Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора


Мнения: 5
Здравейте мами!

Аз имам един много странен проблем. Още нямам деца, и много ми се иска да имам поне две, но същевременно... не обичам деца! Много противоречиво звучи, знам, но темата не е пързалка, а съвсем истински проблем; усещането е още по-противоречиво и много ме измъчва!  newsm45

Никога не съм обичала деца, особено бебета. Писъците им ме побъркват, гадно ми е като се лигавят бебетата навсякъде и се гърчат. Неприятно ми е да съм сред деца, защото ме карат да се чувствам уязвима и притеснена, нямам опит и не знам какво да правя, като доприпка някое до мен и почне да ми се хили... сковавам се, като на първа среща съм!!! Непрекъснатото им тичане наляво-надясно, викане, досаждане, много ме дразни. Майка ми казва, че още преди да проходя съм се дърпала от други деца, и като по-голяма съм излизала да си играя само след като те си тръгнат (имам сестра, с която сме близки, и само с нея съм си играла като малка). Знам ли, може нещо да не ми е наред.

Сега, преди да ме нападнете, искам да поясня че много мразя това си усещане към децата! Винаги ми се е искало да мога да се отпусна, и да ги заобичам. Искам да съм нормална! Когато се опитам да се заиграя с дете, минавам през голям страх и нерви (и отвращение ако е разлигавено бебе), и накрая горе-долу успявам да се укротя, и мисля че има светлина в тунела. Опитвам се, когато мога, не съм се предала. От време на време сядам на някоя пейка само да ги гледам как си играят, да свиквам... и ми става едно такова миличко. Забелязвам как, например, по пътя за работа започвам да си мисля как ще им шия дрешки и ще ги разхождам навън, и много силно ми се приисква да си имам деца! Или пък като легна вечер и котката ми се свие на корема и мърка, си я гушкам и си представям че е бебче. Не съм съвсем откачена значи  Very Happy

Много ми се иска да съм нормална, пък и съпругът ми обожава деца и иска поне три... но много ме е страх с тая моя необяснена фобия, какво ще стане като родя! Дали ще превключа най-накрая напълно на нормален майчински инстинкт? Ще се побъркам ако и собственото ми дете ме вади от кожата ми така!

Не знам доколко можете да ми помогнете - знам, само форум е това, не е психиатър, пък и проблемът ми е много специфичен. Само искам да питам, колко ви промени раждането? Наистина ли действа толкова силно, както съм чувала, и от този момент за майката няма нищо по-важно и любимо на света от детето й, въпреки дразнещите му страни? Има ли сред вас майки, които не са били сигурни в себе си преди раждането, но след това са получили тая важна "доза" майчински инстинкт, и доколко ви помогна? На това се надявам, да ме излекува най-после! Моля споделете за този важен тласък.

Извинявам се, ако темата ми не е на място, или звучи откачено или смешно. За мен е голям проблем, съвсем истински и кошмарен!
« Последна редакция: пн, 08 юни 2009, 20:09 от Объркана »
Цитирай


Мнения: 26 253
Едва ли има човек, който да обича някой да му пищи на главата, но пък не е задължително бебетата да пищят.
Иначе в живота не всичко е както ни харесва, но човек се приспособява.

Ако искаш деца - потърси професионална помощ, ние тук няма как да ти помогнем.
Ако не искаш - значи нямаш проблем  Smile
Цитирай

София; Дружбето

Мнения: 2 134
 Mr. Green Все едно ми описваш мен. Оказа се, че моето си го обичам безумно много, към другите вече не тая чак такава антипатия. Като станеш майка нещата сами си идват на мястото, не се притеснявай
Цитирай

...на село

Мнения: 93
Аз също не обичах деца преди да родя, но нещата се промениха!
Споко - не си луда или лоша - всичко ще си дойде на мястото! Peace Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 543
Споко, просто не ти е дошло времето.
Цитирай


Мнения: 2 234
Ей, недей така !  Hug Напълно нормална си !
И аз бях като теб.Ама напълно като теб.Не мога да кажа, че мразя децата.Просто не знам как да се държа с тях и как да реагирам.Има и такива хора.И аз не мога да се лигавя с дете или бебе.Ако видя майка с количка не се навеждам да гугукам а просто се усмихвам.Такава съм си.Странно нали, при положение че майка ми 30 години е детска учителка.....Нищо не научих от нея.И аз като теб имах котка и с нея се държех като детенце, радвах и се, галех я.И се притеснявах че с детето си няма да мога.Е, станах майка.И сега понякога така се лигавя с дребната, че чак не мога да се позная  Very Happy Научих се и да комуникирам с децата.Е, пак не се лигавя и гугукам, но не е както преди.Така че ти си си съвсем нормална, просто не може всички еднакво да се държат с деца.
Като станеш майка и ти ще се промениш.А до тогава  си гушкай котето и хич не му мисли  Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Изобщо не си за психиатър. И аз бях така до 33тата си година. Твърдо бях обявила на моите приятелки, че не искам да се омъжвам, а още по-малко пък - да имам деца. Изпитвах отвращение към всички деца и всички атрибути, свързани с тях.
Но, на 33тия ми рожден ден ме удари "сляпата неделя" - още на другия ден заживях при този мъж и започнахме да правим бебе. Исках и мъжа и бебето до полуда! Остави това, но още дето се казва неродила едното, започнах да искам да имам и второ. Чудно нещо е животът. Приятелките ми още не могат да се начудят на трансформацията, която преживях за 24 часа.
От разюздана купонджийка и кариеристка се превърнах в майка, домакиня и съпруга. И изобщо не ми липсва стария живот.
Просто все още не си срещнала подходящия човек.
Цитирай

