Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 84 отговора
Не издържам вече на положението, в което живея и основния проблем е зависимостта на съпруга ми от родителите му - вече имам чувството, че става въпрос за психологически проблем. То са стремежи да им се доказва, то са всекидневни срещи с мама и тате - е то тва и в детската градина го няма.....а ако го питам струва ли му се нормално на 1ви юни да им иде на гости, а ние с детето да сме си вкъщи елате да видите какво става - била съм побъркана незнам си каква си .... вярно детето е малко още - не разбира, но не е ли време някои празници да са си наши- не на майка му и баща му. Заплашва ме с развод....обаче май аз ще съм тази дето ще направи първата крачка ..... обаче ме е срам - като ме питат за какво се развеждате - ами заради родителите му- смешно е направо #2gunfire
 
Цитирай

София

Мнения: 8 272
Не е заради родителите, а заради съпруга ти.
Негова работа е да се откъсне от полата на мама и да си гледа семейството.
Цитирай


Мнения: 6 328
Не е заради родителите, а заради съпруга ти.
Негова работа е да се откъсне от полата на мама и да си гледа семейството.

Абсолютно  Peace Peace Peace
Едва ли прави всичките тези неща на сила.
Съзнателно е,според мен.

Преди да предприемеш развод,говори(вярвам,че си го правила),но му дай ясно да разбере,че е възможно да се разделите заради поведението му.
Цитирай
Ами нямам вече какво да казвам -само си търкам зъбите- той казва, че съм побъркана и незнам каква и си заплашва с развод ако не се примиря. Мога ли да изтъкна подобна причина за развода, защото четох, че до третата година от брака , развода неможе да е по взаимно съгласие.
Цитирай

София

Мнения: 816
Ти не го ли познаваше в тази светлина, преди да сключите брак? Ако не си го познавала такъв - нормално е да се побъркваш сега. Но ако го обичаш, ще намериш решение на проблемите, вярвай в това. Най-вече поговори сериозно с него, без емоция и сцени, просто му кажи, че ти е мъчно и това е. Ако и той те обича, ще се постарае да порастне.
Цитирай


Мнения: 187
Това все едно за моя мъж пишеш. И той така - доказва се на майка си и баща си, майка му и баща му му определят колко деца ще има, майка му ми търси кусурите и той повтаря чутото от нея като папагал. Когато се роди първото ми дете, майка му дойде да ми помага и ми отрови живота, накрая бях принудена да я изгоня, имах чувството, че две свекърви си имам на главата - той и тя. Майка му е добрата, аз съм лошата, тя не трябва да бъде безпокоена за нищо, но виж да тормози мен - може. Сега е при майка си, да си се гледат двамата и да са щастливи. Дълго мислих за всичко това и стигнах до извода, че проблема не е майка му - тя си е една средностатистическа свекърва, проблемът е в нашите взаимоотношения. Чудно ми е обаче, ако се ожени за друга, дали и нея ще пренебрегва заради майка си.  Rolling Eyes

Цитирай


Мнения: 1 507
Ти не го ли познаваше в тази светлина, преди да сключите брак? Ако не си го познавала такъв - нормално е да се побъркваш сега. Но ако го обичаш, ще намериш решение на проблемите, вярвай в това. Най-вече поговори сериозно с него, без емоция и сцени, просто му кажи, че ти е мъчно и това е. Ако и той те обича, ще се постарае да порастне.

Така е. Ако те обича - ще опита.
Ние не се разделихме заради родителите му. Но те изиграха ролята си, важна при това в подобието на връзка, която имахме. Знам, че много пъти и аз не успях да постъпя правилно, да му покажа спокойно, но и категорично, че бих искала да се съобразява повече с това, което се опитваме да градим, отколкото с мнението на баща му. Е, аз не успях. Но не съм сигурна, че направих всичко по силите си Naughty
Цитирай


Мнения: 3 231
Ами нямам вече какво да казвам -само си търкам зъбите- той казва, че съм побъркана и незнам каква и си заплашва с развод ако не се примиря. Мога ли да изтъкна подобна причина за развода, защото четох, че до третата година от брака , развода неможе да е по взаимно съгласие.

Мисля, че това отпадна.
Цитирай


Мнения: 1 280
   И аз често казвам, че огромна част от вината за развода ни носят родителите му. Дълго време си повтарях, че в края на краищата съм женена за него, че трябва да говоря с него, че всичко зависи от него, НО нали тези родители са го възпитавали. Те са го научили да бъде такъв. Е как аз да го променя след като на тези години вече е завършен характер.
 
  Това не означава, че не отчитам и нашите си грешки - негови и мои
Цитирай

Географския център

Мнения: 646
Към авторката - заедно ли живеете със свекървата? Доколкото разбрах - не, но наблизо ли сте? На колко сте години двамата - ти и той? Тя идва ли при теб да ти се меси, да те командва, да оглежда и да намира кусури? Мъжът ти държи ли да ходиш и ти с него при тях? Да оставяш всичко и да ходиш с него?

Питам, защото да стане по-ясно.
Цитирай


Мнения: 2 646
А ти не си ли била поканена?

