Здравейте,момичета! Бих искала да споделя с някой,който е познал гадното лице на депресията 
Как се справяте с нея,споделете! 
Как се справяте с нея,споделете! - Публикувана: 9 юни 2009, 20:57 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2009, 14:28 ч.
Депресия
Сами е силно казано... някой могат да се справят а други не ...
Мисля че аз съм от първите, защото се опитвам да гледам позитивно на живота, независимо трудностите.
Необходимо е да си поставиш цел да се усмихваш на малките неща които ти предоставя живота...
поне аз се справях с това когато влизах в дупка като тази... Повярвайте ми не беше само една ...
Ако не можеш да го направиш сама, намери позитивни хора които да те обграждат . Огледай се как виждат те света ...
Не мисли че са по успели от теб, че имат повече пари, че имат повече късмет ...
Просто нагласата им и виждането за живота е по скоро на друг етап от твоя ...
Постарай се да "прогледнеш" чрез тях ...
Ето това ми помогна на мен в трудните дни в живота ми.
Сега съм усмихната, позитивна, умея да се забавлявам, намерих човек с който да се чувствам на мястото си, в работата съм the best и всичко се дължи на мен и на новия начин на гледане на житейските трудности и несгоди... Като за мен няма дъно... дъното си го създаваме сами ... Можеш единствено да паднеш ако спреш да желаеш силно своето благоденствие ...
Истината е Сутрин като се събудиш да се усмихнеш на слънцето, на човека до теб, на облака от който вали дъжд или сняг, на съседа който те нервира от време навреме ... Когато постигнеш това ще си наясно със себе си и депресията вече няма да те докопва, а ще е останала назад във времето, а ти няма да се сещаш за нея въобще
Мисля че аз съм от първите, защото се опитвам да гледам позитивно на живота, независимо трудностите.
Необходимо е да си поставиш цел да се усмихваш на малките неща които ти предоставя живота...
поне аз се справях с това когато влизах в дупка като тази... Повярвайте ми не беше само една ...
Ако не можеш да го направиш сама, намери позитивни хора които да те обграждат . Огледай се как виждат те света ...
Не мисли че са по успели от теб, че имат повече пари, че имат повече късмет ...
Просто нагласата им и виждането за живота е по скоро на друг етап от твоя ...
Постарай се да "прогледнеш" чрез тях ...
Ето това ми помогна на мен в трудните дни в живота ми.
Сега съм усмихната, позитивна, умея да се забавлявам, намерих човек с който да се чувствам на мястото си, в работата съм the best и всичко се дължи на мен и на новия начин на гледане на житейските трудности и несгоди... Като за мен няма дъно... дъното си го създаваме сами ... Можеш единствено да паднеш ако спреш да желаеш силно своето благоденствие ...
Истината е Сутрин като се събудиш да се усмихнеш на слънцето, на човека до теб, на облака от който вали дъжд или сняг, на съседа който те нервира от време навреме ... Когато постигнеш това ще си наясно със себе си и депресията вече няма да те докопва, а ще е останала назад във времето, а ти няма да се сещаш за нея въобще
И аз пияв момента Zoloft, вече от 9 месеца и се чувствам по-добре.Според мен освен лекарството ми помогна и времето...Колкото повече време минава,толкова по-добре се чувствам,въпреки че понякога отново се чувствам, както в началото, но тези моменти стават все по редки...Успех
Чрез музика 
Каква музика, сподели. По-скоро ме интересува какви асициации ти навява музиката с която гониш тия състояния?
Аз лично силно вярвам в нейните лечебни свойства и я препоръчвам на познатите си. Имам трима познати, които се борят с това чудо, знам какво е.
Познала съм ужасно гадното и грозно лице на депресията и производните й състояния. Химия в мозъка - неврологичната причина, иначе - неправилното мислене Първото се лекува с антидепресанти (страшно доволна съм от Феварин засега, само за един месец и никаква тревожност нямам, дано да е наред и напред), а второто- самичък.