UK, Harlow/София

Мнения: 7 670


 Разбирам те напълно LaughingБях и съм абслоютно същата.Моите го обичам, няма как и да не ги издържам като плачат и лудуват.Но рядко чужди деца печелят симпатиите ми.Съжалявам, че ще разочаровам онези които се захласват по всяко бебе, но не съм от тях.Има деца които нито са ми симпатични, нито изпитвам и капка удоволствие да ги търпя, или контактувам с тях.Не се и првземам.Това си е характер!Не твърдя, че и моите деца са най-хубавите и най-най във всичко, но аз съм ги искала, родила и аз ги гледам.Като родих първото си дете минаха поне 2 месеца докато усетя истинско майчино чувство.Всичко беше стрес и страх дали ще съумея да го изгледам.

 За това не се притеснявай, всичко е нормално.Пожелавам ти да ти се сбъдне желанието за две деца и всичко с времето ще си дойде на мястото! Love
Цитирай

София

Мнения: 887
Преди да родя не харесвах особено деца, след като родих положението не се промени много. И децата са като възрастните - някои са ми симпатични, други не чак толкова. Моето си го обичам, но не очаквам другите да се прехласват по него. И от теб никой не очаква да изпадаш в умиление и да почваш да се лигавиш при вида на всяко бебе.
Цитирай

София

Мнения: 240
Като станеш майка нещата сами си идват на мястото, не се притеснявай
Абсолютно. Не се тревожи- майчинският инстинкт идва, когато станеш майка  Hug
Цитирай


Мнения: 5
Благодаря на всички за отговорите! Ох, много ми олекна че има и други като мен, и че не съм луда!  Very Happy Явно природата си знае работата. Аз съм срещнала подходящия човек, който за мой късмет има и опит покрай отглеждането на племенниците си, така че само остава да се реша на важната крачка. Много се успокоих, че наистина има и други като мен, защото майка ми все твърди че нещо не съм наред (тя си умира за всякакви дечурлига), пък и около мен всички като че ли се разтапят при вида на бебе. Може и това да ме е притеснило още повече. Но щом и от хора като мен стават добри майки като вас, няма да се панирам! Благодаря ви!!!!!!!
 Very Happy  Hug  Hug  Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 014
И аз като теб имах котка и с нея се държех като детенце, радвах и се, галех я.И се притеснявах че с детето си няма да мога.Е, станах майка.И сега понякога така се лигавя с дребната, че чак не мога да се позная  Very Happy Научих се и да комуникирам с децата.

Ох, този момент с котката съм го пропуснала. Аз имах две. Замених ги с две деца.
Честно да си призная, срам ме е, но сега, две деца по-късно, като се разминавам с майки с малки бебенца в колички, изпитвам непреодолимо желание да надникна, да ги грабна и нагушкам. Едвам се удържам понякога. Особено ако са съвсем мънички.
Цитирай


Мнения: 5
Ooo, baibibi, твоята трансформация е наистина впечатляваща! Вдъхваш ми много надежда  Smile Е, и само моето да искам да нагушкам, пак ще ми стигне, но да поживеем и да видим... кой знае, може и аз така да се преобразя, за мой голям смях.

Аз, обаче, възнамерявам да си оставя котката, че даже и куче да добавя като поотраснат децата. Весело да става, те ще им се радват повече и от мен  Very Happy
Цитирай

Пловдив

Мнения: 6 366
Има един период около шести клас (с акцелерацията- може и четвърти) когато момчетата ти се виждат гадни, не можеш да си представиш да имаш гадже. После те удря хормонът и останалото е история.

Бременността и раждането са си втори пубертет. Хормоните ще ти форматират мозъка така, че още преди да родиш, ще почнеш да разбираш децата. Гледала ли си Междузвездни войни? Чудила ли си се как всички разбират бипкането на R2? Е, с бебето е същото- ще реве, ще се лезни и ще знаеш точно дали е гладно, дали е мръсно или само се гевези и иска гушкане. И то не само твоето бебе.

Да не говорим, че самото раждане си е голям наркотик. След това пет дни бях в супер форма- еуфория, примесена с енергия за действия. Нещо като екстази, амфетамин, кокаин и хероин едновременно. Не че взимам наркотици, ама предполагам, че е същото. Природата се е погрижила- ще ти е гот и ще ти се гледа бебе.

Досега много пъти съм си мислела, че малките бебета са като котките. Не сгреших. Безсловесно, обича гушкане, води нощен живот, спи по 20 часа в денонощие. Ако беше и космато, щеше да е котка. В началото обичта е същата, развива се бавно, не става още от родилна зала.

Давай докато си млада, че по-лесно:)
Цитирай

София

Мнения: 1 218


 Разбирам те напълно LaughingБях и съм абслоютно същата.Моите го обичам, няма как и да не ги издържам като плачат и лудуват.Но рядко чужди деца печелят симпатиите ми.Съжалявам, че ще разочаровам онези които се захласват по всяко бебе, но не съм от тях.Има деца които нито са ми симпатични, нито изпитвам и капка удоволствие да ги търпя, или контактувам с тях.Не се и првземам.Това си е характер!Не твърдя, че и моите деца са най-хубавите и най-най във всичко, но аз съм ги искала, родила и аз ги гледам.
И аз така.Има деца,които са ми толкова антипатични,че чак се плаша от това чувство.
Мразя да се лигавя на чуждо дете,и да говора колко е сладичко,дебеличко и прочие.
Има 2-3 приятелчета на моето с които съм свикнала и ми е приятно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора