За забавленията

  • 2 094
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 507
Това е оптимистична тема Peace.
Понеже и днес съм свидетел на истински летен дъжд - от онези с гръмотевиците и след това пекналото слънце, се чувствам в изключително приповдигнато настроение. И по този повод предлагам да си говорим само за приятни неща. Обаче... имам едно-единствено изискване: никакво споменаване на бивши съпрузи и БНД Laughing. В тази тема тотално ги отсвирваме и ще си говорим за моментите на забавление.
1. Как се забавлявате?
2. Колко често?
3. С кого (приятели, компания, роднини)?
4. Излизате/ пътувате ли без децата си?
5. Има ли забавления, които с времето са престанали да ви се струват приятни?
И каквито още въпроси и подробности се сетите Heart Eyes Peace

# 1
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Забавлявам се с приятели сред природата, много е зареждащо и отпускащо. Повече смях, игри с топка и цър пър на огън. Огънят особено, когато е тъмно има много пречистваща функция...
Колко често питаш, колкото мога по-често, кога с малкия, каго не иска ми се да е всеки уикенд, но не винги успявам.
Зимата е почти невъзможно това ми занимание, но игра в снега върши същата работа и то обикновено с детето - снежни топки, човеци...

Последна редакция: чт, 04 юни 2009, 22:39 от Lord of the Dark

# 2
  • Мнения: 6 438
Днес и най-оптимистичната тема може да ме депресира  Mr. Green

Забавлявам се рядко.Кратко излизане с приятели вече 1 път  на 2 седмиц,горе-долу.
Но забавленията с Алекс са ежедневни.След работа,взимам го от ясла и съм най-щастливата майка на света.Разхождаме се из паркове,ритаме топка на стадиона,ядем сладолед.

# 3
  • Мнения: 613
Лято, погледнах темата и няколко пъти се канех да пиша, после реших, че тъй като около ме е "супер скука", няма да има какво да напиша  Simple Smile , в иначе една толкова хубава тема...Поемам въздух и опитвам --
1. За съжаление, тук не ми се предоставя начина на, не бих казала толкова забавление, колкото релакс, който аз предпочитам. Така, че трябва да се нагодя към средата и да се задоволя с максимума на това, което ми се предоставя за момента.
По същество - опитвам се да не пропускам най-различни обществени прояви, като ден на нещо си, с всичките му проявления и всички дни, предназначени за детето. В дни като тези, обикновено се чувствам като у дома си. Опитвам се, когато мога да поканя приятелка или аз да отида някъде за малко и да проведем може би най-несъщественият, но и най-разтоварващият разговор на земята.
Когато мога - пикник или барбекю на открито...Също, ако се чувствам напрегната, след като малката е вече в леглото, настъпва моето време. Любимо питие, хубав филм, може да се чуя и с приятел.... (казах ли, че е скука около мен  Simple Smile )
2. Винаги, когато ми се предостави възможност и аз мога да се възползвам, което означава "не много често".
3. Компания и роднини нямам тук. Основно приятели, но моите са все пръснати по света. Нямам истински местни приятели, в смисъла който аз влагам в понятието истински приятел. Обичам си ги и тукашните, но не е същото.
4. Много рядко.
5. Мисля, че в същността съм си същата, в смисъл, че начина по който най-добре съм се чувствала като тийн, е същият и до сега. Е, сега например вместо дискотека, бих предпочела джаз/пиано бар; сменила съм си предпочитанията за ресторантите и др., но основното не се е променило.

И само доуточняващо, основно писах за релакс/начин за отпочиване, но за мен думата забавление е свързана точно с това. Начин, по който да разпусна, без нищо натоварващо около мен. Какво по-голямо забавление от това  Wink

# 4
  • Мнения: 700
И аз като Зукини - от снощи мислех да пиша, ама като не мога да се сетя с какво се забавлявам. То вярно, че никой няма да дойде да ми направи веселото, ама като всичко е свързано най-вече с пари ...
Най - добре се чувствам като останем сами вкъщи с дъщеря ми. Понеже вкъщи сме много хора и все някой ти се пречка, но когато си останем двете е много хубаво. Тогава с мерак си подреждам, чистя и т.н.
Обичам да излизам, но само с хора, с които ми е приятно, а те се броят на пръсти. Ходим в една готина пицария, но от 2 месеца не сме ходили.
От известно време в нашия град се провеждат квалификациите по волейбол за жени за Евролигата. По случайност отидох и много ми хареса. Въобще не бях ентусиазирана, но е голяма емоция за мен, тъй като никога не съм ходила на спортни прояви и по стадиони.
Също четене на книги.
Това е в общи линии. Скучновато, но пък за момента нямам други развлечения.

# 5
  • Мнения: 1 507
Снощи по едно време вече си мислех, че съм се объркала сериозно с тази тема.
А пък аз така ентусиазирано я сътворих, решена да се противопоставя за кратко на разочарованията, депресиите и прочие състояния, които всички познаваме.

Аз се забавлявам, не мога да се оплача Peace. Знам, че е, защото живеем при родителите ми и мога да разчитам - да оставя детето, когато се наложи и т.н. Иначе, когато сме двете с дъщеря ми, ходим в кварталния парк. Тя си има една любима площадка, на която често се засичат с деца от групата й и веднага започват прегръдките и щуротиите. Ако ги няма - една приятелка с вече порастналото си бебе обикновено е с нас и си говорим, докато аз хвърлям по едно око към парзалката.
Ходим на плаж, разбира се Heart Eyes. В морската градина, в зоопарка, в аквариума за 100-тен път. Или си правим преход - през цялата плажна ивица, после се качваме към гората и слизаме чааак като огладнеем и се изморим. Имам семейство - приятели, тяхното момиченце е на същата възраст, с тях се разхождаме. Но най-весело е, когато пристигнат приятели, които не са от града и съответно скоро не сме се виждали.

Когато оставя дребуса, обикаляме заведенията. Когато имам възможност - пътувам Heart Eyes
Ходя на йога три пъти в седмицата. И спя - колкото ме оставят Hug

# 6
  • Мнения: 42
30 минути се чудя как се забавлявам...и да ви кажа чесно бебока ми е най- голямото забавление  Grinning
не ми е забавно нито с приятели, нито с колеги...по- близките ми хора пък са далеч.
такаче остава радостта от дребните неща в живота, която не е за изпускане.
ето на...пуснала си темата за забавлението в най- щастливият за мен ден!
 бях оставила за 2 минути детето си в проходилка на дядо си да я погледа (бях до простора на терасата)...чух трясък и тишина направо откачих, изтичах за секунда (адски дълга вечност) и видях как на проходилката на 2 сантиметра от главата на детето ми и то на нивото на тила й е паднала желязна домакинска стълба(която идея нямам какво е правела облегната в коридора). малката ме гледаше уплашено и се разплака...няма да ви казвам какви неща ми минаха през ума, до момента в който видях че не е ударена не е затисната и че детето ми се е спасило с бебешкия си късмет и рефлекс да залегне напред...
още се чудя как не съм забелязала че стълбата е била преместена там...и направо полудявам. но съм толкова щастлива и горда(но далеч не по-спокойна...) с детето си, задето се е навело напред в момент на опастност, че не мога да ви опиша. веднага я проверих, все пак бяхме и на рентген и всичко е наред, отървала се е душичката за 2 пръста живот между нея и стълбата.
просто нямам думи да изкажа колко бях щастлива след това, че й няма нищо и още треперя.
та извинявам се за отклонението(но още се обвинявам за случката, въпреки че знам че не мога да дебна всичко, а много ми се иска)...мисълта ми е че за мен най- голямото щастие ми е дъщеричката. стига ми сутрин да се събуди и да ми каже "ги" и вече съм щастлива  Sunglasses дори като плаче си я харесвам  Laughing нищо че ми се качва на главата.
гледах си я тази сутрин как е гушнала възглавницата с две ръце и просто си бях щастлива...такаче според мен щастието си идва от самите нас.

# 7
  • Мнения: 390
И моите приятели, стойностните, се пръснаха по света.Когато бяха тук почти не минаваше ден, в който да не сме заедно.Имахме си петък вечер само за нас.Чувствахме се добре, от едно семейство.Сега ми липсват много! Sad
Забавленията ми...ами напоследък рядко ходя някъде, а толкова обичам да пътувам.Обичам природата, музеите, манастирите...Наваксвам си с компа.
Сега гледам филми и си пиша с вас  HugТака си почивам, но се надявам да е временно и да не се затварям толкова в себе си.

