Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 2 868
След два месеца борба със себе си, днес не издържах и вдигнах телефона, за да говоря с баща й:( Казах, че се обаждам, за да ми каже какво смята да прави с издръжката й и дали ще иска да я вижда в бъдеще.... след като два месеца не вдигна телефона за да попита как сме, ясно е, че между нас всичко е свършено, но детето не изчезва с това, расте и има нужди... не се държа гадно, но и нищо хубаво не каза- щял да ми се обади за издръжката, не знаел дали ще я вижда... в нищо не бил сигурен.... все същата песен...
Как да постигна разбирателство с човек, който си мени настроенията през два часа и наистина не знае какво иска? От една страна ме яд, че пак вдигнах (отново) аз телефона, от друга поне има надежда да се погрижи за издръжката й. Не знам дали не сгреших като се обадих, но за два месеца трябва да се е убедил, че нямам намерение да го връщам към себе си....за жалост още ми се обръща всичко като го чуя, още го обичам......Ами поревах си пак и това е:(
« Последна редакция: ср, 24 авг 2005, 10:03 от Jaly1 »
Цитирай


Мнения: 105
Хей , хей!Как може най-трезвомислещата жена във форума да се отчайва?Ти даваш най-разумните съвети на всички, реалист си и усещаш най-правилно състоянието на всяка една от нас като сме в лабилно емоционално състояние.Аз пък най-малко мога да помогна с приказки в случая, а и не съм запозната в детайли с историята ти,но искам да знаеш,че те разбирам и съм с теб! Не се тормози,че търсиш само ти "мъжа си"-нали в името на детето трябва да се правят компромиси.На времето така мама се обади на баща ми, за да помогне с обзавеждането на моята стая-не го е приела като унижение, защото един баща трябва да помага на детето си, въпреки че много боли като не се сеща сам да направи нещо-да се обади, да ви потърси...Приеми това - много, ама много рядко се среща мъж, който "доброволно" да се раздава за детето си /особено ако има и външни фактори-друга жена или пък още едно дете от втори брак/.Не е голямо успокоение да ти кажат, че повечето мъже правят така, но поне е истина.
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Милата! Не разбирам как може да има хора (бащи или майки), които да не искат да виждат собствените си деца, наистина Crying or Very sad. Моят баща е такъв, не съм го виждала от две години. Сигурно изобщо не се сеща за нас, не знам, но не го разбирам. Такъв човек не заслужава нищо и според мен най-голямото му наказание за в бъдеще ще е това, че собственото му дете няма да го познава. Ама малко хора разбират как са наказани за съжаление!!!!
Цитирай

