BIZCOCHO колко много любов има в думите ти.
За дядо Тодор :
За дядо Тодор :
- Публикувана: 6 юни 2009, 10:18 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2009, 20:09 ч.
Тъжно е ...
Съвсем случайно видях гроба на любимия
ми писател от детството - Ангел Каралийчев.
Запалих му свещичка и му благодарих за
вълшебните мигове, които ми беше подарил
ми писател от детството - Ангел Каралийчев.
Запалих му свещичка и му благодарих за
вълшебните мигове, които ми беше подарил
Това е много мило
И аз си спомням Ането... 
И аз не можах да отида на гроба на баба и дядо , защото живея далеч. Мир на праха им ! Обичам ги много.
Иначе тук ходим всяка събота на гробища. Свекърва ми почина 2006 , дядото на съпруга ми - 2007., а миналата година - свекъра , девера и чичо ми.
Много тъжно ми стана миналата събота , като разбрах че си правят другарска среща съоченичите на девер ми. Стана ми тъжно за нелепата му смърт , за неизживяната му младост.
Иначе тук ходим всяка събота на гробища. Свекърва ми почина 2006 , дядото на съпруга ми - 2007., а миналата година - свекъра , девера и чичо ми.
Много тъжно ми стана миналата събота , като разбрах че си правят другарска среща съоченичите на девер ми. Стана ми тъжно за нелепата му смърт , за неизживяната му младост.
Не е тъжно!
Прекрасно е, че си спомняме с любов за тях - за нашите мили скъпи хора, които са в един по-добър свят.
Не е тъжно, че не си посетил нечий гроб, тъжно е ако си забравил прекрасните си спомени с този човек, ако никога не се сещаш за него, ако не можеш да разкажеш на децата си колко щастливи мигове сте имали заедно. Тъжно е, ако си отидеш и никой никога не се сеща за теб.
Прекрасно е, че си спомняме с любов за тях - за нашите мили скъпи хора, които са в един по-добър свят.
Не е тъжно, че не си посетил нечий гроб, тъжно е ако си забравил прекрасните си спомени с този човек, ако никога не се сещаш за него, ако не можеш да разкажеш на децата си колко щастливи мигове сте имали заедно. Тъжно е, ако си отидеш и никой никога не се сеща за теб.
Не е тъжно!
Прекрасно е, че си спомняме с любов за тях - за нашите мили скъпи хора, които са в един по-добър свят.
Не е тъжно, че не си посетил нечий гроб, тъжно е ако си забравил прекрасните си спомени с този човек, ако никога не се сещаш за него, ако не можеш да разкажеш на децата си колко щастливи мигове сте имали заедно. Тъжно е, ако си отидеш и никой никога не се сеща за теб.
Прекрасно е, че си спомняме с любов за тях - за нашите мили скъпи хора, които са в един по-добър свят.
Не е тъжно, че не си посетил нечий гроб, тъжно е ако си забравил прекрасните си спомени с този човек, ако никога не се сещаш за него, ако не можеш да разкажеш на децата си колко щастливи мигове сте имали заедно. Тъжно е, ако си отидеш и никой никога не се сеща за теб.
Ах, Бабилия, прочела си мислите ми.
Никой не е умрял истински, докато поне един
жив го помни.
Вчера почти цял ден ходихме от гроб на гроб
и оставяхме цветя, свещи и храна. Имах усещането,
че ни чакат да ги посетим. Милите те, частица от
тях е в нас
така неистово милипсват. Дано се чувстват добре там, в отвъдното
и не страдат. Ние нищо не знаем за душите, само
предполагаме и се дърляме по форумите. Сега,
след толкова погребани скъпи роднини, осъзнавам
по друг начин приказката "Умрелият си е умрял.
живият си е жив." Толкова ми е мъчно, толкова ми
е скръбно. Не мога да се примиря с това. Ето сега
рева като ...не знам какво. Все пак темата е много
навременна, благодаря. Колкото и да е скръбна
се усеща любовта към близките. Все пак са до нас.