Първото се лекува с антидепресанти (страшно доволна съм от Феварин засега, само за един месец и никаква тревожност нямам, дано да е наред и напред), а второто- самичък. 
Стига с тези хапчета, осъзнайте се!На който се обадя в БГ е на антидепресанти изписани от лекар.Явно лекарите гледат на всеки да си пробутат лекарствата.Разбирам за много тежки случаи да се изписват, но явно се прекалява.
Нормално е всеки човек да изживява депресия.Но не е нормално да се тъпчем с почти дрогиращи лекарства.Един път пих за кратко антидепресанти поради силно главоболие и видях какво е
Разнообразявай се, прави това което те разсейва.Ако трябва се събирай с много хора, разхождай се, пазарувай, тъпчи се с храна....зависи какво те отпуска.На мен ми действа най-добре като се изолирам от другите хора, седя на тишина и чакам депресията да отмине. 
Не мислех, че точно аз може да пострадам от този ужас, но в началото на тази година ме пипна. Малката ми дъщеря направи серия от ангини, които бяха лекувани неправилно и рецидивираха през седмица-две. Вследствие на силния стрес развих невротична депресия. Спрях да се храня, не можех да спя или ако по случайност заспях, сънувах ужасни кошмари. Изпитвах смазваща тревожност, започнах да си внушавам ужаси за смърт и погребения, нямах желание за нищо. Опитах се да се боря сама, но не можах да се справя. Накрая отидох на лекар и ми предписа Ципралекс. Каза ми, че стресът е бил прекомерен и е отключил реакция, която причинява спад в нивото на серотонина. С ципралекса си върнах предишното състояние. Помага също и ходенето на фитнес, слушането на любима музика. Ако имаш хоби, отдай се на него. И най-вече, опитай се да "препрограмираш" съзнанието си - не допускай лоши мисли.
На който се обадя в БГ е на антидепресанти изписани от лекар.Явно лекарите гледат на всеки да си пробутат лекарствата.Разбирам за много тежки случаи да се изписват, но явно се прекалява.
Биляна, където не достига химията в мозъка, се добавя отвън. Знам, че не е естествено, но не е естествено и страданието от необоснована тревожност, панически атаки, натрапливи мисли- когато знаеш, че няма от какво да се страхуваш и въпреки всичко умираш от страх. Само който е минал през този ад, знае какво е. В някои случаи не можем сами да си помогнем, или поне не сме узряли дотам. По-добре да натъпчеш някого с антидепресанти, отколкото да вземе да се гръмне от отчаяние.
Истинската, т.нар. клинична депресия (по-изразена и продължаваща поне 2 седмици) е жестока- тогава най-лошият момент е сутрин като осъзнаваш че си буден, а най-леко ти е вечер като да заспиваш, понеже ще се откъснеш от ада, сънят и смъртта ти се виждат спасение - преживяла съм го и ако не са били хапчетата, е можело да се нагълтам с едни други хапчета.
..................
Напълно съгласна съм!Възхищавам се на хора които признават, че имат проблем и търсят консултация със специалист.
Но моя приятелка която познавам от детските си години е отишла при психолог защото много се кара на детето си.Той веднага е установил депресия и е изписал торба лекарства.Познавам я, знам кога е в депресия, в момента със сигурност не е.Но тя си пие лекарствата и не се кара по-малко на детето си.Ако заради карането на децата си всички пием лекарства, трябва да ни освидетелстват.За това казвам, че първо трябва да проявим по-силен характер и да си помогнем сами, а не веднага да търсим успокоение в антидепресантите!
Самата аз съм силно депресива натура, разбирам всички.
...че първо трябва да проявим по-силен характер и да си помогнем сами, а не веднага да търсим успокоение в антидепресантите!
Да, съгласна. Когато човек не може сам да си помогне, значи серотонинът му е в дефицит и следва да се прибави отвън.
Биляна
Антидепресанти сега изписват веднага щом поискаш ... Аз бях изпаднала в доста дълбока депресия, но знаех че хапчетата само ще забавят агонията и състоянието ми няма да се подобри а напротив спра ли ги ще има обратен ефект... затова се оставих на болката от време на време попадах в дупка след това слънцето започваше да грее за мен ... после отново в дупка ... и така много пъти тази цикличност се повтаряше докато един ден забелязах че болката е намаляла, слънцето грее повече за мен ... Така се справих без намесата на лекарства в живота ми ...
Не знам,
момичетата на какво се осланят ... лекарствата понякога се превръщат в проблем а не решение ...Опитайте без тях заслужава си ... но трябва воля и позитивно мислене ...
Мога само да им пожелая успех ... Но всичко зависи от тях, а не от дрогирането с антидепресанти ...
Успех!!!!
Но всичко зависи от тях, а не от дрогирането с антидепресанти ... [/color]
Успех!!!!
Успех!!!!
По същата логика инсулинозависимите са наркомани
Касае се за химически дисбаланс, който не е просто лошо настроение и потиснатост, а поне 2 седмици тежко душевно състояние и нежелание за живот, при което е адски трудно да мислиш позитивно и дори да успяваш, не можеш да се зарадваш нормално. Ей това е депресия и тогава ТРЯБВА намеса, защото става по-зле.
svetla
За съжаление не съм на това мнение ... Като си помисля имаше моменти в които исках да прекъсна живота и пак не посягах към хапчетата, а се хващах за мисълта колко много неща ме очакват и колко още има да се преживее ...
И просто не те разбирам защо намесваш диабетиците и другите болни от болести които носят цял живот със себе си ...
те нямат избор, а ти го имаш, а това че се съмняваш в себе си не ти дава право да съдиш за това другите които по различен начин са възприели ситуацията и са поискали да се отърват от депресията преди да стане маниакална и за винаги
Ти самата си слаба за да се оправиш сама и търсиш нещо да ти помогне ... ми така можеш да си продължиш години ...
Това си е твои избор
Каква музика, сподели.
Аз съм убедена, че с музика може успешно да се излекува стрес и депресия, а и наскоро правих реферат на тема: Музикалната терапия при стрес
Просто си пускам музика и лягам, сякаш се отансям в друго измерение, не знам как да го обясня точно. То това нещо се чувства.
...
Биляна,
психологът не е лекар и няма право да изписва лекарства...
само психиатърът е най-квалифициран и добре обучен да изписва такива лекарства...
депресията се лекува успешно ако се потърси помощ навреме и се изпише подходящо лечение ,
а не да се чака...
така само се задълбават и провлачват нещата и после се лекува трудно...
аз лично мисля че не може без лекарства...поне в началото
напълно съм съгласна със светла
Биляна,
психологът не е лекар и няма право да изписва лекарства...
само психиатърът е най-квалифициран и добре обучен да изписва такива лекарства...
депресията се лекува успешно ако се потърси помощ навреме и се изпише подходящо лечение ,
а не да се чака...
така само се задълбават и провлачват нещата и после се лекува трудно...
аз лично мисля че не може без лекарства...поне в началото
напълно съм съгласна със светла
Да се пристраша и аз да пиша - мисля че е една крачка напред... Миналата година ми откриха проблеми с щитовидната жлеза и от там ли не ли - камерни екстрасистоли ,които ту се появяват ту зачестяват много. От тогава на периоди , но напоследък постоянно мисля че ще умра, знам за някои може да е смешно. Просто съм сигурна и постоянно си представям глупости от този сорт... не планувам нищо, нямам желание за нищо. Осъзнавам че имам нужда от помощ но в града ни няма такъв (психолог , да не говорим за психиатър). Ще кажете позитивно мислене - много съм изчела, знам всичко , но не се получава, само да можеш да съм малко по - позитивно мислеща.... Кажете как се справяте? Иначе имам две чудесни деца,работя много, семейството обаче не би ме разбрало, затова споделям с вас...
Загубих си най-добрите години в борба с този звяр.
