Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

Пловдив

Мнения: 127
Това вече в нашето семейство взе да се превръща в сериозен проблем!Не че аз не се притеснявам и не си пазя детето,но това неговото вече...Според него,когато излезем навън,аз трябва да съм на около 20 см зад гърба и,за да не падне някъде и да си удари главата.Детето е вече доста добре двигателно,тича си,катери се по пейките,много обича някъде където има една, две стълбички,да се качва и слиза по 100 пъти.Не я оставям безконтролно,естествено,следя я от известно разстояние,но не искам да и дишам във врата,искам да и дам пространство,да изследва и опознава сама...Случвало се е да падне и да се удари,слава Богу,нищо сериозно,ако сме двамата на местопроизшествието,той направо изпада в паника,започва да ме обвинява как не я пазя и т.н.

Преди две седмици имаше малко сополи,каза  ми:"Как така си допуснала да се разболее" Shocked

Вчера пък забелязахме на ръчичката към рамото някаква червенина,предположих,че се е фраснала някъде,той сън не спа какво е сега това зачервеното,да не е някакъв обрив,от къде се е появило...щеше посред нощ да се обажда на майка ми-тя е педиатър,да и описва петното и т.н и т.н....Разказвам ви само най-пресните случки,да добиете представа за какво става въпрос.

И не че не се е случвало,когато той я гледа или я извежда на разходка сам,тя да падне,да се удари-но аз го намирам за съвсем нормално,дете е,тепърва има да пада..То да не дава Господ,но от най-безобидната ситуация може да стане белята,затова никога не съм му натяквала и обвинявала.

Как са вашите мъже в това отношение,има ли и други като моя,че взе да ми се струва,че при него става патологично вече.... Sad


Цитирай


Мнения: 2 415
В нашето семейство аз съм тази, което трепери повече. И да, понякога го обвинявам в небрежност, когато ги оставям само двамата.
Цитирай

Варна

Мнения: 304
При нас страха беше от болести... само да кихнеше детето и мъжа ми откачаше, правеше една печална физиономия, все едно е станало кой знае какво. Слава Богу, с времето страховете му се уталожиха и сега при второто не е такъв маниак  Mr. Green.
Цитирай

джакузита макузита

Мнения: 3
Притеснява се човека, дай му време, като си спомня аз в началото как бях, леле  ooooh!
Цитирай

Русе

Мнения: 1 238
При нас аз съм параноичката - винаги съм на сантиметри от нея.
Мъжът ми е разсеян, никога не мисли за лоши неща. Не му е толкова развинтена фантазията  Smile
Цитирай

София

Мнения: 559
само аз
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Не, той е много по-спокоен от мен. Дори на моменти ми се струва, че гледа детето с една особено привлекателна лекота, която на мен ми липсва. Не несериозно, но не и напрегнато.
Цитирай


Мнения: 6 553
Ами,за притеснение си е .Това прекалено вторачване ...
Инцидент става,дори когато държиш детето за ръка...
Това не означава,че майката или бащата са виновни или невнимателни.
Но ако ще те обвинява за всяко кихане,настинка ...децата си боледуват,каквото и да правите.
А като тръгне на градина и започне да боледува почти всяка седмица?Тогава не ви виждам. 
Цитирай

София

Мнения: 2 580
В нашето семейство аз съм тази, което трепери повече. И да, понякога го обвинявам в небрежност, когато ги оставям само двамата.

И в нашето семейство е така.
Цитирай


Мнения: 9 990
Не е така при нас.Нито той, нито аз се вживяваме толкова.ДА не кажа -никак... ThinkingЧувствам се малко странно, защото всеки около мен е така, една крачка да направи детето-проблем, да кихне-проблем, да...до безкрай мога да изброявам... ThinkingСлучай на разбита уста, при положение, че и двамата възрастни сме буквално на 5 см от детето...случай на падане от люлки, аз държа люлката...а за болести пък-въобще-при нещо по-сериозно отиваме на лекар, спазваме предписаното лечение  и толкова.Какво ще постигна с тръшкане и намилане...Доволна съм, че не се дебнем и не си пилим за подобни неща...малко ли са ни другите...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
И при нас е същото, стигали сме до скандали, защото той изпада в паника от най-безобидна настинка. Когато детето вдигне температура, тъй като му излизат зъбки, таткото нервно започва да звъни на който лекар му хрумне. Вече като видя, че малкия започва да се разболява се стресирам не толкова от самата болест на детето, колкото от мисълта какво ще стане вкъщи. Излезнат ли три, четири пъпки задължително сме на дерматолог, даже преди две седмици обиколихме няколко лекаря и дадохме грешни 100 лв. за лекарства, а накрая се оказа, че обрива ще мине само с мазило за 5 лв. На тази тема мога да напиша цял ферман.
Цитирай

на тъмно

Мнения: 156
не ми се смейте, но понеже нямаме деца, ще пиша за котетата ни. имаме две котенца на 2 години. аз съм спокойна за тях обикновено, грижа се за моята част от работата по тях... обаче той е като орлица Smile. дано ако имаме деца, и с тях да е такъв. в което не се и съмнявам, де. засега до паранои не е стигал, но според мен прекалява малко. заради него сме водили в 1:00 едната котка на другия край на града на "спешен преглед" и се оказа, че нищо й няма. аз това го знаех, но той не миряса, докато не потвърди лекар...
Цитирай


Мнения: 5 623
Да ако кихне се запачва "Защо киха ,защо киха ......"Болен ли си ?" Студено ли ти е" ..............ако има одраскано също започва разпит къде точно се е ударил ,кога ,боляло ли го ,а то детето не помни .
Главата се придържаше до 5-6м. постоянно се притесняваше ка беше малък от неравните улици да не получи сътресение ..............и т.н.
Инцидентите естествено стават само при него.
Цитирай


Мнения: 1 567
Е, при първото имаше подобни изпълнения, но сега ...не. Mr. Green
Ако са болни, тогава се паникьосва, и аз съм тази която се владее.
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Когато големия вдигна 40 градуса за първи път и аха-аха да получи гърч таткото така се паникьоса, че реши че ще се развеждаме, той ще вземе големия и ще отиват веднага при майка си. Беше изключил и изобщо не ме чуваше, какво му говоря. Хванах ситния и в банята, под душа, та така свалихме температурата и не се разведохме.

Сега с щерката е още по-тежко - всяко падане е трагедия, ако има драскотина се изследва от къде е, дали ще остане белег, как е паднала, наранила ли си е главата... ужас.

Надявам се, че ще му мине, на раните на големия вече не обръща огромно внимание, въпреки че онзи ден го взел от детска, обажда ми се по телефона и ми рисува такива трагедии - реки от кръв текат от детето. Като се прибрах видях две малки ранички на ръката и коляното... мъже.

Аз не се вглеждам много-много - ще падат децата, ще се удрят, ще боледуват, какво да се прави - деца.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора