Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 156 отговора

София

Мнения: 1 085
Ясно е, че ССФ е перфектна майка, но все пак, отчитате ли някакви свои грешки като родители и имате ли смелост да ги признаете?

Например, аз вторачена в здравословното състояние на сина ми, пропуснах някои важни пунктове от възпитанието му, омаловажих ги и сега бера плодовете. Много е трудно да се изправи грешно зададена програма, но се надявам че разполагам с още малко време да коригирам нещата.

Цитирай

Варна

Мнения: 947
Храненето. По-точно отношението ми към злоядството на дъщеря ми. Тя не иска да яде, аз се изнервям, предавам нервността си на нея, тя пък съвсем не иска да яде.... Ужасен затворен кръг, майките на злоядите деца ще ме разберат.
Накрая ми писна, спрях да се тормозя, оставих я да яде колкото си иска/но не каквото си иска/. Сега се храни чудесно...
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Ха,грешки много,но най-мъчителната ми за момента е че ги свикнах ги да ги забвлявам непрестанно и че винаги е отворен мама луна-парк,сега до вц не мога да ида без да ми е съвестно и някой да протестира.
Цитирай

Русе

Мнения: 1 168
Аз съм още на етап, в който за повечето неща се чудя дали дадено действие е било грешка или не.
А иначе на 40-я ден дадох сокчета и на 2-я месец плодово пюре и се чудя, що не минават тия колики...
Може би, че  като свърши някоя беля целенасочено, първо неусетно повишавам тон и после се сещам да обяснявам. А тя си умира да прави нещо, което знае, че не е позволено /напр. да хвърля дистанционното на земята, да пипа печката или да слиза с главата надолу от дивана/, за да може като и се скарам да ми пусне една тънка игрива усмивка и да провери до кога ще издържа и кога ще ме напуши смях.
Ама сега ще чета и ще се уча, че да избягвам евентуално същите грешки. Whistling
Цитирай

Варна

Мнения: 2 386
Да, отчитам ги. Грешка е, че позволих на сина ми да гледа ТВ. Сега ако има начин ще гледа само музикални канали и няма да прави нищо друго. Етапът на отучване е много сложен.
Грешка е, че понякога повишавам тон, а не искам.
Грешка е, че го оставих да си живее в неговият свят, а не потърсих помощ по-рано. Не знам, дано не е сериозна и определяща тази ми грешка.
Цитирай


Мнения: 2 331
Основната ми грешка е повишаването на тон.Мразя викането.Опитвам се да спра да го правя.
Друга моя грешка е вторачването в здравето им.Поне се опитвам да го правя незабелязано за тях вече.
И да отчета нещо, което вече поправих и виждам резултат.Силно бях ограничила самостоятелността на сина ми.Това беше довело до много неумения да прави нещата сам и още по-лошо-до много страхове.Повече от година ми костваше да му върна самоувереността.Това ми дава вяра, че всичко е поправимо, въпросът е да се замислим и видим къде грешим.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 518
Много са, но тази, която най-отчетливо се вижда към момента е повишаването на тон, в следствие на което дъщеря ми реши, че така може да получи това, което не и се дава на момента и сега крещи на всички и за всичко. Обяснявам, обяснявам, но май е късничко. Друга основна е малките всекидневни подаръчета, които в началото ми се струваха безобидни. Сега вече си ги смята за задължителни и тъй като пък интересите и с напредване на възрастта стават по-скъпи, съответно и подаръците стават такива. Естествено не само финансовата страна на проблема е основна, но и тя се оказа съществена и така  в един момент започнах да купувам боклучава храна с дребни подаръчета, от които вредата стана тройна.  Е отучваме се и от този безкрайно вреден навик в момента.
Цитирай


Мнения: 48
най голямата грешка която отчитам е че не я научих като бебе да спи сама (има противоречиви теории и някой казват че така е по добре и детето се привързва повече и става по спокойно) но сега почти на 4 години се мъчим да я науча че си има собствено легло и стая - много ми е трудно в началото на борбата съм все още иска да лягам до нея да ме гушка и да я приспивам после се измъквам и си спя в моята спалня ...
друга също толкова значима грешка тя е в моето поведение по някога търпението ми не стига и се карам после съжалявам ужасно за това но работя върху собственото си поведение и ще го преборя 
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Прекалено критична съм към децата си. Дано не им натреса някой комплекс.
Цитирай


Мнения: 544
Във всеки от горните отговори откривам и мои грешчици. Но като погледна назад, дъщеря ми е почти на 3 и половина, отчитам, че е много привързана към мен. И това си е моя грешка. Все още с някакви номера трябва да се измъквам в редките моменти, когато това се налага. Става въпрос, когато я оставям у дома при баба й. С яслата и градината не сме имали проблем, за щастие. Но сама при баба си не желае да остава. Също така я приспивам вечер и на обяд в почивните дни. Когато се упреквам за тази си грешка, се надявам, че силната ни връзка ще се запази и в бъдеще и ще изживее по-лек пубертет, ако е близка с мен.
Друга грешка е, че, когато сме заедно с баща й, тя умело напипва почвата и се възползва да направи нещо непозволено. Това довежда до разногласия между нас и нажежава обстановката. А знам, че с баща й трябва да сме единни, но в някои случаи той се проявява като мъж, без да се съобразява, че основно аз се грижа за нея и трябва да ме пита дали да й удовлетвори някои желания.
Също ми се иска да имам повече търпение!
Цитирай


Мнения: 9 816
Прекалено критична съм към децата си. Дано не им натреса някой комплекс.

Това е една и от моите грешки.
Другата ми грешка, която за радост поправих, беше че, постоянно купувах по нещо на детето. А то свикна ежедневно да получава подаръци.
Друга грешка беше, че поради липса на място детето спа при нас в спалнята близо 4 години и сега е доста трудно да я науча да спи сама.
Цитирай


Мнения: 4 162
Когато почна да викам, не мога сама да се трая. Опитвам се да се преборя с това, защото определено няма полза.
Но най-лошото е, че неусетно допуснах синът ми да очаква, че винаги е на първо място, над всичко и всички. Неговите нужди винаги са били над нашите, което е правилно, стига да не се натрапва в съзнанието на детето.
Сега си бера плодовете и го уча на толерантност и мярка.
Цитирай

София

Мнения: 1 007
Изобщо не съм перфектна майка. Лоша майка съм и изпитвам голяма вина за това. Започнах работа, когато малката беше на 10 месеца и имайки предвид,че не я виждам поцял ден, вниманието,което и отделям вечер и през уикенда изобщо не е достатъчно.
Конкретна грешка е,че за да компенсирам отсъствието си, когато сме заедно и позволявам прекалено много неща, и както казва мъжът ми "Тя ще стане една глезла".
Цитирай

София

Мнения: 10 816
И аз викам. И съм гръмогласна. Абсолютна грешка. Старая се да се сдържам, но не винаги успявам.
Цитирай

Бургас

Мнения: 4 996
грешка е,че не винаги успявам да реагирам с нужното търпение и спокойствие.викам,а не искам.
понякога без да искам предавам своята нервност на детето.
треперя над здравето му,опитвам се вече да реагирам по-спокойно.
като малък много го пазех,сега се поправих,ама нещата се оправят много трудно.
усетил е какво ни дразни с баща му и понякога успява да ни скара и да се нажежи обстановката вкъщи.
за тези се сещам сега,ако се позамисля,със сигурност ще открия и други грешки...
а, и понякога съм прекалено критична към себе си и това да съм добра майка за детето си...а безгрешни родители няма...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 156 отговора