Изчетох стотици страници, приложих какво ли не. Не знам си какви хранителни добавки, билки, трикове. Ходих няколко пъти на психолог, който ми каза, че трябвало да се свържа с женската си същност и да стана женствена, това щяло да помогне.
Този съвет е неосъществим за мен, така че си продължих сама по пътя.
От всичкото изчетено от полза ми беше само една книга - Feeling Good на Д. Бърнс. Съжалявам, че я открих толкова късно.
Общо взето когато си разреших морално-екзистенциалните кризи и въпросителни в главата, нещата рязко си дойдоха на мястото. Така че не се предавайте, изход от лабиринта има.
Изчетох стотици страници, приложих какво ли не. Не знам си какви хранителни добавки, билки, трикове. Ходих няколко пъти на психолог, който ми каза, че трябвало да се свържа с женската си същност и да стана женствена, това щяло да помогне.
Този съвет е неосъществим за мен, така че си продължих сама по пътя.От всичкото изчетено от полза ми беше само една книга - Feeling Good на Д. Бърнс. Съжалявам, че я открих толкова късно.
Общо взето когато си разреших морално-екзистенциалните кризи и въпросителни в главата, нещата рязко си дойдоха на мястото. Така че не се предавайте, изход от лабиринта има.
те нямат избор, а ти го имаш, а това че се съмняваш в себе си не ти дава право да съдиш за това другите които по различен начин са възприели ситуацията и са поискали да се отърват от депресията преди да стане маниакална и за винаги
Това си е твои избор
Едно заболяване не е избор както за диабетиците, така и за хронично нервно болните - просто генетично мозъкът ти произвежда по-малко от дадено вещество.
А "маниакалната" депресия, за която пишеш, е съвсем друго нещо - представлява редуване на остри променливи периоди на двата полюса (депресия до неузнаваемост и мания- свръхпреповдигнатост, намалена нужда от сън, впускане в рискови начинания). Някой може да си влачи депресията, да се обостря и никога да не стане маниакална.
Бях в депресия.Знам какво е.Макар и следродилна, но това няма значение.Черните мисли бяха ежедневие.Това което аз ще кажа е следното : Действително в България веднага се изписват антидепресанти и на психиатрите май им е все тая за пациентите ....А понякога те просто имат нужда от добра дума.КОгато аз се разболях, посетих двама психиатри.Отвратена съм.Никой от тях дори не пожела да ме изслуша.Веднага решиха че съм луда и трябва да м вкарат в клиника на системи.Държа дебело да подчертая, че единият от тях е уж светило в психиатрията и много известен лекар.Същия този ми изписа антидепресанти даже без да попита какво ми е.Лекарствата ме съсипаха, довършиха ме.Станах парцал.Не мога и не искам да вярвам, че на някого му влияят добре.Най-вероятно е само временно.Та този господин лекар дори ми предложи да си оставя детето на родителите ми и да вляза в психиатрия за неопределено време...И това защо ?! Просто защото бях объркана и уплашена от това, че станах майка.Нещо ново в живота ми.Аз просто исках да говоря, да споделям.
Ядосах се и и зхвърлих лекарствата.Спрях ги рязко.Нищо не ми стана, освен че видимо се подобрих.След това потърсих психотерапевт-хомеопат.И с много говорене и изясняване на проблемите, се оправих.Лично аз не бих препоръчала антидепресанти.Но всеки сам си преценява и решава за себе си.
След всичко преживяно обаче, аз нямам вече доверие на психиатри.
Ядосах се и и зхвърлих лекарствата.Спрях ги рязко.Нищо не ми стана, освен че видимо се подобрих.След това потърсих психотерапевт-хомеопат.И с много говорене и изясняване на проблемите, се оправих.Лично аз не бих препоръчала антидепресанти.Но всеки сам си преценява и решава за себе си.
След всичко преживяно обаче, аз нямам вече доверие на психиатри.
Как да накарам човек в депресия да отиде на лекар?Отказва категорично, а никой вече не я издържа.Нямало да отиде да си разказва проблемите на непознати, а нас може да ни тормози.Не мога да я позная, все едно са ми сменили детето.Спи до обед, става и сяда на компютъра до 3-4 през ноща.Не си поглежда детето, а като и направя забележка избухва,обвинява ме във всичко и за всичко, дори ми посяга.Само в играта се чувствала човек.И всичко това е откакто е с бащата на детето и, той и разби нервите, ние си патим.Издишам и физически и финансово, но на нея не и пука.Изкара декември книжка,още не е отишла да си я вземе, гледа си колата от балкона. Отблъсна всичките си приятелки и винаги си намира оправдание, като я търсят, да не излезе.Жал ми е за детето, защото и баща му е същото ла*но(без извинение).Дай им да си висят пред компютъра, друго не ги интересува, но оня поне ходи на работа сред хора, а тя само в къщи виси..Не издържам вече.
Та ако някой може да ми даде съвет как да я накарам да отиде на лекар, моля да сподели.Намерих и поне трима добри психиатри, но не иска да отиде.
Та ако някой може да ми даде съвет как да я накарам да отиде на лекар, моля да сподели.Намерих и поне трима добри психиатри, но не иска да отиде.
Ами нали знаеш за планината и Мохамед... Психиатрите правят и домашни посещения срещу малко заплащане отгоре. Трябва да я уговориш някак поне това да приеме. 
Ако направя това, тя ще се затвори някъде и няма да иска да говори с лекаря. Тя и без това ми казва ,че искам да я изкарам луда. Ще ми се сама да го осъзнае, че е в депресия и да пожелае да се лекува.
Няма как да я накараш да се осъзнае, според мен. Можеш да опиташ ти да отидеш на консултация с психолог и да питаш има ли някакви начини да помогнеш/съдействаш, да опишеш ситуацията. Аз в началните месеци бях доста неадекватна, като в друг свят, доста месеци минаха, преди да осъзная, че нещо не е наред, а когато го осъзнах, вече бях толкова омаломощена, че и да исках, нищо не можех да предприема. Може би и дъщеря ти ще достигне този етап на осъзнаване и тогава ще има най-голяма нужда от помощта ти, та дори и да я хванеш под ръка и да я заведеш на лекар. Няма ли някой човек, който да е авторитет за нея, чието мнение да е от тежест за нея, с когото да говори?
Цитат
като в друг свят
Цитат
като в друг свят
Ами то е друг свят. Разбирам те, ужасно е, опитай да говориш с нея, когато е по-спокойна. Психиатър може да й звучи страшно, все едно е луда, опитайте с психолог, те не предписват лекарства. Уговори я само за една консултация поне, може да й кажеш, че никой няма да разбере (ако я е страх от реакцията на околните), внимавай и ти какво казваш по въпроса. Моята майка ми продъни ушите с намеци какъв слаб и лигав човек съм, та не мога да се справя с това лекичко неразположение сама. Пробвай леко, без скандали, без внушаване на вини и упреци... Дръж се.
Тайна, виж този сайт: http://www.psihologiaonline.hit.bg/home.htm
Има контакти с психолози и психиатри, имат и Скайп-адрес и e mail-и. Пиши им, пък може някои от тях да ти даде поне насока от къде да започнеш. При мен депресията беше смесена и с физически неразположения и аз ясно осъзнавах, че съм в скрита депресия. Психотерапевтката ми казва, че осъзнатия проблем е на половина решен такъв. Пожелавам ви успех от сърце.
Има контакти с психолози и психиатри, имат и Скайп-адрес и e mail-и. Пиши им, пък може някои от тях да ти даде поне насока от къде да започнеш. При мен депресията беше смесена и с физически неразположения и аз ясно осъзнавах, че съм в скрита депресия. Психотерапевтката ми казва, че осъзнатия проблем е на половина решен такъв. Пожелавам ви успех от сърце.
Бях в депресия.Знам какво е.Макар и следродилна, но това няма значение.Черните мисли бяха ежедневие.Това което аз ще кажа е следното : Действително в България веднага се изписват антидепресанти и на психиатрите май им е все тая за пациентите ....А понякога те просто имат нужда от добра дума.КОгато аз се разболях, посетих двама психиатри.Отвратена съм.Никой от тях дори не пожела да ме изслуша.Веднага решиха че съм луда и трябва да м вкарат в клиника на системи.Държа дебело да подчертая, че единият от тях е уж светило в психиатрията и много известен лекар.Същия този ми изписа антидепресанти даже без да попита какво ми е.Лекарствата ме съсипаха, довършиха ме.Станах парцал.Не мога и не искам да вярвам, че на някого му влияят добре.Най-вероятно е само временно.Та този господин лекар дори ми предложи да си оставя детето на родителите ми и да вляза в психиатрия за неопределено време...И това защо ?! Просто защото бях объркана и уплашена от това, че станах майка.Нещо ново в живота ми.Аз просто исках да говоря, да споделям.
Ядосах се и и зхвърлих лекарствата.Спрях ги рязко.Нищо не ми стана, освен че видимо се подобрих.След това потърсих психотерапевт-хомеопат.И с много говорене и изясняване на проблемите, се оправих.Лично аз не бих препоръчала антидепресанти.Но всеки сам си преценява и решава за себе си.
След всичко преживяно обаче, аз нямам вече доверие на психиатри.
Ядосах се и и зхвърлих лекарствата.Спрях ги рязко.Нищо не ми стана, освен че видимо се подобрих.След това потърсих психотерапевт-хомеопат.И с много говорене и изясняване на проблемите, се оправих.Лично аз не бих препоръчала антидепресанти.Но всеки сам си преценява и решава за себе си.
След всичко преживяно обаче, аз нямам вече доверие на психиатри.
SVETLA -EТО ТОВА ИМАХ В ПРЕДВИД!!!!!!!!
не съм говорила с лоши чувства!
знае ли някой да ми каже ако изброя някои признаци дали са депресия не се отнася за мене а за много близък човек
внушава си че някой и е направил магия говори че някои хора излъчват негативна енергия хе я хипнотизират , зомбират, вижда цветове , не иска да говори с никой и не иска да отиде и на лекар, казаха че се дължало настрес и в начален стадии на депресия, представя си че я познават всички на улицата , говорят зад гърба и
кажете депресия ли е това или нещо по сериозно
внушава си че някой и е направил магия говори че някои хора излъчват негативна енергия хе я хипнотизират , зомбират, вижда цветове , не иска да говори с никой и не иска да отиде и на лекар, казаха че се дължало настрес и в начален стадии на депресия, представя си че я познават всички на улицата , говорят зад гърба и
кажете депресия ли е това или нещо по сериозно
Истинската, т.нар. клинична депресия (по-изразена и продължаваща поне 2 седмици) е жестока- тогава най-лошият момент е сутрин като осъзнаваш че си буден, а най-леко ти е вечер като да заспиваш, понеже ще се откъснеш от ада, сънят и смъртта ти се виждат спасение - преживяла съм го и ако не са били хапчетата, е можело да се нагълтам с едни други хапчета.
Е, точно това е при мен сега. Мога да спя по цял ден за да не мисля
Но за смъртта - не. Това не е за мен 
Спрях антидепресантите, но вземам по едно успокоително на ден. Дори когато не чувствам нищо, да се подсигуря. Знам, че е тъпо, но знам и какво е паническа криза ...Предпочитам да си изпия нещо. Истината е, че този, който никога не е изпитал такива неща, и при най-добро желание не може да разбере за какъв ад става дума. 
По-горе писах за депресията при мен в минало време, но май просто е бил по-добър период. Сега пак се чувствам без настроение, без сила, треперя, мисля си за болести... Не ми се излиза никъде. Трябва май да ида при специалист. Само пси-терапията не ми помогна явно. Но все пак ми се иска да мина само с билки (жълт кантарион), без АД. Иначе и аз пия Рудотел, за да се наспя добре и да ми е по-спокойно през деня. Защото иначе губя и апетит и отслабвам съвсем. Но докога, не знам. Постоянно се чувствам зле психически, че ми се налага да пия такъв тип лекарства. Всеки казва, че трябва сама да се справя, но е толкова трудно. Всяка сутрин се будя с тахикардия, но като си изпия успокоителното и бетаблокера нещата се нареждат. А бетаблокера ми е такава мижава доза, че по-скоро е на психическа основа. Не знам вече колко време ще продължи това, така съм от Февруари-Март. Уж се оправям за момент и после пак на ново. А като ходих на море с децата, нищо ми нямаше, явно смяната на обстановката помага. Има ли изход?
Барфли,какво успокоително пиеш и по колко?
И продължавам да слебея, а уж гледам да ям. Ето днес бях на плаж на един басейн, еми чувствах се прекрасно, а в къщи съм постоянно напрегната и с тахикардия. Наистина сигурно Серотонина ми е в малко количество, но не ми се пие АД. Иска ми се организма ми сам да се сбори. Ще видим.
Хубава тема, има с кого да си споделиш притесненията...
Барфли,какво успокоително пиеш и по колко?
И продължавам да слебея, а уж гледам да ям. Ето днес бях на плаж на един басейн, еми чувствах се прекрасно, а в къщи съм постоянно напрегната и с тахикардия. Наистина сигурно Серотонина ми е в малко количество, но не ми се пие АД. Иска ми се организма ми сам да се сбори. Ще видим.
Хубава тема, има с кого да си споделиш притесненията...
Рудотела го пия сутрин и вечер по едно. Помага ми да се наспя добре. През деня не знам до колко ми помага, може би мога и без него. В четвъртък съм на невролог за второ мнение от друг специалист, ще видим той какво ще ми измисли. По принцип не обичам смяна на терапиите. Но....
На този сайт има за признаците на депресия и за лечение
http://www.dr-petarnikolov.org/depression.html
http://www.dr-petarnikolov.org/adtherapy.html
Тайна, а самия факт, че е с депресия не и ли създава дискомфорт, психически? Всяко човешко същество се стреми да му е добре, да се чувства щастлив. А лекарствата ще възстановят химическия баланс в мозъка. Не знам как и каво може да и помогне да иде на лекар. Лошо е че няма как да се диагностицира и предпише терапия от разстояние. Дано скоро осъзнае, че така губи качеството си на живот и много важни и пълноценни мигове с детето си. А те растат толкова бързо....
Пожелавам ви бързо осъзнаване, а другото ще се намести с времето...
Пожелавам ви бързо осъзнаване, а другото ще се намести с времето...
Тайна искрено съжалявам за тревогите ти , но според мен ако дъщеря ти беше признала и разбрала, че има депресия щеше да потърси помощ. Мисля, че го е казала само за да я оставиш на мира за кратко. Може би трябва да намериш начин да я "подкупиш" да отиде на лекар / само ти си знаеш как /. 
barfly, в къщи е ад, все за всичко другите са и виновни, а тя,че е непоносима не и пука. Харесва и да затъва в мазохистично самосъжаление и не иска да разбере, че не е за съжаление, а за лечение..Не и пука,че тормози и нас.Единственото, което я интересува са леглото и компютъра.Обича също да се гримира и лакира по цял ден,което е абсолютно безмислено, при положение, че не излиза никъде.Беше най-веселия и слънчев човек, сега е градоносен облак, все едно са я сменили.
Тайна искрено съжалявам за тревогите ти , но според мен ако дъщеря ти беше признала и разбрала, че има депресия щеше да потърси помощ. Мисля, че го е казала само за да я оставиш на мира за кратко. Може би трябва да намериш начин да я "подкупиш" да отиде на лекар / само ти си знаеш как /.
Дъщерята изчете всички сайтове, призна и разбра,че има депресия, но пак заяви,че няма да ходи на лекар, защото никой не можел да я разбере.
грешен подход !!