# 8
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз се забавлявам Simple Smile. Обичам различни неща - от ходенето на разни разкрасителни процедури до кино, театър, концерти, книги и срещи с приятели..На кино обичам да ходя и сама но обикновено не съм. За типично нощен живот, по рядко но ходим по разни клубчета от време на време. С изключение на нощните излизания, почти винаги и младежа е с нас. За пътуванията - навсякъде и ако може за по дълго  Sunglasses..понякога съм сама, но ми харесва да му показвам разни места, вече е в прекрасна възраст и търпи на изтощение Wink..
Весел уикенд на всички!

# 9
  • Мнения: 700
Скъпа Dryad, искрено се радвам за теб и за детето ти. Нека никога повече да няма такива неща. Голям късмет е имала. Радвай се.

# 10
  • Мнения: 613
Сега гледам филми и си пиша с вас  HugТака си почивам, но се надявам да е временно и да не се затварям толкова в себе си.

Таня, това временно, нали не означава, че мислиш да ни оставиш без присъствието си. Не си го и помисляй  Peace

Dryad, в ей такива моменти виждаме колко преходно и крехко е всичко. Радвам се за вас, че лошото само е преминало като кошмарен сън!

# 11
  • Мнения: 2 175
зА забавленията ли.. ооооххх ooooh!

Не се оплаквам..нямам и право..
Не ми липсват..по-скоро даже са ми в "излишък"..
В смисъл..все по-трудно ми е да лавирам..
Дали приятелите, дали любимия, дали работата, дали само детето..
Някак си все не успявам да ги съвместя..Не че не може..обаче ми е адски натоварващо..малкия е почти некотролируем, и когато "разпускам" искам да съм застрахована..затова и избягвам..

# 12
  • София
  • Мнения: 6 477
За съжаление живота и времето разпръсна приятелите ми къде по чужбина, къде по грижи за семейство и работа. Та вече срещите са значително по-редки....но пък качествени! Събтното пиене на бира с приятели ми е едно от любимите занимания...понякога прелива в ходене на клуб и после на другия ден нямам глава Wink Wink Wink Срам, ама на кино и театър вече нямам време да ида Embarassed Но пък обичам да се събирам с пирятели на гости и да гледаме филм/концерт и да си бълбукаме на чаша бира/вино или каквото дойде!....Колкото до излизането по детски площадки - няма да си кривя душата, ама никак не го обичам...страшно бреме ми е и все гледам или да го скътая или поне книга да си нося...И така живота си тече...

# 13
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Само аз ли сьм в дупка ConfusedМай ве4е забавленията се прекратиха до минимум Sad.Моите забавления са ходенето до Комерсиалният центьр и хар4енето на излиШни пари в неЩа от които нямам нужда Confused,а после се питам,заЩо нямам спестени пари Close.
Оби4ам да пьтувам.....МНОГО оби4ам да пьтувам,дано пак запо4на да пьтувам някой ден ,както преди Sad
Приятелите???Не останаха,аз тук,те там,Ожениха се,омьжиха се Rolling Eyes,всеки пое по своя пьт.

# 14
  • Мнения: 816

1. Как се забавлявате?
2. Колко често?
3. С кого (приятели, компания, роднини)?
4. Излизате/ пътувате ли без децата си?
5. Има ли забавления, които с времето са престанали да ви се струват приятни?
И каквито още въпроси и подробности се сетите Heart Eyes Peace

1. всякак:)
2. всекидневно:)
3. най-вече с децата и моите и тези, които гледам ( работя в детска ясла). Приятелите ми останаха малко, но качествени.
4. Излизам с най-близката си приятелка. Обикновено през почивните дни. Пътувам с нея из България.
5. Да, има - изобщо не ми носи същото удоволетворение да се напия в някой клуб и да танцувам до сутринта.  Напротив - струва ми се доста скучно и безсмислено. Но ми е приятно да слушам хубава музика.

Мисля да се запиша на някой курс по танци, я - танго, я - латино. Ей, така за развлечение.
Ето една моя любима снимка от забавленията ми миналото лято, тъкмо, когато се разделихме с мъжа ми:

Общи условия

Активация на акаунт