Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 85 отговора

Бургас

Мнения: 627
какво правите - намесвате се или стоите на страна. И какво казвате на вашето дете по този въпрос - да отстъпва или не.
Цитирай

vidin

Мнения: 2 910
Понякога се намесвам, но друг път не, зависи от ситуацията. Последен пример е, когато преди няколко дни дъщеря ми се люлееше на една люлка и дойде едно момиченце, което му каза да слезне, Мартина слезна, след което седна на една пейка и започна да плаче, а плаче защото й се люлее. При такива случаи й обясних, че не трябва да остстъпва люлката, при условие че на нея й се люлее и се е качила преди 2мин. Може и егоистично да е от моя страна, но много често ние чакаме дълго докато се освободи люлка и не гоня децата от нея, а и с това мълчание от нея страна, за което аз имам вина, за да не спори и да се кара с децата, все тя отстъпва.
Цитирай


Мнения: 806
Не бих се намесила, бих го оставила сам да си води битките.   Но в къщи ще му обясня никога да не позволява да бъде командван и да не се оставя да бъде доминиран.  Естествено с думи които биха подхождали за възрастта на детето.
Цитирай


Мнения: 786
Дъщеря ми има такива периоди и то с определени деца (обикновено по-големи от нея, с които иска да играе). Много се дразня на послушанието й и това, че се оставя да я командват и разиграват, а оттам и разстройват. Обяснявам й, че тя е по-важна и като не й харесва да я третират така да играе с нейни връстници. Лошото е, че тя копира поведението на по-големите и командва братчето си после, та да си избие негативните емоции. Не знам как да се справя с тази ситуация.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Когато беше по-мъничка, дъщеря ми се беше оставила на две пикли в детската градина да я командерят и да й определят с кого да играе и с кого - не. Дръпнах й едно конско, обясних й смисъла на приятелството и с голямо облекчение видях, че тя се отдръпна отдръпна от двете диктаторки. Намери си други приятелки и всичко се размина. Но, докато беше под тяхно влияние, беше много самотно и тъжно момиченце. В схемата беше намесено и четвърто момиченце - поговорих си с майка му и тя също застана на моята позиция и обработи детето си така, че накрая двете псевдоприятелки останаха сами, а нашите две деца се сдружиха и сприятелиха с всички останали в групата.
Та, във връзка с въпроса - да, намесвам се със съвети и обяснения. Все пак аз съм майката-вълчица, която трябва да научи малките си вълчета как да ловуват и как да се пазят. Не мога да разчитам само на вродени инстинкти.
Цитирай

София

Мнения: 2 930
По темата : Гледам отстрани , оставям го сам да се оправя в игрите с другите деца , но ако забележа нещо нередно вкъщи говоря , обсъждаме и така . Но се замислих друго . А ако вашето командва другите ? Вие какво правите ? Правите ли му забележка или си траете с презумпцията : Който може да се изявява като лидер , пък който не може да си седи балама .
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Определено ми става супер криво, но си замълчавам. Но приберем ли се в къщи започваме с разговорите. Най-вече се опитвам да и втълпя, че освен възрастните и то определени, никой друг няма право да и казва какво да прави. Решението трябва да е единствено и само нейно. Повтарям го непрекъснато, защото виждам че поне засега показва голяма доза наивитет у себе си, което със сигурност няма да и помогне в живота. Нямам амбиция да става лидер на всяка цена, но просто да отстоява позициите си, особено, когато е убедена в правотата и желанията си.
Цитирай

Бургас

Мнения: 627
Страхувам се, че това, че се оставя да я командват, показва, че е с ниско самочувствие. Не мога да си обясня защо. Непрекъснато и повтарям, че е красива и умна и много я обичам.
Изглежда тя смята, че моето мнение не е обективно. Което всъщност е така сигурно...Чувам я как пита децата - харесваш ли играчката ми, харесваш ли стаята ми, харесваш ли роклята ми... Ако чуе - не, страда.
И изпълнява всякакви инструкции от дечурлигата - "не бъркаш правилно супата, бъркай по посока на часовниковата стрелка Shocked", не се рисува така, ами онака, не играеш правилно балет, /не че "инструкторката" е балерина/, "аз ще съм първа на скачането на дама", и бута детето ми назад...
Това ме побърква, обяснявам, говоря, но е много сложно, не знам вече какво точно да и кажа. И тя отговаря - не знам как да се държа, мамо....

И друго - казвам на мъжът ми - трябва да я провокираме да командва нас, и да я оставяме да "побеждава", за да се научи да се брани и да добие увереност. Той смята, че това не е правилно и ще "му се качи на главата"...
Какво мислите за това
Цитирай


Мнения: 5 876
Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).
Записвам се да ви чета.
Цитирай

София-Дружба 2

Мнения: 1 180
Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).

Точно това седнах да напиша.

Има едно момиче в групата на дъщеря ми, което всеки ден я дере, щипе и тормози.
Всеки ден говоря, казах и да не играе и да не говори с това дете (познават се от бебета),
казвам и, когато я тормози да и отвърне със същото, съгласява се...и до там.
Направо съм бясна вече. Започвам да си мисля, че правя грешка, като я уча да бъде добра, възпитана и неагресивна. Явно в днешно време е по- добре да си невъзпитан агресор...

Ще следя темата, знам, че ще има добри идеи от ваша страна.  Hug
Цитирай


Мнения: 7 171
Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).
И моят син е такъв. Confused
Извиквам го настрани и му обяснявам дадената ситуация...
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
По темата : Гледам отстрани , оставям го сам да се оправя в игрите с другите деца , но ако забележа нещо нередно вкъщи говоря , обсъждаме и така . Но се замислих друго . А ако вашето командва другите ? Вие какво правите ? Правите ли му забележка или си траете с презумпцията : Който може да се изявява като лидер , пък който не може да си седи балама .
Реагирам като теб, но ако моя е "диктатора" го дръпвам настрани и чета конско тихо.

Била съм и от двете страни, за мен и двете не са комфортни, ако детето ми загуби мярка  Wink.
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Зависи в какво се изразява командването. Засега не съм се сблъсквала с нещо по-фрапиращо. В смисъл - налагане на терор от страна на друго дете върху моето.
Обикновено племенникът ми, който е с 1,5 год. по-голям от сина ми, го командва, като го кара да му носи вода, нещо за ядене и нещо от този род. А синът ми се чувства много добре в това си амплоа и с охота му носи разни неща, даже и отсервира. Обаче от известно време забелязвам, че пламенникът ми плаши сина ми, че ще го изкаже на баща му, ако не направи еди какво си. Когато го чуя да го заплашва, веднага му "прекършвам" мераците и силно заявявам, че мъжът ми не е плашило и казвам на сина ми, че не трябва да го е страх от баща му.
Като цяло с мъжа ми се стараем да научим сина ни да отстоява позицията си, мнението си и да не позволява да го манипулират. За сведение - синът ми знае какво е "манипулирам".
Цитирай


Мнения: 1 157
общо взето досега съм го оставяла сам да се оправя, но пък не е изпадал в някакви фрапиращи ситуации на командорене. Ако попадне в такава, най-вероятно ще му говоря, и говоря, и говоря. Няма какво да се намесвам, защото мога да се намеся на площадката, където съм с него, но в градината, след това в училище и пр. няма да съм до него, че да го спасявам.
Цитирай

на тъмно

Мнения: 156
знаете ли, аз винаги като дете съм имала деликатност и покорство в повече по отношение на другите деца. елате ме вижте сега обаче Mr. Green. нашите не са се намесвали пряко в отношенията ми с приятелчетата ми, но някакси съм влязла в релси.  спомням си обаче, че са ми давали съвети. майка ми ми говореше да съм по-бойна и настъпателна, а баща ми ми говореше да съм кротка и сдържана. аз си избирах как да действам според конкретната ситуация. имам много ярки спомени от яркото детство и затова си позволявам да изложа мнението си тук.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 85 отговора