Ние сме четрима и живеем в гарсониера.Преустроихме я така ,че да ни задоволи за в момента.Хола е разделен със секцията на 2 и се получи трапезария и спалня,където спим с бебка и таткото.Кухнята я изнесохме в коридора на мястото на стенния гардероб и стаята стана обитаема от каката.Е сутрин се редим на опашка пред банята ,но пък е весело.
- Публикувана: 29 май 2009, 13:53 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2009, 00:06 ч.
Съотношение брой стаи и брой членове в семейството.
Идеалният вариянт е всеки член на семейството да разполага със собствена стая.
И при нас е така в момента, но ако след време имаме 2-ро дете, вече това няма да е така. При тези маломерни и уж много практични апартаменти, които се строиха последните 10-15 г, доста малко хора разполагат с ,,нормални" жилища.
И при нас е така в момента, но ако след време имаме 2-ро дете, вече това няма да е така. При тези маломерни и уж много практични апартаменти, които се строиха последните 10-15 г, доста малко хора разполагат с ,,нормални" жилища.
.
Ние сме петчленно семейство в три стаи и да ви кажа се чувстваме добре. Даже през ден имаме гости, защото вкъщи се чувствали много спокойно / не знам за какво спокойствие става въпрос с 3 деца/. Имаме голяма кухня - всекидневна, в която при нужда може да се спи, детска 20 кв.м. и тримата са там - леглата на момчетата са едно над друго, а на момичето ми леглото е на втория етаж, а отдолу е гардероб, бюро, шкаф. Макар, че са трима / в стаята има три легла, три бюра, три гардероба, три шкафа, три стола и всичко останало по три/ в стаята има много свободно пространство, всичко зависи от дизайна. Имаме и спалня, която си е само наша.
Според мен няма значение броя на стаите, а нагласата на човека. Дори и всеки да има собствена стая с баня и тоалетна, ако е решил, че някой му пречи, пак ще му е некомфортно.
Ние със сестра ми също бяхме в една стая и тези разговори вечерно време с нищо не мога да ги заменя, още се сещам за тях. А на 19 години вече бях на квартира и никой не ми пречеше да си водя гости.
Според мен няма значение броя на стаите, а нагласата на човека. Дори и всеки да има собствена стая с баня и тоалетна, ако е решил, че някой му пречи, пак ще му е некомфортно.
Ние със сестра ми също бяхме в една стая и тези разговори вечерно време с нищо не мога да ги заменя, още се сещам за тях. А на 19 години вече бях на квартира и никой не ми пречеше да си водя гости.
Със сестра си съм живяла в една стая. Имало е моменти, когато ми се е искало да сме отделно, но като цяло е било весело.
Нашето дете откакто се е родило си има самостоятелна стая. Струва ми се правилно, има си свое пространство.
Странно мие - имаме приятели, които имат възможност да отделят отделна стая за детото си, като пространство, но не го правят, а в същото време "завиждат" на нашата. Използвам думата в положителен смисъл, просто оценяват колкое удобно, практично, как има нужда от свое пространство.
Сега в този апартамент с мъжа ми се в една стая.
Но в новия - мисля за всеки да има стая. 
Там хола и спалнята ще са отделно, тук са една голяяяма стая с портал през нея.
При две деца все си мисля, че в един момент им е готино да имат отделни стаи. Но като по-малки е по-весело на едно.
Нашето дете откакто се е родило си има самостоятелна стая. Струва ми се правилно, има си свое пространство.
Странно мие - имаме приятели, които имат възможност да отделят отделна стая за детото си, като пространство, но не го правят, а в същото време "завиждат" на нашата. Използвам думата в положителен смисъл, просто оценяват колкое удобно, практично, как има нужда от свое пространство.
Сега в този апартамент с мъжа ми се в една стая.
Но в новия - мисля за всеки да има стая. Там хола и спалнята ще са отделно, тук са една голяяяма стая с портал през нея.
При две деца все си мисля, че в един момент им е готино да имат отделни стаи. Но като по-малки е по-весело на едно.
Аз съм за самостоятелните стаи за децата, засега сме всеки си знае стаята, но живот и здраве на есен, като се увеличим ще се наложи да притесним баткото след някоя друга година. Идеята е, а се надявам и възможностите, към кризисната възраст всяко хлапе да се сдобие със стая за дивеене.
Ние живеем в малък апартамент под наем. Много е тясно, дори синът ми, който е на 4-ри години, казва: "Мамо кога ще отидем да живеем на друго място?". Живот и здраве, някой ден се надявам да имаме собствена къща с двор в някое по- малко китно градче, а защо не и село. Стига да имаме работа и в близост училище за децата, няма да се замисля. Трябва да има пространство за всеки.
В тристаен сме. Децата в едната спалня, ние в другата, през деня- в хола всички 
И ние сме така, детската е много голяма, а и децата са еднополови... идеално ни е. това, което много ни тормози е, че сме с 1 тоалетна. Сутрин обикновено ставаме по едно и също време и настава ад - кой от четиримата ще прекара другите да влезе пръв
А и като ги прекара няма спокойствие, непрекъсната тупурдия пред вратата, чукане, подканяне, подмятания от рода " много се бавиш, да не падна в тоалетната чиния"...абе ужас. като си помисля, че децата ще учат в 1 смяна години наред и ще стават по едно и също време с нас , направо ми прилошава 
.