Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора


Мнения: 1 401
Не успях да намеря подобна тема и ето ме тук с питанка.

Детето ни е на година и пет месеца, отглеждан с много любов и нежност, все още кърмен и естествено никога не сме го удряли.
От няколко дни обаче започна да ни удря когато не му харесва нещо. Примерно хайде да вдигне панталонките, той обаче не иска и хоп удря мен или баща си (който го държи). В началото казвахме това не е хубаво, не се прави така, извини се - и той се извиняваше гушкайки се. Сега обаче продължава да удря и да вика не не. Сякаш се забавлява с това. Но определено разбира че така не се прави.

Чудя се, период ли е някакъв или какво? Къде е видял такова поведение? И най вече как да реагираме, че да не го нараним а да разбере че така не се прави.

Моля ви споделете ако ви се е случвало. Мисля си как бих се чувствала ако го направи и навън...
Цитирай


Мнения: 5 899
А,ходи ли на ясла?Възможно е да се учи от други деца и да го предава вкъщи на вас.
Цитирай

мадрид

Мнения: 411
децата ми никога не са ми посягали,племенницата(3год) се опита заЩото и се скарах 4е удря по секцията с бебеШката коли4ка ,но само като замахна и скръцнах със зъби и й казах"да не си посмяла"естествено сестра ми присъстваШе.винаги трябва да е на нейната,но не и у дома.сестра ми казва 4е детето Ще ме намрази 4е само й се карам,но за сега не е така,раздава целувки и кара майка си да ми се обаждат по телефона да ходим в парка.много и приставам в игрите,но глезени истории не оби4ам.
когато е с майка си е най невъзможното дете (както казва сестра ми),но когато мама я няма си нямате на представа какво добро дете е.
едно дете за да посяга на родителите си ,вината си е в тях.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Случвало се е да посегнат в тази възраст, но никога не съм допускала да ни удрят.
Още като посегне, хващам ръката внимателно, но здраво, гледам право в очите на детето и с нисък и тих тон казвам "не", държа ръката докато не усетя, че детето се отказва да удари.
Всеки път реагирам по този начин, така реагира и мъжа ми. Независимо, че от безсилие детето може да се разреве или дори да изпадне в истерия, винаги съм била последователна.
И много говорене, че не това е начина, че ако си сърдит трябва да обясниш защо и т.н.
Това, че децата са малки и може би веднага не разбират, не ме е спирало и в никакъв случай, не мисля, че трябва да чакам "момента да отмине".
 Момента отминава, но някой деца се научават, че да удрят е неприемливо, други, че с удар получават каквото искат.
Цитирай


Мнения: 1 157
И при моят син се е случвало. Посягал е, пробва да види какво ще стане. Твърдо и категорично казвам "Не!". Ако посегне докато го държа съм казвала "не" и съм го оставяла в кошарата или леглото. Той започва да плаче съответно. След две-три минути пак го вземам  и същата процедура се повтаря. И сега, и сега се опитва от време на време. Само  че не удря, а замахва с ръка от разстояние, демонстративно.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 386
Досега не се е случвало синът ми да посегне да удари когото и да било, но при бебе на 1г 5м ми се струва, че това е някаква игра.
Поне моят син на тази възраст беше 100 %- ово бебе и не правеше нищо преднамерено.
Цитирай


Мнения: 1 401
Le Soleil, Ели, Кара, Кристал благодаря ви.

Синът ни го гледат бабите и ние когато не сме на работа. От около 10 дни се появи на площадката едно момиченце което започна да го удря. аз всеки път обяснявам че така не се прави и го браня съответното от невероятно красивото но злобно малко детенце. Когато за първи път тя го удари той беше толкова учуден. Възможно е това да го е провокирало.

