъснати от мама по-рано реагират по подобен начин - това е техния начин да ни покажат, че не са съгласни да ни няма, да не сме до тях... Те имат нужда от физическия контакт, от постоянното ни присъствие до тях... А когато ни няма, се чувстват объркани, не сигурни, страх ги е, страдат... Всяко дете показва това по различен начин, но обикновено го показват само на мама (както в твоя случай)...
Знам, че понякога е наложително майката да започне работа, но.... В името на детенцето ми, останах без работа 1 година, но съм доволна, защото той е много спокоен, сигурен в самия себе си и уверен в собствения си избор и решения. Сега ни предстои детска градина (първа група) и той няма търпение да тръгне. Но се съмнявам, че щеше да бъде така, ако го бях оставила на някоя баба, леля или ясла още на 1-2 годинки...
Успех
Цитирай

Пловдив

Мнения: 903
И ние имахме подобен период на поведение когато тръгнах на работа, а тя на ясли само, че не ме биеше, а не искаше да я целувам не ми обръщаше внимание, а тичаше при баба си и дядо си. Каточе ли ми беше сърдита. Но за един месец с много любов и нахално гушкане от моя страна, въпреки, че не ми даваше нещата се оправиха. Тя свикна с новото си положение и сега след яслата ми се хвърля на врата щом ме види и се гушка много и целувки дава. Знае вече, че мама я обича много и няма да я изостави. Само, че трябва да работи. Това май е някъкъв бебешки пубертет, който с времето отшумява.
Цитирай

Швейцария, иначе от Пловдив

Мнения: 1 425
И ние имахме подобен период, но отмина бързо. Каквото и да правеше, аз все го гушках, даже някой път насила и постоянно му казвах колко много го обичам, но аз трябва да работя, за да мога да се грижа за него.
А това, че до 3 години детето има нужда най-много от майка си съм съгласна, но тук в Швейцария това е невъзможно. Майчинството е само 14 седмици и после трябва да работиш, защото с 200 лв. на месец за никъде не си. А разходите тук са много големи. Не можеш да си позволиш да си загубиш работата, трябва да се работи в името на детето.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Ulibka, мисля, че правилно тълкуваш поведението му. Подсъзнателно едва сега е разбрал, че промяната не е временна. Когато дъщеря ми тръгна на детска, ме предупредиха, че е възможно в началото да не плаче и да ходи с желание, а едва след известно време да се възпротиви по някакъв начин, т.к. е разбрала, че това е за постоянно. И отбиването и тръгването на работо са много големи промени за детенцето ти, но явно жената, която го гледа се справя добре, щом реагира рядко и предимно нощем. Все пак няма как подсъзнателно да не чувства колко много се е променил животът му и да не реагира. Това е период, който ще отмине Very Happy
Цитирай

Интернет

Мнения: 673
Може би си допуснала грешка, че си започнала работа и почти веднага след това си отбила мъника. Това са 2 твърде големи промени и би било добре да не съвпадат. Но както и да е, стореното сторено, сега ще трябва с много любов и гушкане да се справите.
Между другото, и аз работя, но поне ме сучат още. Това не означава, че имам най-послушното дете. Напротив, и мен ме халосват яко, и ме хапят и щипят  Crying or Very sad : все неща научени в яслата. Но през нощта като се събуди, суква си малко и се търкулва на другия край да спинка Smile
Цитирай

София

Мнения: 6 317
ulibka, ще те помоля само да не започнеш да се чувстваш виновна за започването на работа и отбиването! Агресивността е нормален етап от развитието на децата ни, които не знаят как да я потискат и често чрез нея изразяват чувствата си. Намерих статии на английски, най-вече тази: http://www.babycenter.com/refcap/toddler/toddlerbehavior/11550.html относно агресивността. Ако имаш проблеми - пиши ми и ще я преведа, когато се освободя.

Ако ще те успокои - започнах работа, когато бебето беше на 7 месеца. В момента и той е в агресивен период - близо 6 месеца след като тръгнах на работа и няколко месеца след като го отбих. Свикнал е отдавна с новото положение, но просто е в такъв етап от развитието си.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 25
Мерси за линка към статията. Да и аз мисля, че грешката е моя, защото направих две големи промени в разстояние от 1 месец. Може би трябваше да изчакам с отбиването,но се водех по спокойното му поведение и реших, че всичко е ОК. Успокоиха ме вашите мнения, които съвпадат с моето, защото ме притесниха бабите, които казаха, че е урочасан или стреснат и трябва да му се "леят куршуми" и т.н.
Цитирай

София

Мнения: 11 060
Аз гледам Иво основно сама. Работя в къщи-когато Иво спи, срещам се с клиентите по градинките Very Happy, и се случва да оставя Иво на свекърва ми сравнително рядко-веднъж на 1-2 седмици, по за 2-3-4 часа. Т.е. не може да се каже, че Иво е отделен от мен, че е лишен от присъствието или вниманието ми. И въпреки всичко когато е сънен понякога също плаче и ме удря и рита. След минутка ме гушва и заспива. Може да съм права, може и да греша, но не драматизирам това състояние. Аз когато съм сънена съм много зла и на моменти-направо нетърпима. Мисля, че по това детето ми ще прилича на мен. Спи му се на човека, криво му е и си го изкарва на първия срещнат-това, естествено, съм аз-нали аз го приспивам след всяко пробуждане.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 839
И аз като Виви мисля, че не е задължително причината да е отделянето. Не си го слагай на сърце ако можеш, измъчваш ли се и той ще го усеща. Моят син също започна напоследък да удря в моменти на ярост, а също и като се събуди по време на обедния сън. Аз си го гледам, не е отделян. Вярно, че ми помага една жена, че сме близнаци, но те я обожават, свикнали са с нея, тя е при нас от 4 месец. Мисълта ми е, че не е имало някаква драматична случка при нас когато започна да удря.
Не забравяй, че навлизате скоро в т.нар. `малък пубертет` и подобни прояви са нещо нормално.
Показвай му обичта си по други начини, той ще те разбере  Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.