Тя си я има, всички отстрани го виждат, но май с депресията има и пристъпи на паника.Когато преди двайсетина години изпаднах в депресия, още след първата мисъл за самоубийство отидох на психиатър и се оправих след три месеца лечение.После, 15 години по-късно, след третия пристъп на паника пак отидох на психиатър и пак се оправих за няколко месеца.Явно си и харесва да се чувства мъченица и неразбрана, щом не иска да вземе мерки.
Хм ! Наследственост !! 
Тайна, след всичко изчетено и аз започвам да си мисля, че на нея положението и допада и я устройва. Я вземи и наритай шортите малко!Дай детето на градина, почни работа, спри кабелната и интернета, никакви джобни пари и да видим. Знам , че отстрани да даваш съвети е лесно, но след като друго не помага трябват радикални мерки.
de_desto, И аз започнах да си мисля, че и харесва така и не иска да отиде на лекар, защото може да се окаже не депресия , а чист мързел.Никакви ритници и сръчквания не действат при нея, мислиш ли,че не съм опитвала? Просто оня нейния и срина самочувствието и сега с това си оправдава мързела.Всеки знае,че човек сред хора се чувства по-добре, забравя за проблемите си ,разсейва се, а тя седи и се самосъжалява колко е зле.
А оня нейния все още ли живее с нея, т.е. с вас, защото явно живеете заедно?
de_desto, И аз започнах да си мисля, че и харесва така и не иска да отиде на лекар, защото може да се окаже не депресия , а чист мързел.Никакви ритници и сръчквания не действат при нея, мислиш ли,че не съм опитвала? Просто оня нейния и срина самочувствието и сега с това си оправдава мързела.Всеки знае,че човек сред хора се чувства по-добре, забравя за проблемите си ,разсейва се, а тя седи и се самосъжалява колко е зле.
От самосъжалението по-голям враг няма. Зает си непрекъснато да се окайваш колко си зле и как никой не те разбира и не те подкрепя, а всъщност ти самият сам си пречиш. Дали ще те разбере, ако й обясниш, че нежеланието да се лекува сега ще й излезе много по-скъпо после? Имам предвид скъпо и непоносимо трудно за душата - колкото повече негативизъм се натрупва, толкова по-трудно става да се отърси човек от него после. На почивка не иска ли да отиде? Поне да смени климата и обстановката, макар и за няколко дни?
Ох, много ми е мъчно заради теб, Тайна. Лошо е когато майката вижда, че детето и страда, а няма как да му помогне.
Тя има нужда от промяна на мирогледа си, да разбере важните неща в живота. По-добре да чете книги, литература, от колкото Интернет. А времето прекарано с детето, как и се отразява? Аз когато бях най-зле имах чувството че децата са ми виновни, че не съм си същия човек като преди, весел и свободен. Сякаш ми пречеха да съм си "Аз". Но после осъзнах, че те са най-важното нещо в живота ми. И те тогава сякаш усещаха моите чувства и страдаха с мен. Малката постоянно ми се вреше в ръцете и искаше да я гушкам, а голямата се беше изнервила много, че трябва да я гледат баба и леля и. Децата също страдат от депресиите и маниакалните състояния на големите. Кажи и това, поне заради детето да се съгласи да направи първата стъпка и да иде на лекар.
Тя има нужда от промяна на мирогледа си, да разбере важните неща в живота. По-добре да чете книги, литература, от колкото Интернет. А времето прекарано с детето, как и се отразява? Аз когато бях най-зле имах чувството че децата са ми виновни, че не съм си същия човек като преди, весел и свободен. Сякаш ми пречеха да съм си "Аз". Но после осъзнах, че те са най-важното нещо в живота ми. И те тогава сякаш усещаха моите чувства и страдаха с мен. Малката постоянно ми се вреше в ръцете и искаше да я гушкам, а голямата се беше изнервила много, че трябва да я гледат баба и леля и. Децата също страдат от депресиите и маниакалните състояния на големите. Кажи и това, поне заради детето да се съгласи да направи първата стъпка и да иде на лекар.