И да, всеки път хващам ръката и казвам твърдо не, но той се смее - наистина му изглежда като игра. Преди около 6 м имаше пак такъв период - тогава беше игра, правеше го от радост,говорехме много. Отмина. Сега обаче разбира по вече. И съм притеснена.
Цитирай


Мнения: 103
И моето дете имаше такъв период, но отмина. Аз също се чудех от къде се е научило, защото и ние не сме го удряли. Според мен ще му мине, още е твърде малко да му се обяснява за това.
Цитирай

Кубрат

Мнения: 84
Според мен това е някакъв период. Ще отмине. И при нас го имаше. То си мисли, че си играе. Виждайки вашите реакции му се иска пак и пак да го направи. Когато дъщеричката ми беше на същата възраст почна да посяга. Оставих я да ме удари и аз започнах да "плача". Тя се стресна. Разбра, че като прави така мама я "боли" и повече не посмя да ме удря. Но при всяко дете е различно. Пробвай няколко начина описани и от другите мами. Но помни че то е още бебе. Не всичко обяснено с думи разбира. Опитай с различни гримаси, примерно, че те боли или че си му ядосана, или го погледни страшничко. Успех Peace
Цитирай

Бургас

Мнения: 4 994
и моят син се е опитвал да го прави-не го позволявам.хващам му ръцете и казвам:"така не се прави,ако си ядосан кажи го с думи,а не с удари.можеш да ми кажеш,че си ядосан,сърдит и т.н.,но няма да позволя да удряш!това е недопустимо".
вече се научи да борави с думи,а не да замахва да удря.
при много деца се случва,важното е родителите да реагират адекватно и правилно,за да спрат това навреме.
и също толкова важно е родителите да НЕ удрят в отговор на подобна постъпка на детето.
Цитирай

Бургас

Мнения: 31
При моето дете посягането и удрянето беше период, който отмина за няколко месеца. Имаше и скубане  Mr. Green А нашите действия -  обяснявахме твърдо и търпеливо , а за скубането даже и показахме,  ше така не се прави  Peace
Цитирай


Мнения: 4 279
И при нас това отмина,особено като ни се ядоса нещо и така си го изкарваше.Също и скубане Crazy,щипане,хапане... Smile
Цитирай


Мнения: 2 547
Имаше и  има :посягане,скубане,хапане,дори ме е замеряла с играчка.Наказвам я да седне на столчето и да не играе за малко,понякога се разсърдвам и казвам че няма повече да играя с нея защото никой не обича лоши деца.Пу-пу до сега действа,но моето 2 год. мъниче е изключително палаво и много темпераментно и понякога прекалява с игрите.Опитвам се да балансирам и с нежност да бъда и строга -за сега има ефект.Проблема е ,че само аз мога да я усмирявам като се разиграе.Бабите се надпреварват коя да е по-добра и позволяват абсолютно всичко  #Cussing out.Много е лошо като няма единна политика  Tired.
Цитирай


Мнения: 2 331
Когато реагират неадекватно и не знаят как да се справят, обаснявам емоцията.Хващам ръчичката или гушкам детенце и казвам нещо от сорта:"Добре, ядосан си, но хората не се удрят/крещят, плачат.../, а си говорят.Думичките са затова, за да ми кажеш, че ти е мъчно, че си ядосан, че ми се сърдиш...Кажи сега, какво има, обясни на мама!"...Сега вече синът ми не изпада в емоционални кризи и си разпознава емоциите и може да ги обясни и да се разберем.С малката все още сме далече, но времето е пред нас.Знам само, че не бива да се оставя да отминава сам периодът.
Цитирай

София

Мнения: 11 359
Айде, "честито"!
И нашата хубавица почна на тази възраст и до сега полека отминава.
И това, дето го пишат някои за родителите - не е вярно!
Преди тя да започне, аз никога не съм и посягала.
Изтърпяла съм доста сериозни удари и хапане.
Говорих, говорих, от време на време и плясках.
Особено като ми хапеше ръката, докато и мия дупето.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора