Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 135 отговора
Здравейте,
аз съм едно 18 годишно момиче от едно мъничко село близо до Варна. Тази година бях абитуриентка и завърших едно от елитните училища във Варна с отличен успех. Предстои ми да кандидатствам и въобще живота е пред мен. Но докато съучениците ми се готвят с трепет за студентството, готвят се да заминат в София или чужбина, аз се намирам в мой си душевен ад. Имам голям проблем, за който не мога да разговарям с никого, затова си позволявам да се обърна за съвет към Вас български майки и жени.
Преди всичко искам да ви кажа, че семейството ми е средностатистическо – даже бих казала доста бедно. Майка ми е медицинска сестра, но е безработна, а баща ми е пенсионер. Имам сестра с 10 години по голяма от мен със семейство и 2 деца. Те също живеят в селото ни и  също имат затрудненията на хората от малките населени места – ниски заплати, липса на работа. Когато ме приеха да уча във Варна бе като малко чудо, защото влязох в едно от най-елитните училища във Варна без уроци и курсове. Семейството ми нямаше възможност и живеех в общежитие, докато съучениците ми разполагаха с много пари. Една част от съучениците ми ме игнорираха и ми се надсмиваха, но с други станахме истински приятели. Живота в училище ми беше много интересен, научих много неща и прекарах наистина страхотни години. Всичко се обърна на 180 градуса, когато през лятото на 2007 година дойдох на рожден ден на една съученичка. С нея не сме много близки защото тя е от много заможно семейство и аз не знам защо ме покани. Чувствах се не на място в луксозното заведение, мислех си че изглеждам жалко в белия си панталон и бяла блузка купени от магазин за втора употреба. Съученичката ми говореше с млад мъж и двамата ме гледаха и тръгнаха към мен, а аз мислех само къде да се скрия от срам.  Мъжът бе нейния първия братовчед – момче на 26 години, току що завършил  елитен Американски университет и върнал се да поеме бизнеса на семейството. Той беше точно с 10 години по-голям от мен, на светлинни години от моя мъничък свят. Няма да навлизам в детайли защото и аз не знам как точно се получи, но след 1 седмица вече бяхме гаджета. Той идваше до селото ми почти всеки ден с някаква скъпа кола, седяхме в колата с часове, говорехме си. Запознах го с родителите ми по негово желание. Не мога да кажа дали са се харесали, по-скоро семейството ми видя в негово лице възможност аз да съм “добре”. Майка ми ми наговори куп неща за това, че това е моя шанс и трябва да го използвам. Той започна да ми купува всякакви неща – дрехи, обувки. Чувствах се купувана, но родителите ми бяха твърдо ЗА и насърчаваха това. Януари 2008 година спахме заедно за първи път. Благодарна съм му, че ми даде почти 5 месеца преди да го поиска от мен, благодарна съм му че винаги беше загрижен за мен. Февруари 2008 се преместих да живея при него – в огромната къща на неговото семейство. Не мога да кажа дали родителите му ме харесват или не, по-скоро си мисля, че са инструктирани от единственото си дете да не ми създават неудобства за нищо. Живота ми беше като програмиран от мъжът с когото живеех – 1 събота в месеца можех да ходя при родителите ми, през седмицата училище, почивните дни трябваше да сме задължително заедно. В началото не усещах, че това му желание да контролира всичко се дължи на ужасна ревност. Шофьор от фирмата му ме водеше и вземаше от училище, пазарувах с братовчедка му, не можех да излизам на раходка или кино с никой освен с него. От 1 година и 5 месеца съм гадже-затворник-сексуална играчка. Дори на гинеколог ходихме заедно и то задължително в негово присъствие и задължително жена. Опитвам се да говоря с него да променим ситуацията, но той винаги излиза с изявлението, че прекалено много ме обича. Обзело ме е едно чувство за безизходност, което се засилва от факта, че той изпитва почти постоянно сексуално желание. Правим секс почти всеки ден, по негово желание сме опитали почти всичко. Ако преди заспиване му откажа, то задължително ме буди или през ноща или сутринта. След командировка е някакъв кошмар за мен – правим секс цяла нощ, а на другия ден съм на училище и се чувствам ужасно. Почивните дни е същото даже по-зле. Чувствам се като проститутка, плащат ми се дрехите, образованието, храната. Другите момичета ми завиждат. А аз искам промяна. Мисля си, че обичам този мъж, но също така искам и малко свобода – да избера къде и какво да уча, да изляза на разходка сама. Искам една вечер да ме гушне и да говорим, без секс. Искам родителите ми да ги е грижа поне малко за мен. През март напълнях нарочно, тъпчех се с храна и станах 65 килограма с надеждата да го отвратя и да ме зареже. Да ама не, постоянно ми казва, че съм прекрасна. Сега съм 48 килограма и пак е същото.
Моля Ви, дайте ми съвет, имам нужда от помощ. Само на 18 години съм, а се чувствам като на 30. Искам да избягам, но къде като нямам семейство, приятели.
Извинете, че стана дълго, ама имам нужда да пиша и да говоря.
Цитирай


Мнения: 166
На 30 хората не се чувстват така. Пожелавам ти и ти на 30 да не се чувстваш така. Дано момичетата ти помогнат с добри съвети.
Цитирай

София

Мнения: 8 304
Пързалка?

А ако не е пързалка - човек, когато не е доволен от връзката си, я прекратява.
Цитирай


Мнения: 212
И на мен ми мина през ума, че е пързалка.Но ако не е...Кофти история, не винаги е лесно да се махнеш от подобна ситуация,още повече, че няма къде да отиде. Confused
Цитирай

София

Мнения: 8 304
Защо да няма къде да отиде?
Има родители, има работа и кваритра, айде сега, ще изкараш, че едно 18-годишно момиче ако не го издържа гадже, на улицата ще спи.
Цитирай


Мнения: 11 206
Ако изходим, че темата не е пързалка.....а и има много подобни примери, така че сигурно не е....

Щом подобна връзка те натоварва, изморява и не ти е приятно....просто си хващаш чантичката и си тръгваш от тази къща.
Не мога да си представя някой да ме държи в къщи, да ми определя с кого ще излизам, с кого ще пазарувам и кога ще правя секс.
Хубавите дрехи, къща и кола са чудесно нещо.....но ти сама виждаш каква цена се плаща понякога за тях.
Склонна ли си да продължиш да "плащаш" за всичко това?
Мисля че вече не.
Пълнолетна си и решенията ги взимаш ти.
Махни се от този човек, докато е възможно. С течение на времето ще става все по-трудно.
Цитирай

Насред хаоса

Мнения: 1 590
Това, което описваш, е ужасно. Разбери, че ти не си безгласна буква, свободен човек си и имаш право да живееш, както ти харесва. Имаш право да излизаш без него и с когото си искаш, имаш право да отказваш секс. Тия приказки за ревност от любов само замазват истинското положение. Имала съм вземане-даване с подобен индивид - не се поправяше, ами вървеше все по-зле. Ти си решаваш дали да прекратиш връзката, но ако не се чувстваш щастлива и ти е писнало вече от ревност и секс, по-добре е да го оставиш. Което ми се струва, че няма да стане лесно. Такива ревнивци не пускат плячката доброволно.
Цитирай


Мнения: 1 430
Животът ти оттук нататъка с него ще е такъв. Затвор и постоянно изпълнение на неговите желания.
 Или свикни и го приеми или си тръгни.
Имаш ли къде да отидеш/освен при родителите ти/?  
Намери си работа и се бори сама. След време пак ще имаш хубави дрехи ,пари ,вероятно и коли-от теб зависи.
Образована си. Пишеш чудесно за годините си. /аз леко съм разочарована от образованието на повечето млади хора в момента-прозвучах като пенсионерка ooooh!/
Успех на теб-каквото и да решиш!
Вярвай в себе си!Подреди приоритетите си и се бори.
Цитирай
Благодаря на хората, които ми повярваха!
Как да си взема чантата с нещата и да си тръгна?! Това са неща, които не са мои - за тях е плащал той. Аз имах само стипендия, нищо не съм вземала от нашите. Къде да отида - родителите ми няма да ме искат. Баща ми взема 180 лв пенсия. Сега живеят добре защото мъжът с когото живея им дава парички. Съпругът на сестра ми работи като шофьор във фирмата на мъжът с когото съм. Сетра ми има 2 момчета на 3 и на 1 години. Ако аз се махна какво става с всички тези хора?!
Цитирай


Мнения: 212
Защо да няма къде да отиде?
Има родители, има работа и кваритра, айде сега, ще изкараш, че едно 18-годишно момиче ако не го издържа гадже, на улицата ще спи.
Айде сега, не всички момичета са толкова борбени и решителни(да не говорим, че някой само си мислят,че са такива,до момента в който не попаднат в истински трудна ситуация Rolling Eyes). Това, че има семейство, не значи, че може да разчита на него,да не забравяме, че има родители, които казват "На осемнайсет си, пълнолетна си, трябва да се оправяш сама..." А я се постави на мястото на 18 годишно момиче, което трябва да си намери работа и квартира...и то точно в момент в който нещата с намирането на работа далеч не са лсни за човек с образование, а камоли за 18 годишно момиче.И аз нямам савет,защото ако не е пързалка, наистина ситуацията е кофти.Но Айде да не се правим на отворени,когато нямаме какво да кажем.
Цитирай


Мнения: 1 430
Говорила ли си с него да започнеш работа?
Не при него обаче. Какво мисли той за това?
така ще спечелиш време само за себе си и поне малко независимост.
Цитирай

gr.Razgrad

Мнения: 20
Според мен ти си изтървал юздите на тази връзка много отдавна.Всъщност не мога да разбере къде е проблема.Ако вече не обичаш този човек или отношенията ви те задушават не мога да разбера,защо продължаваш да си с него.Защо не се върнеш при родителите си,защото доколкото разбрах имаш такива.Според мен(без да се обиждаш) ти е писнало от това момче,но не и от живота,който ти предлага.
Цитирай

на майната си

Мнения: 388
Аз честно да си кажа съвет не мога да ти дам, но ума ми не побира как може родители да поставят непълнолетното си дете в подобно подчинено положение, да не употребя правилната дума, и усилено да вземат участие.
Ако имаш д...пе - тегли на всички една майна и си запази достойнството. А който разчита батко-паричко да го отглежда да си даде собствения з..к ако му стиска - визирам роднините ти. Съжалявам, че съм груба, но... #Crazy думи нямам.
Успех и дано се съхраниш.
Цитирай

Италия

Мнения: 3 425
Ситуацията хич не е розова.....не съм била в такава,но познавам някои хора,които са били и е голяма бъркотия...голямо нещо казах, няма що....оба4е изход не мога да предложа....такъв тип хора като твоята половинка,докато не се уморят или не им писне не пускат....или отиваш и казваш на роднините ти какво е положението и търсите някакъв изход заедно, или си замълчаваш и играеш по свирката....сам самичка няма да стане....поне така си мисля  newsm78 пък дано да греша  Praynig
Цитирай


Мнения: 11 206
Саня91, тръгваш си със собствените дрешки на гърба, не с това, което той е купувал.
И какво означава, че родителите ти няма да те искат? Щом те не те искат, намери за няколко дни приятелка, при която да останеш. Потърси си работа и толкова.
Съжалявам много, но не можеш ти да плащаш със спокойствието си, психическото си здраве за това, родителите ти и сестра ти да живеят добре.
В момента сезонът на морето е в разгара си, ако ще и сервитьорка да си, пак ще получаваш пари, за да имаш къде да спиш и да ядеш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 135 отговора