Виж, какво ще ти кажа като човек патил и препатил от свекърите. Успокой се  и не скачай така. Ако ти и твоето семейство не сте имали такива близки отношения и подобни тръдиции по такива празници, опитай все пак да разбереш неговите и не ги разваляй. Опитай се да се интегрираш. Това се прави от обич и е начин да покажеш чувствата си. Той ще се почувства безкрайно поласкан и благодарен, ако види усилията ти (ако е свестен човек). Приеми тези традиции, които го правят щастлив, направи ги ваши. Хубаво е семейството да бъде голямо. Не е нужно да е от трима. Едно време родовете са се събирали с всички баби, дядовци,чичовци и т.н. Хубаво е.

Разбирам те, че се чувстваш пренебрегната. Но и те съвествам да разбереш и приемеш светът на мъжа ти и да поискаш да влезеш в него, ако искаш да сте заедно. Пак повтарям - къде виждаш нещо лошо в това да посетите родителите му, ако те са свикнали години и години да бъдат заедно на този празник. Как искаш да те приемат и обикнат, ако се опитваш да отдалеиш мъжа ти от тях?

Успех! Бъди малко по-широко скроена и ведра. Very Happy


ПП О, вие нямате три години от брака?? Я, си стой на дупето, първите години са най-трудни. Това наистина не е причина за развод. Малко дете имаш, сигурно си изнервена. Поизлезте малко, поразсейте се, като се успокоите си поприказвайте, но с обич. Всичко ще се оправи, бели кахъри са това.
« Последна редакция: чт, 04 юни 2009, 23:03 от Nanane »
Цитирай
Мили момичета, привет! Тази тема идва тъкмо на време за мен. Много се извинявам на авторката, че й се меся, но искам да споделя. Моята история сбито е следната: Първи скандал преди 3 години, много обиди към мен, дойде ми като гръм от ясно небе. Втори скандал - а уж трябваше да поговорим за първия и да се разберем. И последно вчера - най-грозния скандал: в който ми даде зелена светлина да си ходя, да ме видела как ще се оправям сама; в който ми каза че живея на гърба на мъжа си; че само дете съм гледала , а синът и работел, че съм най-голямата му грешка и такива други тежки за мен думи. детето ни е на 4 и половина, не работя защото имахме проблеми като малка с нея, още се лекува и се страхувам да я пусна на детска. Само аз си знам как я изгледах до тук, наистина само аз си знам.....Та.....моя въпрос към вас, момичета е , заслужава ли си? Напоследък, все по-често се замислям за раздяла и факта че доста често ви чета е показателен за това. Иначе съпругът ми "уж" е на моя страна, но не го усещам 100 %, винаги си оставя вратичка ....не знам, сложно е!  Зная, че той просто не може да е по различен от тях а това ме ужасява истински. За неговата майка семейството ни се заключава във сина й и детето ни. Аз не фигурирам, показвала ми го е десетки пъти. и това страшно ми тежи. На 30 съм и не искам да живея в недоволство, искам да съм щастлива. 
Ако съвета ви е да преустановим контакти - мъжът ми категорично не е  с мен в това начинание, нямало такъв начин. За мен  това е най-доброто, Не желая детето да контактува с тях /ако искате ме винете за това, но не искам, за мен тя е отровно злобен човек/ . И се започват пак едни грозни сметки и глупости - уморена съм от тях........
След всичко вчера "тя" ми се извинява /не и е за първи път/, аз пак простих /пак проявих недостатъчно твърдост/, пак бях човечна......
Цитирай
Мммм дааааа, позната история. Аз си направих извода, че от приказки файда няма. Тооо, колкото повече му обясняваш и говори, то все по - виновна  ставаш. Ако той се държи за полата на майка си, от опит смисъл няма. При мен се получи нещо такова. Предната дето беше с него та я плюха та я  плюха. Аз като спрях да изпълнявам техните желания (на неговите родители), аз станах лошата. Почнаха мен да плюят.Не ти знам историята, аз не издържах. Е, в крайна сметка той все още се държи за полата на майка си. Така че си направих един извод: То и принцеса от Монако да им заведе, тя все ще е лошата. Така, че споко, гледай ти и детенце9децата ) да сте добре. Късмет.  bouquet
Цитирай

Варна/София

Мнения: 16 065
какво да ти кажа. Това, ако не е изкоренено до към 20-та годишнина на мъжа, после положението става неспасяемо и неможеш да го отделиш и с кран от техните.
Цитирай

София

Мнения: 54
Има ли разведени заради свекърите? ИМА!!!!!

Има едно твърдение "Децата са ми роднини, но съпругата- не". Ако хората са от ТОЗИ тип , нещата само се влошават с времето.

Иначе на първата описана ситуация: аз бих спретнала такъв първоюнски празник за мен и детето, та после мъжът ми да съжалява, че не е останал с нас. И бих показала, че въобще не ме интересува, че настоява да ходи при родителите си. Колкото повече се отвада значимост на едно нещо, то позициите се втвърдяват и не остава място за лавиране и от страна на двамата. Така че по-спокойно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 84 отговора