София

Мнения: 300
Мила Jaly, не виждам защо трябва да се ядосваш че отново ти си му се обадила!!! В крайна сметка, не си му се обадила за да му говориш за любов и чувства, а за издръжката на ВАШЕТО дете! Наистина е сложно когато има и дете от връзката - въпреки болката, която изпитваме трябва да се срещаме с бившите, да поддържаме що-годе цивилизовани отношения заради детето! Но, в името на детето, трябва да оставиме всякаква гордост!... След като той не се сеща, че това детенце има нужди които трябва да бъдат задоволявани (да не говоря за нуждата от общуване с баща си!) - естествено, че ти ще трябва да му го припомниш! Аз съм страшен инат, яко го удрям на достойнство, но си мисля че в твоята ситуация и аз бих поискала.... не, бих ИЗИСКАЛА издръжка за детето!
А по принцип мъжете са странно племе по отношение на децата си! Хиляди пъти съм се опитвала да проумея поведението им, но уви... Някак все едно отъждествяват детето с майка му - щом са разделени с майката, са разделени и с детето! Наистина са рядкост бащите, които поемат отговорност към децата си след раздялата...
Сигурна съм, че те боли от това, през което минаваш в момента! Всякакви думи биха били излишни в такъв момент - просто трябва да го надживееш! Но, искам да ти кажа - ГОРЕ ГЛАВАТА, мила! Гледай напред - имаш си една голяма радост вкъщи, заради която всичко си струва! Прегръщам те Hug и ти желая да намериш така търсената от всички ни вътрешна хармония!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, присъединявам се към другите мами. Правилно си постъпила като си се обадила. Тук все пак става дума за издръжката на вашето дете!
Колкото до това, че не знаел иска ли да я вижда.....знаеш ли, може и да е за добро ако не иска да я вижда! Това, което казваш, че после си се тръшнала и си плакала.....Ако бащата идва често да вижда детето при мен поне е така - винаги ми става гадно, все го следя с кого говори по gsm-а, не мога все още да преглътна някои факти.....И в началото много плачех вечерите след като тай си тръгваше (идваше всеки ден кога за малко, кога за повече, та чак да къпе детето).
Така че, приеми че нещата са свършени, поплачи, ако това те успокоява....все пак не бива да се държи гадна емоция дълго време....И давай смело напред!  bouquet Всеки има мигове на слабост, знам, че ще се пребориш и ще успееш! Пожелавам ти сили, усмивки и вяра в себе си най-вече! А ти последното го имаш, знам си аз! Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, и аз още нямам отговор на въпроса как е най-добре...Май завсяко дете е различно.....За едни, това, че нямат баща не е никак травмиращо....нещо,което нямаш и не знаеш какво е...как да ти липсва? За други пък е точно обратно - страшно тъгуват от липсата на баща....Ух, не знам newsm78 Аз също съм дете на разведени родители, но нашите се разведоха късно и аз много страдах за баща си....Чувала съм за хора, които почти не са виждали бащите си и това не ги травмира никак....Знам ли....Аз даже напоследък мъъъничко се дразня дребната като започне да щурее от радост, че вижда баща си.....
Има и друго нещо - ако бащата на твоята дъщеря реши - ОК, няма да я вижда....обаче завинаги ли? Добре ли го е помислил? Ако е наистина категоричен - добре, слагаш точка и наистина колкото и да е трудно, това ще е положението.....Иначе, историята познава случай на татко, който се запиля за 7 месеца в Полша като се роди дъщеря му, после цъфнал на вратата - не мога без детето си.....Е, сега са като нас - идва да я вижда! Така, че дали бившия не е от втория тип? Да му трябва месеци време да разбере колко му липсва детето? Все пак кръв и плът му е, не е нещо чуждо!
Май не ти рекох окуражителни думи, както ми се искаше, ама много стискам палци да се намери най-доброто решение за теб и за детенце! Късмет и прегръдки! Hug Hug  bouquet  bouquet
Цитирай

софия

Мнения: 91
здравей, прочетох темата ти и завиждам на силата ти да даваш съвети на другите момичета след като твоята ситуация изисква много сила. Няма да ти давам съвети какво трябва да правиш, само стискам палци нещата да се оправят! Все си мисля, че много по травмиращо за дете е да има баща от който не усеща нежност и любов, отколкото изобщо да не го познава.
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
Ние с тебд а нямаме един и сьЩ мьж? newsm78
ХУбаво си направила ,4е си му се обадила даже ен трябва да оставяш толкова време да минава без да ти плаЩа такава.Все пак това дете не си си го направила само ти нали? Naughty.Ако не иска да я плаЩа си потьрси прсвата ,заЩото твоите 4уства няма да запьлнят нуждите на детето ти.
И искам да ти кажа неЩо,след като някой те нарани много силно спираш да го оби4аш ,рано или кьсно спираш.
Кьсмет  bouquet
« Последна редакция: ср, 24 авг 2005, 17:50 от Val »
Цитирай

София

Мнения: 77
... ама практиката е показала, че аз за другите съм много полезна, а за себе си никак

Коя ли от нас не е така?  Laughing
Знаеш сама, че е по-лесно да погледнеш на ситуацията отвън отколкото да ви в нея и да я оцениш безпристрастно.

Пък и това, че си направила почти невъзможното за да можеш да се грижиш за малката нормално... ей, богу - шапка ти свалям!
Цитирай

в прегръдката на любовта

Мнения: 597
Jali ти си наистина много смела жена и те поздравявам за всичко сторено от теб.Бъди все така силна и не се предавай.А относно обичането....така е миличка,аз мисля че когато си обичал някого истински не можеш да спреш просто ей така и винаги ще ти се обръща под лъжичката.При мен е така...
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Време е май не само да спреш да мислиш за него, но и да асимилираш факта, че той не иска да бъде баща на дъщеря си. Странно е, че казваш, че той е променлив, защото по отношение на детето доста постоянства... Тъжно е, но е факт, че за пари можеш и да го отсъдиш, но нямаш никаква сила да го накараш да е баща, ако той не иска. Хайде, мила, ти си голямо момиче, едва ли трябва някой трябва да ти обяснява тези неща. Измий очите и горе главата. Та тази ситуация е толкова "малка" за теб... Hug
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
направо си взимай адвокат да ги оправи тези неща с издръжката ,че от *все сърце* едва ли ще получи малката полагаемите й се пари, а те са си нейни по право
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.