Дискутирам от известно време с приятели темата за майтапа. Естествено, тя бе породена от такъв ( майтап), който никак не се хареса на човека, към който бе насочен. Аз предполагах реакцията и бях против тази шега, но приятелите ми, които са широко скроени и виртуози на самоиронията, не се съгласиха с мен. Те проектираха собствената си реакция като евентуално поведение на този наш познат и сгрешиха и ....сега съжаляват.
За повечето хора, шегите са начин на забавление, разтоварване на мозъка. Своеобразното подхвърляне на остроумия, тренират реакциите и осигуряват удовлетворение от адекватното поведение и точен ''прицел''. Забелязала съм, обаче че често, мишена за шегите стават някои физически или поведенчески недостатъци, които ако не са премерени, и ако човекът, към когото са насочени, е ''опериран'' от способността да се надсмива над себе си, стават доста ''дебели''.
Аз лесно приемам повечето майтапи - ръст, разсеяност, непохватност, смея се на вицовете за блондинки, но..... има някои граници, които не искам да се прекрачват. Случили се подобно нещо, усещат гнева ми
Вие сте!